Защо кампания в подкрепа на активното раждане

От един съвсем нормален и естествен процес, който в голяма част от случаите не изисква нищо или най-много подготовка, насърчение и минимална помощ от компетентно лице, раждането в България се е превърнало в процес, дирижиран от апаратурата и лекарската преценка. Техниката и прилаганите рутинни процедури водят след себе си други, създавайки зависимост от медицинската апаратура, която намалява увереността на жената във вродената ú способност да роди без намеса. Когато възникнат проблеми, тя се чувства неудовлетворена и предадена от своето тяло, без да съзнава, че голяма част от усложненията и болката се дължат на стреса от болничната среда и каскадата от неуместни интервенции. Много жени с травматично раждане не се осмеляват да родят повторно.

Отнема се правото на родилката да е водеща в процеса на раждане (дори се е наложил терминът „дирижирано раждане”). Информацията, която се предоставя, не е достатъчна за да могат двамата родители да участват във вземането на съществени решения за раждането и тяхното бебе. Това нарушава както правата на родителите, така и на техните новородени деца.

Ролята на акушерката също е маргинализирана. Обикновено тя е едно непознато лице, което се включва едва когато родилката влезе в предродилната зала, а би могла да изиграе значителна роля още при подготовката за раждане и да бъде единственото медицинско лице в родилната зала в 85% от случаите (това са ражданията, които не изискват никакви интервенции).

В твърде много детски отделения бебета са отделени от майката, което нарушава връзката майка-дете и дава лошо начало на кърменето - основен фактор за здравето и правилното развитие на бебето.

Адекватната помощ и подкрепа през бременността, раждането и следродилния период имат значителен ефект върху здравословното развитие на децата и тяхната издръжливост по-късно в живота. Затова качеството на предоставените услуги е от съдбоносно значение за здравето на нацията.

Световната здравна организация (СЗО) използва термина „световна епидемия от оперативни раждания” и постановява, че ненужните интервенции са вредни за жените и техните деца. В своето ръководство „Помощ при нормално раждане” СЗО (1996) разграничава между практики, които са безспорно вредни или неефективни и трябва да бъдат прекратени, практики, за които трябва да се проведат допълнителни проучвания, и практики, които са доказано полезни и трябва да бъдат насърчавани. В нашата Петиция в подкрепа на активното раждане описваме вредните практики, които все още се прилагат масово в България, и полезните такива, които не се прилагат. За целта, освен документа на СЗО, сме използвали и най-добрите практики от Великобритания, САЩ, Канада, Германия и Холандия.

Исканата от нас промяна не води до допълнителни разходи, а напротив, ще спести разходи на НЗОК, бюджета и на нас, данъкоплатците, като в същото време ще подобри качеството на родилната помощ.

Нормализирането на процеса на раждане е наше право. Този период от живота на младите хора е следствие от естествен и съзнателен избор и е най-скъпият им съвместен спомен. Затова решихме да започнем кампания за промяна, която да върне раждането в ръцете на жените и техните бебета.