Да избереш радостта от чудото пред страха от непознатото

Анонимна

Моето бебе беше много желано години преди да ни избере. Появи се след трудно /и за мен и за него раждане/, но може би точно заради това самото раждане беше прекрасно изживяване – последната прекрасна стъпка от чудото на раждането на живота. Защото точно съпоставена с болката и притесненията на едно нелеко раждане, емоцията от появата на детето е още по ярка. Физическа болка може да има, но усещането за нея сякаш го няма. Самото определение за родилна контракция, което дава една жена родила 4 деца в къщи: „ако можеш да говориш или ходиш – контракцията не е родилна” е плашещо, но раждащата майка не я усеща така... Защото ражда!

Много исках бебе, бях чувала от експерти, че може би няма да се получи, бях избрала таткото, но той не беше готов... После така станa, че детето ни изненада.

Веднъж решихме, ей така, да опитаме. Мина време, аз забравих, подготвяхме сватба, работехме доста. Направих теста с треперещи ръце от страх да не би не е вярно, това в което таткото беше убеден. Явно и то беше чакало дълго милото и се възползва от първия шанс! Може би за това имах много спокойно и положително отношение към бременността и раждането.

Първите думи на лекарката след „така изглежда бременност” бяха "грацилна шийка, много трябва да се пазиш. " Това обаче не ми попречи да се радвам на спокойна и хубава бременност, да танцувам много на сватбата си, и да очаквам едно естесвено раждане. Винаги съм мислела, че това е естествен процес.

Чувала съм, че бременната жена е с един крак в гроба (а при раждане дори повече), но това не ме притесняваше. Четях, образовах се, и чаках с нетърпение бебчето.

Аз съм голяма паника за всичко свързано със здравето, но не и с раждането.

Бременността може да е прекрасен период за жената – хубав, спокоен и щастлив, с много разходки и положителни емоции. Тя трябва да се грижи те да не й липсват. Работех много напрегната работа от която получавах дълги по час и повече болезнени контракции още в шестия, за това си взех отпуска преди 45те дни за раждане. Цялата бременност си говорехме и му разказвах приказка, която след раждането го успокояваше ако се раплаче.

Като „стъпих” е деветия месец приготвих чантата за болницата и продължих да се разхождам и работя умерено за себе си. Около две седмици преди термина получих дълга 5 часа контракция, която обаче ме отпусна към 22ч и аз си легнах спокойна. На следващия ден стана същото. Само че не спря в 22...

Таткото си легна и заспа, а аз простирах, обикалях нета, записвах продължителността и честотата на контракциите, и пак сърфирах. Вече бяха почти като за болница, когато той се събуди и се зачуди какво правя. Добре че бях записвала, за да се убеди, че раждам . Той не успя да заспи повече, но отиде на работа в 6.00.

В 6 .00 се обадих на лекаря – казах колко и по колко време са контракциите. Отговора беше: „като те слушам… май бъркаш, ама айде ела в 8 да видим”. Обадих се и на родителите ми – майка дойде с китка здравец и икона, изкъпах се и отидохме. Като ме видя как ходя, лекаря пак каза, че едва ли имам разкритие. Обаче имах – 4см. Приеха ме и само след 2 часа и половина Малкия човек беше на корема ми и аз го галех, докато лекарят връзваше пъпната връв.

Бяхме се рабрали с лекаря, че упойка или секцио ще има само по медицински показания, но за мое съжаление се наложи някаква упойка за забавяне на раждането, защото нямаше зала. Въпреки това, разкритието напредваше и се наложи система за преодоляване на упойката. След поставянето на системата се обадих на таткото да кажа, че до час ще съм родила, а той се чудеше възможно ли е – вече толкова беше свикнал с коремчето ми.

Изгонването беше дълго, трудно, с 5 души екип. Детето излезе буквално 5 секунди след като лекаря беше изпратил да донесат форцепс за да няма страдание за детето от дългото раждане. Но въпреки тежкото - продължително и с разкъсвания раждане, аз бях спокойна и щастлива през цялото време. Защото раждах!

Детето беше изморено, с кръвоизливи и беше преживяло тежки минути заклещено в родовия канал – главичката му беше силно изтеглена назад. Но очите му бяха вперени в мен и докато беше притихнало на плота за бебета /до едно огромно, бяло и ревящо дете извадено със секцио дете/ къде то изглеждаше малко и мнооого уморено, и докато един млад лекар от екипа го гушкаше нежно и мечтаеше за свое детенце. Благодаря му, че гушкаше детето ми когато аз не можех, а татко му работеше! Както и на родителите ми, че се притесняваха повече от мен /аз бях спокойна/ но не го показаха, а само ме благословиха! Тати, и дядо видяха малкия ни Бебо само 8 часа след раждането. А баба 1 минута след раждането! /таткото й звъннал, че напредваме/. Акушерките бяха прекрасни и много подкрепящи!

Дали ще е хубаво или ужасно раждането зависи от нагласата на майката. Както и на подготовката й. Имаше майки покрай мен, които викаха и крещяха защото никои не им беше казал как да стоят и как да дишат в контракция. Раждането е последната стъпка от чудото на раждането на живота и първата от неговото отглеждане. Жената е създадена да ражда и след като милиарди жени са го правили успешно, макар и понякога съвсем сами, всяка може да пристъпи към него без страх.

После следваха дълги нощи на учене, за да се научим /и двамата с бебето/ на кърмене. И много, много радости от всички първи неща за малкия човек. И ние нямахме търпение. Особено аз!

Безкрайни благодарности на акушерките и лекарите, които помогаха много за кърменето, не подкрепяха даването дори на чужда кърма допълнително и можех да държа детето при себе си с часове и да се учим!

Само защо не ми обясниха, че няма да ми донесат бебето, а аз трябва да реша кога да отида да го взема - щях да отида веднага! А чаках половин час докато успея да попитам.