Разказ за това, как част от душата ми си има второ Аз

Нели Ушева 

Много исках детето ми да е една определена зодия. Не знам защо, но го исках. Случайно така забременях, че терминът ми се падаше именно в средата на този период. Бях спокойна, имах много лека и безрпоблемна бременност. Беше ме страх, спор няма, но се бях настроила, че всичко ще е наред.

В една прекрасна ранна утрин ме събуди някакво прерязване, даже не разбрах какво и откъде. До обяд имах няколко такива, вечерта бяхме поканили гости, до темринът ми имаше много време и не допусках, че може би ще раждам. Все пак, тръгвайки на пазар, се отбихме през болницата, за всеки случай. Прегледаха ме и казаха: "За днес ще е, имате 4см разкритие". Ама, как така за днес? Аз днес не мога, казах, ще имам гости. Ще дойда утре.

Останах, разбира се, съпругът ми изтича за багаж, аз се затръшках коя дата е и ще бъде ли желаната зодия. Оказа се, че явно не, което ме натъжи и само за това мислех (какви ли не неща си измисля човек, когато е напрегнат ). Уцелихме ден с много раждания и нямаше свободна предродилна, нито стая, нито лекар, нито даже акушерки. Настаниха ни с мъжа ми направо в една родилна зала, опасаха ме с колани за тоновете и контракциите и казаха да правя, каквото искам. Определено не ми се лежеше, не ми се говореше, не ми се разхождаше. Най ми се седеше на стол, с кръстосани крака и се държах за челото. Така откарах няколко часа. Контракциите взеха да зачестяват. Не се притеснявах, много бях чела, питала, гледала за раждането, за контракциите, за всичко и общо взето просто чаках да мине досадната част, както я кръстих.

Към края, разбира се, взе да става тягостно и неприятно, но си имах три трика и много ми помагаха - като ме стегнеше контракцията, започвах силно да си клатя кръстосания крак, това много ме разсейваше. Дишах много плитко, накъсано и бързо, като уморено куче и третото, най-важното - казвах си: "Ето, това е поредната контракция. Тя сега е дошла вече, въпрос на няколко секунди е да премине и ще си отиде.Ще си отиде завинаги. И никога повече няма да се върне. Така че за мен не е проблем да я посрещна за малко и скоро ще я отпратя". Така и беше, така се изтръкулиха няколко.

Бяхме си все така сами в залата. Влезе една акушерка и ме накара да легна. Хич не ми се лежеше, но нямаше как. Легнах настрани. Все още грешно информирана, че не трябвало да се напъвам отначало, изпаднах в паника, когато тялото ми започна да се напъва само и аз изобщо не можех да го контролирам или спра. Мислех си, че сега ще навредя на бебето и се разплаках. Колко лошо нещо е неинформираността. Момичетата, четете, четете, четете! Интересувайте се, знайте, бъдете уверени и спокойни. Отказах се да се боря срещу природата и се успокоих. След малко се чу едно тихо Пук! и водите ми изтекоха. Топли, много, не миришат на нищо, не са неприятни. Само ако сте прави внимавайте, хлъзгаво е Вече почти не усещах контракциите като болезнени, появи се напрежение ниско в корема ми. Обърнах се по гръб, мъжът ми стоеше чинно до главата ми, смутен, но стабилен, истинска опора, обич струеше от него, щеше да бъде там завинаги. Влезе една акушерка да си вземе нещо, погледна ме и каза стреснато: "А, ами то главата ми се вижда" "Хайде, дайте ръка, пипнете косичката" - увещаваше ме тя след малко, аз обаче не исках. Просто не исках. Исках си цялото бебе, а не да пипам косичката му между краката си. Малко ли косички така или иначе ми растат там Жената ми предложи и огледало, но това съвсем категорично го отказах. Исках да продължа да си се харесвам все пак.

Напъвах, напъвах, правиха ми масаж с масла разни, но нищо не излизаше. Моментът не е болезнен, но бих го нарекла животински. Не като обида, а просто като приближаване, сливане с природата. Никога не съм била по-близо до нея. Тялото само работи, аз помагам, без грам мисъл, без ясно съзнание. Просто сте се слели - Ти и Природата Моментът е и велик, и плашещ, понеже толкова много сме се отдалечили от всичко природно, близко, истинско, нормално.

Взе акушерката една грамадна ножица, мъжът ми трепна и се обърна, а аз се зарадвах. Бяха ме убедили, че не боли и знаех, че след нея вече край. Изчака тя една контракция да започне и клъцна. Наистина не боли. Знам, че непрепатилите не вярват, но е така. Усетих само едно леко парване за част от секундата, напънах и бебето изхвърча като тапа от раздрусано шампанско. Цяло-целеничко, акушерката едва успя да го хване и ми го сложи на корема. Топло, мокро, хлъзгаво, нещастно. То се разплака, мъжът ми се разплака и направи куп размазни снимки, аз се разплаках и взех да го целувам по лигавата главичка и да му казвам, че е добре дошло и здравей. Само тези две неща повтарях.

Незнайно защо бях с прекрасен червен сутиен и не можах да му предложа утеха Съпругът ми сряза пъпната връв, отбелязаха часа на същинското раждане и акушерката каза - честито, имате си бебе еди-коя си зодия. Каза зодията, която чаках. Бебето ми се е появило 2 часа след найното навлизане и не знам защо, но акушерката знаеше и се интересуваше и ми го каза. Случайно и не. Има някъде някой, нещо, което гледа, вижда, знае...

Когато една жена гушне бебето си, наистина просто част от душата й, от сърцето й, от всичко нейно се отделя и заживява собствен живот. Голяма част от нея. Много голяма. И винаги има още много такива части за друго бебе. И за друго. Колкото е хубаво това, толкова е и болезнено - когато детето боледува, когато плаче, когато го наскърбим, когато просто не можем да помогнем. О, как страда майчиното сърце....

Желая на всички ви по-малко такива страдания и повече щастливи моменти.