назад ревността
- Влезте или се регистрирайте за да направите коментар
здравейте,
наясно съм,че темата за ревността е засегната и при дискусията за "дразненето" от любимите ни същества,но ми се иска да конкретизирам и да си поговоря с майки на две(и повече деца)и с порасли малки или големи сестри(май няма братчета:),пък ако ще и да е само за лично успокоение
имам син на 3 и дъщеря на 1.той беше сладко котенце,което много спи,много яде и играе само буквално с часове.решихме да имаме второ.имаме го.първото дете,което колето е ударил е лили(сестра му),веднага след като я видя в родилния дом.иаме дни,в които е зле положението и (не мога да си кривя душата) - дни,в които е много добре.вика и "моята кукличка",гали я,носи играчки..но като цяло ми е притеснено,защото усещам,че не е така щастливо детенце както беше.прави истерии от нищо,от скоро почна и да обижда.разбирам,че и възрастта е "подходяща" за тези неща,но това не ме успокоява когато не успея да се справя.правя каквото мога - имаме време за двама ни,аз чета приказките вечер,играем двамата..но ревността си е там
тя е спокойно бебе,много го обича и дори голямо плачене може да спре ако той се заиграе с нея.
влизам с нея в болница вече 2пъти за месец и половина за по 5 дни и виждам,че той много тъгува.хубавото е,че умее да си назовава чувствата и ми казва какво му е и защо.
няма да ви занимавам с подробности.просто питам - при вас как е? споделете трикчета за справяне.предложете четиво.
олга,благодаря за окуражителните думи.жалко,че само ти писа,аз някак мислех,че темата за ревността е по-популярна 
говорих преди време с позната,която освен,че е мама на 2 близки по възраст деца е и кака на малко по-малка от нея сестра.тя сподели с мен,че и е било най-гадно да я карат да помага за бебето(явно в опит да я приобщят) и че сега винаги пита сина си иска ли да помага или не.и аз питам моя и винаги се съобразявам.
а тази вечер за първи път сина ми поиска вниманието на сестра си,а не обратното.е,явно има светлина в края на тунела
Здравей, Врабче!
А ако попиташ Андрей кой е най-добрият му приятел отговорът е - Саша 
Чак сега оцених малката разлика, защото първите 1,5 години си беше наистина много тежко.
Ще споделя нашия опит, надявам се да те успокои.
Андрей сега е на 4,5 години, Александър почти на 2. До един момент беше много трудно - Андрей си изкарваше всичко на бебето - при какъв то и да е повод на раздразнение, умора, нужда от внимание започваше да го удря, бута, нарочно да го дразни и разплаква. Имаше доста дълъг период, в който не можех дори за минутка да ги иставя сами, веднага се чуваше рев. Андрей ревнуваше наистина много. Понякога ми е казвал, че иска братчето му да го няма и подобни. Странното е, че въпреки всичко малкия винаги много обичаше брат си и търсеше контакт с него.
Обаче времето лети и малкото бебе, което е завладяло вниманието на мама, се превръща в достоин приятел за игра. Децата ми вече нямат нужда от мен за да се забавляват, играят си просто чудесно
Как съм се справяла при изблици на ревност и агресия? Когато успявах да запазя самообладание (защото не е лесно да гледаш как някой тормози бебето ти) обяснявах много кратко, че така не се прави. Например, "не го удряй, кажи му с думи", "не му дърпай от ръцете, а му дай нещо друго" и повече никакво внимание за баткото, напротив, гушкам и утешавам бебето, за да знае, че това не е начин за привличане на вниманието. Често се е случвало и да избухвам, всички сме хора
И може би наистина най-важното е това, което казваш, да си имате специални моменти само за вас двамата, гушкане, зрителен контакт, изразяване на любов и много търпение. Желая ти успех и да знаеш, че това отминава