Моите раждания

diken
diken's picture
Потребитля е offline. Последно видян преди 8 years 47 седмици. Offline
Член от: 20/01/2010

 
Много се чудех дали да разкажа за ражданията на моите деца, защото такива подобни в интернет пространството има много, но най-вече ме е страх да не настройвам бъдещите майки, да не всявам безпокойство, което може би е по-вредно отколкото реалните трудности по време на раждане. От две места бях помолена да го направя и за това реших да ви споделя нещата, които смятам важни, спестявайки детайлите.
             Първите две деца се родиха в САЩ, в различни болници. И двата пъти дори не се замислих да избирам екип, да им казвам как искам да протече раждането. Не четох особено. Когато се прибрахме обаче започнах да чета. Може би това беше първата ми грешка. Българина по “традиция” се оплаква. Във форумите е пълно с такива истории, от които да ти настръхнат косите. Притесних се много. Започнах още повече да чета, за да намеря пътя, по който да тръгна. Бремеността си напредваше, а аз съм в патова ситуация. Ето на това му викам стрес. А знаете колко е важно за бремената жена да бъде спокойна. Минавах през какви ли не варианти – частна болница, избор на екип и т.н. Ако бях мъничко по-смела щях да родя сама в къщи. В крайна сметка реших да избера Втора Градска в София, защото на отворени врати ни убеждаваха, че за тях хигиената е най-важното, за това не допускат никакви свиждания, пък камо ли присъствие на бащата по време на раждане (във Щатите той присъстваше и на двете и въпреки, че никой не ме е убеждавал колко е стерилно, аз бях абсолютно спокойна). Другите плюсове на втора градска са: голям хематологичен център в съседната сграда, ако се налага кръвопреливане; операционна предвидена единствено и само за родилки; вход и изход само за родилки; стаите са с по две легла ( в Токуда са четири); най-важните за мен – болницата има приз за приятел на бебето и кърменето; бебето през цялото време е при мен; отзивите по форумите бяха по-скоро положителни. Съзнателно отидох два пъти на запис на тонове (имах време, защото преносих 11 дена), за да видя персонала и условията. Всички бяха много любезни. Питах дали веднага след като е излязло бебето го подават на майката да засуче (в Щатите е така), отговорът беше положителен и това вече реши проблема – болницата беше избрана.
           Два дена лежах в Патологична бременост. Условията – хигиена, храна, отношение на персонала – лоши. Д-р Угрински, завежащ, ми крещя пред всички, докато закусвахме в коридора (защото там се храним, но в родилното има отделно помещение). Крещя ми, защото не подписах да ми сложат окситоцин, исках бебето да си реши кога да излезе. Аз отидох до него и го попитах да му кажа ли защо съм отказала. Той – “Кажи!”.Започнах да обяснявам, но бях прекъсната от нова серия крясъци:” Няма пак да ми идват от Нова телевизия да ми казват те, че не обясняваме на родилките”. Аз не разбрах за какво говори, още повече защо на мен, точно сега. Примирих се. Сложиха ми системата за 3-4 часа. Започна родилен процес на другия ден, сутринта. Заведоха ме в предродилна зала. След половин час вече бяхме готови. Раждане – мечта. Бях изключително позитивно настроена – говорех на бебето само успокояващи неща, как я чакам и ще и помагам; не е трудно; визуализирах пътя по който ще мине, вратата която се отваря или цвете, чиято чашка се отваря бавно и красиво. Когато започнаха силните болки само дишах дълбоко и й казвах да излиза. При тази степен на болката, първите два пъти виках, а сега – съвсем, ама съвсем поносими. Защото не се страхувах, защото помагах на бебето. Извиках само веднъж, когато вече бебето беше нацяло слязло. Венага последва напъна. На третия – тя беше навън. Колкото и нескромно да звучи аз също бях родилка – мечта. Трябваше да ме носят на ръце, но ... не беше така. Мисля, че основния проблем е в културата на българина, друго – медицинските кадри имат специфичен маниер на поведение (майка ми е от гилдията, имам достатъчно наблюдения). Всяка професия причинява някаква поведенческа деформация, но при тях е болезнено за нас, пациентите, най-малкото, защото бидейки там, ние сме психически уязвими. Другия проблем – ниското им заплащане; озлобява ги. Другия е пак свързан с българския манталитет – консервативнички сме си. Те са учили еди колко си време, еди си какво. Аз обаче ги тормозя като им казвам, че не искам да подписвам информираното съгласие, защотото не искам упойка, епизотомия и т.н.- крясък; че не искам да напъвам след като нямам естествен напън – хоп крясък. Казвам им, че искам да ми подадат бебето веднага като излезе – “ Как ще ти го дам? Не виждаш ли какво е мръсно?”. Измиха я, увиха, искам я да засуче – “После, в стаята”. Изведоха ме коридора. Плаках, молех се да ми я дадат (чувах я как плаче) – “ След шест часа.” Борех се неистово без грам да повиша тон, защото ме е страх да не ме намразят, много се пазех от това. Победих – дадоха ми я след три часа и половина. По време на 4 дневния ни престой там бях непрестанно напрегната да не ми се развикат за каквото им щукне. Млякото ми слезе чак в къщи. За сравнение ще ви кажа, че в Щатите можеш да си тръгнеш 3-4 ч след като се роди детето. Но тук, касата няма да им даде пари, ако си тръгна по рано ( така каза една акушерка след хилядната молба на мен и на съседката по легло да ни пуснат по-рано). Спирам. Благодарна съм, че сме живи и здрави! Имам повишено количество ешерихия коли, но не мога да докажа, че е от тях. Не съм ползвала тоалетните чинии, то и не можеш, защото бяха до една счупени. Знам ли?
           Да обобщя: раждането е прекрасно преживяване, неболезнено. Насладете му се. Ако нямате претенции ще се отнасят по-добре с вас. Въпроса е дали да се примирим или да се борим за по-добри условия, за по-естествено раждане, за по-добро отношение към пациента, за правото ни на избор?!

mamanadaniaz
Потребитля е offline. Последно видян преди 9 years 32 седмици. Offline
Член от: 11/02/2010
първия път като раждах, също

първия път като раждах, също избрах втора градска, заради идеята, че дават бебетата веднага и постоянно, ноооо се оказа само идея.....гушнах го веднага за 5 минути и после ми го върнаха чак сутринта, родих към 9 вечерта....
Освен това бяха ужасно груби като отношение, но виждах как някои от тях просто не познават друго такова. На някои от персонала им се искаше да ми помогнат, но просто порядките не им го позволяват, не познават друг начин на раждане....
Колко ми е мъчно, че познала нормално раждане, се връщаш тук и ти се случват такива неща....

Mannia
Потребитля е offline. Последно видян преди 9 years 32 седмици. Offline
Член от: 23/11/2009
И аз раждах във Втора

И аз раждах във Втора Градска, впечатленията са ми подобни. Не толкова лоши, след раждането всички бяха доста мили, но израждащата ме лекарка беше голям дзвер. Може би моя беше вината, че тръгнах да раждам в събота срещу неделя през нощта, не знам...
Бебето ми го дадоха два часа след раждането, което, все пак беше добре.

Katerina
Потребитля е offline. Последно видян преди 8 years 5 седмици. Offline
Член от: 16/11/2009
Може би мнението ми не е

Може би мнението ми не е точно за тази тема, защото раждането предстои. Но ми се иска да споделя защо НЯМА да раждам във Втора градска.
Преди няколко дни ходих на отворените врати. Акушерката говореше назидателно или се караше, мисля че това беше нормално за нея, не беше специално за нас. Единствената полезна (?) информация за самото раждане, която даде, бе какво трябва да се носи в болницата при постъпване. Няколко пъти забрани да се задават въпроси, щяла да отговаря когато приключи с изложението се. Добре, прекрасно, но то бе в голямата си степен общи приказки за нейното раждане, за този или онзи...
 
Като единствен плюс мога да отбележа факта, че няколко пъти твърдо се обяви срещу секциото и обясни, че то не е по-добрата и по-лесната алтернатива. Обясни много добре и, че до 3-4 ден когато слезе кърмата, бебето няма нужда от нищо друго освен от коластра. Но и това беше помрачено от настоятелната реклама, която правеше на Нивеа – да се използва крем за зърна през 8-9 месец на тази утвърдена фирма! Реклама на Нивея направи още няколко пъти, като ни убеждаваше, че тя е гледала детето си с техните козметични продукти, нея също са я гледали с тях....
 
След като бе казано, че могат да се задават въпроси я попитах за присъствието на бащата /не знаех, че е абсолютно забранено/, тя услужливо ми обясни, че още пет пъти да ражда не иска мъжът й да я вижда в „това” състояние и още по-услужливо ме посъветва да не тласкам съпруга си към красивите българки, които се разхождат по улицата, все пак мъжете са със слаби ангели...
                                                                                                               
Мило и възпитано попитах какви медикаменти прилагат за израждането на плацентата и задължително ли е слагането им. Тя скочи на нож, все едно кой знае какво съм питала, навика ми се /както отбелязах май така си говореше/, обясни ми какъв черен сценарий ме очаква, ако откажа /а аз просто попитах какво се слага и задължително ли е, нищо повече/, много четели днешните родилки и това им бил проблемът, какво ме интересува, това не е моя работа и т.н. Извинявам се много, аз не я уча как да си върши работата, нито споря с нея кое е редно и кое не е, зададох прост въпрос и очаквах кратък информативен отговор. Защо е нужно да ми чете конско?!?! И какво значи „Не е твоя работа”?!?
 
Отбеляза като голям прогрес това, че днешните майки искат детето си възможно най-скоро след раждането. Било похвално. Аз с надежда попитах - веднага след раждането ли ги оставят при майката. Да, отговори тя, след 6 часа...
 
Иначе какво се случва с бебетата след като се родят не може да ни каже, защото това не е нейна работа...
 
Попитах я как стоят нещата в предродилна зала – държат ли на постоянното наблюдение с монитор. Тя много гордо ми обясни, че благодарение на техниката към всяко легло, акушерките следят състоянието на родилките по всяко време, без да се налага да ходят при тях. Окончателно реших, че това не е моята болница и повече не си правих труда да слушам или питам, защото само се натоварвах...
 
Без да искам да обидя някой, защото все пак не познавам останалите момичетата, ми стана много мъчно, слушайки въпросите им. Едно от тях попита да си носи ли шоколад за след раждането. Повечето имаха притеснения свързани със здравословни проблеми и задаваха въпроси, на които акушерката няма как да отговори, съответно ги съветваше да се обърнат към специалист.
Нямаше нито един въпрос във връзка със самото раждане Sad

Milenag
Потребитля е offline. Последно видян преди 8 years 31 седмици. Offline
Член от: 23/02/2009
Катерина, за съжаление така е

Катерина, за съжаление така е не само във Втора градска...
Аз се чудя къде да раждам второто си дете (бременна съм в 5ти месец) и нищо смислено още не съм измислила. Из нашите болници май почти никъде не могат да удовлетворят изискванията на естествените майки, а тези изисквания всъщност толкова биха улеснили екипите...

diken
diken's picture
Потребитля е offline. Последно видян преди 8 years 47 седмици. Offline
Член от: 20/01/2010
Когато се излязох от отворени

Когато излязох от отворени врати във Втора градска говорех точно като теб, Катерина. С усмивка четох постинга ти, защтото всичко е едно към едно с мен преди 1 година. Тази жена, старшата акушерка Адриана извинете, не помня фамилията, говореше абсолютно, ама абсолютно същите неща - за присъствието на бащата, "това" състояние на родилката и т.н. Старшите акушерки не водят раждания така, че не й обръщах много внимание. Но когато влезе в стаята ни 5 мин. ми крещя за пълна глупост, не искам даже да ви занимавам. Да, Катерина, много от тях така си говорят. Това имах предвид като казвах за професионалната деформация (и не само, де). Ама си виках " Какво като викат, аз няма да им обръщам внимание,  ще гледам само бебето и себе си, ще отида в последния момент да не ме товарят с негативизъм и медикаменти. За съжаление не успях да се опазя много от тези неща. Точно за това започнах да пиша тези постинги, за да направим нещо всички ние, за да може поне нашите деца да раждат нормално. Сега съм много по-силна, защото не съм им в ръчичките в момента, слава Богу. Готова съм да отида при директора на болницата и да говорим съвсем добронамерено, но без да му спестявам истината. Да го помоля на следващото събрание и на по-следващото и т.н. да им говори за културата на обслужване, защото ние сме не само пациенти, но и клиенти за тях, хора, носещи живот на още един член на обществото, който преживява всичко, но не може да го изрази. Ако има някой, който иска да се присъедини към мен ще се радвам. Свържете се с мен!

Olga
Olga's picture
Потребитля е offline. Последно видян преди 8 years 46 седмици. Offline
Член от: 20/02/2009
Катерина, брррр, дано да не е

Катерина, брррр, дано да не е такъв целият им персонал Sad Поне си разбрала, че това не е твоята болница - това също е ценна информация.
 
За жалост не е много по-различно на другите места, но ако искате все пак да започнем да си правим бял списък на болници и лекари, и без това повечето хора тук ни вълнува темата. Nataliachka също е родила във Втора градска и е доволна, може би и тя ще сподели.
 
diken, страхотен активист си! Със сигурност ако всички майки започнат да действат активно, осезаемата промяната ще настъпи много по-скоро. Smile

Katerina
Потребитля е offline. Последно видян преди 8 years 5 седмици. Offline
Член от: 16/11/2009
Milenag, когато разказах на

Milenag, когато разказах на съпруга ми как е минало /между другото аз не знаех, че мъже не могат да присъстват и бяхме заедно, но Калев го отпрати мило/ той ме „успокои”, че вероятно и в другите болници картината ще бъде подобна Sad
Diken, ако имам възможност бих се присъединила при среща специално във Втора градска. Чудя се обаче дали няма да е по-ефективно, ако повече жени, независимо една от друга изкажат отрицателното си впечатление. Така няма да изглежда, че проблем имат само група откачалки /извинявам се за израза/, пък видиш ли всички останали са много доволни.  
Аз съм ЗА белия списък. Моля, подгответе го по-скоро, за да мога да се възползвам Smile. Пък дано след няколко месеца споделя по-положителна история от днешната и обогатя списъка.
 

Tsvetelina
Tsvetelina's picture
Потребитля е offline. Последно видян преди 7 years 39 седмици. Offline
Член от: 22/06/2009
раждането ми в Майчин дом

Сега, докато чета постовете ви си мисля за моето раждане, което беше преди 7месеца ... Аз реших да раждам в Майчин дом още в самото начало на бремеността си. В интерес на истината, чак след като родих започнах да се интересувам по-задълбочено от активното раждане и май там ми бе грешката. По време на бремеността си не исках много да го мисля, за да не се шашкам, а да посрещна детето си с усмивка/така мислех тогава/. Е, усмивката беше много измъчена...
Контракциите ми започнаха около 2ч през нощта, бяха слаби, но т.като ми беше непознато усещането, събудих мъжа ми и тръгнахме към болницата. На портала ни посрещна намръщен чичко, който си измърмори "Оф, още една ли?!", аз го погледнах многозначително и той ми обясни, че много жени имало тази вечер, защото 2 от болниците били в ремонт, каза ни да седнем и да чакаме в коридора. След известно време ме приеха, провериха ми разкритието (това за мен е най-отвратителното нещо) и ме пратиха за клизма...Аз попитах дали мога да мина без клизма, т.като добре съм си свършила работата в къщи, жената ми обясни любезно, че това бил естествения процес на започване на раждането, НО била задължена.... След това ме нахокаха, че съм помъкнала толкова багаж с мен, че не съм отивала на екскурзия и мъжа ми трябваше да си върне до нас повечето неща, за да ми ги донесе след като родя (безумие). Качиха ме в предродилна, подписах си чинно информираното съгласие и ме опаковаха с кабели, за да слушат тоновете на бебето. Незнам колко пъти ме бъркаха, за да ми проверяват разкритието, май им беше вместо добър ден, аз всеки път се разплаквах, а те ми казваха "Я се стегни - не боли въобще" (лекарят беше мъж, а акушерката млада жена, която после разбрахме, че не е раждала). Добре, че смяната им свърши и застъпиха други, поне малко по-мили. Акушерката беше по-възрастна и ни спря на всички апаратите и ни каза да станем да се разхождаме, което помагаше. Когато се засилиха контракциите, аз започнах да се гърча и да си мрънкам, опитвах да си намеря удобна поза, но на тези високи и тесни легла, нямах много избор. За да ме "облекчат" ми удариха една инжекция лидол..., от който между контракциите дремех, а тялото си усещах безпомощно. Включиха ми и система окситоцин, с което ме ограничиха в движението още повече. По някое време видяха че разкритието ми се е увеличило, но не са ми изтекли водите и хоп с шилото ми спукаха мехура - докторката, която го направи каза на акушерката, която хич не изглеждаше съгласна с интервенцията "Няма да ги чакаме до утре. Да раждат по-бързо, че и други ще дойдат, а няма място". През това време аз от лидола въобще не бях на себе си, всичко ми ставаше като на сън. След още известно време започнах да усещам напъните, като се опитах да се окопитя и да не напъвам излишно. Те ме видяха, че започвам да раждам и истерично ми подвикнаха "Хайде, Цвети, бързо към родилна зала", аз попитах наивно "Не може ли тук да си родя" - те ми се изсмяха. Тези 7-8 метра ми се сториха като километри, че на всичкото отгоре и системата трябваше да си бутам, а усещам вече бебето, че ще излезе... Качиха ме на магарето, и започнаха да ми крещят, не злобно, но все пак си мисля че в този момент по-добре би било някой да говори спокойно. Естествено, направиха ми епизотомия, с извинението че  иначе съм щяла да се разкъсам повече... Бебето ми излезе, най-милата гледка, която можех да видя след всичко това. В този момент исках те да се изпарят и да си останем само двамата, но ми го отмъкнаха под носа, за да го почистят и премерят.... После докато ме шиеха ми го показаха за 1мин. и пак го завлякоха нанякъде, като попитах къде е и защо не ми го дават - трябвало да поседи в кувиоз, защото току-що е излязло, при въпроса ми дали всичко му е наред, те измърмориха "да, но такъв е реда" (бебето ми се роди 4 дни преди термина, 3.200кг.).
За шиенето не искам да си спомням - това е отвратително, толкова, колкото и да ти проверяват разкритието. Отново ме убеждаваше лекарката как хич не боляло, а аз си въобразявам... Не ми каза колко шева ще ми направи, нищо че я попитах 3 пъти.
Най-безумното преживяване за мен беше последвалият 1 час след раждането. Бях се примирила, че докато съм в предродилна нямам право да пия вода, но когато си поисках вода след раждането от санитарката, тя ми отговори, че при тях вода не се пиело (това е 5 юли), помолих я да ми свали системата, т.като вече не ми е нужна, а ми пречи и искам да стана - отговори ми, че трябвало главната акушерка да каже. Така си откарах поне 40 минути, в някаква странна стаичка, с още една жена, която роди малко преди мен, гледайки в тавана и чакайки някой да ни обърне внимание. Изкараха другата жена и останах сама, когато минаваше санитарката я виках, но тя или не ме чуваше, или по-скоро се правеше на улисана в работата си....
За мен беше изключително важно бебето да е при мен и исках да съм в стаите, в които се плаща, но нямаше места, а и се опитаха да ме убедят колко по-добре ще е за мен бебето да е отделно, за да съм си почивала... Родих в 1ч на обяд, пуснаха ме да го видя чак вечерта към 10ч, поисках да ми го дадат за да го кърмя, не ми го дадоха, казаха ми, че на сутринта. И така 17 часа бебето ми бе отделено от мен. Слава Богу, той засука добре и кърмата ми тръгна в изобилие. Едната нощ към 3ч се събудих подгизнала от кърма и с препълнени гърди и реших да ходя при сестрата, която се грижи за бебетата да се моля да ме пусне, за да го накърмя. Отидох пред вратата, която се досещате бе заключена, бебенцата ревяха почти всички, аз се въртях там 15-20 мин, чуках по стъклото, но след като никой не ми отвори, се върнах в стаята си почти разплакана, за да се цедя.... Побъркваше ме техния режим, но нямах друг избор...
 
Въпреки това искам да изтъкна доброто отношение на сестрите, които се грижат за родилите. Бяха изключително мили, помогнаха ми да се науча да се цедя на ръка, с какъвто и въпрос да отидех ми обясняваха подробно. Добри са и тези, които се грижат за бебенцата. Но въпреки това рутината и ниското заплащане си казват думата...Не мога да кажа, че съм срещнала грубо отношение, по-скоро се чувствах като на поточната линия и броях минутите до изписването ни. Не знам как и къде ще родя второто си дете, но в никакъв случай не мисля че е правилно да се плащат хиляди левове за екип, за да получиш добро отношение и търпение.
 

mimas4e
mimas4e's picture
Потребитля е offline. Последно видян преди 7 years 26 седмици. Offline
Член от: 27/01/2010
моето раждане - Шейново

Здравейте и от мен, това е разказ за моето раждане,надявам се  да е полезен на някого:)
Преди раждането си не бях много наясно какво е това "активно раждане" и проблемите около окситоцина. Ходех на консултация в Шейново и там на няколко пъти се падах при един страхотно внимателен и приятен доктор, който още от края на третия месец видя, че бебето ми е момченце:) Това беше д-р Николай Герджиков.  По принцип бях чувала хубави неща за д-р Гагова , но в крайна сметка д-р Герджиков спечели доверието ми с изчерпателните си обяснения, вниманието към всички бременни и чувството си за хумор. Реших да го избера за раждането си, но се оказа, че вече не е в Женска консултация, а в Патологична бременност, но както и да е , намерих телефона му и се разбрахме, че искам да раждам при него. Продължих да ходя на ЖК по реда си, но всеки път като ходех, му се обаждах и той идваше да ме види. Когато настъпи денят - точно на термина, се чухме по телефона и аз с контракции през 4 минути от няколко часа се запътих към Шейново. Приемането беше много неприятно, но както и да е. Качих се при моя доктор да ме види - имах 2 см разкритие, а докато ми правеше запис на тоновете ми изтекоха и водите- сами се пукнаха, направиха ми клизма, а докторът  ме изпрати при съпруга ми за час - два, за да се разхождам. Почнаха доста по-болезнени контракции и така в продължение на два часа се мотаех по коридорите с мъжа ми, който изтръпваше при всяка контракция:) В 8 часа вечерта доктора ме извика и ме качиха в предродилната зала, където малко след мен дойде още едно момиче, с което родихме почти едновременно, бяхме единствените раждащи този ден (за късмет), а нейният доктор с избор беше д-р Гагова. Тъй като в избора на екип се включва упойка, докторът ме попита дали искам - аз отказах, с думите, че никоя не е умряла от болката:) От този момент започна истинското раждане, сложиха ми окситоцин (аз не бях информирана достатъчно, иначе щях да се пазаря да не го слагат) и започнаха невероятно болезнени контракции. Въпреки, че не бях чела за активно раждане, тялото ми ме подтикваше да стана от леглото и помолих доктора за това. Той ми позволи, дори ме посъветва да клекна долу - при тези пози, да ви кажа честно, болката беше съвсем поносима! Нагласях тялото си така, че ме болеше възможно най-малко. Проблемат беше, че много бързо се изморявах клекнала или подпряна на леглото и редувах тези пози с полягване, като всеки път докторът трябваше да ми мести системата. В един момент обаче нямах сили да стана, а и с това местене през 5 минути малко попрекалих и докторът ми каза вече да не ставам, а аз и нямах сили...Но в легнало положение беше нещо ужасно и въпреки някакви там обезболяващи, контракциите бяха много болезнени, беше като на сън. И така в продължение на шест часа...докато най-сетне получих разкритието и напъните станаха по-силни от болката. Тогава доктора и акушерката(Фани, мисля, че се казваше, тя също се отнасяще невероятно добре към мен) ме накараха да напъвам за да се покаже главата на бебето явно. След няколко напъна, ме пренесоха на магарето и аз вече бях много щастлива, защото знаех, че всеки момент ще родя - така и стана -  на първия напън погледнаха да не е омотана пъпната връв, на втория, със силен вик родих моя син Smile Още преди раждането бях попитала д-р Герджиков дали ще ми прави епизотомия, той каза, че само ако наистина се наложи - е, не се наложи:) Родих бебе 3650 гр, без разрез, с малки вътрешни разкъсвания. Показаха ми бебенцето, докоснах го по ръчичката, казах му Здрасти с усмивка, а акушерката се разсмя...взеха да го оправят, а мен ме шиеха - аз обаче бях толкова щастлива...Smile опитвах се да видя бебчето, докато го оправят, чувах го само как плаче...Не бях чела, че трябва веднага да го сложа на гърдата - иначе щях да помоля ... Малко след това докторът доведе мъжа ми, макар че беше 2 часа през нощта - изкараха ме в едно коридорче и там донесоха детенцето при нас с татко му - тогава го гушнах за малко, не се сетих да го сложа на гърдата- беше ми някак замаяно. Взеха го и го видях чак на сутринта - след 6 часа, когато го сложих за пръв път на гърдата си.Момичето, което роди заедно с мен при д-р Гагова, на другия ден ми каза, че д-р Гагова и е предложила да и даде бебето,( тя се намираше вътре някъде в родилното, аз бях в коридора), но тя отказала, защото цялата била изтръпнала и я било страх да не изпусне бебето си. Това е интересното за тези двама доктори- получи се при мен отчасти нещо като активно раждане при д-р Герджиков, а пък д-р Гагова беше предложила да даде бебенцето да го гушне майка му - отделно през цялото време и двамата се държаха с нас изключително внимателно. Като цяло, споменът от раждането ми е прекрасен.
След раждането дойде по-неприятният момент - бебетата са отделно, чакането... притеснението...нощем със сигурност ги хранеха с АМ, за да не плачат, тъй като имаше 6 часа пауза - от 12 до 6, в които часове не ни ги даваха, аз чувах  как плачат и си представях как и моето съкровище е самичко и плаче...Единият път ми го донесоха с три черти на главата- от решетката на креватчето - някой от персонала явно го беше засилил по някой коридор...В креватчето на два пъти ми слагаха АМ, за да дохранвам- явно е губел повечко тегло - а аз невежата, наистина му го давах след кърменето. Иначе персоналът, с някои изключения, се държеше добре. Моят доктор минаваше всеки ден да ме види. И така...
Все пак, живот и здраве, при второ раждане добре ще обмисля и ще проуча къде бих могла да родя, макар на фона на останалите разкази, едва ли има, кой знае колко, по-добро място от Шейново.
Отделно в Шейново има т.н. Вип Родилна зала, където може бащата да присъства- мисля 150 лв струва...
Не съжалявам, че съм дала тези 900 лв за избор на екип. Това ми донесе спокойствие, но като цяло нито една от майките там (и без избор на екип) не се оплака от родилното - даже повечето бяха много доволни.
Д-р Герджиков определено е за естественото раждане, той също предпочита родилката да е без упойка (макар това да ми го каза чак след раждането, за да не ми влияе), незнам дали би бил склонен да не слага окситоцин (ще проверя при следващия удобен случай), но като цяло се радвам че го избрах и благодарение на това имам хубав спомен от този толкова важен за мен момент.

nataliachka
Потребитля е offline. Последно видян преди 8 years 28 седмици. Offline
Член от: 11/11/2009
Вече не съм сигурна в моите впечатления

Здравейте и от мен. Аз родих във Втора градска юли 2009. Лично аз не съм избирала болница къде да раждам, защото преди да забременя ходех при д-р Калева в частния й кабинет и след това тя следеше бремеността ми. И  за да ме изроди, трябваше да отида там. За всеки случай отидох на дни на отворените врати и разбира се и аз бях "впечатлена" от отношението на старшата акушерка - това, което ме потресе най-много е, че се беше вживяла като рекламно лице на някакъв бебешки магазин и ни раздаваше брошури.
Аз също бях за нормално и естествено раждане, но при мен се появиха проблеми от 7мия месец и явно не бях достатъчно смела и се оставих в ръцете на лекарката, което доведе до предизвикано раждане с окситоцин. Ако трябва да бъда искрена ме приеха набързо, бутнаха ми информирано съгласие, подписах го без да му мисля и така... Аз раждах по време на ремонта в родилно отделение и реално отделението работеше само с платени раждания - избор на екип. Всички бяха наистина много отзивчиви, много мили, но предполагам това е било, защото бяхме само аз и още една родилка и си бяхме платили, отделението реално нямаше работа + беше уикенд.
На мен бебето ми го дадоха още докато ме шиеха, но честно бях толкова отпаднала и в несвяст (сега вече знам че всичко е било заради окситоцина), че едва ли е стояло повече от 2 мин върху мен - за засукване в онзи момент, даже и не съм си мислела.  В следващите 6-7 часа се наложи мен да ме изправят на крака и реално ми дадоха бебето по-късно. От там нататък бебето стоеше през цялото време при мен, ако бях настоявала щяха да ми го оставят и за през нощта.
Честно казано, откакто родих и слушам други истории за раждания, съм решила че ако имам следващо дете ще го раждам в чужбина. От всичко, което съм чувала за болниците смятам, че все пак Втора градска е по-малкото зло, особено сега след ремонта който направиха, отделенито поне изглежда добре + също така до колкото знам там са много по-консервативни на тема планирано секцио.
Д-р Калев е завеждащ родилно отделение  - на мен ми се струва доста разбран и мисля, че би се съгласил на среща с Естествено.

Bananamama
Потребитля е offline. Последно видян преди 8 years 1 седмица. Offline
Член от: 15/12/2009
раждането ми в Токуда

Раждах при д-р Диков, казах му че искам да раждам естествено и той уважи решението ми, макар че ме беше страх че ще ме склонява за секцио, даже скрих от него, че съм с големи диоптри. 
Сега като се замисля, трябваше да дам шанс на детето ми само да избере, кога да се роди, и да изчакам още няколко дни. Но тогава бях объркана: очакваше се да родя по-рано, но терминът ми мина, ходих всеки ден за запис на тонове, тоновете бяха добри, но се питах, трябва ли да чакам да станат лоши? Очакването беше наистина подлудяващо, чаках срещата с бебето ми всяка секунда вече цял месец. На някой от дните след термина докторът ми каза да си избера дата и да дойда за да ми предизвикат раждане. Знаех, че майка ми е ходила 3 пъти за такова предизвикване и се е получило чак на 3 път. Затова отидох на 6 ден след термина без да очаквам, че ще родя същия ден. Но всичко се случи много бързо: система с глюкоза (на мен ми прилоша още при поставянето и, тъй като не бях яла преди това), система с окситоцин, слаби контракции, епидурална упойка - след нея даже си поспах, спукване на мехура, много силни контракции. Превивах се от болка, всичките ми знания за правилно дишане, удобни пози и тн бяха отишли на кино - само виках анестезиолога и разбирах, как се чувстват хора в абстиненция. В крайна сметка бях толкова силно упоена, че изобщо не напъвах както трябва, бях в несвяст, не чувах нищо от това, което ми крещяха докторите докато бях на магарето, добре че раждах с  бащата на бебето и той беше точно до главата ми и изпълнявах това, което ми казваше той, просто защото само неговия глас чувах. После неонатоложката ми каза, че изобщо не съм се напъвала, а бебето ми е излязло само. Това беше шок за мен, (и гордост за бебо) защото много се старах да напъвам, изглежда съм била с конска доза упойка. След около час се помъчих да стана от леглото за да видя бебето ми (нямаше места в родилното отделение и бях в гинекологично отделение като отивах да кърмя на всеки 3 часа) - и паднах! не си усещах краката. Така си лежах, родилното отделение си е далечко, нямаше начин да стигна дотам нито да ми донесат бебо. Най-после краката ми си възвърнаха чувствителността, но можах да вида детето ми чак на следващото кърмене - в  22 часа, били сме разделени около 5 часа. Всеки път, когато отивах да го видя, си спеше сладко, затова не се притеснявах много, че е отделно от мен, пък и още нямах сили. Веднъж рано сутрин отидох да го кърмя и видях че реве силно в бокса за новородени - и аз се разплаках, но навреме забелязах, че съм се объркала и това не е моето бебе, а моето си спи спокойно. Идвах за кърмене, но пооставах повечко с него, после и двамата отивахме да почиваме... до следващото кърмене. Първо го дохранвах с АМ, но после акушерките видяха, че имам достатъчно мляко и спряха да ми слагат шишенца с АД. Изобщо акушерките там бяха много добри и мили, личеше си че се грижат за бебоците с желание. За условията - да, в Токуда всичко е симпатично обзаведено, но това ме интересуваше най-малко по време на раждане и след това, така че няма особено значение. Съжалявам единствено за окситоцина и епидурала, ако някога се реша на второ такова изпитание ще гледам да ги пропусна... .

Milenag
Потребитля е offline. Последно видян преди 8 years 31 седмици. Offline
Член от: 23/02/2009
Момичета, нито една не ми

Момичета, нито една не ми вдъхна кураж и увереност къде да родя, за съжаление... Sad
 
Първото си дете съм раждала в 1АГ болница, през юли 2008, беше предизвикано раждане, трябваше да е водно, но по едно време ме изкараха от ваната под предлог, че не съм напъвала достатъчно и с много натискане по корема и крясъци и други подробности, които по-добре да спестя, родих на магарето в така удобната за лекарите поза по гръб.
 
Имах и окситоцин, да не би да забавя лекарите с по-бавни контракции :) 
 
Сега знам, че водното раждане не е за мен - ваната ми беше неудобна, а и не ми позволяваха да си сменям позата, докато бях във водата. Освен това не усетих кой знае какво облекчение на дискомфорта от контракциите във водата.
 
За второто ми раждане, което предстои юли 2010, мисля да остана у дома колкото може повече, пък ако имам късмета за бързо раждане, защо не и да родя у дома. Ако стигна до болница, това ще е пак 1АГ, но ще съм без избор на екип и такива неща, съответно таткото няма да може да присъства на раждането (ще видим, де, може и на ръка да платим за тази работа), а и в отделението няма да може да ни посещава толкова често. Затова мисля да си тръгна колкото може по-скоро след раждането и да настоявам за много неща. Мисля и да не подписвам прочутото информирано съгласие. Според д-р Григорова, завеждащ родилното отделение в 1АГ и жената, при която родих сина си, в такъв случай болницата има право да не ме приеме, но нека не ме приемат, пък да видим после дали няма да заведа иск.
 
Засега съм много смела и сигурна в решенията си, но нека се роди бебето, пък тогава ще ви разказвам кое-как :) 

Olga
Olga's picture
Потребитля е offline. Последно видян преди 8 years 46 седмици. Offline
Член от: 20/02/2009
Е, Миленка, стига де,

Е, Миленка, стига де, дотогава трябва да се преборим информираното съгласие да отпадне и да отидеш с план за раждане Wink

diken
diken's picture
Потребитля е offline. Последно видян преди 8 years 47 седмици. Offline
Член от: 20/01/2010
Ох, Милена, ами какво да ти

Ох, Милена, ами какво да ти кажа, за да ти помогна в избора като и аз не знам. Ако сега ми предстои четвърто раждане и всичко е наред, бебето с главично предлежание съм сигурна, че ще си остана в къщи. Не ми се иска да е така. В смисъл без акушерка, но ... нямам изброр все още. Знам, че в Токуда са най-внимателни, че е чисто и храната е много добра, но не знам някой там да е почитател на активното раждане, което е най-важното за нас, нали?
По повод информираното съгласие си отнесох и аз "заслуженото" Smile, какво да се прави. Навсякъде е така. Засега. 

rebetika
Потребитля е offline. Последно видян преди 7 years 27 седмици. Offline
Член от: 14/03/2012
раждането ми в 1АГ ( Тина Киркова)

 Здравейте, прочетох доста неща по темата за активното раждане и се оказа, че моят опит с единственото ми досега раждане (след няколко месеца предстои и второ) е доста различен. Аз родих в 1АГ ( Тина Киркова) при д-р Дончева. Бяхме говорили на прегледите преди това, че предпочитам нормалното раждане, ако не се наложи секцио, но не съм била твърде настоятелна и пояснителна относно това как си го представям, защото човек не може да си представи раждането, докато то не се случи. Една вечер към полунощ ми изтекоха водите, нямах никакви болки и просто отидох в родилното, където ми казаха, че съм с 2 см разкритие и ще родя най-рано сутринта към 9 ч. Изпратих мъжа ми да си ходи, защото нямаше смисъл да стои с мен. В такива моменти предпочитам да оставам сама, така се концентрирам по-добре и успявам да насоча енергията си в правиланата посока. Ако той беше с мен щеше да ме разсейва и никога не ми е стояло като вариант, просто от самото начало съм знаела, че това е нещо, което трябва да свърша сама и няма кой друг да го направи вместо мен. Бебето се роди в 4,30 ч. сутринта. Получих пълно разкритие за няколко часа, раждането вървеше страшно бързо, докторката ми едва успя да дойде, аз вече бях на магарето. Никакъв окситоцин, никакви системи, никакви упойки, родих в състояние, в което тръгнах от къщи. Не можех изобщо да си представя да бъда в поза различна освен легнала на магарето. Болките бяха страшно силни, за да ставам, клякам или не знам какво още, както описват някои момичета. Най-добре се чувствах легнала, защото бебето искаше да излеле час по-скоро. Акушерките, които бяха на смяна бяха невероятно мили и отзивчиви, млади момичета, които ме галеха по корема м/у контракциите и дори ме развеселяваха с някакви смешни неща. Говореха ми на миличка, същото правеха и санитарките. По този повод си мислех, че наистина как ще протече раждането ти не евъпрос на някакъв план, аз отидох последна в предродилна зала и родих първа. Физиологията на човек е различна и не знам дали е възможно да се напаснат нещата към някаква въображаема матрица Smile Пожелавам леко раждане на всички бъдещи майки.