"Веднъж цезарово сечение - винаги цезарово сечение", дали?

Олга Дукат

Подробно разнищване и разбиване на мита, че след секцио жената няма шанс да роди нормално. Подкрепено с актуални научни изследвания по въпроса.

В днешно време все повече жени по света раждат децата си с цезарово сечение. Причините за това са комплексни и взимосвързани. Усъвършенстваната техника направи тази операция най-разпространената акушерска намеса. Тя измести операции и техники като форцепс и вакуум-екстрактор. Секцио се извършва не само по медицински показания, но и “по поръчка”, т.е. по желание на жената, защото повечето акушер-гинеколози го приемат за безопасен метод. А това намали и без това слабия интерeс към физиологията на раждането.

"От своя страна "индустриализацията" на раждането доведе до изчезване на така важната и независима професия на акушерката в класическия смисъл на думата - на “акушерството в изпълнение на акушерки”.

При този бум на цезарови сечения, при жените, родили веднъж по този начин има сериозни трудности при проследяването на втората бременност, както и при воденето на самото раждане. Затова и много малко акушери в света се решават да водят нормално раждане след цезарово. Дори и при желание от страна на жената, повечето лекари се придържат към максимата “Веднъж цезарово сечение - винаги цезарово сечение” (Once a Caesarean - always a Caesarean). В единични клиники на пациентките се предоставя възможността да родят естествено.

Това може да се обясни и с факта, че оперативното родоразрешение не изисква акушерско майсторство, трябва само добра хирургична техника. Рутинното му прилагане от своя страна несъмнено води до по-слаб професионализъм.

Безопасността на цезаровото сечение е предпоставка за широкото му прилагане, но не и основната причина. Първопричината е всеобщото културно-обусловено неразбиране на това, от което се нуждае всяка раждаща жена.

Естественото раждане

Раждането е напълно естествен, физиологичен процес, който се регулира от нервната и ендокринната система.

Психологическото състояние на жената в този момент играе изключително важна роля, всъщност то определя хода и резултата от раждането. Поведението на жената по време на раждането не се поддава на контрол от съзнанието, то се определя от особения хормонален баланс в нейния организъм. Хипофизата произвежда окситоцин, който подпомага контракциите и в последствие забравянето на болката. Надбъбречните жлези произвеждат хормони, които усилват контракциите още повече. В същото време се отделят ендорфини, които действат като болкоуспокояващо средство, потискат безпокойството, способстват за постигане на цялостно удовлетворение. Често под въздействието на ендорфините, жените се държат така, сякаш са приели наркотик. Раждането е най-успешно когато е подложено на минимален съзнателен контрол.

Такива фактори, като ярката светлина, усещането, че някой те наблюдава, чувството за опасност, необходимостта да говориш, да се замисляш, да отговаряш на въпроси, стимулират неокортекса (кората на главния мозък, наричана още мислещ мозък) на жената, а това затормозява процеса на раждането.

Когато жената е "предоставена на себе си" по време на раждането, тя се вслушва в сигналите на тяло си и интуитивно избира най-подходящата за момента поза, движи се свободно, диша естествено, спонтанно издава звуци. И обратното - когато е скована, напрегната или действа според предварително заучена схема, естествените механизми няма да проработят.

Ролята на хората, които помагат при раждането, е изключително важна. Изкуството за оказване на помощ при естествено раждане е в умението да дадеш на жената възможност да се държи максимално свободно - точно това помага за включване на несъзнателните механизми за саморегулиране на раждането.

Защо лекарите прибягват до секцио

В днешно време лекарите повече или по-малко активно, а често и насилствено се намесват във физиологичните процеси, което обърква естествения процес и поражда необходимостта от нови и нови нтервенции. Ако погледнем на раждането от гледна точка на физиологията и изучим функциите на организма, ние отново ще открием ключовите потребности на раждащата жена. Ще ни стане ясно защо лекарите все по-често прибягват към цезарово сечение. Причината се крие именно в неразбирането на физиологичните процеси, а не в страха от съдебни искове; електронния мониториг на плода; недостига на акушерки и променената им роля; все по-честото прилагане на методи за изкуствено стимулиране на раждането и епидуралната анестезия, както и други аспекти на "индустриализацията" на раждането като цяло. А безопасността на цезаровото сечение, от своя страна, намалява и без това слабия интерес към физиологията на раждането.

Жените и секциото

Жените, претърпяли цезарово сечение го преживяват различно. Това зависи от много фактори и реакцията им може да варира от крайно отрицателна до определено положителна. За някои това е краят на мечтите, провал, разочарование, докато за други - дългоочаквано спасение след дълги часове изтощителни контракции.

Все повече бременни съзнателно избират цезаровото сечение, за да спестят болката. За някои това дори е символ на социален статус. Други споделят, че след операцията не се чувстват “жени в пълния смисъл на думата”, че не могат да се отърват от усещането, че са били лишени от нещо безкрайно важно. Последните ще направят всичко възможно, за да родят следващото си дете самостоятелно. И след като най-накрая го постигнат, изпитват несравнимо щастие, чувстват се “пълноценни”, “силни”, “изцелени”.

Какво трябва да знае жената, решила да ражда вагинално след секцио?

Първият въпрос, който си задава тя е - какъв е шансът, че ще се получи? В епохата на доказателната медицина, разполагаме с точни данни за да отговорим на този въпрос. Повечето заслужаващи доверие изследвания показват, че шансове за успех имат 70-80% от случаите. [1][2]

Ето и факторите, увеличаващи този шанс за успех: млада възраст; наличието в миналото на поне едно успешно вагинално раждане; предшестващо цезарово поради: слаба родова дейност, липса на прогрес при раждането или страдание на плода - има правдоподобно обяснение на това, че ражданията след тези случаи често протичат много леко - ако цезаровото сечение е било направено по време на раждането, тогава в матката вече са се образували рецептори към окситоцин. С други думи, при второто раждане матката е по-чувствителна към действието на хормона, който прави контракциите по-ефективни. Авторите на изследванията не са намерили признаци за това, че количеството на предшестващи цезарови сечения оказва съществено влияние на резултата.

След като заявят на лекаря си за своето желание да родят естествено след секцио, жените понякога изпадат в паника от отговора: лекарите говорят само за опасността от руптура - разкъсване на матката на мястото на разреза. Днес обаче е възможно достатъчно точно да се прецени индивидуалната степен на риск. Проведените изследвания [3][4] показват, че вероятността от руптура на матката по време на VBAC е 0.5% при условие, че раждането не е изкуствено предизвикано. Основният рисков фактор за руптура на матката е именно изкуственото предизвикване на раждането.

Има и още един рисков фактор - възрастта на майката. Има две изследвания [5][6] от резулатите на които следва, че при жени над 35 години такива раждания протичат "по-малко благополучно". Ако следоперационния период при предишното раждане е бил съпроводен от треска, това също повишава риска.[7] В няколко изследвания е показано, че шансовете за благополучен изход намаляват при прекалено кратък - по-кратък от година и половина - времеви интервал между двете раждания.[8]

В епохата, когато операцията се провежда в долния маточен сегмент (Това е съвременната техника за провеждане на цезарово сечение. При класическия метод разрезът се прави вертикално по направление от пъпа към лонната кост), обикновено се подценява колко успешен може да бъде опитът за вагинално раждане след цезарово сечение.

Лекарите, акушерките и бъдещите майки трябва само да помнят, че раждането не бива да се предизвиква изкуствено. И изобщо следва да се избягва използването на лекарствени препарати. Дори когато е почти сигурно, че ще се наложи повторно цезарово сечение, е добре да се изчакат първите признаци за началото на раждането и след това да се пристъпи към цезарово сечение в процеса на раждане. Това е гаранция, че бебето е подало сигнал за готовност за раждането, както и за това, че и майката и бебето са започнали да отделят специфичен комплекс от хормони.

В нормална ситуация, когато нищо не пречи на самостоятелното протичане на раждането, стратегията на лекарите и акушерките трябва да бъде проста: да се удовлетворяват ключовите потребности на раждащата - да се чувства свободно и в безопасност. Ако раждането протича без проблеми - може да се ражда вагинално, а ако процесът протича патологично - следва да се направи повторно цезарово сечение. Повечето жени обаче могат да родят самостоятелно, ако се отнесем с разбиране към потребността им от усамотение и покой.

Източници:

Мишел Оден, “Цезарово сечение – безопасен изход или заплаха за бъдещето”

1. Troyer LS, Parisi VM. Obstetric parameters affecting success in trial of labor: Designation of a scoring system. Am. J. Obstet. Gynecol. 1992; 167:1099-1104.

2. Weinstein D, Benshushan A, Tanos V, Zilberstein R, Rojansky N. Predictive score for vaginal birth after cesarean section. Am. J. Obstet. Gynecol. 1996; 174:192-8.

3. Ravasia DJ, Wood SL, Pollard JK. Uterine rupture during induced trial of labor among women with previous cesarean delivery. Am. J. Obstet. Gynecol. 2000; 183(5): 1176-9.

4. Lydon‑Rochelle M, Holt VL, Easterling TR, Martin DP. Risk of uterine rupture during labor among women with prior cesarean delivery. N. Engl. J. Med. 2001; 345(1): 54-55.

5. McMahon MJ, Luther ER, Bowes WA, Olshan AF. Comparison of a trial of labor with an elective second cesarean section. N. Engl. J. Med. 1996; 335:689-95.

6. Shipp TD, Zelop C, Repke JT, Cohen A, Caughey AB, Lieberman E. The association of maternal age and symptomatic uterine rupture during a trial of labor after prior cesarean delivery. Obstet. Gynecol. 2002; 99: 585-8.

7. Shipp TD, Zelop C, Cohen A, Repke JT, Lieberman E. Post‑cesarean delivery fever and uterine rupture in a subsequent trial of labor. Obstet. Gynecol. 2003; 101:136-9.

8. Shipp TD, Zelop CM, Repke JT, Cohen A, Lieberman E. Interdelivery interval and risk of symptomatic uterine rupture. Obstet. Gynecol 2001; 97:175-7.