Естественото раждане на теория или как да позволим на природните механизми да проработят

Олга Дукат

Признавам, че не съм специалист в тази област. За съжаление не мога да споделя личен опит по темата, защото синът ми се появи на бял свят чрез планово секцио, и на практика нямам никаква идея какво се случва по време на естественото раждане. Mотивирана от огромното си желание да родя второто си дете по естествен път, започнах да търся информация и да проучвам теориите за процеса и механизмите на естественото раждане, както и оптималните условия за протичането му. Има много информация по въпроса, както и различни гледни точки – като се започне от позицията на официалната медицина и се стигне до крайно алтернативните течения. Препоръките са противоречиви, понякога объркващи. Тук няма да се спирам на всички тези подходи, ще спомена само за теориите, които са по-близки до моите собствени виждания. Статията ми е опит да обмисля и да обобщя прочетеното.

В главата ми се въртят множество въпроси. Знам, че раждането е напълно физиологичен процес, съвършен механизъм, измислен от природата, едно чудо, също толкова невероятно, както и това, че вътре в тялото на жената се развива нов, напълно самостоятелен индивид. Раждането е напълно закономерно, логично продължение на бременността. Тялото ни знае какво да прави – как бихме могли да се съмняваме в това, след като същото това тяло е износило и изхранило в себе си един нов живот, ново човешко същество? Тялото е способно перфектно да се справи със своята задача – да помогне на това същество да излезе навън и да започне самостоятелен живот извън утробата. На този естествен природен механизъм дължим съществуването на човешкия род, той не се е променил през годините – жените са раждали и продължават да раждат. Тялото на жената е създадено за това.

Но как да си обясним факта, че през последните години се наблюдава толкова драстично нарастване на броя на цезарови сечения? А огромният процент предизвикани и стимулирани раждания, при които се прилагат всички възможни видове медицинска намеса – вакуум, форцепс, епизиотомия? Защо са толкова голяма рядкост жените, които с удоволствие си спомнят за своето раждане? Как да си обясним това, че голяма част от цезаровите сечения са по желание?

И най-важният въпрос - кога и защо природните механизми престават да работят? Защо понякога тялото не може да се справи и се налага естественият процес да бъде изкуствено подпомаган? Колко често проблемът всъщност е не в тялото, а в главата...

Ето как го обяснява Мишел Оден – френски-акушер гинеколог с дългогодишна практика, ръководител на родилен дом и автор на книгата “Възраждане на раждането” – по-голямата част от проблемите, възникващи в процеса на раждането се дължат на неразбирането на ключовите потребности на раждащата жена. Той подчертава, че раждането е несъзнателен процес, който не се контролира от мозъка, а от хормоните, отделяни от хипоталамуса и хипофизата на раждащата. Мисловната дейност по време на раждането не само че не подпомага естествените процеси, но и ги затромозява и обърква.

“Забравете за всичко, което сте чували и чели за раждането! Не мислете за нищо и оставете тялото си да си свърши работата.” – съветва Мишел Оден.

За да не се стимулира мислещата част на мозъка, която е изключително развита при човека, жената трябва да се чувства сигурна и в безопасност, да няма усещането че някой я наблюдава, да има възможност да се движи и изразява чувствата си свободно. Да няма никакви външни дразнители, на които да реагира, нищо, което да стимулира мозъчната активност – ярка светлина, говор, общуване, да не се обръщат към нея, да ни й задават въпроси. Идеалният според него помощник при раждането е една мълчалива акушерка, която търпеливо наблюдава отстрани и се намесва само в много краен случай. С две думи потребностите на жената по време на раждането са същите, както и на млекопитаещото. Знаем, че повечето диви животни се отделят от стадото и търсят тихо и усамотено място за раждането, далеч от чуждите очи.

Но дали това важи и за съвременната жена? Дали тя ще се чувства достатъчно сигурна и в безопасност, ако не е в болница, оборудвана с най-съвременната апаратура? Запитването ми в популярен интернет портал за родители показва, че повечето жени поставят на първо място в списъка си от ключови потребности по време на раждането именно Квалифицирания лекарски екип и качествено медицинско обслужване.

Д-р Грантли Дик-Рийд, автор на книгата “Раждане без страх”, също подчертава огромното значение на това, жената да бъде спокойна и да се чувства в безопасност по време на раждането. Той е първият лекар, който се осмелява да заяви на целия свят, че естественото раждане не е непременно мъчително, изпълнено с болка преживяване, и че би могло да бъде удовлетворяващо за жената и почти напълно безболезнено. Страхът, според него, е основната причина за всички проблеми, които възникват по време на раждането. Страхът кара кръвта да се насочва от матката към ръцете и краката, защото, в момент на опасност, именно те са най-важните части на тялото, а матката се сковава, не се снабдява с достатъчно кислород и вече не може ефективно да изпълнява своята функция – да изтласква бебето навън. Така се получава порочният кръг “страх – напрежение - болка” – усещането за болка кара жената да се страхува още повече, мускулите се напрягат и родовият процес се забавя или спира напълно.

Решението, което Грантли Дик-Рийд предлага за преодоляването на страха и болката, е по-различно от това на Мишел Оден. При него ролята на лекарския екип е ключова. Лекар, акушерка, помощници, медицински сестри – всички те трябва да положат усилия за това жената да се чувства комфортно, а това става чрез непрекъснато наблюдение, внимание към нея, задаване на въпроси за усещанията й и т.н. Присъствието на таткото се смята за неоспоримо предимство (още едно различие с теорията на Мишел Оден).

Освен това жената полага съзнателни усилия за отпускане на тялото си – дихателни техники и релаксация, които е тренирала още по време на бременността.

Честно казано в началото това беше малко объркващо за мен. Как така трябва от една страна да изключим съзнанието си, да не анализираме, да не се опитваме да контролираме процеса и да се вслушаме в тялото си, което знае какво да прави (според Оден), и от друга страна, да положим съзнателни усилия да отпуснем тялото си и да контролираме дишането (според Грантли Дик-Рийд)?

Обяснявам си го с това, че за повечето съвременни жени, които са свикнали съзнателно да контролират всичко в своя живот, може да се окаже проблем просто да спрат да мислят и да оставят тялото си да си свърши работата. А и какво означава да се вслушаш в тялото си? Колко от нас го правят в реалния, всекидневен живот? Умеем ли да разпознаваме сигналите, които тялото ни изпраща, или посягаме към хапчетата при първото леко неразположение?

От тази гледна точка мисля, че физическите, дихателните упражнения и релаксацията по време на бременността, могат да се окажат изключително полезни и да ни помогнат да опознаем тялото си по-добре. Друг е въпросът кое от предварително заучените техники ще успеем да приложим на практика по време на раждането и дали изобщо е нужно.

Това, което обединява всички теории за естественото раждане, е че жената е, и трябва да бъде главно действащо лице по време на раждането на своето дете. Не бива да прехвърляме на лекарите цялата отговорност за това как ще протече едно от най-важните събития в нашия живот! Всяка жена е различна и всички имаме различно възприятие на действителността и различни потребности. Нека бременността и раждането станат повод да опознаем по-добре себе си и своето тяло!

Не само теориите, но и опитът на много жени показва, че предварителната физическа, и най-вече психологическа подготовка са от решаващо значение за това, как ще протече раждането. Всяка жена трябва да помисли за това, в каква обстановка ще се чувства най-безопасно и сигурно, и в присъствието на кои хора най-лесно ще постигне състояние на душевен комфорт. Да потърси своите решения за преодоляване на болката и предварително да изгради позитивно отношение към нея, защото болката по време на раждането е съзидателна, а всяка следваща контракция ви приближава към момента, в който ще гушнете бебето си.

Желая на всички бъдещи майки да изживеят пълноценно това вълнуващо събитие - срещата с вашето дете!