Приемане на храна по време на раждане

Автори: Никки Макфарлейн и Санди Медоу
Превод: Надка Попова
Източник: www.childbirthinternational.com

Раждането е сериозно натоварване, което изисква огромни количества енергия. Енергията, използвана по време на раждане при повечето жени, е еквивалентна на усилена спортна тренировка, изискваща от 700 до 1100 калории/час. Но практиката в много болници е да не се допуска приемане на храна, а понякога и на течности, освен вода и ледени кубчета, по време на раждане. За много жени това не би било проблем, ако имат силни контракции, тъй като най-вероятно няма да им се яде. Ако обаче раждането ви е изкуствено предизвикано (индуцирано) или пък напредва бавно, това ограничение може да е неприятно и е възможно да предизвика проблеми.

Матката е мускул и като всеки друг мускул се нуждае от енергия и кислород за да работи ефективно. Тя се съкращава по време на раждането, за да помогне на шийката да се разтвори и на бебето да се роди.  Без енергия тя може бързо да се изтощи и контракциите могат да се забавят или да спрат. Също така ако не пиете достатъчно течности, е възможно да се обезводните. Това причинява повишаване на нивото на калий в клетките, което пречи на механизма на действие на мускулите. Последиците от това могат да бъдат изтощена майка и контракции, които стават все по-редки или дори могат да спрат съвсем. Ако сте в болница, положението може да бъде спасено с въвеждане на епидурална анестезия, за да си починете. Също така могат да ви дадат лекарства, засилващи контракциите (окситоцинови лекарства като питоцин или синтоцинон). Алтернативният подход на този етап би бил да ядете и пиете, ако пожелаете и да си почивате колкото може повече.

Мит: Приемането на храна по време на раждане причинява повръщане поради мазнината, съдържаща се в храната.

Много жени повръщат по време на раждане – това обикновено е знак, че ще родят съвсем скоро. Мисълта да повръщат докато имат силни контракции не би се  харесала на повечето жени! Обаче алтернативата – да бъдат изтощени и гладни и да имат нужда от окситоцин за засилване на контракциите, не е никак приятна алтернатива. Ако изберете да ускорите контракциите с помощта на лекарства, това означава да бъдете прикована към леглото със система в ръката и бебето да бъде постоянно следено с използване на електронен мониторинг. И едното и другото ще ограничат възможността ви да се разхождате. Използваните лекарства също така носят риск и за вас, и за бебето. Изследователи от Училището по акушерство към Бостънския университет провеждат изследване, за да видят дали жените, ако им бъде дадена възможност, ще изберат да ядат и пият по време на раждане, или не. Всички жени участващи в проучването поемат течности и повече от 85% от тях избират да се хранят. В групата от жени, които се хранят, 20% повръщат. В групата от жени, които не се хранят, 20% повръщат.[2]

Мит: Ако ядете по време на раждане и се наложи секцио, храната може да причини сериозни усложнения.

Сигурно ще чуете хора да ви обясняват, че храненето по време на раждане е опасно заради въздействието на упойката. Това схващане е разпространено заради риска от Синдрома на Менделсон – състояние, при което стомашното съдържимо или стомашна киселина се аспирират по време на обща  анестезия. Рискът това да се случи е много нисък и съществува само за жени с пълна упойка. Тази практика бе възприета като стандартна през 1940-те, когато жените често са били упоявани по време на раждане и упойката се е въвеждала чрез маска. В книгата "Упътване за ефективни грижи по време на бременност и раждане" авторите обясняват, че основната причина за аспирация на стомашно съдържимо е лошото изпълнение на техниката за анестезия. Заключението им е, че използване на епидурална анестезия за секцио винаги, когато е възможно, и осигуряване на безопасна техника на анестезия могат да предотвратят повечето случаи.[3]

Проведени са малко изследвания относно цялостното въздействие на гладуването по време на раждане. Изследователите Слойтел и Голдън разглеждат статии и исторически текстове и стигат до извода, че вероятният риск от майчина смърт, причинена от аспирация на стомашно съдържимо, е около 7 от 10 милиона раждания.[4]

Мит: Гладуването понижава киселинното ниво на стомаха ви

Гладуването не гарантира по-ниска киселинност на стомашното съдържимо. Но  пък може да доведе до обезводняване и кетоза. Кетозата е анормално състояние, при което има излишък от произведени кетони в кръвта. Когато кетоните се образуват по-бързо, отколкото се използват, те се отделят с урината. Едно от последствията на кетозата е понижение на pH ниво на кръвта и ускорение на дишането. Неовладяната кетоза може да доведе до сериозни последствия. Единият от методите за превенция на кетоза и обезводняване е да се даде на родилката интравенозно разтвор с глюкоза, течност и електролити. Освен очевидния недостатък на този подход, че ограничава свободата ви на предвижване, той също носи риска да доведе до пренасищане с течност. Това може да причини сериозно състояние както при майката, така и при бебето. Алтернативата би била майката да яде и да пие, когато се почувства гладна или жадна.
По ирония подходите, използвани за намаляване на риска от синдрома на  аспирация на стомашното съдържимо, всъщност могат да го увеличат. Глюкоза, въведена чрез система интравенозно, може да попречи на стомаха да се изпразни. Течностите, администрирани по венозен път, също така могат да нарушат баланса на течности в организма. Има доказателства, че въвеждането на глюкоза интравенозно по време на раждане може да доведе до редица проблеми. Нанси Хейзъл от Университета Сент-Луис съобщава, че интравенозното вливане на течности  причинява хипергликемия (извънредно висока кръвна захар) както у майката, така и у бебето. То също води до хипернатремия (високи концентрации на натрий в кръвта) и жълтеница.[5]

Мит: Гладуване по време на раждане осигурява празен стомах

Неведнъж изследвания са показвали, че независимо от времето, изтекло след последното хранене, стомахът никога не е напълно празен. Изследователи от Департамента по анестезиология на Университета за здравни науки в Орегон проведоха проучване, изследващо стомашното съдържимо на родилки. Те използват ултразвук за да определят дали гладуването е намалило количеството храна в стомаха им. Резултатите сочат, че шестнадесет от жените, които не са яли 8-24 часа преди това все още имат храна в стомаха. Освен това около две трети от активно раждащите жени имат твърда храна в стомаха, която е открита независимо от интервала на време между последното им хранене и ултразвуковото сканиране.[6]

Изводи

Изглежда, че няма доказателства за каквато и да било ясна полза за майката или бебето от въздържането от поемане на храна и течности по време на нормално раждане. Гладуването се препоръчва поради опасенията от аспирация на стомашното съдържимо. Обаче аспирацията е възможна само когато жената е под обща анестезия и съответният риск е много нисък, ако се използват безопасни техники на анестезия. Още повече, че гладуването не намалява стомашното съдържимо и не намалява стомашната киселинност.

Замяната на храна и напитки с интравенозно вливане на глюкозен разтвор може да причини дисбаланс на кръвната захар както у майката, така и у бебето и да увеличи риска от жълтеница при новороденото. Много лекари вече смятат, че докато не бъдат представени достатъчни доказателства за ползите от гладуването за майката и бебето,  жените трябва да могат да ядат и пият, ако почувстват нужда.  Изследователи от Държавния университет Анжело в Тексас правят следното обобщение: "Гладуването по време на раждане е традиция, която продължава да се прилага без да има доказателства за по-добър изход при майката или новороденото".[4]

Референции:

1. Swift, L., 1991, ‘Labor and fasting’, Nursing Times, vol 87, no 48, pp. 64-65.
2. Roberts, C.C. & Ludka, L.M., 1993, ‘Eating and drinking in labor: A literature review’, Midwives: hear the heartbeat of the future, proceedings of the International
Confederation of Midwives 23rd International Congress, May 9-14 1993, Vancouver, Canada, pp. 1559-1572.
3. Enkin, M., Keirse, Marc J.N.C., Neilson, J., Crowther, C., Duley, L., Hodnett, E., & Hofmeyer, J., 2000, A guide to effective care in pregnancy and childbirth, Oxford
University Press, New York.
4. Sleutel, M. & Golden, S.S. 1999, ‘Fasting in labor: relic or requirement’, Journal of Obstetric, Gynecologic, and Neonatal Nursing, vol 28, no 5, pp. 507-512.
5. Hazle, N.R., 1986, ‘Hydration in labor: is routine intravenous hydration necessary?’, Journal of Nurse Midwifery, vol 31, no 4, pp. 171-176.
6. Carp, H., Jayaram, A., & Stoll, M., 1992, ‘Ultrasound examination of the stomach contents of parturients’, Anesthesia and Analgesia’, vol 74, no 5, pp. 683-687.