Раждането и преди него

Росица Божкова, йога инструктор, психолог и майка на три деца

Когато говорим за родителството, следва да си зададем въпроса – откога започва то, в какво именно се състои, какъв е вътрешният смисъл на това да раждаме и отглеждаме деца?

Всичко в живота има своя вътрешен смисъл. Децата не идват само за продължение на рода, те не са само биологическа необходимост, но и са път за духовното израстване на своите родители. Път, по който може да поемем, но може и да не поемем – оставяйки нещата да се случват по тяхната собствена инерция.

Ако изберем съзнателното отношение към родителството, тогава сме избрали едно истинско предизвикателство. И то започва не с раждането, а много преди него. Нека проследим тези важни етапи, за които все още не се говори достатъчно, макар че са от голяма важност - периодите на менталното, пренаталното и перинатално въздействие на родителите върху техните деца.

Това включва времето преди зачатието, живота в утробата и преживяванията около раждането – първите дни на новороденото.

Защо те са толкова важни?

Едва напоследък науката стига до извода, че състоянието на майката и бащата преди зачеването на детето е от съществено значение за подбора на генетичния материал, който ще се включи в хромозомната структура, носена от сперматозоида и яйцеклетката. Изследванията в областта на микробиологията и генетиката показват, че няколко месеца преди това да се случи, подборът на участващите гени в бъдещото същество е вече факт и че този подбор се обуславя от това, което се случва с майката и бащата и от начина, по който те възприемат реалността. Това е т.нар. ментален период, когато сътворението е все още в непроявеното информационно поле.

Така родителите чрез своето ниво на съзнание приканват към въплъщение определена душа с определени качества и потребности. Затова например в Индия все още се извършват пречистващи церемонии и ритуали, когато младата двойка се ожени, с цел да се пречистят и подготвят телата им за въплъщаване на душа от по-висш порядък. Съответно почти всяка религиозна традиция си има своите ритуали, които двойката изпълнява преди съзнателното зачеване на детето.

Интересно е тук да се отбележи, че това е било известно на много от древните общества – в Древна Тракия, Гърция, Рим, Индия, Китай... В много от тях са се извършвали специални обреди за зачеване на дете със специална душа, която се е казвало, че е дар от боговете (такава е и легендата за Александър Македонски).

С факта на оплождането и сливането на хромозомната двойка от мъжа и жената започва следващият скрит за нас период от живота на детето – периодът на вътреутробното му развитие. Той е от изключителна важност, защото тук, в утробата, се формира базисната основа на бъдещата личност – и във физически, и в емоционален и дори в ментален план. Всичко, което минава през майката като преживявания, емоции, мисли, всичко дава отражение върху оформянето на бъдещото дете. Чрез редица експерименти и изследвания учените откриват, че начинът, по който майката възприема реалността, може да повлияе до 50 % върху интелигентността на детето. Знае се, че тревожността и стреса по време на бременността могат да повлияят отрицателно, не само върху здравословното състояние на детето, което може да придобие психосоматични симптоми за цял живот, но и да обусловят един депресивен и тревожен темперамент като основа на бъдещата личност. Затова по време на бременността жената е добре да си даде време, енергия, радост и любов, да не подценява изтичането на това ценно време, което трае само девет месеца, а е основа за цял живот. Има много начини, по които жената може съзнателно да повлияе върху формирането на една позитивна, спокойна и радостна натура. Това е личното творческо пространство на майката, която сама може да ги открие, водена от принципа „Каквото преживявам аз го преживява и моето дете и се учи от него.”

Така всичко може да се превърне в помощно средство за пренаталното възпитание – добрата книга, вдъхновяващият филм, нарисуваната картина или изпятата песен... Полетата са необятни...

И накрая накратко за третия период – перинаталния – какво се случва около раждането и как то повлиява бъдещия живот.

Още в началото на миналия век някои психолози стигат в своите търсения до един пласт от психиката, който се оказва на дъното, на изтласканото несъзнавано, но който е с такава интензивност и въздействие, че повлиява върху начина на възприятие за цял живот. Този пласт се оказва че е от спомените за личното раждане, когато съзнанието изживява нещо подобно на смърт – водното същество вътре се ражда на бял свят отвън, минава през тунела с цената на болка, страх и усилие. Чрез различни методи за връщане на тези преживявания (защото нищо от това, което ни се случва не забравяме, само го затрупваме), се оказва че много пациенти си припомнят чувството за притиснатост, задушаване, безизходност, рязко издърпване (ако е използван форцепс), чувството за захвърленост и отделеност, предизвикани от раздялата с майката. Ето още една извънредно основателна причина да настояваме организацията около раждането да се промени и активното раждане да стане факт, както и адекватната грижа за новороденото. Защото не само раждането, но и първите часове на новодошлия човек се оказват от голямо значение за връзката му със света. Майката е тази, която му дава усещането за сигурност и доверие, и ако тя не е там – детето няма откъде да ги получи. Толкова ли е важно да го премерят, тестват, повият, положат в кувьоз, като така му отнемат най-важните първоначални мигове на адаптация и привързване? Доказано е, че първите мигове след раждането се отделя специален хормон, който е общ и за майката и за бебето и е важно те да преживеят своите първи мигове заедно. Това е най-доброто начало, което е старт за цял живот.

Повече информация по темите можете на намерите на адрес www.natalyoga.net.