Раждането

Василена Доткова

От книгата „Близо до бебето”. Сиела, 2008 г.

 Ако всеки от нас можеше да се роди отново, какво раждане бихме си избрали? Дали ще е много по-различно от онова, което сме преживели? А ще прилича ли на раждането, което избираме за децата си, доколкото, разбира се, нещата зависят от нашия избор?

За раждането сме свикнали да мислим като за най-страшното изпитание – почти наказание – в живота на жената. Жените раждат, мъжете ходят в казарма – нали така? Още от малки ни подготвят за това колко ще ни боли и как ще се мъчим, но трябва да го изтърпим, защото нещо много хубаво ще дойде от тази болка.

„Много те боли и викаш – ми каза баба ми, когато за пръв път ми разказа откъде и как излизат бебетата. – Наоколо има и други, на други легла. И тях ги боли, и те викат.“ Доста страховита картина. Дългите коси на майка ми така се оплели, докато се мятала по гръб в леглото по време на дванайсетчасовото ми раждане, че нямало никакъв начин да се срешат и се наложило да ги отреже след това. Да не говорим за всички филми, в които жените раждат сред писъци и изкривени физиономии, при това задължително излегнати безпомощно по гръб в леглото и обградени от поне 4–5 лекари и акушерки. Още преди дори да се замисля за раждане на мои собствени бебета, винаги ми се е струвало, че има нещо гнило в това представяне на нещата.

Доста по-различна от този стереотип история чух за пръв път, едва когато вече бях бременна със сина ми. Разказа ми я сестрата на дядо ми – баба, родена през 20-те години на миналия век на село и както се оказа, жена удивително близка до мен, която не е раждала децата си в болница. Дотогава не се бях замисляла, че подобно нещо е възможно.

При нея раждането изобщо не беше страшно, а нещо като един съвсем обикновен ден, в който станала сутринта, усетила че вече има болки, но се заела с обичайните си домашни задължения. И така денят преполовил – стъкнала огън, месила хляб, шетала, докато контракциите си вършели своята работа. Прозвуча ми изумително – а какво стана с изтегнатата на лакти в леглото героиня, която стене с отметнати назад върху възглавницата коси, заобиколена от тежка медицинска апаратура? Историята за активната жена, която няма да се откаже от заниманията си заради някакви си родилни болки определено много повече ми харесваше. По едно време болките станали вече наистина много силни и тя викнала на мъжа си да прати свекърва й да помага.След това, както си стояла права, леко се привела напред, облегнала се „Ей тук, на!“ – защото ми разказваше историята в същата стая, в която се е случила, – и то бебето излязло, а бабата го поела отдолу. Нямаше драми и писъци, суетене и посрещане на новия човек с поредица от неотложни и животоспосяващи медицински процедури.

Тази история ме накара доста да се замисля. Беше ясно, че едва ли щях да родя децата си наведена над кухненската маса, но все пак каква увереност в собственото си тяло и в силите на природата имаше тази баба! Всъщност много акушерки и родилки дори твърдят, че естественото раждане може да е нещо повече от чисто биологично, телесно изживяване и почти се доближава до шамански ритуал на посвещаване, пренасяне в света на духа, прилив на огромни физически и духовни сили, които преобразяват жената завинаги. Наричат го „женския поход в търсене на златното руно“ – едно истинско утвърждаващо преживяване чрез раждането.

Убедена съм, че постиженията на медицината могат да бъ-дат изключително полезни на раждащите жени – наистина те спасяват много майки и бебета от опасни и дори фатални ситуации, които са предсказуеми благодарение на медицинските технологии. Това, което не ми харесва обаче е, че лекарите изземват от родилките активната роля по време на раждането. Все повече раждането е нещо, което докторът „ни прави“, а ние лесно се оставяме в пасивна позиция, спомняйки си историите, които са ни разказвали от малки за ужасите на раждането. В една анкета на списание „Акушерство и гинекология“ във форумите на www.bg-mamma.com за критериите, по които са избрали болница за раждането си[1] , голямо мнозинство от анкетираните жени бяха посочили наличната медицинска апаратура за неонатологични грижи като един от двата основни критерия за избора си. На мен ми се струва, че става дума за сериозно подценяване и недоверие в апаратурата, която всяка от нас си има и която след стотици хиляди години естествена селекция би трябвало да е най-добрата.

Медицината наистина би могла да бъде страшно полезна, ако отдаде дължимия респект на изумителните способности на женското тяло и просто ни подкрепя, когато нещата наистина екстремно се усложнят. Но за да може тя да направи това, трябва самите ние да го пожелаем. Всяка жена, която от страх се отказва активно и осъзнато да преживее раждането на децата си, на практика отрича невероятните възможности на собственото си тяло и дух и се отказва от преживяването на нещо разтърсващо и прекрасно, за което природата ни е подготвяла в продължение на милиони години.

Според френския лекар Мишел Оден – застъпник на естественото раждане – начинът, по който се появяваме на този свят, се отразява на обществото и цивилизацията ни като цяло. Той дава пример с Холандия, където 80 % от акушерките са на свободна практика и са равнопоставени с лекарите, а голяма част от бебетата се раждат в домашни условия. Интересно е, че това е страна със супер ниска престъпност. А също и с най-малкия брой аборти, хора, излежаващи затворнически присъди, и тийнейджърска бременност сред останалите развити страни в западния свят, както и с най-ниското ниво на наркомании, въпреки свободната продажба на някои леки наркотици. За сравнение в Бразилия, където над 50 % от хората се раждат чрез цезарово сечение, улиците нощем са значително по-опасни от тези в Амстердам.

Според д-р Оден мотото на всички загрижени за бъдещето на човечеството през следващите десетилетия трябва да бъде „Да излекуваме земята като излекуваме раждането“[2], а преосмислянето както на отношението ни към земята, така и към раждането на децата ни, трябва да бъде неразделна част от новите стратегии за оцеляване на човечеството. Няма да се справим с предизвикателствата пред човека и планетата, докато не започнем да уважаваме телата си като част от мъдрата природа на тази планета и не позволим на децата си да се появяват на бял свят по хармоничен начин.

Разбира се, независимо дали се отправяме на духовно пътешествие или просто искаме да дадем най-добрия старт на детето си, трябва да имаме възможно най-много информация, да знаем как искаме да протече раждането и какво да очакваме от него.

1. http://forum.bg-mamma.com/

2. Odent, Michel. The Farmer and the Obstetrician, Free Association Books

2002