Факти за раждането, които всяка жена трябва да знае

Диана Вапцарова

Репортаж от Международната конференция по акушерство на Midwifery Today в Бад Вилдбад, Германия, от 22 до 26 октомври 2008 г.

Доскоро си мислех, че в сърцето ми няма място за повече каузи, които да прегърна. Но минути след като се потопих в една непозната, но завладяваща сфера, прегърнах една кауза още по-силно от всички други. Превърнах се в ревностен поддържник на естественото раждане.

Мястото беше Бад Вилдбад – малко китно селце в Германия, поводът – Международната конференция по акушерство, на която отидох почти случайно. Бях помолена да направя репортаж за събитието. От 22 до 26 октомври 2008 г., всеки ден по 9, а понякога и по 14 часа, бях потопена в една вълнуваща област от човешкия живот, за която научих неща, които дори не подозирах, че съществуват. Научих, че акушерството е изкуство. Научих, че естественото раждане без болкоуспокояващи и дори без намесата на лекари е най-добрият начин майката и детето да изживеят този толкова специален миг.

Научих, че човешкият материализъм е успял да сложи ръка и върху това свещено изживяване и да го превърне в неморална практика.

Бих искала да споделя това, което научих с всички, най-вече с онези, които планират да имат деца. Съзнавам, че е невъзможно да споделя наведнъж всичките 30 страници записки и 4 часа видео, затова синтезирах най-важното в следващите няколко страници.

Съдържание:

  • Какво е да си акушерка?
  • Възраждането на независимата акушерка
  • Да влезем в крак физиологически

- „Стеснителният” окситоцин

- Раждане с оргазъм

- Кога да се среже пъпната връв?

- Цезaрово сечение или естествено раждане

- Заплахата от епидуралната упойка

  • Емоционални проблеми по време на раждане. Ролята на Дулата, една непозната в България професия
  • Няколко напътствия за бъдещите майки
  • Предимставата на водното раждане – печеливш за всички избор!
  • Размишления
  •  

    Какво е да си акушерка?

    Съществуват два типа aкушерки: традиционни и нетрадиционни. Има акушерки, които усвояват акушерството от своите майки, баби и дори прабаби – едно тайнство, предаващо се от поколение на поколение. Това са традиционните акушерки, които знаят, че жената, даваща живот е богиня и я даряват с любов, уважение и подкрепа по време на този толкова специален за нея момент. Другите следват в университети. За съжаление, често защото не са успели да запишат или завършат медицина, записват акушерство, изучават акушерството като наука, но пропускат да го усвоят като изкуство. Това ли е начина, по който акушерките трябва да бъдат избирани? Според Анхелина Мартинез Миранда, известна акушерка от Мексико, която усвоява акушерското изкуство от майка си, баба си и прабаба си, и има собствен родилен център в Мексико, това е професия, която трябва да ти лежи на сърцето и това да е единствената причина да я избереш.

    Заради широката употреба на лекарства и медицинска апаратура и факта, че все повече се разчита на машините по време на раждането, редица полезни умения са пренебрегвани, забравени или дори изгубени. Знаете ли, че чрез палпация (опипване на корема) една добра акушерка може да установи къде се намира главата на бебето, дали обемът на амниотичната течност е нормален, дори да направи приблизителна оценка на теглото на плода? Днес за тези цели ние използваме ултразвук, за който наскоро бе спекулирано, че може да има увреждащ ефект върху мозъка на плода. Друго нещо, което се пренебрегва са грижите за майката, която би трябвало да е в центъра на вниманието. Жената е богиня, която вътре в себе си  знае как да даде живот. Ролята на акушерката е да й помогне да открие това свое вътрешно знание и да я подкрепи. Това е специфичното предназначение на акушерката, нейната мисия.

    Възраждането на независимата акушерка

    За щастие, заедно с хипи движението от 70-те години и връщането към природния начин  на живот, все повече нетрадиционни акушерки започват да посещават традиционните акушерки, за да усвоят „тънкостите на занаята” и започват да израждат по домовете. Във всички държави членки на ЕС, с изключение на България, акушерките са си възвърнали правото да практикуват професията си свободно и да израждат бебета без присъствието на доктор, ако по време на пренаталните изследвания е установено, че бременността е нормална. Издадена е Европейска директива, която постановява акушерството като свободна професия.

    Когато започва глобалното движение за независимо акушерство през 70те, акушерките са нямали право да израждат извън медицинските институции, дори в Съединените Щати. Тогава много акушерки са рискували да бъдат или са били арестувани и дори затворени, защото не са могли да откажат помощ на жена, която не желае да роди в болнични условия.

    Бях изумена да науча, че повечето лекари не знаят, че окситоцинът е хормон, чийто ефект се изразява не само в механично му въздействие. Той влияе и на психиката, което е изключително важно за връзката между майката и бебето преди и след раждането. Има неща, които лекарите и нетрадиционните акушерки знаят, но не споделят с майките, тъй като днес болниците са се превърнали в доходоносен бизнес. И много от решенията днес се взимат по законови, бюрократични или финансови причини, а не защото са добри за майката и бебето. Радвам се, че американската ток шоу водеща Рики Лейк направи крачка напред тази година, като създаде филма „Раждането е бизнес” и отвори очите на обществеността по този толкова важен въпрос.

    Да влезем в крак физиологически

    В продължение на много години на жените е било внушавано, че раждането е нещо страшно и срамно. Всъщност то е нещо напълно естествено и много красиво. Майката вслушайки се във вътрешния си глас и следвайки природните си инстинкти преживява едно раждане без страх, без силна болка и дори носещо приятни усещания.

    „Стеснителният” окситоцин

    Майката трябва да отдели хормона окситоцин, за да има по-силни контракции и за да роди. Доказано е, че окситоцинът е „стеснителен” хормон, т.е. отделя се при определни условия: затъмнено помещение и тишина (за да не стимулира нео-кортекса) и атмосфера на сигурност (за да не се отделя адреналин). Окситоцинът не може да се синтезира, когато нивата на адреналин са високи. Осугуряват ли болниците условията, необходими за естествено раждане? За съжаление, отговорът е не! И какво решение на проблема предлагат те? Вместо да осигурят атмосфера на сигурност и доверие, те инжектират раждащите жени със синтетичен окситоцин. Но това, което повечето лекари и акушерки не знаят (или отказват да разберат) е, че освен механично въздействие окситоцинът влияе и върху поведението. Синтетичният окситоцин има само механично въздействие, тъй като не успява да стигне до мозъка на родилката. Майките получават контракции, раждат, но изпускат много важни неща, което повлиява върху целия им живот!

    Когато бебето се ражда, за първи път му се случват стотици неща: изживява гравитацията, започва да диша самостоятелно, излиза от стерилната и безопасна среда на утробата и влиза в света на хиляди микроорганизми. Непосредствено след раждането майката и бебето все още са под влияние на хормоните отделени при него. Тези хормони играят важна роля при формирането на връзката между майката и нейното дете, но не и когато са инжектирани изкуствено. Окситоцинът е в най-големи количества след раждането – по големи от който и да е друг момент от живота на една жена. Наред с останалото, той е важен и за безопасното и безкръвно отделяне на плацентата.

    Мъжете и жените отделят окситоцин по време на сексуален контакт и така достигат до оргазъм. Точно така! Жената може да изживее оргазъм по време на раждането. (Този филм показва естествени раждания, включително и раждане с оргазъм - www.orgasmicbirth.com). Разбира се, това не е най-важното нещо, което родилката пропуска. Окситоцинът е хормонът, който кара майката да се влюби в новороденото си дете от пръв поглед, както и кара бебето да се влюби в своята майка веднага щом я зърне. От психологична гледна точка, това е причината, поради която хората изобщо се влюбват. Винаги когато става дума за любов, окситоцинът е налице. Доверието е другото нещо, което се свързва с високите нива на окситоцин. Замисляли ли сте се някога защо майките се връщат на работа няколко седмици след раждането и оставят децата си на детегледачки? Вероятно има някаква връзка с липсата на естествения окситоцин по време на раждането.

    Добрата новина е, че акушер-гинеколозите най-накрая ще открият влиянето на окситоцина върху реакциите и поведението. През февруари 2010 година предстои конференция на акушер-гинеколозите, където за първи път ще бъдат официално представени механичния ефект на окситоцина и влиянието му върху реакциите.

    По време на целодневния курс за  психологическите аспекти на раждането, воден от Мишел Оден (известен акушер-гинеколог и автор, чиито книги се четат от много майки) научих други интересни неща. Например, че някои жени раждат по-лесно вкъщи с акушерка, докато други имат нужда от голям лекарски екип и апаратура, за да се чувстват сигурни. На повърхността нуждите изглеждат различни, но всъщност става дума за едно и също нещо – необходимостта бъдещата майка да се чувства сигурна. Важно е една жена да знае какво иска, но понякога тя не е сигурна до момента, в който започне самото раждане. Тя прави избор предварително, който е обмислен и рационален, но желанието може да се промени в момента, в който водите й изтекат. Изборът е бил интелектуален и жената изведнъж се превръща в жерва на своето собствено решение. Ето защо е важно жената да има алтернативни варианти, защото в последния момент интуицията може да вземе връх и тя да поиска да смени избора си. Ако е избрала болница, в последната минута, може да предпочете да си остане вкъщи, но в този случай няма да има акушерка, която да й помага. Затова е изключително важно за жените да имат алтернативни варианти за момента на раждането и да имат възможност да последват инстинкта си в последната минута. Мястото на раждането дори често не е въпрос на предварителен избор, а нещо което идва естествено по време на родилния процес.

    Раждане с оргазъм

    По думите на италианската акушерка Верена Шмид, „Оргазмичната сила е капацитета да се отдадеш на прилива от биологични родилни енергии, да бъдеш способна да разтовариш насъбраното напрежение чрез рефлексни ритмични контракции на тялото и вагината, давайки бебето на света и приветствайки го за добре дошло с нежност и удоволствие”. Да родиш с оргазъм звучи странно, но като се замисля май предпочитам това пред болката. Все повече и повече започвам да вярвам, че е възможно. Във филма на Дебра Паскали-Бонаро „Раждане с оргазъм” (копие от който имаме и тук и скоро ще бъде прожектиран от Естествено) е филмирано едно такова раждане. Жената може и да се е преструвала, но изглежда доста истинско. Освен това попитах една майка от Латвия, която беше на конференцията и е раждала всичките си 4 деца у дома, дали вярва че е възможно раждането с оргазъм и тя се подсмихна и ми отговори срамежливо „Мисля че вече съм го изпитвала”.

    Кога да се среже пъпната връв?

    Друго нещо, което считам за погрешна практика в болниците, е срязването на пъпната връв веднага след раждането. Според Мишел Оден бебето пропуска много неща, ако пъпната връв се среже през първия час след раждането. Докато траят контракциите, които подготвят изхвърлянето на плацентата от нея се отделя специална кръв богата на минерали, която би могла да стигне до бебето. Бебетата биват лишени от 40 мл кръв, ако пъпната връв се отреже веднага след раждането. Ако се пресметне това количество към общото тегло на бебето това е много повече от количеството кръв, което се взима от един възрастен при кръводаряване. Мишел споделя, че понякога мъжете се паникьосват докато чакат линейката преди раждане, защото се чудят ако бебето се роди вкъщи без лекарски екип кой ще среже връвта. А всъщност срязването на пъпната връв не е физиологична необходимост.

    Има и някои крайни традиционни акушерки, които никога не режат пъпната връв, а я оставят да изсъхне и падне сама. Няколко часа след раждането пъпната връв се превръща в твърда нишка. Тогава тя може да бъде отрязана без опасност от инфекция и тетанус. Мишел Оден казва, че пъпната връв вече не е необходима, едва когато спре да пулсира. В допълнение на това, запазването на пъпната връв би означавало, че майката и бебето ще останат заедно, което е препоръчително по много причини: създаване на здрава връзка между майката и бебето, развиване на рефлекса на бебето да суче и т.н. Така бебето ще може да суче от хранителната коластра, която идва преди самото мляко. Освен това бебето, което в утробата на майка си не се е сблъсквало с бактериите и микробите, ще влезе в досег с микробите и бактериите на майчиния организъм, с които вече е запознато от живота си в утробата, което е много по-добър вариант отколкото ако влезе в досег с микробите на някой друг.

    Цезарово сечение или естествено раждане

    Цезаровото сечение спасява животи. Това е и неговата функция – да бъде използвано в крайни случаи, когато живота на майката или бебето е застрашен. Броят на случаите на цезарово сечение в световен мащаб дотига космически размери и то не заради медицинска необходимост, а по избор. В Бразилия 90% от ражданията са с цезарово сечение. Това вече е нормалната практика. По цял свят в момента са много модерни така наречените дизайнерски раждания. Майките стигат до там, че ходят на астролози, които им казват в кой ден и час е най-благоприятно да се роди детето им според това какво иска майката да бъде то. И така майките ‘дизайнват’ своите деца според желанията си. Звучи страхотно! Всяка майка би искала детето й да е красиво, умно, добро, амбициозно и т.н. За това и всяка майка, която е истински запозната с последствията на секциото върху детето, трудно би направила този избор при липса на медицински показатели. Майките избират цезаровото сечение без да са достатъчно информирани. Една колежка от университета ми каза, че нейният доктор й е казал, че цезаровото сечение е най-малко травмиращият начин за бебето да се роди. Това е или умишлено заблуждаване или професионално невежество. Майките се съгласяват за цезарово сечение, водени от страха си, често подклаждан от комерсиалните мотиви на някои лекари и болници.

    Броят на планираните цезарови сечения продължава да расте. По този начин бебето не участва в процеса на раждането и не му се дава шанс да покаже на майка си, че е готово да излезе на бял свят, че белите му дробове са достатъчно развити. Бебето също така пропуска и хормоните, отделяни по време на родовия процес, които носят завършек на престоя му в майчината утроба. Повечето доктори винаги намират извинение да извършат планирано секцио, за да избегнат среднощни повиквания. Ако погледнете статистиката, ще видите, че повечето планирани цезарови сечения са напаравени от понеделник до петък между 9 и 17 часа. Едно цезарово сечение отнема не повече от 20-30 минути и после лекарят е свободен да се прибере в къщи навреме, вместо да е обезпокояван по нощите. Не искам да обиждам никой доктор, който си върши работата съвестно, но факт е, че голяма част от медицинските лица в нашата система са корумпирани и комерсиално мотивирани. А в случая с цезаровите сечения голям интерес имат и болниците – по-голямото количество родени бебета (за сметка на качеството) носят повече приходи за тях.

    Цезарови сечения преди термина са фактори, които могат да доведат до получаването на астма и дихателни проблеми. Употребата на лекарства по време на родовия процес или секциото, включително и на епидурална упойка, е възможно да предизвика предразположение към наркотични зависимости. Бебетата родени чрез секцио може да развиват по-бавно двигателните си способности. Рискът от пост-травматичен синдром е 3 пъти по-висок при тези деца. Едно изследване проведено в Япония през 1991 търси връзката между аутизма и мястото, където детето е родено. Изследователите установили, че процентът на децата с аутизъм е по-висок за определена болница в Япония. Практиката в тази болница била следната: бебетата се раждали чрез планирано секцио 1 седмица преди термина на раждането. Още през седемдесетте години учените предположили, че рискът от аутизъм се увеличава при секцио направено преди бебето да покаже, че е готово да роди.

    Защо тази така ценна информация не е придобила публичност? Как да стане това, когато водещите медии са спонсорирани от фармацевтични компании, болници или корпорации, които произвеждат апаратурата за тях? Цялата тази информация може да бъде намерена в официални проучвания, някои от които публикувани в най-уважаваното медицинско издание в света – Британски медицински журнал. Проверете на www.britishmedicaljournal.com или www.primalhealthresearch.com ключови думи като астма, аутизъм, предизвикано раждане.

    Заплахата от епидуралната упойка

    Епидуралната упойка е друго противоречиво лекарство, за последиците от чиято употреба жените не са напълно информирани. Под влияние на епидуралната упойка тазът на родилката се парализира и за бебето е трудно да се обърне. Жената трябва да прави изкуствени напъвания, защото не може да почувства добре кога точно има нужда от тях. Епидуралната упойка не позволява на майката да изживее раждането. По-трудно се концентрира в самото раждане. Това удължава родовия процес, тъй като не позволява отделянето на естествен окситоцин.  В допълнение на това, тъй като жените напъват изкуствено, а не когато чувстват напън, това може да доведе до вътрешни разкъсвания и кръвоизливи и до притискането на главата на бебето. Бебето отделя адреналин по време на притискането на главата му, което допълнително забавя родовия процес. Ако раждането е естествено и активно, бебето би получило сила от хормоните отделени от майчиното тяло. Но тъй като те са потиснати, то трябва трябва да се справи само без подкрепата на майчините биологични ресурси.

    Не мисля, че ако майките знаеха това, биха избирали толкова често епидуралната упойка. Но е честа практика родилките да настояват за епидурална упойка заради болката и замъгленото от нея съзнание. Ето защо между контракциите, докато не чувстват болка, можем да разговаряме с тях и да ги разубедим. Трябва да изведем като аргумент емоционалните нужди на една майка. Искането на епидурална упойка е продиктувано от страха от болката, но тя намалява само болката, не и страха. Ако майките са предварително подготвени за родовия процес чрез пренатално възпитание, те ще знаят не само как да овладеят страха си, но и физически упражнения за намаляването на болката. Няколко акушери от конференцията (Да, имаше и мъже акушери там!) споделиха, че когато една бременна ги е предупредила, че не иска епидурална, а по време на раждане заради болката я поисква, те се преструват че й слагат. След това много от родилките така се успокояват и де факто спират да чувстват болката толкова силно. Колко е силно съзнанието, че чак и болка може да намали!

    Емоционални проблеми по време на раждане. Ролята на дулата, една непозната в България професия

    На конференцията се запознах с една нова за мен професия, но според мен много необходима – тази на дулата. Дула е асистент по време на раждане, който подкрепя раждащата жена по различни ‘не-медицински’ начини и е с нея през цялото време - от когато и започнат контракциите до след раждането. Дулата предлага на жената емоционална и физическа подкрепа по време на родовия процес и раждането. Тя обяснява на жената медицинските процедури или намеси, когато това се наложи, за да я успокои и информира, подкрепя я емоционално, предлага и физически упражнения и/или прилага специален масаж за да облекчи болките й, използва най-различни алтернативни техники според обучението й и желанията на родилката. Дебра Паскали-Бонаро е дула, майка на шест деца и режисьор на филма от 2008 г. – Раждане с оргазъм (www.orgasmicbirth.com). По време на конференцията имах честта да присъствам на нейна лекция и за пореден път научих много интересни неща. Както каза Дебра ние не можем да контролираме колко дълго ще продължи едно раждане или дали ще се появят усложнения. Това което можем да контролираме е как ще го запомни родилката и как ще я накараме да се почувства в процеса на раждането. Според Дебра, ако едно раждане е дълго със сигурност има някакъв емоционален блокаж. Тук ролята на дулата е да отстрани този блокаж, за да продължи раждането. Дебра раказа няколко истории, в които в момента, в който е отстранила блокажа, жените са родили до няколко минути. Ето и една от тях. Една жена отива да ражда в болницата във вода. Дебра е с нея, както и мъжът на родилката. Тя е минала всички пренатални курсове, знае всички упражнения за намаляване на болките – от дишане под вода и пеене до висене на плат, не я е страх от нищо и е много позитивно настроена. Отива в родилната зала, носи си свещи, електрически светлини, украса за ваната и стаята (украсяването на родилното пространство дори и в болниците става все по-популярно и прието на много места по света). Влиза във ваната, започва да диша, да пее, да прави всички упражнения, които облекчават болката й. Усмихва се. Излежда спокойна и уверена в себе си. Всичко върви перфектно, дори и разкритието: 3, 4, 5, 6 см....... 6.... 6.... 6... Минава час, а после два, дори и три – и родилката си остава на 6 см разкритие. Тогава Дебра моли всички да излезат от залата и когато остават сами я пита: „За какво си мислиш в момента”? Родилката се вкопчва с ноктите в ръката на Дебра, поглежда я с ужасен поглед и изкрещява „Страх ме е”! През цялото това време тя е успяла да изиграе едно страхотно шоу. След това жената споделя, че не я е страх от самото раждане, а от това, че с мъжа си имат толкова перфектна връзка и я е страх като се появи бебето в живота им дали няма да се развали хармонията в нея. Дебра я успокоява, завежда я под душа (според Дебра, когато една родилка плаче е хубаво да отиде под душа, за да отмие водата сълзите й), и вика мъжа на родилката. След 5 минути двамата влюбени излизат от банята с насълзени очи и жената гордо заявява – „Готова съм”! В този момент и се подкосяват краката от една мощна контракция – и след 5 минути бебето е навън!

    Говорихме с Дебра и тя се съгласи да дойде в България и да обучи и сертифицира български дули, стига да има желание от наша страна. В момента набирам списък с желаещи, така че тези които се интересуват могат да ми пратят координатите си. Знам, че не всички болници позволяват бащите да присъстват, та камо ли някакви си дули, но в петицията на Естествено и това е предвидено!

    Няколко напътствия за бъдещите майки

    Ето няколко напътствия за бъдещите майки от Корнелия Енинг, акушерка, радваща се на уважение в много държави.

    Легнала в леглото родилката се намира в позиция, която е най-удобна за лекарите, но най-неестествена за нея. Според Корнелия, раждащата жена трябва да е на колене или изправена, за предпочитане във вода, освен ако инстинктите й не й диктуват нещо друго. По време на раждането тя трябва да издава звуци, които да сигнализират на бебето, че тя е готова. (Това е основна практика в Турция. Жените биват подтиквани да издават звуци, дори и да не чувстват болка под въздействието на епидуралната упойка.) Когато главата на бебето е навън, майката трябва да я докосне преди да излязат крачетата. Това освобождава големи количества окситоцин, който е първоначалният стимулант за произвеждането на кърма и отключва лактацията. След раждането бебето трябва да остане в ръцете на майката, като и двамата са в изправена позиция. Бебето трябва да срещне майчините очи веднага. Когато решат да срежат пъпната връв (за предпочитане след излизането на плацентата или когато пъпната връв спре да пулсира), бебетата е добре да гледат срязването на пъпната връв, така че да изживеят съзнателно своето раждане.

     Предимставата на водното раждане – печеливш за всички избор!

    Корнелия Енинг е също така ревностен защитник на раждането във вода. Ето някои от предимствата, които тя сподели с нас. Вярвате или не, независимо, че бебетата са най-облагодетелствани от раждането във вода, има някои предимства и за болниците. Нека обаче започнем с предимствата за майките. При водно раждане, майките изживяват по-малко или никаква болка. Родовия процес е значително по-кратък. Във водата няма нужда от толкова силни напъвания. Има по-малко случаи на разкъсвания. И раждане при седалищно предлежание е много по-лесно във вода!

    Бебетата се стресират по-малко при допира с новата среда. Бебетата родени във вода ни даряват с първата си усмивка веднага след раждането или в рамките на 6 часа след това! Раждането във вода прави по-лесно усещането на миризмата на кърмата, както и засукването. Много хора вярват, че раждането във вода развива интуицията, тъй като водата е проводник за предния (краен) мозък. Освен това водата помага за развиването на по-добро зрение.

    Съществуват предимства дори за акушерките. След ражданията във вода почистването става много по-лесно – няма чаршафи изцапани с кръв, които да се перат.

    Предимствата за болниците, от друга страна, се състоят в това, че за определно време могат да се запишат и извършат много повече раждания във вода, отколкото обикновени раждания, заради по-малкото времетраене на родовия процес. Добрата новина е, че няма нужда болниците да купуват скъпи водни приспособления. Всичко, което трябва да се направи е да се обучи персонала за извършване на раждания във вода. Двойките могат да носят свои собствени надуваеми басейни, които струват между 80 и 100 лева.

    Размисли

    Информацията, която получих по време на конференцията, от една страна ме изпълни с ентусиазъм, но от друга ме направи силно разочарована от настоящото положение в повечето страни по света. Сега аз съм един от ревностните поддържници и разпространители на идеята за активно естествено раждане и чувствам подкрепата на международна общност от акушерки (на конференцията присъсътваха акушерки от 32 държави!). Всички те подписаха петицията подготвена от Естествено и обещаха да посетят България, за да обучат български акушерки в изкуството на естественото активно раждане на по-ниски цени или дори безплатно.

    Заради ситуацията в България в момента, аз подкрепям не просто естествено раждане, а активното естествено раждане у дома, когато бременността е нормална и не се очакват усложнения. Традиционните акушерки, които акушират по домовете, са толкова мили и изразяващи подкрепа дами (има разбира се, и мъже акушери). В България все още няма такива, освен ако не се крият наистина добре, както е в други страни по света, където те нямат права! По тази причина е важно да обучим нетрадиционните акушерки при желание от тяхна страна, така че да могат да извоюват да имат индивидуална практика в свои собствени центрове или по домовете. Отидете на www.britishmedicaljournal.com и прочетете изследването CPM 2000, което доказва, че ражданията в домашни условия са най-безопасните сред 5000-те раждания, влезли в изследването.

    Въпреки че нямам намерение да ставам акушерка си накупих около 10 книги по темата и мисля, че те биха били полезни на всяка бъдеща майка. Ако някой желае да ги вземе назаем, или пък да започне да ги превежда, може да ми пише – diana@volunteer-bg.org.

    Книгите са:

    • Elizabeth Davies – Heart and Hands (тази книга се използва като учебник в Унгария)
    • Ina May Gaskin – Spiritual Midwifery
    • Ina May Gaskin –  Guide to Childbirth
    • Pam England & Rob Horowitz - Birthing from Within: An Extra-Ordinary
    • Guide to Childbirth Preparation
    • Marie F. Mongan - HypnoBirthing: The Mongan Method: A natural approach to a safe, easier, more comfortable birthin
       

    Ако информацията по-горе ви е вдъхновила поне малко, моля ви да прочетете петицията на Естествено и ако сте съгласни с нея, да я подпишете.

    Ако пък сте вдъхновени повече, можете да станете част от екипа на Естествено, както направих аз. Задачките са много. Борбата е жестока. Но с подкрепата на международната общност и на все повече образовани родители, ще стане лесно, почти като едно естествено водно раждане.

 

Коментари

 bih iskala da popitam

 bih iskala da popitam sashtestvuvat li veche taka narechenite,,duli"v Balgariq i kakvo e nujno za da moje chovek da se obuchi kato takav?
 

"Ако пък сте вдъхновени

"Ако пък сте вдъхновени повече, можете да станете част от екипа на Естествено, както направих аз."
Искам да участвам, кажете с какво бих могла да помогна. Smile

 savsem sluchaino mi popadna

 savsem sluchaino mi popadna tozi sait i ne sam i predpolagala che sashtestvuvat tolkova mnogo hora koito da spodelqt moeto mislene,poznatite vse me gledat s nasmeshka ta zapochnah da se chudq da ne bi da sam obarkala planetata dori ta iskam i az da popitam moga li po nqkakav nachin da bada polezna,oshte otkakto se pomnq se interesuvam ot prirodnite sili na choveka i obkrajavashtata go sreda i sega kogato planuvame bebence iskam to da bade obkrajeno ot maximalno biologichni sili