Физическата близост е много важна за бебето.

Интервю със Зорница София

Снимки: Мони Франсез, за списание "Моето бебе и аз"

 За годините си - 35, Зорница София е постигнала страшно много в кариерата си. Завършила е изящни изкуства в НХА, специализирала е реклама във Вашингтон и Ню Йорк, а след това и режисура при проф. Людмил Стайков. С дебютния си филм „Мила от Марс”, печели светкавична известност, признание и дузина престижни награди от български и световни кинофестивали. Тази лента участва и в номинациите за Оскар. Следват още успешни проекти, последният е документалният филм „Modus Vivendi”. В момента работи над монтажа на новия си филм "Прогнозата”. Зад гърба си има и към 50 изложби и участия в различни арт проекти и пърформанси. Натрупала е и стаж като артдиректор в рекламни агенции, костюмограф и асистент-режисьор.

Едно от най-важните постижения, с което Зорница София се гордее особено много, е че е станала майка и че е кърмила успешно детето си Ники Амрита (вече на три годинки) в продължение на година. И това – между сценарии, снимки, нови филми и пътувания до международни фестивали.

Запалена привърженичка на каузата на кърменето, Зо ни свърза с оператора на „Мила от Марс” Румен Василев, с който заснехме фотосесията с кърмещи майки “Mammalia”. Помогна ни и при селекцията на снимките и участва в откриването на изложбата в галерия Си Банк през август 2007 г.

Специално за читателите на „Естествено” Зо споделя за майчинството и кърменето.

Как се запали по естествените неща?

Винаги съм предпочитала естествените методи – на живот, на лечение и т.н. Специално за кърменето, моята майка беше запозната и ми говореше отдавна за това. Тя съжалява, че е кърмила мен и сестра ми само три месеца.

Имаш много успешна кариера. Как те промени майчинството и как се отрази то на работата ти?

Майчинството е моят пристан. Преди това бях моряк-скитник без суша, на която да стъпя. Аз общо взето си починах от работа, когато родих. Чувала съм майки да се оплакват от първите седмици след раждането от недоспиването, от нощното кърмене, от заниманията около малкото бебе… Мисля, че всичко зависи от това с какво го сравняваш. На мен лично всичко това безумно много ми харесваше, защото точно тогава си отпочинах.

Завърших монтажа на един документален филм два дни преди да вляза да раждам. В болницата, на лаптоп, за два дни завърших един сценарий, който пък «изчакваше» да завърша въпросния документален филм - пуснах го по емейл, когато вече имах контракции. Така че след като родих за около двайсетина дни тотално си починах от моята работа, занимавайки се денонощно с дъщеричката ми. И това ми беше толкова ново, толкова интересно… Забелязала съм, че най добре си почивам не когато "си почивам", а когато сменя типа натоварване.

После започнах полека лека работа и открих, че детето изобщо не ми пречи, а напротив - всичко може да се намести с въображение, с разбиране от околните и с желание. Така започнах да разработвам новия си сценарий с двамата ми съсценаристи, на които разказвах какво си представям докато кърмех, те пишеха, пращаха по емейл обратно, аз преработвах и т.н.

От третия месец започнах да пътувам отново, като седмици преди това ставах нощем между кърменията, за да се цедя и да замразявам кърма, за да има, когато ме няма. Когато малката Ники стана на пет месеца, я взех с мен на снимките на следващия ми документален филм, с който обиколихме България на всякакви красиви места. Екипът ми беще малък, само приятели и не само, че не беше проблем, когато спирахме работа, защото режисьорът кърми или сменя памперси, но дори беше забавно.

Разкажи ни историята на своето кърмене. Как започна и кой те насочваше? Колко продължи?

Започнах много трудно, защото акушерките в болницата ми казваха съвсем противоположни неща – една ме съветваше да слагам горещи компреси на гърдите, друга – лед. Аз се бях шашнала, защото имах много тежко раждане - наложи се секцио, първите два дни детето беше в кувиоз за обдишване, а аз дори не можех да ходя, за да отида да го видя. Мъжът ми ме носеше на ръце до тоалетната и спеше в болницата до мен. Той ми беше връзката с детето в тези първи дни – снимаше я на телефона си и ми я показваше, а аз рев…

Но въпреки всичко бях твърдо решила «да се науча» да кърмя. Тогава вече знаех колко важно е детето да е близо до майката и измолих да го донесат на третия ден в стаята ми. Първата една седмица, когато трябваше да лежа в болницата, ми беше най-тежка и с най-разнопосочна информация. Имах мускулна треска на пръстите от помпите, но почти никакъв резултат. Чуствах се глупава да не мога да се справя с едно кърмене, а и бях много слаба след операцията (по слаба от преди да забременея).

Една акушерка ми подари домашно направен крем и си мажех гърдите с него. Най-накрая ми тръгна и млякото. Когато се прибрахме в къщи една приятелка ме светна как става тази работа с кърменето, дадоха ми прекрасната "Книга за кърменето" на Хана Лотроп, където всичко е обяснено ясно и така намерих отговор на въпросите си. После говорих и с още една жена - Александра, майка на три деца, родени във вода, която е учителка по бебешко плуване.

Уверена съм че от 45тия ден, когато започнахме заниманията на дъщеря ни с плуването и тя и аз се успокоихме – тя започна да суче по 11 пъти на ден (преди искаше постоянно), а на мен ми се нормализира кърмата. Дори когато имаше промени по-нататък, породени от нейното желание за повече мляко, аз вече знаех как да си го увеличавам.

Получи се прекрасна връзка. Удивително е колко горда и щастлива бях, когато се научих "да произвеждам" толкова мляко, колкото детето ми иска. Чуствах се успяла майка!

Мисля, че е много важна физическата близост до детето и въпреки нарастващата ми работа, гледах да не се разделяме. Тя беше само на кърма 5 месеца и половина (кърмих я една година) като винаги, когато можех я носех с мен в кенгуру.

Какво ти даде кърменето?

Спокойствие, увереност като майка и уникална връзка с дъщеря ми и с мъжа ми. Mежду другото, бащите уважават майките, които кърмят - с колкото мъже съм говорила, всички държат на това.

Кърмила съм на всякакви места и пред всякакви хора, колеги и приятели и мисля, че изобщо не съществува вече проблем или предразсъдъци за това. Може би някои майки се притесняват, но аз поне не видях проблем да си живея живота така, както го разбирам, да работя и да си спазвам ангажиментите заедно с детето до мен. Е, не че е супер лесно. Но за мен поне, по тежко щеше да бъде, ако я бях отбила по-рано и ако бяхме често разделени.

Кажи някоя забавна случка, свързана с кърменето?

Снимането на третия ми филм "Modus Vivendi" си беше като цяло една забавна случка, която продължи едно лято. Снимачен екип с режисьор-кърмеща майка – само си представете цирка. И разбира се, снимките не бяха на удобни места, из София да речем, ами все на места, до които се стига трудно - Широка Лъка и Триград, едно село на границата - Водни Пат, в Ковачевица, Огняново и Мийковци. До Водни пат не можахме да стигнем с колата поради лош път и трябваше да ходим последните два километра пеш с бебето на ръце и с техниката. Тогава за пръв път се притесних, че може да ни се случи нещо неприятно от рода на ухапване от пчела например и че не може да се приберем бързо. Нещо ме «стегна шапката» и за пръв и единствен път се върнахме обратно.

Все пак осъществихме снимките в това село като станахме по тъмно на следващия ден, накърмих детето, оставих го на продуцентката, а ние на галоп отидохме в селото, заснехме нещата там по изгрев и дори беше много по-красиво. Успяхме да се върнем за следващото кърмене (детето тогава беше само на кърма и понеже бяхме на път, нямаше как да имам замразена, т.е. аз трябваше да съм винаги на линия)!

Изводът ми е, че с добра организация нещата стават. Предварително си представям как ще ми протече деня, кога къде ще бъда, налагам отгоре графика с кърменията и намествам останалите задачи. Май станах по-организиран човек.

Най-нестандартното място, на което си се цедила?

Цедила съм се в тоалетните на МоМА (Музея за модерно изкуство в Ню Йорк) точно преди въпросите на журналистите след премиера на "Мила от Марс" в Ню Йорк. За мен МоМА беше сбъдната мечта - моят филм е първото и засега единствено българско произведение в Меката на модерното изкуство. Нямаше как да пропусна да отида!

Вече разказах за цеденето нощем преди да замина. Математиката беше следната – правих го цели два месеца, защото успявах да изцедя много малко, тъй като трябваше да си оставя и за реалните кърмения. Нощем ставах пет пъти – за три кърмения и две цеденета. И всичката тази подготовка беше заради едно пътуване от пет дни! Но както казах – пътуване-мечта.

А в самолета осъзнах, че ще трябва да се цедя и на публични места (под шал разбира се), защото не мога да се затворя в тоалетна за 20 минути, където освен това не е приятно и удобно.

По това време Ники Амрита беше на 3 месеца и аз се цедях по часовник 11 пъти в денонощие, за да си поддържам кърмата. Заради часовата разлика повечето кърмения – дневните - се падаха през нощта, така че петте ми дни в Ню Йорк минаха почти без сън и в постоянно цедене къде ли не – в заведения, ресторанти, библиотеки… Най-смешното беше, че толкова се бях старала, че като се върнах се оказа, че Никито суче по-малко, отколкото аз произвеждах. Честно казано не знам от кое бях щастлива – от свръх производството си на мляко или от премиерата ми в МоМА.

Какво е най-важното, което искаш да дадеш на детето?

Вяра, любов, високи идеали и воля за осъществяването им.

Какво би посъветвала бъдещите майки и читателите на "Естествено"?

Да се научат да кърмят – децата им ще са по-здрави, а те – по-щастливи хора.

Твоето пожелание към "Естествено"?

Вяра, любов, високи идеали и воля за осъществяването им