Малките неща могат да окажат голямо значение

Интервю с Таня Русева

Едва ли ще е пресилено да кажем, че на Таня Русева (известна още като Бу) дължим бума на кърменето сред майките у нас през последните години. Когато преди четири години се сблъсква с предизвикателствата на кърменето, тя успява да се справи сама, но решава, че има огромна нужда от подкрепа за майките. Така възниква форумът Кърмене и захранване на бебето в бг-мамма. В началото с още няколко майки превеждат статии от чужди езици и помагат на майките със съвети и напътствия за кърменето. Тогава дълго кърмещите във форума се броят на пръсти и се познават виртуално. Четири години по-късно, броят на кърмещите изключително до шестия месец, както и на продължително кърмещите майки, е нараснал главоломно. А Таня е първият у нас сертифициран лидер на група за подкрепана майки към международната организация Ла Лече Лига. Когато не се занимава с кърмаческа дейност, е архитект.

Как се увлече по естествените неща?

Като забременях с Мая, в една статия във вестника прочетох за курсове за бременни в града – това беше преди 5 години, когато трябва да се отчете, че такива екстри практически още нямаше и звучеше безкрайно интересно. Изчаках да мина 12 г.с., след която можех да се запиша – някъде 4-5 месец се записах, още почти нямах корем. Беше безкрайно интересно и абсолютно ново (като за у нас) – йога за бременни, лекции от специалисти, поощрение за една нормална здравословна бременност... Тук може би трябва да вметна, че Центърът за бременни жени – гр. Пловдив е разработил този курс с помощта на American Peace Corps и други такива, т.е. иновацията беше много различна от всякакви там местни курсове. Те насърчаваха едно нормално отношение към бременността, здравословно хранене (лекцията беше съчетана с дегустация, пет години по-късно още се приплюнчвам), ароматерапия, хомеопатия, музикотерапия...всякакви благини; поощряваха бебето да не се гледа като писано яйце, а напротив – както си трябва. Включително (на онези години!) насърчаваха на бебето да не се дават биберони и шишета първите 6 седмици...искаше ми се това да го бях запомнила...както и да е. Частта за кърмене (лекция от акушерка) беше обичайните неща. В крайна сметка аз не толкова запомних какво ми говореха, колкото вътрешно се настроих – всичко ми звучеше правилно, така, както го усещах, че трябва да е. Това помогна да приемам по-леко живота с бебето по-късно, когато нещата загрубяха и действителността се оказа по-различна. Понеже ми убягна, че курсът бил с продължителност 2,5 месеца, аз ходех на него до края - 5 месеца. Лекциите, които се повтаряха, пропусках, но редовно ходех на йога, което определено ми помогна да съм в кондиция и да опозная тялото си добре.

Ти имаш успешна кариера. Как те промени майчинството и как се отрази то на работата ти?

Родих Мая, когато бях завършила семестриално архитектура, но не успях да защитя дипломата си – предпочетох да остана у дома и да се наслаждавам на бременността си. Правих дипломната си работа през първата година и датата на защитата съвпадна с първия й рожден ден.

Останах в майчинство, докато изтече. Пуснах Мая на ясла на 1г 11м. Това не е нещо, което бих повторила. Тръгването на ясла беше огромен стрес за нея, преживя го трудно и много бавно се адаптира. Живот и здраве със следващо дете ще прескоча яслата изцяло – дали ще работя от вкъщи, дали ще търся детегледачка, не знам, но ясла повече – не. Градината е друго нещо – оцених разликата по това, колко бързо и лесно детето тръгна с желание там, за разлика от яслата, където ходеше с примирение.

Не знам всъщност как ме е променило майчинството. Честно. Все така вятър ме вее на бял кон.

Как се отрази на работата – също не мога да кажа. Просто ги съчетавам двете неща.

Просто ги правя двете неща паралелно – заедно с това, че крада от работното си време за кърмачески дейности (форума, обаждания на майки, организация на ЛЛЛ срещи и дейности...) за което майка ми, която ми е шеф (семейна фирма) ми натяква често и с право... Как ме промени майчинството е друга работа (но не точно във връзка с работата). Помогна ми да съм по-спокойна и (няма как) по-отговорна. Аз не знаех, че практикувам привързано родителство и мислех, че съм открила топлата вода, докато не минах он-лайн, където разбира се, видях, че хората са я открили доста преди мен.

Разкажи ни историята на своето кърмене.

Започнах през третия час след раждането. Започна малко смешно – влизат две акушерки и виждат как аз, току-що качена от родилния етаж, награбвам бебето да го кърмя (вместо благоразумно да си почина шест до дванадесет часа, както всеки знае, че е редно). Аз плахо обяснявам, че искам да я закърмя по-рано, а те – с леко пренебрежение – А, по американската система! Попитах ги как да му дам да кърми – все пак ми беше първо дете, а и никога не бях виждала как се кърми бебе. Питаха ме – пушила ли си? Аз – да. Ами, държиш гърдата като цигара и кърмиш...

И така. Имахме доста трудности, които все пак преодолях успешно. Принципно ме подкрепяха всички – мъж, свекърва, педиатър – но на практика подкрепата им се изразяваше в това, да кажат ‘браво, кърми’. Реално истински ме подкрепяше основно майка ми, която – въпреки че ни е кърмила малко и нямаше особен спомен – твърдо заставаше зад решенията ми и всячески ми оказваше морална опора. След време и мъжът ми оцени достойнствата на кърменето – бебето реве? Дай му да суче! Бебето не иска да спи? Дай му да суче... и започна да ме подкрепя.

Насочваше ме педиатърката на детето, което, макар с добронамерени съвети, доведе до големите трудности в кърменето на детето ми. Когато бебето беше на 4 месеца, намерих Книга за кърменето, изчетох я и започнах да реорганизирам кърменето и да се насочвам сама.

Кърмих Мая 3г 10м. – предполагам, че това, че тръгна на ясла и беше трудно, удължи периода на кърмене и отбиване. Ще видим вярно ли е това с второто. Не съм правила планове докога да кърмя – докато бях бременна, най-дългият срок, който чух от по-възрастна жена да кърми, беше 10 месеца и си казах – значи и аз толкова. После вече, като организирах кърменето добре и го оцених в цялата му прелест, спрях да слагам срокове. Наистина, не очаквах да продължи толкова време, но тъй като това никак не пречеше нито на мен, нито на детето (всяка си имаше социален живот) и ни носеше много приятни емоции, не съм го правила на въпрос.

5. Срещна ли някакви трудности в кърменето и как ги преодоля?

Като се отчете, че кърмех по стандартната схема – хранене на 3 часа, без нощно кърмене, доизцеждане, биберон и вода със захар помежду – не е изобщо чудно, че имах проблеми. Бебето ревеше, аз му давах ту биберон, ту вода, в очакване да дойде време за хранене. На консултацията на 40-ия ден се разбра, че Мая не само не наддава, но е отслабнала. Изписаха й веднага дохранване с адаптирано мляко, защото ‘кърмата ми е малко и е нехранителна’. Когато аз попитах защо все пак да не дохранвам с изцедена кърма, когато имам, педиатърката извика мъжа ми и му наговори как заради моята опърничавост детето ще порасте с умствени увреждания от недохранване... Както и да е.

Влязох в постоянен цикъл – кърмене, дохранване с изцедена кърма, изцеждане, преваряване на пособията, а, то дошло време за кърмене... Едно много досадно време беше това. В добавка бебето трайно се обърка от различните биберони и зърна и кърмех със силиконови предпазители.

Когато започнах да чета повече, открих и къде съм грешала – и реогранизирах всичко от корен. Спрях да дохранвам, но започнах да храня на поискване; ограничих употребата на биберон-залъгалка практически до минумум; за няколко дена спрях и да доизцеждам постепенно (със страх, защото педиатърката ме беше уверила, че ако не се изцеждам, кърмата ще спре); спрях няколкото лъжички сок и плодово пюре, които давах и отложих всичко за след шестия месец; някое време по-късно успешно махнах и силиконовите предпазители.

Преродих се!

Никога не бях подозирала, че кърменето може да е едно толкова приятно, лесно и неангажиращо нещо. Една тънка малка книга промени живота ми с бебето. От което разбрах как малките неща могат да окажат голямо значение...и се затъркаляха нещата, но това го знаете.

Какво ти даде кърменето?

...много физическа близост с Мая

...много емоционално удовлетворение

...прекрасното чувство да я гушкам, утешавам, приспивам, приласкавам, радвам, чувствам до себе си – само с един прост акт на кърмене

...помогна ми да се науча да приемам детето и различните неща, които ни притесняват, фрустрират, ядосват, дразнят, учудват – с леко сърце и без излишно драматизиране

...да приемам тялото си, макар и без да спирам да се учудвам на чудесата, които е способно да прави

...възможността да помогна емоционално и физически на детето си да преодолее различни трудности, с които се сблъскваше на различни етапи от живота си

Кажи някоя забавна случка, свързана с кърменето ?

От всички неща, които се случват и минават, май моите ‘моля, ам!’ останаха в семейната история.

Когато Мая беше може би на 1,5 години и ми подвикваше заповеднически ‘Ам!’ аз реших да я уча на обноски и да я карам да казва моля – някак по-учтиво ми се вижда, ако облече заповедната форма с едно моля отпред. Тя бързо го възприе и казваше моля, ам – съвсем скоро като скороговорка. И така гърдите ми станаха ‘моляам’. Майките имат моляами, бащите и децата – просто гърди. Носела ми е да й кърмя плюшените животни, но аз отказвах – не ми стига тя, ами и играчките й да кърмя! Голямото й учудване беше като бебе под годинка, когато откри, че баща й има зърна, но не пуска мляко...

8. Най-нестандартното място, на което си кърмила?

Нямам много такива. Пейките в парка не ги броим, разбира се. В един магазин, където отидох да кърмя, защото нямаше къде да седна иначе, както и в една бирария (на първото публично кърмене в България).

9. Какво е най-важното, което искаш да дадеш на детето си?

О, това е толкова разтегливо... кърменето е едно добро начало, важно нещо, но не мисля, че с него се изчерпват нещата. Бих искала да я възпитам да стане добър, чувствителен, разумен човек; да се научи да се приема такава, каквато е и да се харесва; да има позитивно и радостно отношение към живота – защото той е нещо хубаво.

10. Какво би посъветвала бъдещите майки и читателите на "Естествено"?

Да се радват на всичко и да се отнасят с позитивна настройка към себе си, децата си и хората около тях. Едно такова отношение неизменно допринася за щастлив живот.

Да се вслушват във вътрешния си глас и да вярват на него и на тялото си, както и да се доверяват на инстинкта си и този на децата – те не подвеждат.

11. Твоето пожелание към "Естествено"?

Успешен старт и бурно развитие – определено има нужда от едно Естествено отношение към живота ни!