Часът на Земята 2010

Мария Хлебарова

Миналата година станахме свидетели на най-мащабната кампания, провеждана някога в света – Часът на Земята. Включиха се 88 държави и над 4000 града. Милиони хора угасиха осветлението си точно в 20:30 часа. Много български градове също взеха участие.

Часът на Земята започва да се празнува за първи път през 2007 година в Сидни. Тогава 2,2 милиона австралийци угасват осветлението си. Така се поставя началото на вече превърналото се в традиция честване. Денят, в който световния час на Земята се отбелязва, е последната събота на месец март. Инициатори на тази кампания са WWF – една от най-големите природозащитни организации, основана още в 1961 година.

През 2010 Часът на Земята ще бъде отбелязан на 27 март. Това е добър повод за сетен път да обърнем внимание на темата за необходимите мерки срещу глобалното затопляне. Можем да се възползваме, за да напомним на децата си за нашите отговорности към планетата. Това е и възможност просто да направим деня си различен.

Кампанията е изключително полезна и с въздействието, което упражнява. Осъществяването й в световен мащаб ни предизвиква да се замислим за важността на проблема. От друга страна броят на нейните подръжници създава усещане за принадлежност. Няма по-хубаво нещо от това да разбереш, че не си сам в своята кауза и усилията ти няма да бъдат напразни, защото имаш подкрепата на милиони хора като теб.  Така че нека се възползваме от този ден, за да дадем пример на децата си.

Как можем да прекараме деня?

Още в началото на деня трябва да обясним разбираемо за възрастта на детето, какъв ден е днес. За да бъде по-забавно, можем да организираме състезание за най-малко изразходване на ресурси през днешния ден, както и за най-оригинални идеи в тази посока. Целта е да прекараме деня като всяко наше действие е съобразено с опазване на природата. Победителят ще получи награда по свое желание.

Важно е в състезанието да участват всички членове на семейството. Останалите изисквания и правила подлежат на интерпретация в зависимост от ситуацията, навиците и предпочитанията ни.
Можем предварително да подсетим децата, какви трябва да са действията им за изразходване на възможно най-малко ресурси, но трябва и да ги насърчим те самите да измислят начини за това.

При всички положения нашият личен пример е изключително важен в тази игра. За това нека да покажем на децата и обсъдим действията, които ще предприемем:

• Докато си четкаме зъбите, да спираме кранчето на чешмата.
• Когато си взимаме душ, нека той да не е по-дълъг от 4 минути.
• Ако приготвяме за закуска варени яйца или макарони, вместо да изхвърлим водата в канала, нека полеем цветята с нея.
• Водата от снощната вана на детето, нека я ползваме, за да си измием балкона или просто за отмиване на тоалетната чиния.
• Да покараме колело или да се разходим в парк или планина.
• Да разговаряме с децата за природата. Ако вече са се появили първите признаци на пролетта, нека им обърнем специално внимание.
• Ако отидем на пазар, нека да купуваме неща с малко опаковки, не в най-малките разфасовки, по възможност местно производство и разбира се сертифицирани като био продукт. И да не забравим да откажем “найлоновите” торбички. По-добре да си вземем платнена пазарска чанта.
• Да махнем зарядните от контакта, щом телефоните са вече заредени.
• Да приготвим храна с възможно най-малко термична обработка. Колкото по-свежа, толкова по-здравословна.
• Да измием чиниите, като спираме водата, докато ги сапунисваме.
• Да изгасим лампите в стаите, в които никой не стои.
• Да изключим от „stand-by” телевизора, компютъра, уредбата, когато не ги ползваме.
• Ако решим да подарим играчки за децата, то нека са от естествени материали. Можем да им купим и книга с прекрасни фотографии от природата. Особено подходящи са изданията на National Geographic както и книгата им "100 начина децата да спасят Земята”, която дава на децата съвети как да намалят потреблението на ресурси. 
• Нека се забавляваме като майсторим различни неща от подръчни материали – копчета, съдове, дрехи, чаршафи и други ненужни стари предмети. Можем да си направим например калъфка за възглавница от стар пуловер или фланелка, парцалена кукла или подпорка за книги от два залепени и изрисувани по наше желание камъка. Сигурна съм, че и децата ще имат свои идеи. Иначе препоръчвам книгата "200 идеи срещу скуката" от Пол Скот, а и в Интернет има изобилие от подобни съвети.
• Ако искаме да рисуваме, нека използваме листата и от двете им страни. Друг вариант е да си окачим черна дъска или да боядисаме някоя от вратите в апартамента със специална боя за ученическа дъска, върху която хем се рисува, хем се слагат магнити. Така няма да използваме никаква хартия, а децата много ще се забавляват да рисуват с тебешир.

Когато дойде време да угасим осветлението, нека си направим театър на сенките. Така се създава едновременно задушевна атмосфера  и забавно настроение.  Гаранция, че на децата ще им хареса. Това е повод да превърнем Часът на Земята и в своя традиция. Ако не всяка седмица, то поне веднъж месечно можем да оставаме на свещи. И да ни омръзнат театралните представления, ще започнем да си разказваме приказки или забавни истории.

В края на деня ще запишем на лист хартия действията на всеки член от семейството и ще изберем победителят, дал най-голям принос в изразходване на най-малко ресурси. Можем да отличим и членове със специални заслуги или да раздадем поощрителни награди на всички. Какви ще са те, пак зависи от предпочитанията на семейството ни.
Часът на Земята ще се превърне в един различен и вълнуващ ден. Игрите ще ни донесат както забавление, така и ценни уроци по отговорно поведение. Сигурна съм че денят ще зарадва както децата, така и нас родителите.