Раждане в екстаз – природният хормонален модел за раждане

Автор: Д-р Сара Дж. Бъкли

Превод: Снежана Данева

2005 www.sarahjbuckley.com   Д-р Сара Д. Бъкли е семеен лекар (GP) и световно признат автор по темата за бременносста, раждането  и родителството, автор на  множество статии и публикации. Книгата й "Нежно раждане, нежно майчинство" е публикувана през ноември 2005. Майка на 4 деца родени вкъщи, има личен опит с всичко, за което пише.

Тази статия е публикувана в списание Mothering, брой 111, Март-Април 2002г. и в Byron Child, брой 5, март 2003 г. Настоящата версия е от март 2005 г. Този материал е допълнително развит в главата "Необезпокояваното Раждане: хормоналният модел на майката природа за безопасност, лекота и екстаз" от предстоящата книга на Сара "Gentle Birth, Gentle Mothering: The wisdom and science of gentle choices in pregnancy, birth, and parenting."

Да раждаме в екстаз - това е наше право и намерение на тялото ни. Майката природа, в своята мъдрост, предвижда хормони, които ни изваждат от обичайното ни състояние (стасис), така че с влизането ни в майчинството да бъдем преобразени на всяко едно ниво. Тази много изящна хормонална партитура се развива оптимално, когато раждаме необезпокоявани от нищо, и прави раждането по-безопасно за майката и бебето. Науката все по-често разкрива това, което ние като майки осъзнаваме – че раждането оставя следа за цял живот както у майката, така и у бебето, и че да родиш в екстаз, да преминеш отвъд себе си, е най-големият дар.

Четири основни хормонални системи се активират по време на контракциите и раждането. Те включват окситоцин, хормонът на любовта; ендорфините, хормоните на удоволствието и преминаването в друго измерение; адреналинът и норадреналинът (епинерфин и норепинерфин), хормоните на възбудата; и пролактинът, хормонът на майчинството. Тези системи са общи за всички бозайници и произхождат от дълбините на средния мозък.

За да може раждането да протече нормално, тази част на мозъка трябва да вземе превес над неокортекса, или нашият рационален мозък. Този преход може да се подпомоге, ако се създаде атмосфера на спокойствие и уединение, например на приглушена светлина и малко говорене, като от раждащата жена не се очаква да се държи рационално. В такава обстановка жената интуитивно ще избере движенията, звуците, дишането и позите, които ще помогнат на бебето да се роди най-лесно. Това е нейният генетичен и хормонален модел.

Всички тези системи се повлияват неблагоприятно от съвременните родилни практики. Болничните практики принципно не благоприятстват преминаването на съзанието в друго измерение, което естеството на раждането изисква. Хормоналната физиология на жената допълнително се разстройва от практики като индукция, използването на обезболяващи и епидурални, секциото и разделянето на майката и бебето след раждането.

Хормоните по време на раждането

Окситоцин

Може би най-добре известния родилен хормон е окситоцинът, хормонът на любовта, който се произвежда по време на секс и оргазъм от мъжа и от жената, при раждане и при кърмене. Окситоцинът поражда чувство на любов и алтруизъм. Както казва Мишел Оден, "окситоцинът е намесен във всичко, свързано с любовта." [1]

Окситоцинът се произвежда в хипоталамуса, дълбоко в нашия мозък, и се съхранява в задния дял на хипофизата, главната жлеза, откъдето се освобождава на пулсации. Това е изключително важен репродуктивен хормон, той е медиатор на така наречените рефлекси на изтласкването: рефлекса на еякулацията на спермата при мъжкия оргазъм (и съответния рефлекс на поемането на спермата при женския оргазъм); така наречения рефлекс на фетално изтласкване при раждането (Мишел Оден измисля фразата, за да опише мощните контракции в края на необезпокояваното раждане, които помагат на бебето да излезе бързо и лесно [2]); и след раждането, рефлекса на изхвърляне на плацентата и на спускане на млякото при кърменето.

При гореспоменатите ситуации окситоцинът достига върхови нива, но той се произвежда в големи количества през цялата бременност, като ролята му е да увеличи абсорбирането на хранителните вещества, да намали стреса и да запази енергията ни, като предизвиква сънливост.[3] Окситоцинът също така причинява ритмичните контракции на матката по време на раждането и достига най-високи нива във втората фаза, когато се ражда бебето, като стимулира рецеторите за разтягане в долната част на вагината в хода на слизането на бебето.[4] Високите нива продължават и след като бебето се роди, достигат кулминация с раждането на плацентата и след това постепенно спадат.[5]

Бебето също произвежда увеличаващи се количества окситоцин по време на раждането,[6 7] така че в първите минути след раждането и майката, и бебето са окъпани в екстазен коктейл от хормони. В този момент продължаващият синтез на окситоцин се увеличава още повече от физическия контакт между майката и бебето, от гледането в очите, докосването кожа до кожа и от първия опит на бебето да засуче.[8] Доброто ниво на окситоцина предпазва и от постпартален кръвоизлив, като осигурява стабилни контракции на матката.

При кърменето окситоцинът предизвиква рефлекса на спускането на млякото и се отделя на пулсации, когато бебето суче. По време на месеците и годините на лактация окситоцинът продължава да се отделя и да се грижи за спокойствието на майката и инстинктът й да се храни добре. Експертката и изследователка на окситоцина проф. Кърстин Увнас Моберг го нарича "...много ефикасна анти-стрес система, която предпазва от много болести в по-късните години от живота."[3] В нейното проучване майки, кърмили повече от 7 седмици, са по-спокойни, когато бебето навърши 6 месеца, отколкото майки, които не са кърмили.

Извън репродуктивната си роля окситоцинът се отделя и при други ситуации, свързани с чувства на любов и алтруизъм, например ако споделим храната си с някого.[9] При състояния като шизофрения [10], аутизъм [11], сърдечносъдови заболявания [12], и при наркозависимост [13] изследователите са забелязали неправилно функциониране на отделянето на окситоцин. Това предполага, че е възможно окситоцинът да е медиатор за ефекта на антидепресанти като Prozac.[14]

Бета-ендорфин

Като естествен опиат, бета-ендорфинът има свойства, подобни на петидиан (меперидин, Демерол), на морфина и хероина. Доказано е, че въздейства върху същите рецептори на мозъка. Подобно на окситоцина, бета-ендорфинът също е секрет на хипофизата и по време на секс, бременност, раждане и кърмене нивата му са високи.

Бета-ендорфинът освен това е един от хормоните на стреса, отделя се в условия на страдание и болка, и тогава действа като аналгетик и подобно на другите хормони на стреса подтиска имунната система. Този ефект има важна роля за предотвратяване на действията на имунната система на бременната жена срещу плода, чийто генетичен материал е чужд за тялото на майката.

Също като наркотичните опиати бета-ендорфинът предизвиква усещане за удоволствие, еуфория, зависимост, или ако сме с партньор, взаимозависимост. Нивото на бета-ендорфин е високо по време на бременност и се увеличава още повече по време на раждането,[15] когато нивата на бета-ендорфин и кортикотрофин (още един от хормоните на стреса) достигат измерените при мъже атлети по време на максимално натоварване на бягащата пътека.[16] Такива високи нива помагат на раждащата жена да превъзмогне болката и да премине в онова друго измерение на съзнанието, което е характерно за необезпокояваното раждане.

Връзката на бета-ендорфина с други хормонални системи е сложна и не напълно изяснена. [17] По време на раждането високите му нива пречат на отделянето на окситоцин. Има логика в това при много силни болка или стрес контракциите да забавят сила, така че "...дозата болка да е съобразена с физиологическото и психологическо ниво на стеса." [18]

Бета-ендорфинът също така помага за освобождаването на пролактин по време на раждането;[19] като пролактинът подготвя за лактация гърдите на майката, а също така се смята, че е важен за подготовката на белите дробове и системата за терморегулация на бебето за извънутробен живот.. [20 21] Бета-ендорфинът също има важна роля при кърменето. Най-високи са нивата около 20-та минута,[22] а бета-ендорфин присъства и в мaйчиното мляко, като така създава една много приятна взаимозависимост между майката и бебето в хода на изграждане на тяхната връзка.

"Бий се или бягай" хормони

Хормоните адреналин и норадреналин (епинерфин и норепинерфин) също така са известни и като хормони "бий се или бягай", или събирателно като катехоламини (CAs). Те се произвеждат от надбъбречната жлеза в отговор на стресови състояния като уплаха, безпокойство, глад или студ, както и при възбуда, когато активират симпатичната нервна система за бой или бягство.

В първата фаза на раждането високите нива на CA хормони пречат на отделянето на окситоцин и съответно забавят или възпрепятстват раждането. CA хормоните освен това могат на намалят притока на кръв към матката и плацентата, и следователно към бебето. Смисълът на това е, че ако например един бозайник ражда в дивата природа, появата на някаква опасност ще задейства ответната реакция "бий се или бягай", като това ще спре раждането и кръвта ще се насочки към основните мускулни групи, за да може майката да избяга на безопасно място. При хората високите нива на CA хормони се свързват с по-продължително раждане и неблагоприятни сърдечни тонове на бебето (показател за стрес на плода). [24]

Но при необезпокоявано раждане, когато моментът на самото раждане на бебето предстои, тези хормони имат съвсем различно действие. Нивото на CA хормоните, особено на норадреналина,  рязко се повишава, което активира рефлекса на изтласкване на плода. Майката изпитва внезапен прилив на енергия, тя е изправена и в напълно будно състояние, устата й е пресъхнала, дишането е повърхностно, може да изпитва нужда да се хване за нещо. Може да изрази страх, гняв или възбуда. Приливът на CA хормони може да предизвика много силни контракции, които раждат бебето бързо и лесно.[25]

Някои асистиращи раждането се възползват от този рефлекс, ако жената изпитва трудности по време на втората фаза на раждането. Такъв пример дава антрополог, който работи с едно от местните племена в Канада и е описал как ако жената изпитва трудности по време на самото раждане на бебето, младежите на племето се събират да помогнат. Помощта се състои в това да я стреснат, като се промъкнат близо до нея и изкрещят неочаквано, и шокът задейства рефлекса на изтласкване и бебето се ражда бързо. [2]

След раждането нивото на CA хормони у майката спада рязко. Важно е да топло и уютно; току що родилата майка е много чувствителна към температурата и ако прекалено много се охлади, стресът от студа ще поддържа високо ниво на CA хормони и ще попречи на естественото отделяне на окситоцин, което пък увеличава риска от постпартален кръвоизлив. [26]

Kато част от коктейла на екстаза, норадедреналинът е свързан и с поведението на майката. Мишки, отглеждани с ниски нива на норадреналин, изоставят новоредените си, освен ако отново не им се инжектира норадреналин. [27]

За бебето раждането също е вълнуващо и стресово преживяване, и това се вижда от нивата на CA хормони. Тези хормони имат важната задача да пазят бебето от последствията от евентуална хипоксия (недостатъчно снабдяване с кислород) и ацидоза.[28] Силното присъствие на CA хормони помага на бебетата да бъдат в будно състояние и с широко отворени очи при първия контакт с майката.

Пролактин

Известен още като хормонът на майчинството, пролактинът играе най-голяма роля при производството на кърма и при кърменето. Нивата на пролактин се увеличават по време на бременността, макар че производството на мляко е възпрепяттсвано до момента на раждането на плацентата. Нивото на пролактин спада по време на раждането, но в края му рязко се увеличава.

Пролактинът е хормонът на подчинението – при бозайниците, които живеят на групи, водачът мъжкар е с най-ниско ниво на пролактин. Пролактинът също така произвежда известно чувство на безпокойство, което при кърменето активира бдителността на майката и й помага да поставя на първо място нуждите на бебето. [29]

Пролактинът се свързва с родителски чувства и у бащите, не само у майките, затова си е спечелил допълнителното име "хормон на бащинството" [30]. Бащи на новородени, при които нивото на пролактин е по-високо, откликват в по-голяма степен на плача на бебето. [31] От изследвания на животни се вижда, че нивото на пролактин се увеличава при носене на малкото. [32]

Бебето също произвежда пролактин по време на бременноста, в амниотичната течност също има високи нива пролактин, който се отделя от мембраната на околоплодния сак, както и от обвивката на матката на майката. [33] Пролактин се отделя и в кърмата, поне при плъховете. [34] Според един изследовател "… има доказателства, че пролактинът играе важна роля в развитието на нервно-ендокринната система (мозък-хормони) на новороденото." [35]

Необеспокоявано раждане

Необезпокояваното раждане е изключително рядко в нашата култура, което показва доколко не разбираме неговата важност. Два фактора, които при бозайниците обезпокояват родилката по време на раждането, са непознатото място и присъствието на наблюдател. Усещането за сигурност и за лично пространство са от много съществено значение. А в същото време цялата система на акушерство и гинекология в Западна Европа е посветена на наблюдение на бременните и раждащите жени както от хора, така и от машини и ако раждането не върви гладко, отговорът на гинеколозите е още по-интензивно наблюдение. Наистина е невероятно как жените изобщо раждат при такива условия.

Според някои автори за жената раждането на бебето има много общо с акта на правенето на бебето: същите хормони, същите части на тялото, същите звуци, същите нужди да не те безпокоят и да се чувстваш в безопасност. Какво ли би било да се опиташ да правиш любов в обстановката, в която жените трябва да раждат?

При раждането на четвъртото ми бебе, Мая Роуз, подготвих обстановката така, че да имам максимално спокойствие, сигурност и лично пространство. Това беше най-лесното ми раждане и постигнах екстаз в най-голяма степен както по време на контракциите, така и по време на самото раждане: всичко продължи час и половина, при това бебето неочаквано се оказа седалищно разположено. Аз вярвам, че това раждане протече по възможно най-оптималния начин заради липсата на всякакви обезпокояващи фактори, и заради това, че имах свободата да следвам собствените си инстинкти.

Необезпокояваното раждане е възможно в ред ситуации – но винаги е свързано с чувството на емоционална сигурност на раждащата жена. Придружител, когото познаваме и ни подкрепя, като например акушерка или дула, може да играе важна роля в това да създаде подходящо лично пространство за раждащата жена, където тя да се чувства спокойна и защитена, особено ако ражда в болница.

Влиянието на медикаментите и процедурите

Предизвикване (индуциране) и ускоряване на раждане

През 2002 година в Австралия приблизително 26% от раждащите жени са били индуцирани и на още 19% е приложена процедура за ускоряване на раждането – чрез спукване на околоплодния мехур или чрез синтетичен окситоцин (Питоцин, Синтоцинон). В САЩ през 2004 г. 53% от жените споделят, че са получили Питоцин за увеличаване интензивността или мощта на контракциите. [36]

Синтетичният окситоцин, който се прилага по време на раждането, няма действието на естествения окситоцин, произведен от тялото. Първо, контракциите предизвикани от Питоцин се различават от естествените контракции и тези разлики могат да имат важни последствия за бебето. Например, ако дозата Питоцин е прекалено голяма, вълните могат да се застъпват и това да доведе до хипертонус на матката. [37]

Tакава свръх стимулация (хиперстимулация) може да лиши бебето от необходимия приток на кръв и кислород, и така да предизвика анормални сърдечни тонове или фетален дистрес (който да доведе до секцио), а понякога да се получи руптура на матката. [38]

Дорис Хеър, която участва активно в кампании за активно раждане, описва ефекта на Питоцина върху бебето: Ситуацията може да се сравни с това да държиш дете под повърхността на водата, като му позволяваш да изплува отгоре да си поеме въздух, но не го оставяш да диша. [39]

Възможно е тези ефекти да са следствие на високото ниво на окситоцин в кръвта на жената, когато тя ражда с Питоцин. Теоболд изчислява, че средните количества, които се използват за индукция или ускоряване, покачват нивото на окситоцин от 130 до 570 пъти повече от това, което естествено се произвежда от тялото по време на раждането. [40] Директните измервания не подвърждават това, но по принцип нивото на окситоцин в кръвта се измерва много трудно. [41] Други изследователи смятат, че проблемите може да са резултат от непрекъснатото вливане на медикамента интравенозно, докато естественият механизъм е чрез пулсации. [42]

Второ, окситоцинът, било то синтетичен или не, не може да премине от тялото в мозъка през кръвно мозъчната бариера. Това означава, че Питоцинът, който се влива в тялото чрез инжектиране или система, няма същото действие като хормона на любовта. Но може да попречи на естествения ефект на окситоцина. Например известно е, че жени, на които е администриран Питоцин са с по-висок риск от сериозен кръвоизлив след раждането [43] [44] и че в такива ситуации матката всъщност губи рецептори за окситоцин и не може да откликне на пиковите нива окситоцин след раждането, които предотвратяват сериозни кръвоизливи. [45] Но не са ни известни психологическите ефекти на вмешателството в хода на естествено отделящия се окситоцин, който природата е предписала за всички видове бозайници.

Относно бебето, "Много експерти вярват, че е възможно бебето да се учи да произвежда само хормоните на любовта чрез участието си в собственото си раждане" [29] Мишел Оден говори разпалено за неспособността в нашето общество достатъчно да обичаме себе си и останалите, и за него тези проблеми водят началото си от самото раждане, и най-вече от вмешателството в системата окситоцин.

Oпиатни болкоуспокояващи медикаменти

Най-често използваният медикамент в австралийските родилни отделения в момента е петидин (меперидин, Демерол). През 1998 г. в един от Щатите 38% от раждащите жени са получили този медикамент. [46] В САЩ традиционно при раждане се използват няколко опиатни медикамента, в това число meperidine nalbuphine (Nubain), butorphanol (Stadol), alphaprodine (Nisentil), hydromorphone (Dilaudid), и fentanyl citrate (Sublimaze).

През последните години използването на опиати в родилните отделения e по-рядко [47], повечето жени предпочитат епидурална упойка, която също може да съдържа тези вещества (виж по-долу). Що се отнася до окситоцина, използването на опиатни вещества намалява производството на хормони от тялото на жената, [48] което може да бъде от полза, ако нивото е прекалено високо и пречи на хода на раждането. Използването на петидин доказано забавя раждането, особно в по-високи дози, [49] което също потвърждава тезата, че количеството окситоцин намалява при използване на естествени опиати.

Oтново трябва да се запитаме какви са психологическите ефекти за майката и за бебето от това, че раждането става без пикови стойности на хормоните на удоволствието и взаимозависимостта? Някои изследователи вярват, че ендорфините са наградата ни за това, че изпълняваме репродуктивните си функции, като например полов акт и раждане; т.е. че дозата ендорфин ни кара да искаме да правим секс отново и да раждаме отново. [50] Интересно е да се отбележи, че в повечето страни, където са възприети западните практики на акушерство и гинекология и където медикаментите и интервенциите се ценят повече от удоволствието и овластяването, в последните години се наблюдава спад на раждаемостта.

Oще по-интересно е едно изследване, което проучва родилните досиета на 200 наркозависими, родени в Стокхолм между 1945 и 1966 г. и ги сравнява с родилните досиета на техните братя и сестри, които не са наркозависими. [51] Ако майката е получила опиати, барбитурати и/или райски газ по време на раждането, особено неколкократни или многократни дози, вероятността детето да получи наркотична зависимост е по-голяма. Например, при получаване на 3 дози опиати, вероятността детето да стане наркозависимо в по-зряла възраст е 4.7 пъти по-голяма.

Такова проучване наскоро е проведено и в САЩ с доста подобни резултати. [52] Авторите на първото изследване предполагат, че съществува механизъм за отпечатване на този модел, но според мен може би става въпрос за екстаз – ако не го получим при раждането, както очакваме, го търсим по-късно в живота чрез наркотици. Може би това обяснява и популярността (както и името) на хапчетата Екстази.

Проучвания на животни подсказват и други възможности. Например лекарства, приемани хронично в по-късна бременност могат да окажат ефект върху структурите и функциите на мозъка на плода, например химически и хормонални дисбаланси, които да станат видими чак в по-зряла възраст. [53-56] Дали такива ефекти съществуват при човешките бебета, изложени на медикаменти за кратки периоди около раждането, не е известно. Но един изследовател предупреждава, че "през периода преди раждането, когато невроните се мултиплицират, мигрират и взаимосвързват, мозъкът е най-уязвим за необратими увреждания." [57]

Eпидурална анестезия

Eпидуралната анестезия се вкарва посредством тръбичка в пространството около гръбначния стълб в продължение на няколко часа. Този вид анестезия включва местни анестетици (всички деривати на кокаина, напр. bupivicaine/marcaine), напоследък комбинирани с ниски дози опиати. Спиналното обезболяване представлява единична доза от същия медикамент, инжектирана през външната обвивка на гръбначния стълб и обикновено има краткотраен ефект, освен ако не е комбинирана спинална-епидурална упойка (CSE).

Тези медикаменти оказват съществено влияние върху всички гореспоменати хормони на раждането. Те възпрепятстват производството на бета ендорфини,[15] и следователно не позволяват да се случи онова преминаване в друго измерение на съзнанието, което е характерно за нормалното раждане. Това може би е една от причините, поради които епидуралните упойки са толкова популярни сред болничните екипи, които нямат никаква подготовка за това как да се отнасят с жени, които раждат, следвайки собствените си инстинкти и поведението им може да бъде ирационално, прекалено директно и със специфични физически измерения.

Когато се прилага епидурална упойка пикът на окситоцин при раждането не се случва, защото рецепторите за разтягане, които се намират в долната част на влагалището и които дават сигнал за този пик, всъщност са обезчуствени. [58] Тази безучвственост може да продължи дори когато действието на упойката е отминало и са се възвърнали другите усещания. Причината за това е, че нервните фибри, които участват в процеса, са по-малки и следователно по-чувствителни към ефектите на медикамента. [58]

Aко жената ражда с епидурална упойка няма да усети рефлекса за изтласкване на бебето със силните финални контракции, чиято роля е да родят бебето бързо и безопасно. И следователно жената трябва да разчита изцяло на собствени усилия, много често й се налага допълнително да преодолява и гравитацията, за да компенсира. Това обяснява по-продължителната втора фаза на раждане и понякога необходимостта от форцепс, когато се прилага епидурална упойка. [59] Използването на епидурална анестезия също така пречи на производството на катеколамини, [60] което понякога помага в първата фаза на контракциите; но когато наближи самото раждане на бебето, намаляването на нивото на CA хормони, както при окситоцина, пречи на рефлекса за изтласкване на бебето и удължава втората фаза.

Oще един хормон изглежда се повлиява негативно от епидуралната анестезия. Простагландин F2 alpha помага на матката да контрахира, и нивата му са по-високи, когато жената ражда без упойка. В едно от проучванията жени с епидурална упойка действително отделят по-малко PGF2 alpha, и средното време на първа фаза се увеличава от 4.7 до 7.8 часа. [61]

Mедикаментите, администрирани чрез епидурали, влизат веднага в кръвообръщението на майката и се поемат директно от бебето, като понякога нивото им в кръвообръщението на бебето е по-високо от това на майката. [62] Някои вещества навлизат преференциално в мозъка на бебето [63] и почти всички вещества се изчистват по-бавно от незрялата система на бебето, след като се прекъсне пъпната връв. Например полу-животът на bupivacaine – времето, за което нивото му в кръвта спада до 50%, е 2.7 часа при възрастни и около 8 часа при новороденото.

Oще показания за ефекта на епидуралната упойка върху майката и бебето дава едно френско изследване върху раждащи овце. [65] Овници, на които са дадени епидурали, не показват нормално майчинско поведение; това важи с особена сила за овници, които раждат първото си агне и на които са дадени епидурали в ранна фаза на раждането. Седем от осем майки не са проявили никакъв интерес към рожбата си през първите 30 минути след раждането.
Има проучвания, които свързват това разстройство и с хората. Майки, които са раждали с епидурална упойка, прекарват по-малко време с бебето си в болницата, като се забелязва обратно пропорционална зависимост с количеството епидурал и с продължителността на втората фаза на раждането. [66] В друго изследване майки, родили с епидурална упойка месец след това описват децата си като трудни бебета. [67]

Tакива тънки промени в отношенията майка-бебе и реципрочността може да са вследствие на хормонални нарушения и/или медикаментозна токсикация и/или  неблагоприятните обстоятелства, които често съпътстват раждането с епидурална упойка – прекалено дълга втора фаза, форцепс, секцио.

Звучи невероятно, но засега няма масирани проучвания за ефектите на епидуралите върху кърменето, макар че има данни, че бебета, родени след епидурална упойка, имат по-слаб рефлекс за сучене и способността им да сучат е свързана с някои последствия от медикаментите. [68] Едно проучване показва, че при здрави и износени бебета, които са били изложени на епидурали по време на раждането, има по-малка вероятност при изписването да бъдат успешно и изключително кърмени. [69]

Секцио

Цезаровото сечение може да бъде животоспасяващо за майката и бебето, но често не се обръща внимание на факта, че това всъщност е една сериозна коремна операция. Секциото увеличава риска от смърт на майката около четири пъти, [70] [71]  и при последващи бременности може сериозно да застраши здравето на майката и бебето. [72] В Австралия в момента 27% от ражданията са със секцио, а в САЩ е най-високият регистриран засега процент - 27.6%.[74]
Очевидно е, че при секцио раждането е или по-кратко, или въобще не се случва и пикът на окситоцин, ендорфини, катехоламини и пролактин е намален или изобщо отсъства. Още повече, че майката и бебето обикновено са разделени за няколко часа след раждането, така че първото кърмене обикновено е отложено във времето. Обикновено и майката и бебето са под влияние на медикаментите от упойката (епидурална, спинална или пълна упойка) и от обезболяващите, които се дават след операцията.

Последствията от такива радикални отклонения от нашия хормонален модел се виждат от едно проучване на Австралийски изследователи, които интервюират 242 жени в късна бременност и отново след раждането. 50-те процента от жените, които са имали спонтанно вагинално раждане са сред групата с най-голяма вероятност да изпитат подчертано подобрение в настроението и по-добра самооценка след раждането. За сравнение, при 17-те процента родили със секцио вероятността за влошено настроение и по-ниска самооценка е по-голяма. Останалата част от жените са родили с помощта на форцепс или вакуум и при тях настроението и самооценката като цяло са без промяна. [75]

Друго проучване изследва кърмаческите хормони пролактин и окситоцин на втория ден след раждането и сравнява жени с вагинално раждане и жени, родили със секцио.  В групата на секциото нивото на пролактин не се е увеличило при кърменето, както се очаква и пулсациите окситоцин са били намалени или несъществуващи. В това проучване първото кърмене е било средно 240 минути след раждане при секциото и средно 75 минути при вагинално родени бебета.

Коментарът на авторите е: Тези данни показват, че ранното поставяне на гърдата и физическата близост могат да бъдат свързани не само с повече взаимодействие между майката и бебето, но и с хормонални промени у майката. [76]

Други проучвания показват, че ранното и често кърмене влияе положително върху производството на кърма и продължителността на кърменето. [77] Авторите на гореспоменатото изследване не намират връзка с продължителността на кърменето и заключват, че "…други фактори…могат да компенсират намалените хормонални нива." [78]

Tези проучвания показват не само колко важна е връзката между раждането и кърменето, но и как едно оптимално раждане може да повлияе в дългосрочен план на здравето на майката и бебето. Например успешното кърмене носи предимства като намален риск от рак на гърдата и остеопороза за майката, а за бебето по-малък риск от диабет и напълняване. [79] И също по-добро самочувствие след естествено раждане, което по мой опит и наблюдения може да трае до края на живота и е една много солидна основа, върху която да започне майчинството.

Връзката между събитията от раждането и дългосрочното здраве определено заслужават повече проучване. [80] Но не можем да чакаме години, за да може изледователите да докажат ползите от необезпокояваното раждане. Може би е най-добре да се доверим на инстинкта си и на раждащото си тяло и да изберем модели на грижа, които увеличават шансовете ни за необезпокоявано раждане и за раждане в екстаз.

Ранна раздяла

Дори при обстоятелства на ненамеса е необичайно бебето да остане в ръцете на майката първите час-два след раждането. И все пак природата е заложила през това време да се случат определени, генетично кодирани неща, които активират мозъка и нервната система както на майката, така и на бебето. Например, когато новороденото е в контакт кожа-до-кожа с майката, поставено на лявата й гръд (където майките от всички култури инстинктивно за пръв път гушкат бебетата си), и чува сърдечния ритъм на майката, според Джоузеф Чилтън Пиърс "серия утвърдителна информация активира всяко усещане, инстинкт и съзнание, които са необходими за радикалната промяна на средата...така съзнателното учене започва още от самото раждане". [81]

По същия начин за майката "се събужда поредица от неактивна до този момент информация... и така майката знае точно какво да прави и може да комуникира със своето бебе на интуитивно ниво." [82] Това разбуждане на майчини способности е добре познато сред изследователите на поведението на животни, които го свързват с действието на хормони по време на бременноста и раждането върху мозъка на новородилите майки. Такива интуитивни способности са крайно необходими в нашата човешка култура, където сме толкова зависими от съветите на книги и експерти, за да се научим как да се грижим за бебетата си.
Когато това активиране не се случи до около 45 минути след раждането, …откъснато от майката и без да се е случило нищо от очакваното, новороденото продължава да отделя стероиди в състояние на максимален страх и изоставеност. Бебето пищи за кратко време и след това настъпва тишина. [83]

Пораженията, причинени от раздялата, пише Пиърс, са "...масивни и не могат да бъдат поправени." [84] Подобно на Оден, той вярва, че съвременните родилни практики психологически осакатяват бебетата, майките и обществото като цяло, и доказателствата в книгата му са убедителни.

Oптимизиране на екстаза

Следните препоръки ще помогнат на жената да използва зададеното от природата по отношение на хормоните и да оптимизира преживяването и сигурността за себе си и своето бебе. Помнете, че раждането "по същество е оргазмено преживяване" [85], така че условията за раждане в идеалния случай са максимално близо до условията за правене на любов.

• Поемете отговорност за своето здраве, лечение и цялост по време на детеродните години.
• Изберете да раждате по начин, който увеличава шансовете ви за естествено и необезпокоявано раждане (например домашно раждане, родилен център, индивидуална акушерка).
• Осигурете си подкрепа според индивидуалните ви нужди; доверието, доброто отношение и загрижеността са важни изисквания към хората, които ще се грижат за вас.
• Помислете за някой, който ще бъде на ваша страна при раждане в болница – лична акушерка или дула са идеалният вариант.
• Осигурете си обстановка, където раждащата жена се чувства сигурна, никой не я наблюдава и може да се отдаде на инстинктите си.
• Намалете стимулацията на неокортекса (рационалният мозък) – осветлението трябва да е меко, шумовете да са приглушени, и говоренето да е сведено до минимум.
• Покрийте часовника и всякакви други технически уреди.
• Избягвайте медикаменти, освен ако не е абсолютно наложително.
• Избягвайте всякакви процедури, в това число и прегледи, освен ако не е абсолютно наложително.
• Избягвайте секцио, освен ако не е абсолютно наложително.
• Не се разделяйте с бебето по никакви причини, дори ако се наложи обдишване на бебето, което спокойно може да се направи и при непрерязана пъпна връв.
• Кърмете и се наслаждавайте на кърменето!

Раждането е акт на любов и всяко раждане е уникално за майката и бебето. И все пак общото е нашата женска физиология и изключително прецизната партитура от родилни хормони. Също така способността ни да изпитаме екстаз от раждането е както уникална, така и универсална, това е благословия, за която имаме заложени механизми в тялото си, но изисква, особено в днешно време, да се доверим, да уважаваме и защитаваме акта на раждането според нашите инстинкти и нужди.

Холандският професор по акушерство и гинекология Г. Клустерман предлага едно много съдържателно обобщение, което трябва да виси на вратата на всяка родилна зала: Спонтанното раждане при обикновената жена е събитие, белязано с много процеси, които са толкова сложни и толкова съвършено настроени един спрямо друг, че всяка намеса само ще ни отклони от оптималния ход на раждането. Единственото, което се изисква от присъстващите, е да покажат респект към този заслужаващ благоговение процес, като се подчинят на първото правило на медицината - nil nocere - Не вреди. [86]

Референции:

1. Оdent M. The Scientification of Love. Revised ed. London: Free Association Books, 2001.
2. Odent M. The fetus ejection reflex. The Nature of Birth and Breastfeeding. Sydney: Ace Graphics, 1992:29-43.
3. Chapman M. Oxytocin has big role in maternal behaviour: interview with Professor K Uvnas-Moberg. Australian Doctor 1998, 7 August:38.
4. Dawood MY, et al. Oxytocin in human pregnancy and parturition. Obstet Gynecol 1978;51(2):138-43.
5. Nissen E, et al. Elevation of oxytocin levels early post partum in women. Acta Obstet Gynecol Scand 1995;74(7):530-3.
6. Fuchs AR, Fuchs F. Endocrinology of human parturition: a review. Br J Obstet Gynaecol 1984;91(10):948-67.
7. Malek A, et al. Human placental transport of oxytocin. J Matern Fetal Med 1996;5(5):245-55.
8. Matthiesen AS, et al. Postpartum maternal oxytocin release by newborns: effects of infant hand massage and sucking. Birth 2001;28(1):13-9.
9. Verbalis JG, et al. Oxytocin secretion in response to cholecystokinin and food: differentiation of nausea from satiety. Science 1986;232(4756):1417-9.
10. Feifel D, Reza T. Oxytocin modulates psychotomimetic-induced deficits in sensorimotor gating. Psychopharmacology (Berl) 1999;141(1):93-8.
11. Insel TR, et al. Oxytocin, vasopressin, and autism: is there a connection? Biol Psychiatry 1999;45(2):145-57.
12. Knox SS, Uvnas-Moberg K. Social isolation and cardiovascular disease: an atherosclerotic pathway? Psychoneuroendocrinology 1998;23(8 ):877-90.
13. Sarnyai Z, Kovacs GL. Role of oxytocin in the neuroadaptation to drugs of abuse. Psychoneuroendocrinology 1994;19(1):85-117.
14. Uvnas-Moberg K, et al. Oxytocin as a possible mediator of SSRI-induced antidepressant effects. Psychopharmacology (Berl) 1999;142(1):95-101.
15. Brinsmead M, et al. Peripartum concentrations of beta endorphin and cortisol and maternal mood states. Aust N Z J Obstet Gynaecol 1985;25(3):194-7.
16. Goland RS, et al. Biologically active corticotropin-releasing hormone in maternal and fetal plasma during pregnancy. Am J Obstet Gynecol 1988;159(4):884-90.
17. Laatikainen TJ. Corticotropin-releasing hormone and opioid peptides in reproduction and stress. Ann Med 1991;23(5):489-96.
18. Jowitt M. Beta-endorphin and stress in pregnancy and labour. Midwifery Matters 1993;56:3-4.
19. Rivier C, et al. Stimulation in vivo of the secretion of prolactin and growth hormone by beta-endorphin. Endocrinology 1977;100(1):238-41.
20. Mendelson CR, Boggaram V. Hormonal control of the surfactant system in fetal lung. Annu Rev Physiol 1991;53:415-40.
21. Heasman L, et al. Plasma prolactin concentrations after caesarean section or vaginal delivery. Arch Dis Child Fetal Neonatal Ed 1997;77(3):F237-8.
22. Franceschini R, et al. Plasma beta-endorphin concentrations during suckling in lactating women. Br J Obstet Gynaecol 1989;96(6):711-3.
23. Zanardo V, et al. Beta endorphin concentrations in human milk. J Pediatr Gastroenterol Nutr 2001;33(2):160-4.
24. Lederman RP, et al. Anxiety and epinephrine in multiparous women in labor: relationship to duration of labor and fetal heart rate pattern. Am J Obstet Gynecol 1985;153(8 ):870-7.
25. Odent M. Position in delivery (letter). Lancet 1990.
26. Saito M, et al. Plasma catecholamines and microvibration as labour progresses. Shinshin-Thaku 1991;31:381-89.
27. Thomas SA, Palmiter RD. Impaired maternal behavior in mice lacking norepinephrine and epinephrine. Cell 1997;91(5):583-92.
28. Lagercrantz H, Bistoletti P. Catecholamine release in the newborn infant at birth. Pediatr Res 1977;11(8 ):889-93.
29. Odent M. The Nature of Birth and Breastfeeding. Sydney: Ace Graphics, 1992.
30. Schradin C, Anzenberger G. Prolactin, the Hormone of Paternity. News Physiol Sci 1999;14:223-231.
31. Fleming AS, et al. Testosterone and prolactin are associated with emotional responses to infant cries in new fathers. Horm Behav 2002;42(4):399-413.
32. Soltis J, et al. Urinary prolactin is correlated with mothering and allo-mothering in squirrel monkeys. Physiol Behav 2005;84(2):295-301.
33. Maaskant RA, et al. The human prolactin receptor in the fetal membranes, decidua, and placenta. J Clin Endocrinol Metab 1996;81(1):396-405.
34. Grosvenor CE, Whitworth NS. Accumulation of prolactin by maternal milk and its transfer to circulation of neonatal rat--a review. Endocrinol Exp 1983;17(3-4):271-82.
35. Grattan DR. The actions of prolactin in the brain during pregnancy and lactation. Prog Brain Res 2001;133:153-71, p 165.
36. Declercq E, et al. Listening to Mothers: Report of the First U.S. National Survey of Women's Childbearing Experiences. New York: Maternity Center Association, October 2002.
37. Freidman EA, Sachtleben MR. Effect of oxytocin and oral prostaglandin E2 on uterine contractility and fetal heart rate patterns. Am J Obstet Gynecol 1978;130(4):403-7.
38. Stubbs TM. Oxytocin for labor induction. Clin Obstet Gynecol 2000;43(3):489-94.
39. Haire D. FDA Approved Obstetric Drugs: Their Effects on Mother and Baby., 2001 www.aimsusa.org/obstetricdrugs.htm.
40. Theobald GW. Letter: Dangers of oxytocin-induced labour to fetuses. Br Med J 1974;4(5936):102.
41. Fuchs AR, et al. Oxytocin and initiation of human parturition. III. Plasma concentrations of oxytocin and 13,14-dihydro-15-keto-prostaglandin F2 alpha in spontaneous and oxytocin-induced labor at term. Am J Obstet Gynecol 1983;147(5):497-502.
42. Randolph GW, Fuchs AR. Pulsatile administration enhances the effect and reduces the dose of oxytocin required for induction of labor. Am J Perinatol 1989;6(2):159-66.
43. Phillip H, et al. The impact of induced labour on postpartum blood loss. J Obstet Gynaecol 2004;24(1):12-5.
44. Stones RW, et al. Risk factors for major obstetric haemorrhage. Eur J Obstet Gynecol Reprod Biol 1993;48(1):15-8.
45. Phaneuf S, et al. Loss of myometrial oxytocin receptors during oxytocin-induced and oxytocin-augmented labour. J Reprod Fertil 2000;120(1):91-7.
46. Queensland Health. Perinatal data collection, Queensland 2002. Brisbane: Queensland Health, 2001.
47. American College of Obstetricians and Gynecologists. Obstetric Analgesia and Anesthesia. ACOG Technical Bulletin 1996;225(July).
48. Thomas TA, et al. Influence of medication, pain and progress in labour on plasma beta-endorphin-like immunoreactivity. Br J Anaesth 1982;54(4):401-8.
49. Thomson AM, Hillier VF. A re-evaluation of the effect of pethidine on the length of labour. J Adv Nurs 1994;19(3):448-56.
50. Kimball CD. Do endorphin residues of beta lipotropin in hormone reinforce reproductive functions? Am J Obstet Gynecol 1979;134(2):127-32.
51. Jacobson B, et al. Opiate addiction in adult offspring through possible imprinting after obstetric treatment. Br Med J 1990;301(6760):1067-70.
52. Nyberg K, et al. Perinatal medication as a potential risk factor for adult drug abuse in a North American cohort. Epidemiology 2000;11(6):715-6.
53. Kellogg CK, et al. Sexually dimorphic influence of prenatal exposure to diazepam on behavioral responses to environmental challenge and on gamma-aminobutyric acid (GABA)-stimulated chloride uptake in the brain. J Pharmacol Exp Ther 1991;256(1):259-65.
54. Livezey GT, et al. Prenatal exposure to phenobarbital and quantifiable alterations in the electroencephalogram of adult rat offspring. Am J Obstet Gynecol 1992;167(6):1611-5.
55. Mirmiran M, Swaab D. Effects of perinatal medication on the developing brain. In: Nijhuis J, editor. Fetal behaviour. Oxford: Oxford University Press, 1992.
56. Meyerson BJ. Influence of early beta-endorphin treatment on the behavior and reaction to beta-endorphin in the adult male rat. Psychoneuroendocrinology 1985;10(2):135-47.
57. Livezey GT, et al. Prenatal exposure to phenobarbital and quantifiable alterations in the electroencephalogram of adult rat offspring. Am J Obstet Gynecol 1992;167(6):1611-5, p 1614.
58. Goodfellow CF, et al. Oxytocin deficiency at delivery with epidural analgesia. Br J Obstet Gynaecol 1983;90(3):214-9.
59. Lieberman E, O'Donoghue C. Unintended effects of epidural analgesia during labor: a systematic review. Am J Obstet Gynecol 2002;186(5 Suppl Nature):S31-68.
60. Falconer AD, Powles AB. Plasma noradrenaline levels during labour. Influence of electric lumbar epidural blockade. Anaesthesia 1982;37(4):416-20.
61. Behrens O, et al. Effects of lumbar epidural analgesia on prostaglandin F2 alpha release and oxytocin secretion during labor. Prostaglandins 1993;45(3):285-96.
62. Fernando R, et al. Neonatal welfare and placental transfer of fentanyl and bupivacaine during ambulatory combined spinal epidural analgesia for labour. Anaesthesia 1997;52(6):517-24.
63. Hale, T. The effects on breastfeeding women of anaesthetic medications used during labour. The Passage to Motherhood Conference; 1998; Brisbane Australia. CAPERS.
64. Hale T. Medications and Mother's Milk. Amarillo TX: Pharmasoft, 1997.
65. Krehbiel D, et al. Peridural anesthesia disturbs maternal behavior in primiparous and multiparous parturient ewes. Physiol Behav 1987;40(4):463-72.
66. Sepkoski CM, et al. The effects of maternal epidural anesthesia on neonatal behavior during the first month. Dev Med Child Neurol 1992;34(12):1072-80.
67. Murray AD, et al. Effects of epidural anesthesia on newborns and their mothers. Child Dev 1981;52(1):71-82.
68. Riordan J, et al. The effect of labor pain relief medication on neonatal suckling and breastfeeding duration. J Hum Lact 2000;16(1):7-12.
69. Baumgarder DJ, et al. Effect of labor epidural anesthesia on breast-feeding of healthy full-term newborns delivered vaginally. J Am Board Fam Pract 2003;16(1):7-13.
70. Harper MA, et al. Pregnancy-related death and health care services. Obstet Gynecol 2003;102(2):273-8.
71. Enkin M, et al. Effective Care in Pregnancy and Childbirth. 3rd ed. Oxford: Oxford University Press, 2000, p 409.
72. Hemminki E, Merilainen J. Long-term effects of cesarean sections: ectopic pregnancies and placental problems. Am J Obstet Gynecol 1996;174(5):1569-74.
73. Laws P, Sullivan E. Australia’s mothers and babies 2002. Sydney: AIHW National Perinatal Statistics Unit, 2004.
74. Hamilton B, et al. Births: Preliminary data for 2003. National vital statistics reports 2004;53(9).
75. Fisher J, et al. Adverse psychological impact of operative obstetric interventions: a prospective longitudinal study. Aust N Z J Psychiatry 1997;31(5):728-38.
76. Nissen E, et al. Different patterns of oxytocin, prolactin but not cortisol release during breastfeeding in women delivered by caesarean section or by the vaginal route. Early Hum Dev 1996;45(1-2):103-18.
77. de Chateau P, Wiberg B. Long-term effect on mother-infant behaviour of extra contact during the first hour post partum. II. A follow-up at three months. Acta Paediatr Scand 1977;66(2):145-51.
78. Nissen E, et al. Different patterns of oxytocin, prolactin but not cortisol release during breastfeeding in women delivered by caesarean section or by the vaginal route. Early Hum Dev 1996;45(1-2):103-18, p 116.
79. Burby L. 101 Reasons to Breastfeed Your Child: Promotion of Mothers' Milk Inc, 2001 http://www.promom.org/101/.
80. Odent M. Primal Health Database: Birthworks, 2003 http://www.birthworks.org/primalhealth/.
81. Pearce JC. Evolution's End: Claiming the Potential of Our Intelligence. San Francisco: Harper San Francisco, 1992 p 114.
82. Pearce JC. Evolution's End: Claiming the Potential of Our Intelligence. San Francisco: Harper San Francisco, 1992 p 115.
83. Pearce JC. Evolution's End: Claiming the Potential of Our Intelligence. San Francisco: Harper San Francisco, 1992, p 122.
84. Pearce JC. Evolution's End: Claiming the Potential of Our Intelligence. San Francisco: Harper San Francisco, 1992 p 125.
85. Baker JP. Prenatal Yoga and Natural Childbirth. 3rd ed. Berkley: North Atlantic Books, 2001 p 90.
86. Kloosterman G. The universal aspects of childbirth: Human birth as a socio-psychosomatic paradigm. J Psychosom Obstet Gynaecol 1982;1(1):35-41, p 40.