Моето секцио

Божана Михайлова

Една  година по-късно, след хиляди натрупани емоции покрай отглеждането на моя син, дойде времето, когато съм събрала достатъчно думи, сили и поводи, за да опиша моето секцио.

Още със самото забременяване нито за миг не съм се подготвяла за този момент. Винаги съм смятала, че ще родя естествено своето дете, а думата секцио ми се е струвало, че е създадена  за други жени, не и за мен, уви... не било точно така.  Изкарах прекрасна  бременност, радвах се на големия си корем и непрестанно общувах  с детето си. Подготвях и двама  ни за първата ни среща лице в  лице! Беше големичък, добре се чувстваше  в корема на мама, спокоен си беше до деветия месец, когато взе да му става тясно и лекарят започна да ми говори за секциото. Как трябвало да съм подготвена за този вариант! Детето било голямо, не се знаело какво може да стане и т. н.  Разбрахме се да изчакаме до последно детето и само при евентуален риск да се предприемат мерки. 

На Гергьовден 2009 година отидох на преглед (вече бях в деветия месец) и се оказа, че пъпната връв се е оплела, в резултат на което се  е скъсила и бебчо не може да си поеме въздух, губеха се тоновете на детето и решиха, че веднага трябва да ме подложат на операция. В мен бушуваха всякакви чувства и емоции, но една надделяваше – детето ми да е добре. Поисках частична упойка, та да може малко от малко да участвам и да видя какво ще стане. Борбата беше голяма! Трудно излезе моето дете, не му се е искало да го вадят насила! Цялата бях в синьо-лилави синини около разреза от борбата на лекарите. Стана ми лошо от сутрешното кисело мляко, което бях хапнала. Откъде да предположа, че ще ми слагат упойка и ще попречи. Излезе моето дете! Бях помолила лекаря си да поизчака с рязането на пъпната връв  и да не къпят бебето веднага като излезе. Докато го държеше сестрата, преди да срежат пъпната връв, така ми се искаше сега да е у мен и да го гушкам, но ... трябваше да изчакам. Неприятни бяха и продължилите след излизането на бебето процедури върху мен. По едно време видях, че се засуетиха, срязаха пъпната връв и отнесоха детето. Попитах какво става и разбрах, че ще го сложат в кувиоз известно време, за да са сигурни, че диша добре и всичко е наред. Накратко – това беше грубата част. Спестила съм подробности и ядове, които съм понесла, защото те не са важни – наистина важното започва оттук! От момента, в който майката е цар на положението! От мига, когато поемеш детето си за първи път в ръце, разбираш, че ти си човекът, който може да направи всичко, от теб зависи дали тази първа среща с живота, предизвикала неприятни емоции у него, ще остави отпечатък или не.

И  от тук започва моят личен разказ – изстрадан и преживян с най-голямата наслада на света. След два дни изкараха сина ми Михаил от кувиоза и ми го подадоха за  първото кърмене. Това беше и дългоочакваната ни среща лице в лице, за която толкова време се готвехме. Само който го е изживял, може да ме разбере! Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение. Бях чела за кърменето, дадоха ми съвети и акушерките и нещата станаха – той засука без проблеми. Като че ли целият се отпусна и успокои и ... ние се срещнахме!  Той усети или по-точно разбра, че не е сам и всичко случило му се дотук най-вероятно не е животът, който го чака. Кърменето на детето е едно от най-великите неща, които майката природа е сътворила с човека. Тази близост, това спокойствие, този мир – не може да ги даде нищо друго. Повече не върнах детето на акушерките. Той остана при мен, за да го гушкам непрекъснато и да го кърмя, когато той пожелае.

Подмятанията на сестри и акушерки за режими, разглезвания и т. н. дразнят, но се отминават без да им се обръща внимание, защото знам, че това е най-доброто за моето дете. Самото цезарово сечение е много неприятно преживяване, но с течение на времето се оказва, че то е част от най-хубавото нещо в живота ми. Без да разбера как, се превърна в не чак до там лошо изживяване и все повече избледнява като такова. От позицията на времето само здравият разум, че не това е начинът да излезе едно дете, ми подсказва, че е нежелан вариант.  Всичко като че ли някой го трие с гума и остават моментите, преживяни с Мишо след това.  От раждането му обаче до ден днешен аз непрекъснато му напомням с действията си, че той е най-важният и най-желаният човек на земята. Все още суче, когато и по колкото си поиска, винаги е бил носен близо до мен с чудото, наречено слинг. Казвам чудо, защото това е едно от най-удобните неща, както за майката, така и за детето. Чрез него, то е винаги  и навсякъде с мен. Не го насилвам с разни режими, защото така трябвало. Не го тормозя да яде, когато не желае. Не спирам да му давам да се кърми, защото трябвало да замествам хранения. Не го зарязвам в проходилки, които дори не трябва да се купуват. Вечер, когато го слагам да спи, той остава между мен и баща му. И винаги знае, че накъдето и да се обърне има човек, който ще го гушне, ще го прегърне, ще го целуне. Така с всеки изминал ден пред очите ми расте едно будно, самоуверено и обичано дете. Дали помни, че е роден със секцио и е изкаран насила? Белегът от операцията ми изчезва лека полека, така, както ще изчезне и споменът за моето секцио. Ако ви се налага да родите със секцио или това се случи по някакви причини, не се отчайвайте! Има хиляди начини, по които да покажем на детето си, че то е най-специалното на света!