ритуал за излекуване на родилна травма

Аз го правих сама по собствен си начин, който налучках интуитивно за моята си ситуация: кърмих бебето във вана, то заспа докато му обеснявах какво не е станало така както съм го подготвяла в разговори с него преди раждането и разни си наши работи там, беше вълшебно изживяване.
Aruba от форума ми е разказвала нещо подобно - как е съблякла себе си и бебето още в болницата, но тя най-добре може да си разкаже ...
На конференцията го разказах на американските специалисти и те ме похвалиха за изобретателността.
Сега открих случайно, че една швейцарска акушерка - Бригите Майснер го практикува във връзка с проблеми в общуването с новороденото или в началото на кърменето, породени от по-продължителна раздяла и като цяло след секцио и го нарича "ритуал с къпане" и то не защото става въпрос за неизживени водни раждания, а защото бебето се къпе (дали от майката, дали от бащата) за да е мокро и майката ляга с него при спокойна атмосфера и достатъчно време на разположение, в предварително затоплено легло (грейки, ел. възглавници и др.) и в топла стая, покриват се с кърпи и тя му говори и обеснява. Препоръчва се възможно най-ранно провеждане на ритуала, но се твърди, че и месеци след това той е ефективен. Повтаря се многократно при нужда. Родилните центрове го практикували и даже ненатрапчивото присъствие на акушерка на заден план би могло да е вариант. Това последното го възпремам във връзка с ролята на акушерката на съпровождащ всичко около процеса на раждането и съответно на професионалист, който може да окаже не само физическа, но и духовна подкрепа. Прочетох, че са се сблъсквали и със случаи, в които години по-късно жени са имали нужда да изживеят такова нещо.
Моят съвет: мислете и чувствайте, не се опитвайте да подтискате спомени, не се примирявайте, намерете своите отговори, колкото и да боли, колкото и време да ви коства, изживейте мъката си и я пуснете да си отиде (хубавият израз на английски: to let it go).