Лекуване на родова травма след раждане с цезарово сечение при бебета и деца

Автор: Уилям Емерсън, Ph.D.

Публикувано в Journal of Prenatal and Perinatal Psychology and Health, Vol. 15, #3, Spring 2001

Превод: Йоана Станчева

Преведено от http://www.eheart.com/cesarean/emerson.html

Уилям Емерсън Ph.D. е пионер в областта на терапията за деца и съавтор на книгата Remembering Our Home. Предлага семинари и обучителни програми за широка публика и за специалисти в областта на физическото и емоционалното здраве. Emerson Seminars е лидер в областта на пре- и перинаталната психология, разрешаването на родовата травма и шок при бебетата, децата и възрастните.

Забележка: В тази статия дискусията засяга предимно бебетата, родени с цезарово сечение след започването на родилния процес, а не родените с цезарово сечение преди настъпването му. Последните имат по-слабо усещане за незавършеност на пътуването по родилния канал, тъй като дори не са го поели! –Джейн Инглиш)

Синопсис: Клиничните и поведенчески наблюдения от последните двайсет години показват, че раждането с цезарово сечение нанася значителна травма върху бебето. Физическите и психологическите ефекти са едновременно едва доловими, но и много силни, тъй като се случват на несъзнателно ниво в психиката на детето. Отрицателните влияния включват неутешим плач, трудности с храненето и спането, колики и неприязън към физически допир. В бъдещето на бебето могат да се  проявят дълготрайни психологически проблеми като комплекса да бъде спасявано, комплекс за малоценност, ниско самочувствие и други неблагоприятни поведения и чувства. Тази статия описва методите на Емерсън за лечение на бебе-момиченце, което ще бъде упоменавано с един от инициалите й, М. Тя е лекувана в ранна възраст и  в детството си, и е сред 155 деца, подложени на лечение за родова травма и следени в последствие през детството им. Непосредствените и дълготрайните ефекти от лечението на М са също описани.

Въведение

Случаят на M беше избран за тази статия, защото процедурите по лечението са често използвани и резултатите са също предсказуеми. Тя е диагностицирана с родова травма в ранното си детство с помощта на поведенчески и симптоматични наблюдения. След установяването на травмата се лекува с масаж, симулиращ раждането – нежен за бебето процес, който му помага да се свърже със спомените си от раждането. Масажът, симулиращ раждането, е приятен и релаксиращ процес за бебета без родова травма, но също така е приятен, нежно активизиращ процес за бебета с родова травма (процесът на масажиране служи за диагностициране на родовата травма). По време на нейния симулиращ масаж, М постоянно се следи за признаци на съпротивление или нежелание. Предлагани са и други опции като кърмене или хранене с шише, люлеене, гледане на интересни играчки, дрънкалки и изучаване на интересни предмети. По-късно след прохождането й и като дете, тя е подложена на нова оценка за остатъчна родова травма и е лекувана с няколко родови игри.

Родовите игри са създадени съвместно с децата с родови травми и техните родители. Направени са да посрещнат нуждите в развитието на децата и се провеждат по начини, които карат децата да се чувстват в безопасност (безопасността гарантира дълбочината на изследването). Игрите са измислени да са забавни, да позволяват на детето да изследва и да насърчават себеоткритието. Също така идеята им е да водят детето до пределите на неговите спомени от раждането и да му дадат избор да приеме или отхвърли тези спомени във всеки един момент. На децата се дават постоянно и други опции, като да играят в пясъчник, да рисуват, да правят глинени фигурки, да играят в къщички за игра, или да се включат в друга игрова дейност.

Най-често срещаните родови игри са следните:

1. Родителите нежно масажират главите и раменете на децата си по начин, който симулира процеса на раждането, и по този начин активират спомените и чувствата от раждането. Децата, които не са изпитали родова травма, усещат масажа като приятен и успокояващ, докато децата с родова травма са склонни да играят с масажиращите ги ръце (например навеждане, избягване, бутане, дърпане, измъкване и удряне), като в процеса имат достъп до неразрешените си чувства и спомени от раждането;
2. Родителите правят пързалка като си подпират краката на повдигната плоскост и насърчават детето да се пързулне надолу докато с върха на перце се прилага нежен натиск върху страните на главата, за да симулира преминаването по време на раждането;
3. Родителите коленичат един до друг на ръце и колене с гърбове, извити към тавана, позволявайки на детето да пропълзи през направения тунел по свое желание;
4. Родителите сядат с лице един към друг на пода, краката и ръцете им са леко преплетени. Проходилите деца се катерят навътре и извън образувалото се пространство докато родителите оказват леко съпротивление според желанията на детето.

Тези и други подобни игри са много ефективни и когато се използват, бебетата и децата често си спомнят усещания и емоции, свързани с раждането си. Понякога усещанията са извънредно по-силни в сравнение с нивото на стимулация, което е винаги нежно. Например деца, родени с форцепс, могат да преживеят „болезнен и задушаващ” натиск върху главите си въпреки че натискът е с върха на перце. Те може да не разбират, че задушаващият натиск е от инструментите, чрез които са родени. Във всеки случай процедурите по лечението се модифицират, за да намалят степента на натиска и да предложат интерпретация. Нежното емоционално освобождаване и успешното завършване на игрите се считат за важни аспекти от лечебния процес. Същото е и с контрола, който зависи от детето. Бебетата и децата са винаги отговорни за контрола по време на игрите, а игрите спират или биват променени в посоката на техните желания в момента, в който се забележат слабо доловими или явни признаци на съпротивление и несъгласие.

На M й бяха предложени разновидности от родовите игри. Тя обикновено избираше игрите с тунела, при които минаваше под извитите тела на родителите си (както е описано по-горе) или през тунели, направени от столове и дивани, подредени в редици. Въпреки че непрестанно избираше игрите с тунел, тя изпитваше противоречиви чувства към тях. Заобикаляше ги отстрани и отгоре, или минаваше частично през тях с неувереност и безпокойство (бебета, които не са травматизирани по време на раждане, нямат подобни трудности). Накрая тя успя да пропълзи през целия родов тунел, но й трябваха осем сеанса, за да го постигне.

Бебетата, родени със секцио, имат нужда да преживеят пълзенето през родовия тунел, защото техните усилия по време на раждането са били неудовлетворяващи и/или неуспешни. Успехът или неуспехът по време на раждане изграждат важни нагласи към живота на по-късен етап. Успехът води до нагласа за успех, а неупехът – към нагласа за провал. Едно изследване открива, че децата, родени със секцио, казват думите „не мога” четири пъти по-често от вагинално родените деца (Емерсън, 1993), което сочи за ниска увереност и самооценка.

Лечението на М изискваше да отдадем нужното внимание и подкрепа на усилията й да навигира успешно пътя си по родовия канал, да разберем и емпатираме с нейните страхове и неприязън и да намерим контекста им в родилния процес. Раждането на M със секцио не е било планирано. Непланираните подобни раждания обикновено са по-травматизиращи от планираните, защото се случват, когато раждането се отклони от установените норми и когато има сериозни усложнения при раждането. Раждането на М е било особено напрегнато и трудно за майка й. Била е в болница три дни. През първите 19 часа от раждането, тя не успяла да получи пълно разкритие и имала огромни болки, които я изплашили и притеснили сериозно. След още много часове убийствени болки й била направена епидурална упойка, за да смекчи болката. Разкритието спряло на 8 см и процесът бил подсилен с изкуствен окситоцин, но разкритието не се подобрило. Майката на М се изтощила и съгласила да роди със секцио. По време на раждането плодът изпаднал в стрес и вдишал течности. Изсмукването на дихателните канали довело до активен плач. М тежала 3.86 килограма в предполагаема гестационна възраст 40-41 седмици.

След раждането родителите на М започнали да се безпокоят от няколко симптома: относителната липса на контакт с очи, избягването на допир (тя се свивала от определени видове докосване, нищо че са били нежни и с любов), нощните й будения (две-три на нощ) и трудностите с кърменето (заради постоянното й неспокойство). М дойде за лечение за първи път на три седмици и направи десет седмични сеанса.

Модел на лечение: необходими условия

Лечебният модел за родова травма от цезарово сечение е същият като този за всички видове родова травма и включва определени условия за успешното лечение:

• Катарзис (бебета и деца освобождават болезнени спомени чрез плач или друго невербално поведение)
• Емпатия (родители и практикуващ лекар проявяват съчувствени реакции)
• Вдъхване на сила (бебета и деца биват водени и подкрепяни да намерят последователен успех, включвайки се в упражнения и игри, които ги връщат в състоянието на сила, което им е било отнето по време на раждането. Когато упражненията и игрите са твърде трудни, те биват променени, за да се гарантира успех.
• Избор (бебетата и децата са водени до предела на спомените си и им се дава избор да влязат в контакт или да отблъснат тези спомени, да кажат "не" на някои или всички лечебни процедури и да спрат или променят лечебния процес във всеки един момент)
• Граници (бебетата и децата биват наблюдавани внимателно за признаци на съпротива или нежелание, според които да се промени лечението; бебетата и децата са насърчавани да определят границите си по подходящи за възрастта начини и упражняването на това право се счита за основен аспект от лечението). Предшестващите условия се отнасят до бебета, деца и възрастни, но специфичните техники варират според възрастовите групи и групи от травми).

Поставянето на граници изисква специални грижи и следните условия трябва да се съблюдават рутинно:

1. Практикуващият лекар изяснява вербалните и невербалните начини, по които клиентите, особено бебетата, могат да комуникират състояние на съпротива и нежелание;
2. Практикуващият лекар е обучен да различава точно признаците  на съпротива и нежелание, със специален опит за невербалните знаци на бебетата;
3. На клиентите се дава специална езикова фраза, с която изразяват желание да спрат и са уверени, че тази фраза ще бъде уважена без изключение (например, на децата се дава често фразата "1, 2, 3, стоп"); практикуващият лекар е обучен да спре лечението когато се комуникира поставянето на граница и да промени всеки последвал процес в съответствие с желанията на клиента (в случаи с бебета, в съответствие с желанията на родителя).

Цялостната идея е да се осигури достъп до болезнени спомени докато в същото време се укрепват възможностите на клиента да запази границите си и да контролира лечебния процес. Когато М комуникира съпротива спрямо специфична терапевтична техника, нейното лечение бе спряно веднага и променено по съществен начин, обикновено като се промени техниката или се намали нейната интензивност.

Когато лекуваме родова травма, важно е техниките да бъдат нежни и уважителни особено към бебетата и децата, които са често уязвими, подчиними и по-неспособни да се защитят от възрастните. Освен това бебетата и децата имат примитивни психологични защити и са по-неспособни да се защитят от психологическа болка от възрастните. Поради тези причини лечебните процедури за бебета и деца наблягат на избора, контрола и силата в самите тях. Ако лечението е проведено правилно, с достатъчно подкрепа към чувствата и защитите, тогава бебетата и децата обикновено водят лечебния процес и инициират лечебните процедури, които ре-стимулират спомените от раждането. Това става, като се посочват или погалват травмираните места по тялото, разтривайки местата, които са били наранени по време на раждането, разигравайки движенията и позите на раждането и/или с инициирането на техники, използвани в предишни сеанси.

Симптоми на родовата травма на М

Неприязън към допир

Неприязънта към допир се характеризира със съпротивление срещу докосване. Раждането е преживяване с висока степен на докосване за всички бебета, а когато допирът се асоциира с травма, резултатът е неприязън или непоносимост да бъдеш докосван/а. Това е особено срещано при непланирано секцио (или секцио по спешност), когато усложненията са типични, рисковият фактор е висок и интервенциите трябва да се направят за много кратко време, за да се опази здравето и сигурността на бебето. В такива ситуации намесата на медицински екип може да е първото усещане за допир на бебето и е възможно видът докосване да не е такъв, от какъвто се нуждаят бебетата. Възрастни, родени със секцио, казват, че първите им преживявания, включващи докосване, са били внезапни, твърде бързи, груби или болезнени. Резултатът от това е, че бебетата, родени със секцио, може да не обичат или да се предпазват от докосване или гушкане, могат да са твърде чувствителни към допир върху главата, торса или краката и да се страхуват от физически контакт с родителите си.

М показваше много от тези симптоми. Тя беше чувствителна, когато родителите й я вдигат или я държат силно. Когато те се опитваха да я вдигнат и подържат, тя обикновено се стягаше, извърташе или плачеше. Тя се свиваше при допир на много части от тялото й и беше особено чувствителна при докосване по върха на главата. Главите на бебета, родени с цезарово сечение, са най-чувствителни, когато раждането е започнало, но тазът не поддава на разширение, както при диагностицирането на тесен таз (както в случая с раждането на М).

Добър пример на неприязън при допир се случи по време на шестия сеанс. Нежен натиск бе приложен към главата на М в количеството, необходимо да се премести книжка с меки корици по маса. Намерението бе да бъде успокоена, като децата без родова травма изпитват удоволствие и успокоение от нежния контакт по главата. Но това не беше случаят с M. Тя показа остро неспокойство и повърна, показвайки сериозността на травмата от раждането си.

Трудности с кърменето

Докато сучеше, М ставаше неспокойна и хленчеше, извръщаше се, риташе и плачеше. Такива трудности се срещат при бебета с водни травми. Водните травми се наблюдават, когато течности се погълнат или вдишат (например по време на началните дихателни рефлекси) при раждането. Поглъщането или вдишването могат да бъдат ужасяващи за много бебета и, ако това се е случило, те стават притеснени или се разсейват, когато са изправени пред течности като бебета и деца. Течностите за тях символизират и задействат травматизиращи спомени от водната травма. Другите симптоми са съпротивление срещу вода върху или около лицето, нежелание за къпане и трудности при кърменето или храненето с шише.

Такъв беше случаят с М. Отначало, когато тя среща зърната на майка си, особено при обилно мляко, спомените от гълтането и вдишването на вода се връщат. Трудностите й с кърменето са допълнително усложнени от неприязънта към допир.

Техники за лечение

Техники на катарзиса

В случая на М шест техники на катарзиса и три техники за сила бяха използвани. Шестте техники за катарзис бяха позиция на травмата; масаж, симулиращ раждането; засядане при секцио; освобождаване при секцио; завъртане при секцио; повдигане при секцио. Всички те включват нежна симулация на процеса на раждането. Например проведохме "повдигане при секцио" след като М беше поставена на постелка на пода в легнала поза. Постепенно главата и торсът й бяха повдигнати до седнало положение, като дупето й не се отделя от постелката през цялото време. Всеки път, когато тя прояви най-малко безпокойство, повдигането беше прекратено докато тя може да продължи отново. На няколко пъти по време на повдигането тя стана изключително превъзбудена и плака. М показа най-дълбок катарзис (плака най-силно) по време на повдигането, по-дълбок в сравнение с останалите техники, и отдели течности и сополи. Отделянето символизира нейните спомени от раждането, когато е вдишала и погълнала течности. След повдигането имаше сериозни промени в нейната симптоматика. Трудностите при кърменето изчезнаха, както и неприязънта към допир намаля значително.

Техники по вливане на силата

За да се излекуват родовите травми, бебетата трябва да преминат коригиращи преживявания, които им позволяват да използват телцата по-уверено. Този процес се нарича "вливане на сила". Вливането на сила включва идентифицирането на двигателно поведение, които са били неефективни или недействащи по време на раждането. Родителите  и лекарите помагат на бебетата и децата да придобият двигателно поведение, което демонстрира сила и им помага да се избутат по симулираните родови канали. В случая на М, тя е била накарана да усети краката си непотребни по време на раждането си, защото тяхното движение не е помогнало да се спусне значително. Освен това тя е напъвала между, а не заедно с контракциите, което е сравнително неефективно. Вливането на сила в краката на М включваше следните техники. Краката й бяха масажирани, за да може тя да ги усети ясно, а след това бе насърчавана да се избута надолу по краката на майка си, които са леко наклонени и намазани с олио за масаж. Всеки опит да се избута, без значение колко малък, беше окуражаван. Постепенно тя започна да се избутва с крачета. Когато избутването стана стабилно, приложихме нежно симулиране на контракции върху гърдите и я карахме да бута с крака докато траеха "контракциите". Постепенно тя се научи да се избутва само при "контракции".

Три други техники за сила бяха използвани с M, като фокусът при тях бе върху ръцете, дланите, торса и грубата моторика. При раждането ръцете и дланите на М са били държани срещу волята й и не са могли да я предпазят от хващането и изваждането, което се случва при секцио. В първата техника за сила М бе поставена в позата от раждането си и бе насърчавана да отблъсне ръцете на майка си физически и символично, съпротивлявайки се на хващането и изваждането, случило се при раждането. Във втората техника M е нежно вдигана за раменете, а не за главата както при раждането си, и бива придържана докато се изправи. По този начин се дава възможност на неизползвания мускул и групи тъкани да покажат своята ефективност. В третата техника се влива сила в движенията от грубата моторика по два начина: първо като се постави М в позата при раждането си и й се помага да допълзи в прегръдката на майка си и, второ, като се насърчава да се избута през тунел, направен от тялото на майка й (позата на колене и на ръце, описана по-горе).

Майката на M повтаряше и затвърждаваше тези техники вкъщи. Като цяло техниките по вливане на сила бяха любопитно и вълнуващо преживяване за М, каквото е и за повечето бебета, но то събуди спомените от травмата. Когато тези спомени се активират отново, важно е към възникналите усещания да се подходи с уважение, да се насърчават катарзисите, които ги следват, и да се покаже съчувствие към изразените усещания и поведение.

Вливането на сила е важно за всички бебета, родени със секцио, но е от особено значение за тези, родени с непланирано секцио. Когато секциото е непланирано, бебетата се очакват да се родят естествено без хирургическа намеса, но усложнения налагат такава интервенция. Изследвания показват, че майките и бебетата имат усещането за провал при подобни обстоятелства, особено когато естественото раждане е било поставено като цел. За майките провалът се състои в това, че не са успели да родят в съгласие с ценностната си система, а за бебетата провалът означава, че не са успели да се избутат напред по родилния канал и да се родят. За бебетата проваленото раждане може да се превърне по-късно в чувство за физическо и психическо безсилие по време на детството и зрелостта, както и в чувство за личностна небалансираност и ниско самочувствие. 

Оценка

Майката на М бе интервюирана през цялото време през процеса на лечението, за да се констатират симптоматичните промени в дъщеря й. Някои от тези симптоматични промени се случиха веднага, други – постепенно. Повечето промени бяха ясно свързани с катарзисите и с успешните сеанси по вливане на сила. Нощните будения на М са добър пример за това. В ранните етапи от периода на лечение М се будеше често през нощта, което бе отдавано на глад. Работехме с техниката section lodge по това време, като тогава тя се усещаше как слиза в таза до момента, в който се е наложило да бъде извадена. Колкото по-ниско слизаше в таза, толкова по-ужасена ставаше и това поведение сякаш се повтаряше и през нощта: колкото по-дълбоко заспиваше, толкова по-изплашена ставаше. Някои деца правят асоциация между дълбочината на спускането с тъмнината; това може да е било вярно и за М (настъпването на нощта и смрачаването като падане на "емоционалната тъмнина" при спускането в таза). Веднага след като изпита катарзис от спускането си, сънят й се подобри съществено. Контактът й с очи - също.

М беше преглеждана след лечението през равни интервали, за да се установи състоянието на наличните и възможните симптоми. По време на прегледите,  М бе оценявана по списък със симптоми, свързани с неразрешена родова травма при секцио. Развитието на симптомите й беше също така сравнявано с контролна група нелекувани и нетравмирани бебета, родени със секцио. Когато дойде за лечение, М показа четири основни симптома: намален контакт с очи, чувствителност при допир, нощно будене и трудности при сучене. Проблемите с контакта с очи и сукането бяха разрешени почти веднага, но другите симптоми продължиха докато траеше лечението. Нито един от симптомите не се прояви отново по време на прегледите след лечението. На един от тези прегледи майката на М беше попитана кое намира за най-полезно от лечението. Тя каза, че освобождаването на отрицателните емоции на М и връщането на силата й са били най-полезни.

Често срещани симптоми при деца, родени със секцио

Следните симптоми са срещат често сред децата, родени със секцио и неразрешена родова травма. Те обикновено отразяват това, което се случва по време на ражданията с цезарово сечение.

Засядане и невъзможност да се движи. Много случаи на секцио се случват, защото бебетата спират напредъка си по канала. Когато тези бебета пораснат и бъдат попитани за раждането си, те винаги отговарят, че са се чувствали "заседнали, без да могат да се движат". Когато ги попитат за детството им, те без изключение казват, че са се чувствали "заседнали, без да могат да превъзмогнат" трудните периоди от развитието си, основни преходи или трудни задачи.

Отказване. Много възрастни подложени на регресивна хипноза казват, че са се борили по време на раждането си и накрая са се отказали. Посочили са, че това поведение ги е преследвало в живота им като възрастни, че при трудности в живота се отказват от борбата след продължителен период на опитване да превъзмогнат проблема.

Нарушаване на периметъра или неразбиране. Умерен процент от възрастните под регресивна хипноза казват, че по време на ражданията си със секцио са изпитали нарушаване на личните им граници. Те са усещали, че всичко е наред, но родителите им и медицинският екип са преценили много погрешно състоянието им. Тези чувства не са отшумели в живота им като възрастни.

Фантазии за спасяване. Малък процент от възрастните под регресивна хипноза споделят, че са били в затруднено положение по време на раждането си и че цезаровото сечение ги е облекчило. Тези възрастни също споделят, че често са имали фантазии как биват спасявани в детските си представи и нощни сънища, например желания да бъдат в голяма трудност и близък приятел или партньора им да дойде да ги спаси. Те също така казват, че понякога са изпълнявали фантазиите си, като са се забърквали в сериозни проблеми и са очаквали или карали другите да ги спасяват по най-различни начини.

Симптоматична оценка на M

Възможните симптоми на М бяха оценени от майка й, учителя й в детската градина и в училище, когато М е съответно на 3 и на 8 години. Симптомите се оценяват по петобалната система, която показва колко често се проявяват възможните симптоми. След това сборът за всеки симптом се усреднява.
Усреднена стойност от 1 означава, че симптомът не се проявява никога или почти никога; 2 – рядко се проявява; 3 – понякога;  4 – по-често от понякога; 5 – често. Оценяването бе направено на три и на осемгодишна възраст, като ниската стойност е най-добър резултат, защото означава, че травмата е излекувана и възможните симптоми са избегнати. Средната стойност от оценките на майката върху всички симптоми е 2.14, на учителя в училище – 2.19, а на учителя в детската градина – 1.72. Средната стойност  от трите е 2.07, което означава, че М рядко проявява възможните симптоми. Ако сравним със средната стойност от 4.13 на нелекувани деца, това означава, че те проявяват възможните симптоми по-често от само понякога.

Позитивната психология на M

Дългосрочните оценки след края на лечението на бебетата показват, че те често проявяват позитивни качества в детството си и тези качества изглеждат показателни за качествата в ситуацията на лечение. Когато пораснат като деца, лекуваните бебета са често описвани със следните десет качества: емоционално осъзнат и експресивен, двустранно комуникативен, емпатиращ, способен да поддържа връзка с някого, неагресивен, проницателен, обичлив, можещ (особено с оглед на човешкия си потенциал, таланти и възможности), доверяващ се и духовен. Тези качества на М бяха оценени от родителите й, учителите й в детската градина и в училище, използвайки петобалната система, описана по-горе. Всички оценки бяха осреднени в една. На три години, осем от положителните качества бяха оценени с 6 или по-високо (което значи, че са били постоянно проявявани), а две от тях – с 5 (често, но не постоянно проявявани). На осем години шест от качествата получават 6 или по-високи, а четири – оценка 5. Оценките на нелекуваните бебета са значително по-ниски във всички случаи и за всички качества. Следва дискусия на някои от качествата.

Привързаност

Когато травмата е неразрешена, привързаността между детето и близките му се накърнява, защото травмата компрометира целостта и дълбочината на процеса на привързване. Бебета, чиито болки и стрес не се оценяват и признават, се чувстват по-малко привързани, както и възрастните не се чувстват привързани, когато са неправилно разбрани или недостатъчно оценени. Привързаността беше най-високо оцененото умение на M и това е доказателство за успеха на лечението. Тя се чувствала привързана към другите. Получава среден резултат от 6.2 и 6.7 на качеството привързаност, което показва, че тя последователно чувства и изразява тези качества в подходящи ситуации. Нейните високи оценки не са учудващи, защото процесите на привързаност се ускоряват при лекуваните бебета. Има две причини за това. Първо, лекуваните бебета разрешават травмата си и не се съпротивляват срещу процеса на привързване. Второ, лечението служи за опитно поле за привързването на детето. Връзки, които остават за цял живот, се осъществяват, когато бебетата се справят с травмата си и техните родители и лекари отвръщат с емпатия, разбиране и съчувствие. Бебетата попиват процеса на привързване и показват наученото през целия си живот. В резултат от лечението децата порастват с обич и доверие, могат да се привързват към другите и да преценяват на кого могат да имат доверие.

Взаимност

Взаимност е термин, който дефинира едновременна и сходна реакция на двама човека към едно и също събитие или преживяване. Например взаимност се осъществява между майката и детето, когато се смеят и се гъделичкат, или когато се вълнуват, защото е дошла баба. В ранните стадии на лечението примерите на взаимност между М и майка й бяха редки, непостоянни и спорадични. Това не е изненадващо, защото неразрешените травми пречат на процеса на взаимност. Както се очакваше, взаимността им се увеличи значително и осезаемо с напредването на сеансите и с разрешаването на травмата примерите на взаимност продължиха и в детството. Например М посочва птичка и се опитва да каже думата "птичка". М и майка й заедно изпитаха радост, когато М се опита да проговори. Когато M беше на осем години, най-често изпитва взаимност чрез хумор, вокализиране и пеене. Обича да се смее с други хора и да ги разсмива сама. Също така обича да е на една вълна с други хора чрез вокализиране и пеене. Тя често пее с майка си, особено преди лягане. Те настройват гласовете си на една честота и пеят. Това е радостен момент на споделена обич за тях.
Оценките на М за взаимност в детството й достигнаха 6 и нагоре, което показва, че тя е последователна в проявите си на взаимност в подходящи ситуации. Взаимността е важен процес от развитието, тъй като подготвя бебетата за емпатия в детството и живота им на възрастни.

Емпатия

Взаимността и емпатията са тясно свързани. Взаимността е умението да преживееш събитие с друг човек, а емпатията – да преживееш със съчувствие не само събитието, но и самия човек. Начините на установяване на емпатични връзки са почти универсални при децата, лекувани като бебета, и се случват в 90 процента от всички случаи, докато емпатичните връзки са редки при нелекуваните деца и се случват в под 20 процента от случаите. Умението да проявяваш емпатия може да се дължи на факта, че разрешаването на травмата отваря сърцето и развива вътрешно чувствата на любов и съчувствие към себе си и другите. Възможно е умението да се пробужда от емпатичната същност на лечението. По време на лечението родителите откликват с емпатия към бебетата си и бебетата възприемат емпатията като нормална, рутинна част от всяка връзка. Родителите проявяват емпатия във възпитанието на децата си, затвърждавайки случилото се по време на лечението. Поговорката, че децата се учат от начина, по който живеят, е подходяща в този смисъл.

М беше първо оценена за емпатия на три години. Майка й бе попитана кое качество харесва най-много в М. Майката отговори със следната история:
Просто обожавам емпатията й. Винаги я проявява. Ще ви разкажа една история. Едно детенце от детската градина на М си седеше само в стаята и плачеше тихо. Никой не забеляза освен М. Тя винаги забелязва тези неща. М отиде до малкото момченце, седна с него и просто постоя там. От време на време казваше неща като "Ти си много тъжен, чувствата ти са наранени. Знам, че  се чувстваш самичък, но аз съм тук". М обикновено сяда с деца, които се чувстват разстроени, казва им, че е там, и могат да говорят с нея, ако искат. Често остава с тях докато не се почувстват по-добре. Изпитва емпатия и към възрастните и към социални проблеми. Например М е наясно с проблема с бездомните хора в обществото ни и настоява да научи повече за тях. Тя изразява съчувствието си към тях и настоява да им помогнем. Даде им от трудно спечелените си пари.
При оценяване след лечението учителят на М от детската градина бе помолен да изброи изключителните качества на М. Учителят отговори, че М е много мислеща, интроспективна и може да усети точно чувствата и възприятията на другите. Това е класическата дефиниция на емпатията. Учителят на М в трети клас също имаше висока оценка на емпатичните умения на М и каза: "Съзнанието на М се простира отвъд нея към това на другите; тя има много висока степен емпатия".

Човешки потенциал

Доказано е, че лекуваните деца демонстрират спонтанни предпочитания на вниманието (attentional preferences) по време на или малко след разрешителната фаза на лечението. Това означава, че вниманието на децата се премества от общото към частния случай и се фокусира върху определени предмети или групи от предмети, или дейности и групи дейности. Например, докато М разрешаваше травмата си от течности (може бе най-сериозната й травма), тя започна да издава звуци и да участва в продължително вокализиране. Промяната беше внезапна и много явна за всички, които я познаваха. Изследвания с други бебета показва, че тези предпочитания на вниманието възникват, когато значителни травми биват излекувани и че са пословично свързани с периоди на разрешаване на травми. Това поведение става сравнително постоянно явление в характера на детето, поддържа се в детството и често се развива в изключително качество.
Теоретическата рамка на този процес почива върху постулата, че основните инстинкти на човешкия потенциал се съхраняват на приблизително същата дълбочина в несъзнателния слой на психиката и в локации от централната нервна система, в които има неразрешени травми, които прикриват потенциала. В тази рамка разрешаването на травма отваря децата към дълбините на същността им, като им позволява достъп до основните им импулси и инстинкти, които ръководят и контролират човешкия потенциал.

Докато М разрешаваше травмата си, имаше спонтанно и осезаемо увеличение в честотата и продължителността на нейната вокализация. Вокализацията се отнася до умението на детето да комуникира чувствата и впечатленията си в тоналности на гласа, а не с плач. Отначало необяснимата продължителност на вокализация сякаш ни казваше какво се е случило с нейното раждане и как я кара да се чувства. След като получи разбиране и емпатия, тя продължи с креативна, изразителна вокализация ежедневно, без значение дали някой я слуша или не. Беше очевидно, че това й харесва. Устойчивостта и радостта, които се наблюдаваха у М, са характерни за процеса на индивидуация при бебетата (този, в който намират и изразяват вътрешните си таланти и умения) и продължават през детството и зрелостта. Очакваше се, че М ще използва много думи по изкусен начин и че ще напредва бързо в дейности като говорене, четене и усвояване на езиков запас. Както с много от лекуваните случаи, тези възможности не бяха споменати на родителите, за да се избегне пристрастие в резултатите на изследването.

Наблюдения след лечението показват, че М е вербално активна и талантлива. Учителят на М от детската градина каза, че М е много вербална по време на упражненията в час и използва думи много добре, с отличен речников запас. Всички интервюирани без изключение, описват М като много изразителна с думите. Майка й каза: "М не спира да говори. Наистина може да изразява добре това, което иска да каже и е много напред с умението си да използва и разбира думи."

Като дете едно от любимите занимания на М е да отгатва значението на идеи и думи и  да играе игри с думи. Любимата й игра Junior Pictionary помага за формирането на езиков запас. На езиков тест в училище нейните резултати са 94% - по-добри от тези на нейните връстници в национален мащаб. Освен кръстословици и игри с думи нейно любимо занимание е четенето.

М доби и друга черта скоро след втория основен период от разрешаването на травмите. Докато преди се държеше по-момичешки и нежно, М изведнъж стана недвусмислена "мъжкарана". Крещеше срещу бебешки дрехи с воалчета, не обръщаше внимание на кукли, мразеше да носи рокли и дрехи с дантела, не обичаше да прекарва време в подреждане, обичаше да спортува, да носи дънки и гащеризони. Както и с другите черти, възникнали около лечението, доколко е "мъжкарана" ще бъде проследено в живота й на възрастен човек.

Духовност

Лекуваните бебета са по-склонни към духовност от нелекуваните – това беше изненадващо откритие. Леки признаци на духовност бяха забелязани първо докато беше бебе, а в детството станаха отявлени. Духовността е дефинирана по-скоро като вътрешни качества, а не като религиозност. Някои от многото качества, които се използват за дефинирането на духовност са: наличието на светлина в очите, изпадане в спонтанна медитация (празен втренчен поглед), ежедневно изпитване на смирение, проявлението на присъствие (както се използва в психологията), подходящо за възрастта разбиране за щастливи случайности и вяра в преживяването на по-висока сила. Има много качества, които отразяват духовността и рядко децата проявяват всички от тях.
Духовността на М стана явна по време на сеанс, когато травмата й беше освободена и заменена с друго поведение. Изразяваше се под формата на вътрешна светлина, силно присъствие, съзерцателно поведение и вътрешно знание (по този начин тя беше описвана постоянно от други хора). M получи високи оценки на духовността по време на всяко оценяване след лечението от всички оценители. Усреднената стойност бе 6.5 от 7 на три години, а средната стойност на осем години е 6.3, което означава, че тя изразява духовността си постоянно в живота си.

Майката на М първа усети нейната духовност по време на разрешителната фаза на лечението и отбелязва, че нейните духовни качества и интереси продължават в детството й. Това бе видно отчасти в отношението й към ходенето на църква. Родителите на М не ходеха на църква, но М често питаше дали няма да отидат. Когато родителите й я запознаха с нерелигиозна медитация, М задава чести въпроси и за това, а накрая започва сама да практикува. По време на оценяване след лечението беше установено, че М има нестихващ интерес към религията. Това е интересно, защото нито родителите й, нито техните родители са били религиозни. След по-късна оценка беше установено, че децата имат по-голям афинитет към религиозност от родителите си и повече от нелекуваните деца въпреки религиозните виждания на родителите си.

Други духовни качества бяха също забелязани в М, от които дълбочината на съзерцателността е най-пословична. Като използваме това за критерий за духовност, всички нейни оценки са 6, с изключение на учителката в детската градина, който й поставя 7 (най-високата оценка за духовност). Тя казва, че М е най-духовният човек, когото е срещала. Това е голям комплимент, тък като учителката е участвала в много духовни общности.

Заключение

Доктор Станислав Гроф, който в по-голямата част от кариерата си изследва раждането и смъртта, прави заключението, че раждането има неоспоримо отражение върху живота. Той открива, че начинът, по който се ражда човек, е тясно свързан с неговите цялостни нагласи към живота, към съотношението песимизъм-оптимизъм, към хората, умението му да се справя с предизвикателства и да изпълнява дейности. Както показва тази статия, децата, родени със секцио, демонстрират особени нагласи и личностни качecтва, които са по-рядко срещани при децата, родени вагинално. Децата, родени със секцио, са по-склонни да страдат от ниско самочувствие, да имат трудности в довеждането на дейности до край, да се чувстват "заклещени", да изпитват неприязън към допир и комплекси да бъдат спасявани. Терапевтичната работа с M и други бебета показва, че отрицателните проявления могат да бъдат смекчени и разрешени чрез специално лечение в бебешка възраст и детството.

Често в западната култура се вярва, че бебетата са несъзнателни и че раждането не оказва влияние върху тях. Следното описание на осемдесет и петгодишна жена, която си спомня своето раждане с цезарово сечение по време на уъркшоп с техниката Емерсън, илюстрира ефекта на секцио раждането.

"Съвсем ясно ми стана. Моята мила майка, благословена да е, била разрязана, а мен ме изтръгнали, грубо при това, не знаех, че съм родена така. Но после проверих в дневника на майка ми и се оказа така. Сега знам защо съм се страхувала толкова от хората през целия си живот и защо никога не съм обичала да ме докосват. Въобще не обичам. Първият ми допир с хората е бил изключително шокиращ, просто отвратителен. Не е било правилно. А аз съм толкова изплашена от хората и с такова отношение към докосването оттогава. Не знаех, че мога да науча тези неща от раждането си. Сега се чувствам по-добре, благодарение на вас. Дори се прегърнахме с пастор Парсънз онзи ден. Представете си. Той беше почти толкова шокиран, колкото и аз."

M показваше сходна неприязън към допир. Преди лечението си М има подобно невербално отношение към хората, докосването и прегръщането. Тя се дистанцира от майка си от неприязън към докосването и не установява контакт с очи. С разрешаването на родовите травми, дистанцирането и непоносимостта към допир изчезнаха. M стана обичливо и експресивно дете, и остава такова до ден днешен. Тук е надеждата за предназначението на лечението: да освободи бебетата и децата така че да могат да изпитват и изразяват любов, радост, състрадание и уникалност, които са техни изначални права.

Източници

Emerson, W. (1993). Treating birth trauma during infancy: Dynamic outcomes. CA: Emerson Training Seminars.
Emerson, W. (1996). Treating birth trauma during infancy: Cord trauma. [Video-tape]. CA: Emerson Training Seminars
English, J. (1985). Different doorway. Adventures of a cesarean born. CA: Earth Heart Press.
Grof, S. (1998). Realms of the human unconscious. New York: Viking Press.