ЕБХ или както искате го назовете

Анна Савенко

Когато бях бременна с второто си дете, за пореден път разбрах, че всичко ново е добре забравено старо. Зачитайки се по различни теми във форума на bg - mamma за отглеждане на бебетата, случайно попаднах на една тема, в която различни хора с различен социален статус, на различна възраст и различно местоживеене предлагаха на новодошлите в света на родителството да отглеждат децата си без памперси. “Тия луди ли са?” – беше първата ми, и доста дълбоко загнездила се, мисъл. Аз по принцип всичко възприемам горе-долу с подобни мисли… в началото… После бурните емоции по повод това, че “как е възможно в днешно време”, “ние да не сме пещерняци”, “абе я си гледайте работата”, “аз да не съм от гора”…и да не продължавам, че ще стане дълго, се уталожиха в главата ми и започнаха да ме пронизват с горещо желание да пробвам. Ама тихо ще пробвам, няма да казвам на никой, че току виж ме обявят за луда, но ще пробвам на всяка цена. Отдавна съм на принципа – по-добре да съжаляваш за нещо, което си направил, отколкото за нещо, което не си.

С първото ми дете, момиченце, което към момента на раждането на второто щеше да навърши 7 години, разбира се ползвах памперси. Усещах дълбоко облекчение от това, че не се налага да се възползвам от умението си да повивам с пелени, както правехме навремето с племенника ми. Било е в края на 80-те и тогава не е имало екстри като памперсите, но и екстра като пералня също липсваше. Няма да забравя вечно съхнещите из целия апартамент пелени и купчини от същите на дъската за гладене. Затова големият избор на памперси и лесният достъп до тях ме правеха щастлива, че родих в толкова модерни времена.

Когато съблякох дъщеря ми след като се прибрахме от родилния дом, видях, че цялото и дупе направо е пламнало. Следващите 3 месеца имахме жестока борба с постоянното подсичане и смяна на всякакви марки памперси и кремове. Бяхме голяма групичка майки с дечица на една възраст, които се разхождахме в кварталната градинка. От време на време към групичката се присъединяваше заместник-майка, разбирай баба, която успяваше да гледа едновременно две деца-братовчедчета. Един мързелив летен ден, докато ние се чудихме как да полегнем върху пейките и нито деца, нито мухи да не кацат върху нас, заместник-майката изведнъж ни подгони да свалим памперсите на децата и дружно да наклякаме около едно дърво. Понеже тогава те вече бяха на към годинка и осем-девет месеца, крайно време било да ги научим да сигнализират за нуждите си. А тъй като са по цял ден навън и заедно, щяло да ни бъде по-лесно, тъй като те можели да гледат едно от друго. Добре де, ние уважаваме опита на възрастните, защо да не пробваме. През 20-30 минути ние дружно скачахме от пейките, завеждахме децата си към “нашето” дърво и не след дълго, удовлетворени от резултата, продължавахме да се занимаваме с прекъснатите важни работи, разбирай пиене на кафе и сладки приказки. За една седмица дъщеря ми се научи да казва, когато и се ходеше до тоалетна. Още известно време ни трябваше за да махнем и нощния памперс.

Сега обаче, бях твърдо решила да пробвам да изхождам второто ми дете. Твърдо, но тайно, а там каквото сабя покаже. Известна доза скептицизъм продължаваше да се обажда.

Ето че се роди малкото момченце и известно време се видях в чудо как да успявам едновременно и да го кърмя, и да го държа над легенчето, и да се пазя от екстрите, произведени от него. Тъй като имах силно потичане на кърма, малкият започваше да се дави и да връща и това положение с издържането ми стана много неудобно. Липсваха ми няколко ръце в повече, а също и надежда, че ще поникнат. Тогава имах периоди, когато просто мислех, че ще се откажа. Но те свършваха бързо, тъй като знаех, че аз още нищо не съм разбрала от цялата история и би било нечестно спрямо моите амбиции да се отказвам толкова рано. Реших да оставя малкия за известен период с памперс по време на кърмене, но когато чуех, че се случва нещо вътре, а то, повярвайте ми, нямаше как да не се чуе, издавах специфичен звук. След баня не слагах веднага памперс, тъй като по време на последващото хранене той и без това щеше да бъде изцапан. Тогава измислих да постилам върху коленете ми сгъната на два-три пласта хавлиена кърпа, а единия и край да слагам между краченцата на бебето. Така виждах какво върши и издавах съответния звук. След около месец той престана да ака по време на ядене или това се случваше рядко, така че стана още по-лесно. Ако малкият не се е изпишкал по време на хранене, десетина минути след това го занасях на мивката за да свърши тази работа. А когато го преобувах, го оставях за дълго по голо дупенце върху повивалника, като издавах въпросния звук, ако той започваше да пишка или ака. За да не ми се налага да пера бархетните чаршафчета, върху които го преобличах, слагах под дупето му сгънат на няколко пласта лигнин. По-нататък открих, че се продават и попиващи еднократни чаршафчета и минах на тях.

Един ден, когато малкият беше на около месец, се размрънка някъде един час след кърмене. Предложих му да суче, но той отказа. Започнах да го гушкам и дундуркам, но недоволството продължаваше. Тогава му свалих памперса и занесох в банята над мивката и, о чудо, детето се изпишка веднага, след като го подканих с “пиш-пиш”. От тогава и до днес, а в момента, когато пиша е вече почти на 5 месеца, вкъщи е по гащички със сгъната бархетна пеленка между краченцата. По-късно уших от няколко пласта попиващ плат много парчета, запазих се с памучни бебешки гащички, които се оказаха труднонамираеми, поради тотално използване на еднократни пелени, и слагам пеленките в гащичките, за да не се мокри прекалено много всичко останало. Също си взех и специални попиващи гащички с допълнително парче, които издържат малко повече от обикновените, тъй като имат дебелички подложки и не се намокрят след първото изпишкване. Допълнителното парче може да се сваля при евентуална авария и да се замени с друго. Из целия апартамент насложих еднократни чаршафчета, които предпазват и бебешката кошара, и нашето легло, и кошчето на бебешката люлка.

Забелязах, че бебето ми няма равномерни интервали на изхождане. Може да се изпишка 2-3 пъти през 10 минути, а веднъж разбрах, че може и да стиска известно време, когато пишне малко. Тогава е хубаво малко след като си намокри гащичките да се занесе до мястото, където се изхожда, защото има вероятност, че не си е свършил работата до край. Другата крайност - изкарва четири часа без да се изходи, основно когато спи вечерно време, но и да се разсъни, пак му се е случвало да не иска. Обикновено ми показва, че не му се ходи до тоалетна, като се върти недоволно и скимти, ако го вдигна над мивката. Много е смешен в специфичната поза за изхождане – опрян с гръбчето в мен, все едно е седнал върху ръцете ми, а неговите ръчички са разперени настрани - тогава ми прилича на голям бръмбар.

Разбира се, случват ни се “тоалетни” стачки, когато или аз се замотая и изпусна малкия или пък той се заиграе и забрави да ми сигнализира. Но какво толкова, свалям мокрите гащи, слагам сухи и с нова песен напред. Когато знам, че му се ходи до тоалетна, но се е събудил прекалено гладен, му подавам гърда да суче и го държа, а ако и това не му харесва в този момент, използвам хавлиена кърпа между краченцата. Засега използвам памперс когато излизаме на разходка и през нощта. Но когато се затопли, а малкият тъкмо ще е близо 6-месечен, ще му махна и дневния и нощния памперс. Имам достатъчно обикновени и специални гащички за да не се притеснявам, че няма да има с какво да го преобуя по време на разходките или сън. Ще нося и дрешки за смяна, ако имаме фал. Все пак наистина не сме от гора и всеки си има пералня в днешно време. Не пера на ръка и повечко оцапани дрешки не са проблем за мен.

Оказа се, че тъй наречената ЕБХ не е нещо сложно или досадно, а дори много приятно. Приятно е, защото всеки път, когато се озовем в банята “по работа”, аз получавам страхотна усмивка, която, колкото и странно да е, ми се дава именно в момент, когато на сина ми наистина му се ходи до тоалетната. Все едно се радва, че съм го разбрала, а понякога е като “Нали това искаше от мен?”, като че ли ми прави услуга, когато се изхожда. Приятно ми е да осъзнавам, че намирам общ език и се разбирам с толкова мъничко същество. Че то има нужда от мен не само когато се чувства гладен или самотен, а и в други моменти. Разбрах, че не само не съм сгрешила, решавайки да опитам, а и спечелих страшно много. Научих се да се радвам на всеки, дори и най-малък успех и не да се ядосвам на неудачи.