Има шанс за къснозапочващите!

Олга Дукат

Разбрах за ЕБХ, когато Андрей беше на 10 месеца – много късно според теорията. Преди това носеше памперси денонощно. По принцип най-благоприятният период за започване е от раждането до към 6-месечна възраст, след това бебето вече е свикнало с пелените и е забравило всичките си вродени знания. Конкретна информация за това как се процедира с по-голямо бебе намерих в тази статия http://bezpeleni.info/no_pampers4.htm

Но преди това прочетох книгата на Ингрид Бауер “Diaper Free! The Gentle Wisdom of Natural Infant Hygiene” (Свобода от пелените! Нежната мъдрост на естествената бебешка хигиена) и оттам се запалих. Реших: “Оттук нататък никакви памперси повече!” Много крайно и не особено разумно решение, но мога да се оправдая с това, че го взех в началото на лятото – идеалното време за тоалетно обучение. И така, много амбициозно и с големи очаквания към себе си и към детето си, започнах…

Беше едно незабравимо лято, което прекарахме извън София. Прекарвахме много време сред природата, на тревата, на плажа. Андрей беше по голо дупе през по-голямата част от времето и падаше голямо пишкане. Не полагах големи усилия да хвана всяко пиш, не беше проблем да пера по няколко чифта къси панталонки на ден, защото изсъхваха за нула време. Слагах го на гърне и разглеждахме книжки, държах го над мивка и над леген, експериментирах. Изучавах ритъма му на изхождане – бях поразена колко често пишка – на половин час, на 20 минути, дори и по-често. Попаденията в гърнето или в мивката не бяха много, най-често след сън.

Дойде есента и се върнахме в София. Голямото ни постижение беше, че вече акаше единствено и само в гърнето. На една годинка детето ясно сигнализираше за “голямата” си нужда. За пишкането обаче нямахме голям напредък, наложи се да върна памперсите за разходка, защото вече беше по-студено. Ако трябва да съм честна, моите големи очаквания и моят перфекционизъм ми пречеха да забелязвам успехите. Смятах, че след като опитваме вече три месеца, би трябвало повече да нямаме инциденти и усилено дебнех всяко пиш. Много често прекалявах, признавам. Милото ми детенце, не знам как изтърпя моята настойчивост.

В един момент се научи и започна да пишка винаги, когато го подканвах, дори когато имаше съвсем малко (т.е. вече съвсем съзнателно отпускаше сфинктера на пикочния мехур). Почти не се е случвало да ми откаже, когато му предлагам да се изпишка, или да се сърди – това бебе на 1 г и 2-3 месеца проявяваше много по-голямо търпение от мен! Тогава вече се успокоих и наистина много се опитвах да не прекаля, защото не мисля, че е редно едно дете да пишка по-често от необходимото, само защото майка му си е решила така. Е, случвало ми се е да се презастраховам, най-вече когато бяхме навън.

Вече добре познавах ритъма му, а той от своя страна познаваше подканващите звуци и откликваше на тях. Интуицията също много често ми идваше на помощ. И въпреки, че Андрей все още не ми подаваше сигнал, че му се пишка, сведохме инцидентите до минимум и изкарахме зимата без никакви памперси. Горе долу тогава спря да се напишква нощем и все още продължава да спи сух цяла нощ, с изключение на няколко кризисни периода на зъбоникнене или болест.

Не ми тежеше това, че изпишквам бебето си. От един момент нататък го правих по навик, без да се замислям, без никакво усилие. Това, че детето ми е сухо и чисто без никакви памперси, ми носеше удовлетворение. Беше ми по-трудно, когато имах повече задачи или когато ходех на срещи, на които общувах с много хора. В такива моменти не успявах да съм на една вълна с детето си и често се случваше Андрей да се напишка. Сега си мисля, че щеше да е по-добре понякога да му слагам памперс, за да си спестя нервите и неудобството.

Пристрастих се към цялата тази работа с ЕБХ. Вече не бих могла просто да сменям памперси на няколко часа, без да се замислям. Смятам, че докато детето ми не навърши определена възраст, в която ще може да се справя изцяло без мен, неговите естествени нужди са и моя грижа.

Сега Андрей е на 2 години и 4 месеца, но все още не мога да кажа, че е напълно самостоятелен във въпросите на хигиената. Често се случва се да се заиграе, да се изпусне. Все още ми се налага да мисля за това, да му предлагам да се изпишка, да го подсещам, винаги да нося чифт резервни дрехи. Засега отношението му към гърнето е много положително – с голям ентузиазъм го носи, събува си панталоните и сяда по своя инициатива. Настоява да го съблека, за да се изпишка навън. С акането нямаме пропуски повече от година.

Е, детето ми не се научи по-бързо от връстниците си, които бяха с памперси, както се надявах в началото. Просто той беше без памперс през цялото това време, а и си спестихме проблемите на късното приучване към гърне, което никак не е малко. Сега, когато се обръщам назад, отчитам някои свои грешки, които се надявам да не повтарям в бъдеще. Най-големият капан на ЕБХ е, че след като веднъж започне да се получава, си мислиш, че работата е свършена, че оттук нататък винаги ще е така, и тогава започваш да реагираш много емоционално при инциденти. А всъщност това е един продължителен процес – общуване, комуникация. Нещата стават бавно и постепенно – има много успешни периоди, а след тях отново идва поредица от провали. Най-важното е да не се забравя, че всичко това се прави заради детето и неговия комфорт, че ние трябва да се нагодим към него, а не то да се нагажда спрямо нашите желания и амбиции.

С новото бебе, което очакваме след два месеца, смятам да започна от самото начало. Ще се запася с пелени за многократна употреба и много търпение. Няма да си поставям глобални цели. Ще го правя само когато мога, когато искам, когато е удобно. Без нерви, без драми, без да очаквам чудеса. Няма да го превръщам във фикс идея и ще оставя детето да ме води. Важното е процесът да ни доставя удоволствие, а резултатите рано или късно ще дойдат!