Анна Маринова

С моята дъщеря започнахме опитите да приложим прочетеното за естествената бебешка хигиена, когато тя беше на четири месеца и половина. Реших, че нищо няма да изгубим, ако опитаме. Късметът на начинаещия ни споходи веднага и аз се окуражих много. "Естествената бебешка хигиена" се оказа интересно начинание, което обогати общуването ни, а недоверието, с което четях статиите за нея във времето, когато бях бременна, остана назад.

Никога не съм имала намерение да използваме пелени дълго – до две-три години, както широко се практикува напоследък, а смятах да слагам детето си на гърне, когато започне да сяда стабилно – така знаех от майка ми, а тя от нейната. Не знам защо простичкият опит на поколенията е спрял да се предава и доверието се насочва към именити лекари, психолози и големи компании-производители. Алтернативата "без пелени" обаче ми се видя по-смислена и щадяща за детето, а и спестява средства и време в бъдеще. Така, аз започнах да приканвам дъщеря си да върши нуждите си над умивалника в банята – удобно е като височина и е чисто.Държах я с крачета, притиснати към коремчето и подавах сигнал "пиш-пиш". За моя изненада и радост, тя се справяше отлично и почти винаги се възползваше от възможностите, които и предоставях. По-късно започнах да я държа и над легенче, което е много удобно, ако в банята ви е студено или искате да сте седнали, както и през нощта. Има и много други варианти на държане – въпрос на фантазия. Нощем я държах по два-три пъти преди да я накърмя и от ентусиазъм изобщо не ми тежеше. През деня често я слагах на непропусклива подложка върху леглото само по блузка - риташе си голичка и аз можех да наблюдавам ритъма и, докато си върша работата. Носенето в слинг също много ми помогна да я изучавам, домакинствайки. Тя нито веднъж не ме напишка – може би, инстинктивно. Винаги, когато имаше нужда, искаше да излезе и тогава аз и помагах да се облекчи.

В един момент, според моите наблюдения, бебетата отказват да бъдат изпишквани – така се случи и с моето. Дърпаше се и не желаеше да прави нищо. Можех да се откажа, но вече толкова смислено ми се виждаше всичко, че не исках да се предавам – просто реших да чакам и наистина периодът отмина. Тук е мястото да похваля Ингрид Бауер и нейната книга по темата ("Diaper Free! The Gentle Wisdom og Natural Infant Hygiene", която прочетох на немски език - "Es geht auch ohne Windeln"), която ми помогна да не се отказвам. Нощното будене започна да ми натежава и се отказах от него, като слагах на детето пелена и я махах сутрин, доволно мокра.

Зимата се оказа удобен сезон за "упражнения" по ЕБХ, защото прекарвахме повече време у дома и по-бързо се научих да разпознавам нуждите на бебето си. За излизане на разходка ползвах пелена, все пак, но тя често оставаше чиста, а и при възможност и предлагах да се изпишка.

Когато стана на осем месеца, предложих и гърнето, тъй като вече беше доста тежка, а и често отказваше да бъде държана. Веднага и хареса и моментално разбра какво се прави вътре – умното ми дете. Въпреки това, не съм спряла и да я държа и на ръце – тоест, комбинираме начините в зависимост от ситуацията.

През лятото оставих пелената само нощно време, защото тогава пишкаше много, а аз исках да спя. Егоистично, но не беше крачка назад, според мен. По време на разходките се учихме да поливаме храстите и дърветата и беше наистина забавно.

Сега, една година по-късно, детето ми е на година и четири месеца и е напълно сухо и чисто и от около два месеца не ползваме абсолютно никакви предпазни средства. Все още не говори и не носи гърнето си, предполагам, защото вече сме се настроили "на една честота" и ако ми се стори, че има нужда, завеждам я в банята – разбираме се без думи. Нощем я държа над легенчето един или два пъти – ако стане неспокойна, значи моментът е дошъл. Когато сме навън, държа я в ръце до някое храстче, а когато е студено, използваме някои по-чисти обществени места. Можем да излезем просто ей така, без багаж – не нося нито пелени, нито мокри кърпички, а вече и резервни дрехи не взимам. А това си е голямо предимство!

В края на краткия ми разказ искам да ви уверя, че "Естествената бебешка хигиена" е просто един начин за пълноценно общуване с бебето и откликване на неговите нужди – не само физически. Това не е нито приучване към гърне, нито премахване на пелените – то е философия и начин на живот, на който би трябвало да се гледа сериозно.