Яна Стоянова Даутева

Винаги е трудно да започнеш една история, но аз не знам кога точно започна тази. Ще започна още от преди да се роди Александър. Имах много лека и приятна бременност. Работех по 12-14 часа на ден и сега съжалявам, че не прочетох нищо за отглеждането на бебета тогава. Но дойде времето, родих и изведнъж разбрах, че нищо не знам.

За мой късмет раждах в САЩ и много ми помогнаха за кърменето. Tам разбрах, че детето може да бъде само на кърма 6 месеца и че дори вода не му е нужна. Но ми се виждаше странна тамошната практика децата да носят памперс по 2-3 години. Моето усещане беше, че може по-рано да се контролират. Но не знаех как трябва да става тоалетното обучение. И така, живеех си аз щастливо с моето бебе и четях все повече и повече. За кърменето, за различните начини и схеми за захранване, за разните бебешки проблеми и т.н. Когато за първи път попаднах на статия за естествената бебешка хигиена, я подминах. Стана ми интересно, но реших, че още ми е рано.

Когато Алекс беше на 4 месеца, една приятелка от форума (единствената майка, с която се запознах във форума и после станахме приятелки) ми изпрати линк към друга статия за ЕБХ. В този момент аз имах сериозни проблеми с памперсите – при всяко изакване на малкия те изпускаха все отнякъде и се налагаше да го преобличам изцяло и да го къпя. Реших да опитам да оставям Алекс голичък за по 1-2 часа на ден и да го наблюдавам, пък дано забележа някакъв знак от него...

Още първия ден, докато го държах над един леген, Алекс се изпишка. Скоро след това (май беше на втория ден, не помня добре) той се изака в легена! И повече не пожела да ака в памперса! Започваше да плаче, да се опъва, да се върти и да пъшка, докато не го съблека и сложа над легена за да се изака! За мен това беше много неочаквано и много се ентусиазирах. Имаше един период в началото, когато памперса оставаше сух с дни – 4-месечното ми бебе предупреждаваше за всяко пишкане! За ходенето по голяма нужда изобщо няма да пиша по-нататък, защото детето се научи от раз. Оттогава до ден днешен се е нааквал 10-15 пъти (минали са 11 месеца!), при това обикновено когато е бил болен или с разстройство.

Само че прекалено големия ентусиазъм и прекаленото взиране и дебнене ми изиграха лоша шега. Признавам си, вманиачих се и започнах да го дебна непрекъснато и да го подканям да се изпишква прекалено често. Бях спряла да му слагам памперси. Резултатът – бебето пишкаше веднага, след като го подканя, дразнеше се на моите постоянни покани, докато накрая започна да отказва да пишка над леген. И аз си взех поука. Сложих му памперс за известно време и започнах да приемам целия процес на ЕБХ много по-леко. Изпуснала съм пиш – голяма работа. Успяла съм да разбера кога му се пишка и сме свършили работата в легена – много хубаво. Спрях да се взирам в детето, спрях да броя напишканите гащи/памперси. Когато се сетя - предлагам му да пишка. Ако не иска - пускам го да си играе, след малко пак ще предложа. И нещата потръгнаха.

Окончателно спрях да използвам памперси когато стана топло през лятото (жал ми беше да му слагам памперс в жегите, бръкнах вътре и видях колко е горещо и задушно на дупето). Цяло лято си носех по 2-3 чифта резервни гащи, защото честичко се напишкваше. Постепенно през есента изпуснатите пишкания станаха по-малко. Последните няколко месеца инцидентите по време на разходка са рядкост – може би 2-3 случая за 3 месеца, но все още си нося резервни панталони и гащи. Вкъщи обаче рядко минава ден без едно напикаване. Най-често това се случва, когато сме се събрали повече хора и всеки разчита другия да предложи на Алекс да се изпишка.

Искам да се похваля и с мъжа си и свекърва си, които въпреки, че първоначално бяха скептични, сега ми помагат. Аз работя по 4 часа на ден и през това време свекърва ми и мъжът ми гледат детето. И двамата го издържат.

От една-две седмици Алекс започна да предупреждава, когато му се пишка. Първо си стискаше и дърпаше панталоните отпред след като се е напишкал, после в момента, в който пишка, след това секунда преди да се напишка, а сега вече достатъчно рано, за да мога да го събуя и да го занеса над легена. Е, не всеки път предупреждава, но ще дойде и този момент. Преди да започне да си казва съм преценявала по усет - просто му предлагах и той изпишкваше каквото има.

Накрая искам да споделя, че ЕБХ направи живота ми по-лесен. За мен сменянето на гащи е много по-лесно от смяната на памперс (моето диване така мърдаше, че слагането на памперс беше почти невъзможно). Изпишкването или изакването ми отнема около половин минута и го правя между другото, без да се замислям или да следя, дебна и т.н. Не на последно място, спестявам и пари. В комбинация с кърменето и педагогическото захранване за нашето семейство това означава, че за Алекс купуваме само дрехи и играчки, нищо друго. Чувствам се уверена, че съм взела правилните решения за отглеждането и възпитанието на сина си дотук. Детето ми е здраво, спокойно и усмихнато почти през цялото време. Аз самата съм щастлива. Справям се с лекота с ежедневните си задължения, и за моя изненада животът ми след раждането на Алекс е изключително лек, спокоен и приятен. Пожелавам на всяка една настояща и бъдеща майка да се чувства като мен, независимо как точно ще избере да си гледа детето.