Теорията за четирите равнини на развитие

Диана Манова

Основополагаща в развитието на Монтесори философията и метод на обучение е теорията за четирите равнини на развитие, през които преминава човек от своето раждане до достигане на зрялост.

Според традиционното образование и обучение има само една равнина на равитие, която започва на 6 годишна възраст и завършва в университета (18-24 г.). Развитието на човек е линейно, т.е. с възрастта ставаме по-интелигентни и учим с по-голяма лекота.  Д-р Монтесори, от друга страна, предлага холистична гледна точка за равитието на човека, като взима под внимание физическите, социалните, умствените, емоционалните и психологическите аспекти на развитието. Според нея развитието е „серия от прераждания” (Montessori, M. The Absorbent Mind, Kalakshetra Publications).

Теорията за четирите равнини се основава на директни, антроплогични наблюдения върху детето. Наблюдението доказва, че успешното завършване на един етап от развитието води до осъществяването и изпълнението на следващия.

Хронологически равнините се разделят по следния начин: Равина I – Ранно детство (0-6 години),  Равнина II – Детство (6-12), Равнина III – Юношество (12-18) и Равнина IV – Зрялост (18-24). Всяка равнина се подразделя на два тригодишни периода като първите три години са години на изграждане, а следващите три – на кристализация и затвърждаване. Първите три години и на четирите равнини започват с несигурност и ново развитие, характеристиките се променят дори и при незавършена успешно предишна равнина. Първата и третата равнина за паралелни една на друга. Те са „по-неспокойни” периоди, периоди на създаване. Втората и четвъртата също са паралелни, но те са периоди на спокойствие.

Ще се спра накратко на основните характеристики на всяка от четирите равнини на развитие.

Ранно детство (0-6 години)

През периода на ранното детство детето трябва да изгради себе си, да се ориентира, да открие своята принадлежност и да класифицира фактите от реалността.  Това е времето на адаптирането му към културата, в която живее. То учи какво означава да бъде част точно от тази култура, като в началото е наблюдател на своето семейство и живота в него. Най-съществен за развитието на детето от три до шест години е откритият и наречен от д-р Монтесори Попиващ Ум (Absorbent Mind). Той помага на детето да приема заобикалящата го среда и информация,  да учи без усилия и докато през първите три години този процес е несъзнателен, след това детето го осъзнава посредством движението, ръцете и езика.

През ранното детство завършва развитието на нервната система, церебелума (малкия мозък) и скелета. Детето започва целенасочено да използва за захващане палец, показалец и среден пръст.  Развива равновесие и по-рядко пада ходейки или тичайки. Водено от сетивните периоди, детето манифестира тенденциите характерни за всеки човек, а именно – изследване, ориентация, общуване и т.н.

От третата до шестата година се изграждат основния характер, както и волята, интелигентността, паметта и мисленето чрез подходящи конструктивни активности и тяхното повторение. Работата с ръцете води до разиване на осъзнаване, концентрация и интелигентност. Постепенно детето се включва в семейния живот. То търси независимост и казва „Помогни ми да се справя сам".

Детство (6-12 години)

През тези шест години детето започва да разсъждава и да задава въпросите „ защо, как, кога”.

Във физически план детето израства на височина, заоблените бебешки черти изчезват, променя се косата, сменят се зъбите.
От конкретното учене, детето преминава към абстрактно и се отваря към света. Това е периодът на интелектуален растеж и проучване, развитие на въображението, на моралните ценности. Развива се чувството за справедливост и честност. Не се учудвайте, ако детето ви отказва да бъде прегръщано, например, на обществени места. То възприема това като „бебешко отношение” и иска да бъде силно и дръзко. Между шестата и дванадесетата си година детето е самоуверено и отстоява правата си, може да се държи непокорно и предизвикателно. На тази възраст децата искат да правят това, което правят и възрастните, предпочитат работата в група, да излизат с приятели и имат герои, които боготворят. Те създават свое микрообщество, имат таен език, жаргон и собствени правила на поведение.

Юношество (12-18 години)

Юношеството е времето, когато си задаваме въпроса „Какво ще правя с живота си?”, започваме да търсим своето призвание, за да дадем нашия принос към човечеството.

През тази равнина на равитие се забелязва намаляване на интелектуалните възможности, но все пак се достига абстрактно ниво на умствените способности и едно по-високо ниво на логика и разсъждение.

Между дванадесетата и осемнадесетата си година човек е колеблив и много чувствителен към критика и присмех. Проявяват се нетърпимост, съмнения, комплекси за малоценност, буйни емоции. На тази възраст много лесно юношите се обезкуражават и е необходимо да се отнасяме към тях с уважение. Особено важно за тях е да са приети от групата, от своите връстници. На тази възраст се забелязва и влечение към изкуството.

Зрялост (18-24 години)

Последната равнина е равнината, която финализира нашето развитие. Човек е силен и здрав. Той има огромни способности за работа, защото вече е функциониращ член на обществото. Погледът му се простира към цялото човечество.

Д-р Монтесори смята, че освен детето има още два други важни компонента в обучението и образованието, а именно подготвената среда и подготвения преподавател, отговарящи и познаващи спецификите на различните равнини на развитие. Това би гарантирало успешното завършване на една и преминаване към друга равнина на развитие.

Разбира се, колкото по-добре родителите познават особеностите в развитието на своето дете, толкова по-добре те биха могли да създадат подходящи условия за това и у дома.  Съвместната работа на преподаватели и родители е ключът към щастието на децата, както и към развиването на индивидуалните способности и заложби на всяко дете.

Бих искала за завърша с една мисъл на д-р Мария Монтесори: „Ние трябва да преведем човека, да го преведем с търпение и увереност през всичките равнини на образованието и обучението. Трябва да сложим всичко пред него: училището, културата, религията, самия свят. Трябва да му помогнем да развие в себе си онова, което ще го направи способен да  разбира. Това не са само думи. Това е ролята на обучението и образованието. Това ще бъде подготовката за установяването на мира, защото мирът не може да съществува без справедливост и без човек, надарен със съвест и индивидуалност.”

Диана Манова е AMI Монтесори педагог и директор на „Детска къща Монтесори” www. montessori-bulgaria.com