назад лазене, изправяне, прохождане
- Влезте или се регистрирайте за да направите коментар
Прословутият д.р Драганов - ортопед от Военна болница, когото посещават една голяма част от майките твърди, че детенцето трябва да се остави само да се научи на всичко до 1 и даже след 1 годишна възраст. Представителите на класическата педиатрия препоръчват подпомагане: да предложиш палци на ръцете на детенцето, когато е по гръб за да му помогнеш да се повдигне и т. нат. Какво показва опитът ви от тези неща. Моят син не се изправя по описания начин, но реагира доста положително на показване на разни други работи.
Има ли някой опит с т. нар. уокър за прохождане, каишки, бънджита, проходилки?
При нас нещата станаха като при Цвети, всичко съвсем естествено, пролази на 5 м и половина, започна да се поизправя на 9 месеца, проходи на 1 г и 1 месец . Никога не съм го водила за ръчичките. Като проходи, проходи много стабилно, иначе още от много по-отдавна се катереше навсякъде и е страшно силен и жилав. Аз го оставям да прави каквото си иска, единственото лошо е че яде от пясъчника, където ходят кучета на тоалетна, но и това не мога да предотвратя. Просто се надявам че няма да ни се случи нищо. Дето има една приказка: има два вида деца - чисти и щастливи:)
И на нас същият доктор ни препоръча същото.Детето шляпаше босо цяла зима по ламината.Самичко си се научи да се вдига по мебелите, самичко си проходи, а и се закали.Направи първите си стъпки на 10 месеца и половина.Сега с малкия смятам да практикувам пак същия метод.
Моят син си пролази на осем месеца и загуби интерес към слинга. Лазеше доста щастливо и свободно, докато не проходи на 1г. и 3м., сам, не е искал ръка. Просто стана и тръгна. Не сме използвали проходилки, каиши и тоя род неща, които смятам, че не следват свободното и естествено развитие на детето. Помня, че в периода на лазенето, когато бяхме на площадките и в парка, хората се ужасяваха, че го оставям да лази по земята. А къде да лази? Или дай да не го извеждам навън, за да лази само вкъщи на чисто? Или да не го свалям от количката, докато не проходи?
Една баба ме уведоми, че трябвало да му вдигна всички предмети от земята и да ги слагам на по-високите рафтове, за да не лази, а да ходи.
Трудно е да убедиш околните, затова не се и опитвам. Аз си имах вътрешната убеденост за нормалност. Наблюдавах си детето и виждах как си се развива свободно. Важно в вътршното усещане за правилност, което вярвам, че всяка майка, която си следи отблизо детенцето, има.
Мен пък ме обвиниха, че заради носенето в слинга сина ми все още не ходи, а аз го нося по не повече от 1-2 часа на ден, колкото да идем и да се върнем от градинката. На вън или ме води за ръка, или си играе с нещо на земята. Той се изправя и стои доста стабилно на краката си, но все още се страхува да тръгне сам. Аз не съм се притеснила, но това близките са страшна работа....
самостоятелност.. започнах да пускам яна на пода веднага след като стано по-подвижна (2-3 месец). в началото щъкаше в периметъра на чаршафа който постилах. съвсем скоро и той й отесня и започна да обикаля къщата набирайки се на ръце. ходеше навсякъде. носех я в слинг много, имахме и количка за кратко, но рядко я ползвахме. пълзенето на ръце се превърна в пълзене на четри крака. на площадките я пусках и оставях да ходи и стига до където може, и досега никога не и помага да се качи някъде. после започна де се попира по мебелите, на година и седмица направи първите 3-4 крачки между тях. единствените пъти когато съм я мамила да ходи към примамка е за да я снимам. после лека полека започна да си ходи сама, пада-става, хората наоколо се стряскат а аз си седя без да регистрирам паданията, и тя просто става и продължава..за по-малко от месец придоби увереност и проходи стабилно. после беше трудно да я накарм да ходи редом с мен, защото тръгнах на работа и тя предпочиташе да я нося-гушкам...но и това премина..
мисля, че колкото по-малко вмешателство в тези процеси има от страна на родителите и околните има толкова по-добре. което не означава да си безотговорен за процеса. 
палави крачета...
И нещо смешно по въпроса:
http://www.youtube.com/watch?v=ZGYEVfS3L20&NR=1
http://www.youtube.com/watch?v=J0eF8CU7Rz4&feature=channel
Да досподеля опит: според мен меките пантофи от естествена кожа (български на Ненито http://pantofki-magazin.com/deca-pantofki-nenito-c-30.html, немски от магазините на Дайхман или на Shooshoos http://www.ibebe.bg/shoes/bebeshki-pantovki/bebeshki-obuvki-kafjavi-jirafche.html) са идеален вариант за прохождане в домашни условия, детето е като босо, но е обуто. Вече с пантофи с твърда подметка или обувки идва и малко по-голямо затруднение, което нека да бъде приложено при по-умело дете в стъпките.
Уокърите, играчките за бутане и яздене както и всякакви видове прахосмукачки, табуретки, куфари, кошове за пране и т.нат. всичко с колелца изиграват незаменима роля при придобиването на увереност при изпровянето и първите стъпки, а и по-нататък доставят забавление и градят умение.
Бих искала да попитам за воденето за ръка, защото моето момче не иска да го водят, а си ходи сам. Дали ще ми се съгласи някога или е въпрос на характер? Какво сочи опитът ви?
Елизабет, моят син като проходи, не искаше изобщо ръка. Дори и по стълбите се опитваше сам, държеше се където намери, гъзеше се, пълзеше в случай на нужда, но се оправяше сам. Аз бях доста доволна и го насърчавах. В един момент към втората годинка (проходи на 1г 3м) започна сам да ми търси ръката. Започна да забелязва колите и явно да се плаши от тях. Аз му говорех, че има моменти, когато трябва да се хване и дори и да не искаше, го хващах, когато пресичахме. Така постепнно сам започна да ми дава ръка и сега (2г 9 м) си я подава, когато вървим по улицата, а и през повечето време, а когато сме на площадка или полянка, се пуска за да си походи на воля сам.
Идеята е, ако детето ти е във фаза на самостоятелност, поощри го (в рамките на разумното и под дискретно наблюдение). Ако пък има нужда от опора, то само ще даде сигнал за това. Не смятам, че е само характер; децата минават през различни фази - когато разбира какво е страх, търси подкрепа; ако фазата е по-безстрашна, действа сам.
Роси,
Отворили сме нова тема Отбиване - нощно кърмене и други и всикчи публикации в отговор на вашата тема са преместени. Надяваме се, това да е за ваше удобство.
Благодарим ви за активното участие във форума на Естествено.
Екипа на Естествено.
Аз съм на мнение, че детето трябва да се остави само да реши да седи, лази, ходи, а ние просто да го насочваме. У нас няма бънджита, проходилки и други от сорта. Денис първо пролази, след това започна да се изправя, подпирайки се на нещо и чак тогава (към края на 8 месец) започна да седи стабилно. Преди това аз му помагах да седне, но на него не му беше комфортно, падаше назад като талпа, после започна да се търкулва настрани, явно гръбчето му не е било укрепнало достатъчно. Сега е на 1г. и почти 2 мес. все още не ходи сам, но е много силен, катери се навсякъде, доста стабилен е и е с много добра координация, умее да си преценява дали ще се справи сам на дадено място, пада така че да не се нарани (след много поражения
)
Проходилките ограничават децата да опознават света, не им помагат особено в развитието на мускулатурата и не на последно място лишават ги от бактериите, с които децата трябва да свикнат. Веднъж наблюдавах и много мъчно ми стана за едни дечица на около 9-10 месеца, на които им носят проходилките в парка, те все към пясъчника теглеха, обаче упоритите родители ги насочваха обратно към алеите за ходене, а на масичките от пред не липсваха Зайо байо и какаови бисквитки.