назад Приспиване на двегодишно дете.
- Влезте или се регистрирайте за да направите коментар
Не знам къде да пусна тази тема и реших да е в този раздел. Имам следния проблем, ако може да се нарече проблем това, разбира се. Синът ми е на 2 години и 3 месеца и до момента не е оставян да заспива сам. Като бебе заспиваше с кърмене до 1 год. и 8 месеца и беше лесно. След това обаче, за да заспи трябваше или да го нося на ръце, което сметнах че няма как да се получи и затова единственото което ми хрумна е като лежа до него и го гушкам. След това започнах да чета и сега начина на заспиване е четене на много приказки и след това лежа до него докато заспи. Но това отнема от 1 час до 2, а може и повече. Тъй като за съжаление отглеждам детето си сама, вече почти не ми остава време за нищо. Исках да попитам има ли някой накакви идеи, поне след като му прочета безброй много приказки, да го оставя сам да си заспи. Ще се радвам да споделите опит с приспиване на вашите деца. Благодаря!
Jagar, aз мога да споделя моя опит. При нас нещата бяха по същия начин, на гърда до 2 години, после с песнички и игрички. И в един момент, преди да ми се роди вторият син, нямах друг избор и реших да го уча сам да заспива. Пеехме, играехме около 10 минути и после казвах, че отивам до тоалетна или да сложа на тати да яде и той разбираше. Когато имаше нужда, ме викаше, но по принцип ИЗВЕДНЪЖ се оказа, че може да заспива сам и на обяд, и вечерта. Явно е бил достатъчно готов вече. Ако не бях забременяла, можеше и да пропусна тази негова готовност, карайки по инерция. Много хубаво, че се опитваш да го направите по друг начин вече.
Така че моят съвет е просто да пробваш, да отиваш до тоалетната например, за да не се изпусне момента, в който детето има вече собствени ресурси да се самоприспива. И за него е добре, в този смисъл - стъпка по пътя на самостоятелността. Ако видиш, че не му е точно и те вика, може пак да отидеш, да попеете и така лека-полека, докато се окаже че е готов.
Това да е изморен, както казва Вера, е идеална предпоставка за такъв опит.
Благодаря Ви за идеите и затова че споделяте опит. Аз пропуснах да напиша и това, че синът ми спи с мен в едно легло и това се получи от постоянното кърмене. Бях безкрайно изморена и за мое улеснение го оставях да спи при мен. Това обаче май не беше добра идея. Сега по никакъв начин не мога да го накарам да си легне в неговото легло. Не се мъча да го променя това, защото мисля, че той самия ще поиска в един момент да спи сам. Дано да съм права!
А за самото заспиване, да има го момента вероятно, че не се изморява достатъчно. Почвам да си мисля дали мога да пропускам следобедния сън и да го слагам да спи по-рано вечер. Това е малко извън темата, но и това ме интересува. Дали възраст 2 години и 3 месеца е достатъчна, че да се пропусне следобедното спане.
Пробвала съм го и това да изляза от стаята, за да отида да направя нещо, но уви нещо не се получава. Синът ми става и идва при мен в другата стая. Всичко това си го обяснявам, че поради това че живее само с мен и страха да не ме изгуби по някакъв начин го кара да е постоянно около мен.
Jagar, очевидно не е готов да заспива сам, щом става да те търси, но това не пречи да опитваш периодично. 
За следобедния сън трябва да се водиш от него - ако му понася да не спи следобяд и да ляга по-рано значи всичко е наред. Зная и за по-малки деца, които не спят или лягат съвсем за малко на обяд.
Не си сбъркала нито със съвместния сън, нито с кърменето и със сигурност в един момент ще се откаже да спи при теб. Въпроса разбира се е кога...
Всички деца се привързват към човека, който ги гледа и от самото дете зависи до каква степен и до каква възраст ще търси майка си. Вероятно има и нещо общо с възрастта в която е в момента /трябва да има литература по въпроса, но не съм се интересувала/. Моят син също взе много да ме търси, въпреки че допреди 1-2 месеца можеше изобщо да не се сети за мен. Разбира се има значение, че живее само с теб, но в момента мисля, че това не е основната причина.
Jagar, едва ли ще съм ти от особена полза, тъй като моят опит тепърва предстои (синът ми е на 1 г. и 8 м. и върви по същият път), но все пак... Мисля, че спокойно можеш да започнеш да го оставяш сам, в началото по-малко, после повече и като му обясняваш защо разбира се. Дано само да го понесе...
Моето момче слуша с голям интерес докато приказвам и пея и за да не се проточи до безкрай това, в един момент започвам да пея скучните Аз съм Сънчо и Зайченцето бяло на тих глас и след време съвсем спирам, дори и да не е заспал...
Мислила съм си и да се запиша докато чета приказки и после да му ги пускам (за да съм с моя глас). При мен обаче няма да е от полза за сега.
Другото, което ми идва на ум е да започваш да го приспиваш по-късно за да е по-изморен (ако разбира се е приложимо за детето).
Успех! Аз също ще следя темата с интерес!