Водното раждане на Димана

Елена Петкова

Здравейте, прители от "Естествено". Ето и нашата история  – водното раждане на Димана. Стартирайки  разказа си, отново започвам да се вълнувам.Smile)) Искам да ви благодаря за знанията, които споделихте с мен и Павел по време на летния курс за раждането, и да насърча и окуража всички, които биха прочели моя разказ, в смисъла и важността на курсовете, които Естествено предлагат  и единствено да съжаля, че нямах  възможност да посетя курс за родителство, който в момента би ми бил в  огромна полза.

Деветте месеца, в  които отглеждах Диманка в  мен, преминаха почти без проблеми – единствено ме притесняваха малко нерегулярните контракции и сърбежите, които имах по тялото през целия 9ти месец. Не спирахме да ходим по планини  и палатки. Терминът ми беше 24 септември; бях решила, че детето ми ще се роди във вода и реших да се запозная с д-р Киров от Св. София. Още  от първата среща ми хареса и така той щеше да изражда малкото човече. След като 24ти мина и замина ходех  на преглед през 2 дни- всичко беше нормално. Контракции си имах, но нерегулярни..така един ден д-р Киров ми каза, че на 3ти октомври трябва да постъпя в  патологична бременност, тъй като са минали много дни в преносване. Отварям една скобка просто да кажа, че според мен и мъжът ми 24ти не беше истинския ми термин, тъй като цикълът ми е на 35-38 дни, а не на 28, и дори реалния термин от 4Д-то  показваше термин  4ти октомври, а  не 24 септември. Но както и да е, приеха ме. Условията не бяха много, много  хубави, и с Павел решихме на другия ден да говорим с д-р Киров  да ме пуснат – на него не бях казвала  че цикълът ми е толкова дълъг, и ако не го е забелязал като информация от приемния лист, можеше просто да не знае. Бях сама в стая, но към 12 вечерта  дойде момиче с контракции и така и не можахме да спим и двете - говорехме  си.

Изведнъж както  се бях унесла, лежейки, усетих силна  болка; последва изтичане на течност, след няма и минута, пак – болка  и изтичане на течност. Казах си –  Ели, започва се. Беше към 4,30 през нощта. Станах и отидох до стаята на дежурната  акушерка, тя ми направи тест за изтичане на околоплодни води; оказа се положителен и акушерката ми каза да ходя да си лягам. Стори  ми се странно, но да, отидох да полежа още малко...Но контракциите започваха  наистина...на по- малко от 10 минути. Момичето до мен се поразбуди, и ми се смееше като гледаше как правя  ‘котешкото гръбче’ по време на контракции...но наистина облекчаваше. Към 6,30 ме сложиха на запис на тоновете, един лекар дойде и ме прегледа, каза, че вече съм с 2см разкритие, направиха  ми клизма, изкъпах се, обадих се на майка в Пловдив, че се започва...и  тук идва един от най - емоционалните  ми моменти в живота ми – не можех  да се свържа с Павел. От Глобул даваше без покритие...човекът, който щеше да присъства на раждането и когото обичам толкова много, не можеше да бъде открит! Раждането започваше, а  него го нямаше. Какви ли не мисли  ми минаха през главата – че е  решил да ме зареже или пък, че е  хванал Витоша за нощна разходка, бидейки  толкова сигурен, че на другия ден д-р Киров ще ме пусне да си ходя...Една раждаща жена е в силен емоционален  стрес, особено когато се случва за първи път, и не знаеш с тези 2см разкритие един час ли ти остава или 10.

Заведоха ме в  залата с ваната – вътрешна болнична стая, луминисцентни светлини, не знаеш  нощ ли е или ден. От време на време ме караха да лягам за запис на тоновете, а през другото време  се разхождах из стаята и дойдеше  ли контракцията, използвах позата ръцете на стената и коремът се отпуска  възможно най – много с дупето назад. Някъде към 11,30 телефонът иззвъня  – беше Павел. Аз продумах нещо през сълзи – не си спомням какво – толкова се радвах да го чуя. След около 15 минути той беше при мен. Д-р Киров ни пускаше от време на време да се разхождаме в парка на болницата. За мен това бяха много хубави моменти, ходехме и дойдеше ли поредната контракция, се облягах в същата поза, но увиснала на врата на Павел. След време установих, че облягайки се на някое дърво ми е по удобно. Времето беше слънчево и топло, едни от последните топли дни в началото на октомври. Радвам се, че тази болница има парк – представям си да бях прекарала всичките тези часове в един коридор...

Към 14,30 казаха, че разкритието  е 7-8см. Започна доста по- тежката  част. Когато бях на 20 години, след тежък  стрес получих състоянието акушерска  ръка, при което ръцете и краката  се стягат  и извиват навътре. От тогава ми се беше случвало само два  пъти /сега съм на 31/. И изведнъж, лежайки  на леглото започна да се случва отново. Не можеш просто с воля да си отвориш пръстите, наложи се да ми бият но-шпа и след половин час  започна да ме поотпуска. Д-р Киров беше казал, че ако не се отпуснат ръцете, няма да ме пуснат във ваната. Аз се мотивирах, как така няма да бъда във  водата...Започнаха да пълнят ваната, оказа се обаче, че струята не е силна и притоплиха тенджери с топла вода, за да се напълни по-бързо. Контракциите бяха почнали да стават адски болезнени, но като влязох..ах какъв кеф..не мога да опиша..ако навън  контракцията е със сила 15 от 20, във  водата е 7 от 20. Препоръчвам горещо на всички, които имат тази въможност, да изберат водно раждане. По някое  време започваха напъните, дойде  една акушерка, аз леко се бях шашнала и само питах да напъвам ли. Тя ми питаше дали все още усещам контракции, да, усещах все още. Трябва да се напъва, чак когато контракциите съвсем изчезнат. По едно време д-р Киров  се появи, попитаха ме как ми е най-удобно да напъвам. Бях си избрала полегналата поза, където краката опират на едни специални места на ваната. Екипът  се смени, беше 19 часа. Напъни имах може би от около час, бях си напълно  в съзнание, ръцете бяха добре. Павел беше зад мен и ми казваше какво  се вижда. Сама усещах напъните и казвах ‘започва’. Хареса ми, че ми казаха, че въздухът, който вдишам, трябва да изпратя  ‘долу’, да задържа и да издишам  през устата. На два пъти издишах през носа и беше адски болезнено. Някой ми беше казвал да не слушам акушерките и да не напъвам, ако нямам напъни. В случая се получи синхрон между  мен и персонала в този последен час. Главичката излезе. Д-р Киров каза, хайде сега със следващия напън  да си го изкарала. Не можах със следващия, но с по-следващия изстрелях  Диманка като торпедо.Smile))) Не усещах никаква болка....И изведнъж, две  голеееми очи ме гледаха от гърдите  ми. Беше невероятен момент. Като по филмчетата, които бях гледала. Сякаш ми казваше  ‘здравей, майко моя, обичам те’. За жалост, екипът се беше сменил или какво ли, но не изчакаха връвта да спре да пулсира, а и ние както се бяхме зашеметили, не казахме, че искаме да постои така още малко. Попитаха Павел дали иска той да я пререже, така и направи. След това ми я взеха. Аз излязох  от ваната и ме качиха да ме ‘огледат’. Д-р Киров каза, че е направил само един вътрешен шев на шийката на матката. Нямах никакви външни разкъсвания  – благодарение на влиянието на топлата вода, и може би на масажа на перинеума, който си бях правила последния месец. Преместиха ме на едно легло след това – дадоха ми Дими. Аз инстинктивно започнах да я  разповивам от пашкула, в който я  бяха повили, исках да се усещаме  една друга – кожа с кожа. Дойде, обаче, една акушерка, силно ми се скара, взе я и отново я пови. Опитвахме Дими да засуче в този час и половина, но така и не успяхме. Беше 22,30 . Заведоха ни в следродилното на 5тия етаж, останах сама с Дими, Павел си тръгна...

Дойде една акушерка и строго ми се накара, каза ми за рисковете  бебето да седи през нощта при  мен, и как ако нямам кърма,  какво щяло да се случи с бебето, и сега откажа ли да НЕ е при мен, няма връщане назад. Не искам да се сещам за тези кошмарни 4 дни. Да, четири, защото се оказа, че родилите късно  вечер, трябвало да седят един ден  повече. Тези дни бяха невероятен шок  за мен, защото никой не идваше да ми помогне и да ми каже какво да правя. Дими се късаше от рев. Аз се чувстах  безпомощна, нямах кърма, гърдите  ми бяха мекички на целия следващ  ден. Тя непредкъснато ревеше. Единственото, което правех, е да я гушкам колкото  се може повече. Коластрата дойде на втория ден. Тооолкова много, че не можех  да я спра. Но аз пак не знаех какво да правя. Чак на третия ден имах помпа, но пък акушерките ме караха да им я давам и да ходят да я стерилизират. Направо ужас. Гърдите  ми ставаха на камък. Поръчах на Павел  да ми донесе помпа. Чак на 3тия ден  вечерта една по-симпатична акушерка дойде и ми каза, че съм почнала  да образувам бучки и това е много опасно. Изцеди ми едната гърда и каза, че трябва да се прави през 2 часа, докато се освободят каналите....Не ги знаех тези неща...

Слава Богу, престоят там приключи, сега сме си вкъщи, и въпреки всички трудности, всеки  ден имаме все по-голям прогрес с кърменето. От цедене и шишета, през силиконови зърна...сега използвам  силиконовото зърно само за старт 2 минути и после си преминаваме направо на гърда...Сигурна съм, че и това ще мине, защото сме планирали  много, много планински разходки с малкото зайче, за които не смятам да нося шишета и изкуствени зърна!

Като равносметка  – болките от раждането се забравят! Наистина! Трябва да се знаят позите за обезболяване. Мой минус- трябваше да се обадя на консултант по кърмене или на момичетата от "Естествено" още на втория ден на детето. Трябваше да посетя курса за Родителство, особено лекцията за кърменето, тъй като спокойствието  от това да знаеш какво да правиш щеше да ми е от огромна полза..

Целувки на всички от мен – Ели, Павел и Дими

И до нови срещи, дай  Боже Smile