Ръководство на СЗО „Грижа при нормалното раждане” от 1996г.

Из Ръководство на СЗО „Грижа при нормалното раждане” (1996)

2.6.1. Немедикаментозни методи за облекчаване на болката

 

Важна задача на помощното лице при раждането е да помогне на жените да се справят с болката. Това може да се постигне чрез медикаментозно облекчаване, но още по-фундаментален е немедикаментозният подход. Още по време на пренаталната грижа на бременната жена и нейния партньор трябва да се предоставя окуражаваща информация, а в случай на нужда и на техните близки. Емоционалната подкрепа преди и по време на раждането може да намали необходимостта от медикаментозно облекчаване на болката и по този начин да подобри субективното изживяване на раждането.

 

Отделно от подкрепата по време на раждането (най-важният фактор) има няколко други начина за облекчаване на болката. Първият е възможността жената да заема по време на раждането всяка една позиция, която желае, в или извън леглото. Това означава, че тя не трябва да бъде ограничавана да стои в леглото, и още по-малко в легнала по гръб поза, а трябва да има свободата да заема изправени положения, да седи, стои или ходи без намеса от страна на обгрижващите лица, особено по време на първата фаза на раждането. (виж 3.2.)

 

4.6 Позиция на майката по време на втората фаза

 

Редица изследвания (Stewart et al 1983, Liddell and Fisher 1985, Chen et al 1987, Johnstone et al 1987, Gardosi et al 1989ab, Stewart and Spiby 1989, Crowley et al 1991, Allahbadia and Vaidya 1992, Bhardwaj et al 1995) показват, че изправената (вертикалната) или странично легналата позиция по време на втората фаза на раждането имат по-големи предимства отколкото легналата по гръб.

 

Изправената позиция създава по-малко дискомфорт и трудност при напъните, по-малко болка, по-малко разкъсвания на перинеума и по-малко раневи инфекции. В едно от изследванията се наблюдава по-кратка продължителност на втора фаза при вертикалната позиция. Що се отнася до бебето, в някои от изследванията при тази поза при теста на АПГАР се наблюдават по-малко ниски резултати (<7). При вертикалната или изправената позиция, със или без употребата на стол за раждане, се регистрират повече лабиални разкъсвания, като резултатите показват повече разкъсвания от трета степен, въпреки че анализираните данни са много малко; както и по-голям процент постпартални кръвоизливи. Причината за това все още не е установена; вероятно при вертикалната позиция кръвозагубата може да бъде измерена по-прецизно, но разликата може да се дължи също и на увеличен натиск върху вените на таза и вулвата (Liddell and Fisher 1985, Gardosi et al 1989, Crowley et al 1991,). В едно от изследванията на четвъртия ден след раждането майчиният хемоглобин е бил по-нисък, но разликата не е сигнификантна.

 

Както по време на първа, така и по време на втора фаза, позицията на майката влияе върху състоянието на плода. Изследванията показват по-редки децелерации на сърдечната дейност на плода при вертикалните пози и по-високо рН в кръв от умбиликалната артерия. При запитване кои пози предпочитат, жените избират с голям ентусиазъм вертикалните позиции, тъй като ги свързват с по-малко болка и дискомфорт в кръста. Класическата позиция по гръб с вдигнати нагоре крака беше оценена като най-малко удобна, най-болезнена и ограничаваща движението. Жени, които са родили в тази поза, бих предпочели за в бъдеще да имат опция за заемане на вертикална позиция. (Stewart and Spiby1989, Waldenström and Gottvall 1991).

 

Много от положителния ефект на вертикалната позиция зависи от уменията на обгрижващото лице и опита му с различни от легналата позиции. Известни познания за предимствата им, както и готовността да се обгрижват жени в различни пози, могат да имат голямо отражение върху раждането.

 

В заключение може да се каже, че и при първата и при втората фаза на раждането, жените могат да заемат каквито пози желаят, като избягват пребиваване в легналата по гръб позиция за дълги периоди от време. Те трябва да бъдат насърчавани да опитват това, което им помага да се чувстват най-комфортно, и да бъдат подкрепяни в този избор. Обгрижващите лица имат нужда от обучение във воденето на раждания в пози, различни от легналата по гръб, за да не ограничават избора на раждащата жена.

 

Според класификацията на СЗО на практиките при нормално раждане, рутинното използване на позиция литотомия (легнала по гръб) и продължителните диктувани напъни (Валсалва маньовър) по време на втора фаза на раждането са категорично вредни и неефективни практики и трябва да бъдат елиминирани.