Резултати от анкетата за практиките на първи контакт в българските болници

 

През месец декември 2015 мрежа от неправителствени организации, които в последствие се обединиха в Коалиция за майчино здравеопазване, проведе анкета относно практиките на ранен контакт между майките и новородените в българските болнични заведения. Повече от 5000 жени попълниха анкетата, показвайки необходимостта от промяна на болничните практики. Запознаваме ви с резултатите от анкетата.

 

 

 

 

Едва една седма от ново­ро­де­ните бебета в бъл­гар­с­ките бол­ници не са били отде­лени от майка си в първия час от живота си след раж­да­нето, а над една трета са били закър­мени повече от шест часа след раж­да­нето си.

Това показа анкета сред повече от 5000 жени, родили през пос­лед­ните три години в Бъл­га­рия. Анке­тата е про­ве­дена под фор­мата на онлайн допит­ване през декем­ври 2015 година от Коалиция за майчино здравеопазване. Темите във въп­рос­ника зася­гат прак­тики за кон­такта на ново­ро­де­ното с май­ката, утвър­дени от пре­по­ръ­ките на Световната здравна орга­ни­за­ция (СЗО) и меж­ду­на­род­ните орга­ни­за­ции за детско и женско здраве — Аме­ри­кан­с­ката педи­ат­рична асо­ци­а­ция (АПА), Меж­ду­на­род­ната феде­ра­ция по аку­шер­с­тво и гине­ко­ло­гия (FIGO), УНИЦЕФ, Наци­о­на­лен инс­ти­тут за здраве и грижи (NICE) и др.

Общият извод е, че много от тези прак­тики не се при­ла­гат опти­мално или не се спаз­ват изобщо в голяма част от родил­ните отде­ле­ния в страната. 

Пър­вият кон­такт между май­ката и ново­ро­де­ното се осъ­щес­т­вява непос­ред­с­т­вено след раж­да­нето, като бебето само леко се под­су­шава и се пос­тавя голо върху кожата на корема на май­ката и остава там най-малко за един час. В 86% от слу­ча­ите (фиг. 1) тази връзка между ново­ро­де­ните и май­ките в първия час след раж­да­нето е нару­шена.  Тревожен е фактът, че при раз­де­ле­ните двойки майка-бебе в повече от поло­ви­ната от слу­ча­ите става дума за вът­ре­шен рег­ла­мент и орга­ни­за­ция на болницата. 

pie35

Сред дока­за­ните ползи от прак­ти­ките за нео­без­по­ко­я­ван първи кон­такт, пре­по­ръ­чани от горе-изброените меж­ду­на­родни орга­ни­за­ции са:

  • за ново­ро­де­ното - по-добра тер­мо­ре­гу­ла­ция; по-добри пока­за­тели на сър­деч­ната и диха­телна чес­тота; по-високи нива на кръвна захар; по-добър иму­ни­тет; по-ниско ниво на стрес; по-успешен старт и по-дълга про­дъл­жи­тел­ност на кър­ме­нето, както и дока­зано бла­гоп­ри­ятно въз­дейс­т­вие върху психо-емоционалното раз­ви­тие на бебето;
  • за май­ките — по-качествено и нав­ре­менно кон­т­ра­хи­ране на мат­ката, което нама­лява кър­ве­нето и риска от кръ­во­из­ливи след раж­дане; нама­лява се рискът от след­ро­дилна деп­ре­сия и се улес­нява изг­раж­да­нето на връзка с бебето.

pie34

Повече от две трети от анке­ти­ра­ните нами­рат за необ­хо­дима про­мя­ната на прак­ти­ките на бол­ни­цата относно осъ­щес­т­вя­ване на първи контакт:

Едно от пре­дим­с­т­вата на осъ­щес­т­ве­ния първи кон­такт е нав­ре­мен­ното сла­гане на ново­ро­де­ното на гърда. Според анке­тата около 60% от май­ките, които са осъ­щес­т­вили първи кон­такт, са закър­мили бебето си до час след раж­да­нето, това прави обаче само около 8% от всички анке­ти­рани майки.

Над 20% от май­ките, дали сво­бо­ден комен­тар на цялата анкета, спо­де­лят, че полу­ча­ва­ната в бол­ни­ците инфор­ма­ция относно кър­ме­нето в ран­ните дни от живота на бебето е про­ти­во­ре­чива, оста­ряла или напълно невярна. Също така се отчита неже­ла­ние за съдейс­т­вие и дори пред­ла­гане на адап­ти­рани млека като „по-добрата алтер­на­тива”. Това е в разрез с пре­по­ръ­ките на СЗО и оста­на­лите меж­ду­на­родни педи­ат­рични организации.

Около 30% от учас­т­ва­щите в анке­тата са спо­де­лили в сво­бо­ден текст своите впе­чат­ле­ния и под­роб­ности от пре­жи­вя­ва­нето си да родят в бъл­гар­ска бол­ница – както в пози­ти­вен, така и в нега­ти­вен аспект.

Като осо­бено проб­ле­ма­тични се отк­ро­я­ват облас­тите (дяло­вото раз­п­ре­де­ле­ние е спрямо отго­во­ри­лите на този пос­ле­ден въпрос):

  • кър­мене — 20.7% от отговорите,
  • зат­руд­нена кому­ни­ка­ция между меди­цин­с­кия пер­со­нал и роди­те­лите — 6%,
  • отри­ца­телно отно­ше­ние от страна на меди­цин­с­кия пер­со­нал — 15%
  • неоп­ти­ми­зи­рана орга­ни­за­ция в лечеб­ните заве­де­ния, което води до нео­бос­но­вано дълга раз­дяла на майки и бебета, по-ниско удов­лет­во­ре­ние на роди­те­лите от раж­да­нето и бол­нич­ния прес­той, както и до потен­ци­а­лен риск за здра­вето на бебе­тата — 11.7%

 

15 на сто от пре­дос­та­ви­лите своите впе­чат­ле­ния спо­де­лят инфор­ма­ция за нега­тивно отно­ше­ние на лекари и аку­шерки в родил­ните отде­ле­ния към май­ките и тех­ните бебета. То се изра­зява в полу­ча­ване на недос­та­тъчна или дори никаква инфор­ма­ция за със­то­я­ни­ето на бебето (осо­бено в слу­ча­ите, когато то изис­ква допъл­ни­телни меди­цин­ски грижи), нег­ли­жи­ране на тре­во­гите и мне­ни­ето на роди­те­лите, грубо и аро­ган­тно пове­де­ние на медиците.

Подобни спо­де­ля­ния се отна­сят в голяма степен до дър­жав­ните бол­ници и слу­ча­ите, в които роди­те­лите не са зап­ла­тили за услу­гата „избор на екип”, както и от страна на меди­цин­ски лица, за които такава услуга не е пред­ви­дена – нео­на­то­лози и акушерки.

За съжа­ле­ние това прев­ръща раж­да­нето вместо в радос­тно — в трав­ма­тично пси­хо­ло­ги­ческо пре­жи­вя­ване за роди­те­лите. Много майки опис­ват пери­ода около раж­да­нето на децата си и пос­лед­ва­лия бол­ни­чен прес­той като трав­ми­ращ и оста­вящ дъл­гот­райни пси­хо­ло­ги­чески пос­лед­с­т­вия, в някои случаи водещи до страх от пос­лед­ваща бре­мен­ност и раж­дане или дори отказ от повече деца.

Възможните решения, които предлага Коалицията за майчино здравеопазване

  • внед­ря­ване на добри прак­тики за първи кон­такт във всички бол­нични заве­де­ния, но осо­бено в дър­жав­ните и общин­ски бол­ници, където се случ­ват зна­чи­телно повече на брой раж­да­ния, но и се срещат повече проблеми;
  • впис­ване на първия кон­такт между ново­ро­де­ното и май­ката в меди­цин­с­ките стан­дарти по нео­на­то­ло­гия и аку­шер­с­тво и гине­ко­ло­гия от Минис­тер­с­тво на здравеопазването;
  • нор­ма­тивно рег­ла­мен­ти­ране на въз­мож­ността раж­да­щата жена да бъде прид­ру­жена от близко лице, неза­ви­симо от вът­реш­ния рег­ла­мент и орга­ни­за­ция на бол­нич­ното заведение/отделение;
  • нор­ма­тивно рег­ла­мен­ти­ране на въз­мож­ността бебето да бъде оста­вено при майка си винаги, когато меди­цин­с­кото му със­то­я­ние го поз­во­лява (вклю­чи­телно при роди­лите с цеза­рово сече­ние и неза­ви­симо от вът­реш­ния рег­ла­мент и орга­ни­за­ция на бол­нич­ното заведение/отделение);
  • нор­ма­тивно рег­ла­мен­ти­ране на дос­тъпа на роди­те­лите на бебета с проб­леми (в това число недо­но­сени) до децата им;
  • осъв­ре­ме­ня­ване на поз­на­ни­ята и уме­ни­ята на меди­цин­с­ките екипи в облас­тите: под­к­репа за кър­мене; кон­такт с паци­енти; полу­ча­ване на инфор­ми­рано съг­ла­сие; прак­ти­ките за осъ­щес­т­вя­ване на първи кон­такт; както в бол­нич­ните заве­де­ния, така и от със­лов­ната орга­ни­за­ция (БАПЗГ);
  • при­е­мане на поли­тика за уве­ли­ча­ване на броя на аку­шер­ките в родил­ните отде­ле­ния, тъй като те са меди­цин­с­ките спе­ци­а­листи, гри­жещи се основно за май­ките и бебе­тата по време на бол­нич­ния им престой;
  • раз­ши­ря­ване на поз­на­ни­ята на сту­ден­тите в областта на първия кон­такт (съг­ласно пре­по­ръ­ките на меж­ду­на­родни орга­низ­ции), рег­ла­мен­ти­рано и внед­рено в учеб­ните прог­рами на меди­цин­с­ките университети

Повече за пълния анализ на анке­тата и изпол­з­ваната лите­ра­тура можете да намерите на сайта на Коалицията.

Пресконференцията по повод създаване на Коалицията и обявяване на резултатите от анкетата можете да видите тук.