Най-големите ни страхове често се сбъдват

Женя Ангелова

Здравейте Smile

 

Наскоро родих в клиника "Щерев" и бих искала да споделя как премина това важно събитие при мен.

Като начало смятам, че е редно да спомена, че много исках естествено раждане, затова по време на бременноста си се подготвях и физически, и психически – ходех на йога, посещавах различни лекции за раждането, за кърменето, за храненето и т.н. Изобщо исках всичко да е страхотно, лесно, бързо и прекрасно. Най-големият ми страх за раждането беше да не се наложи поради някаква причина секцио.

Всичко започна относително нормално, водите ми изтекоха посреднощ, но нямах никакви контракции, затова си стоях вкъщи и си говорих с приятелка, която ме успокояваше и ми напомнше, че още е рано да потеглям към болницата. Девет часа по-късно и няколко леки контракции реших, че е редно поне да отида и да предупредя хората, че ще раждам; все пак беше събота в сезона на отпуските. За мой „късмет” проследяващият ми лекар също беше в отпуска от предния ден, но поне беше казал на колегите си, че бих искала възможно най-естествено раждане с минимален брой интервенции. Отидох в болницата и по време на прегледа се оказа, че имам кръвоизлив. Сложиха ме да мерят тоновете на бебето и през това време събраха екип за всеки случай. Имало няколко причини за подобен голям кръвоизлив, никоя от тях не беше приятна, но с лекарката се разбрахме да не избързваме с рязането, а да изчакаме и да видим дали ще спре кървенето, за да разждам нормално. Докато изчаквахме, заредиха система с окситоцин (за всеки скучай, защото все още нямах достатъчно добри контракции) и ми дадоха да се подпиша на информирано съгласие за секцио. След около час дойде втората лекарка, за да ме прегледа, съответно да решим какво ще правим. През този един час, кървенето привидно беше намаляло, но за мое съжаление по време на прегледа стана по-зле; тогава ми стана ясно, че ще се наложи секцио. Всички кръжаха около мен и постоянно ме питаха дали съм добре, дали всичко е наред, искам ли нещо и т.н. Най-големият ми страх относно раждането се сбъдваше и аз, разбира се, бях много стресната и разстроена. Нямаше начин да съм добре, но въпреки това хората се опитваха да ми помогнат.

Операционната беше готова и отидохме там, за да ми бият вече упойката, дори предложиха на мъжа ми, ако иска да влезне да бъде до мен. След това нямаше други изненди, извадиха бебето, показаха ми го и го взеха да го изкъпят и облекат. Казаха ми, че причината за кръвоизлива наистина е била маргинално прикрепена пъпна връв към плацентата (първото предположение на доктора). Зашиха ме и ме заведоха в реанимация около три следобед, където вече ме чакаше мъжът ми заедно с бебето. Там бях до следващата сутрин, когато ми донесоха бебето, за да го накърмя, на 17-тия час след раждането, защото упойката ме държа доста дълго и аз треперех до сутринта от нея, освен това бях на системи цяла нощ.

Сутринта ме раздвижиха, разходиха и ми донесоха детето, за да я накърмя, сестрата ми каза как да застана, така че да не ме боли от операцията, как да я хвана, за да ми е удобно и да не се изморявам. Стоеше до мен докато се увери, че бебето засуква добре и всичко е наред. След това вече ме преместиха в отделението. Там персоналът също беше много добър, въпреки намаления състав (отново напомням, че всичко се случва в разгара на отпуските и буквално нямаше достатъчно персонал). Разбира се имаше и неприятни сестри – понеже в началото Рая не можеше да засуква много добре от едната ми гърда помолих една от сестрите да ми помогне и да ми даде съвет какво да правя, тя дойде да види какво се случва, дърпа ме, бута бебето към цицката, навира му я в устата, но тя продължаваше да не я иска, та въпросната сестра накрая каза нещо от сорта: „Ами то гърдите ти са много големи, те като се напълнят и като се опънат още повече тя съвсем няма да може да захапе, по-добре се откажи още сега и не се мъчи”. Направо ми идеше да ревна в този момент, защото много исках да кърмя. За мое щастие, следващите два дни на смяна бяха много приятни сестри и те ми дадоха съвети как да подходя и ми казваха да не се отказвам. Също така, бях много приятно изненадана, че психологът на болницата обикаляше всеки ден и разпитваше пациентките как се чувстват след раждането.

Рая е вече на 9 месеца и се кърмим с удоволствие. Аз съм добре след преживяното и решена при възможност следващият път раждането да не е секцио. Smile