Едно раждане "без страх и болка"

Ружа Бабекова

Травматично раждане? О, да! Вероятно е нелепо да се оплаквам, след като и двете сме живи и здрави, но... Случи ми се преди 12 години. Отнесох епозиотомия и пукнато или счупено ребро, а в главата ми остана онова "никога отново".

Но... Ето че на 07.09. 2012 се роди синът ми Филип без нито един шев и без нито една капка медикамент. Беше си едно "раждане без страх и болка".  През цялата бременост си повтарях, че този път всичко ще бъде различно. Записах се на курс за естествено раждане. Тук искам да благодаря на Елена Кръстева - сдружение "Естествено", която със своята дейност неминуемо помага на много бъдещи майки да не изпадат в ситуация на кошмарно травматично раждане, подготвяйки ги за успешно преминаване през предстоящото.


Въпреки че много исках, така и не остана време да ходя на йога за бременни, но за сметка на това се движех много (да не споменавам, че в 9-ти месец ходихме на къмпинг в пустошта на Крапец и направихме обиколка на Черноморието, започвайки от там и свършвайки при Созопол). 

Бебо не пожела да се роди на път. Това стана на 07.09, както споменах по- рано. Около 4 часа сутринта започнаха силните контракции, придружени от някои допълнителни симптоми, свързани с тоалетната. В 6:30 се озовахме в болницата. Разкритието беше 5 см.

Обадихме се на д-р Киров, който веднага дойде. Очарована съм от него. Не е от надутите дърдорковци-печалбари. Той е от старата генерация истински лекари, отдадени безкористно на професията. Д-р Киров дори не позволи да ме дупчат за абокат- явно и той вярваше, че ще се справя и всичко ще бъде наред. През цялото  време ме окуражаваше. Каза ми да намеря позата, в която усещам най-малко болката и ако искам да родя в нея. Акушерката беше също много внимателна. Тя не можа да се въздържи и изкоментира възмутено начина, по който ме бяха зашили при първото раждане. Таткото ми правеше обезболяващи масажи.  Тъй като околоплодният мехур така и не искаше да се пукне, д-р Киров му помогна, когато вече имаше пълно разкритие. При силните напъни за изгонването на плода акушерката само проверяваше как напредвам, следеше тоновете на бебето и след това ме оставяше спокойно да работя в екип с гравитацията.  В 10:10 бебчо се роди.

Нямаше никакви травми от раждането. Благодаря на д- р Киров, на акушерката Теодора Костова и на гравитацията. Не е за пренебрегване и подкрепата, която получих от партньора си, който с присъствието си ми вдъхваше кураж и сигурност, че всичко ще бъде наред.


Щастливият татко преряза пъпната връв и веднага гушнахме бебо, който след няколко минути засука. Взеха го около 4 часа след раждането и ми го върнаха след около 2.  Искаше ми се веднага да се приберем вкъщи - имах енергия, движех се спокойно, нямах болки, но разбира се трябваше да останем в болницата следващите 72 часа, така че си  гушках беболин и изучавах чертите му - опознавахме се.


Днес Филип е на 45 дни. Той е едно прекрасно и много спокойно момченце. Не е ревлив. Нямаше и колики. Изключително е на кърма. За първия си месец беше наддал 1350 гр.  и беше порастнал 5 см.  Гледам го и си мисля, че най- сигурният показател за това, че всичко е минало " по вода" е, че вече си говорим, че такова добро бебе заслужава да си има компания за игри. Е, бъдещето е пред нас, кой знае... Може скоро да се появи някое братче или сестриче.