Раждането – план и действие

Мария Манева

 

Реших да раждам във вода някъде през четвъртия или петия месец, докато търсех информация за раждането. Оказа се, че лекарката д-р Василева, която следи бременността ми работи в единствената болница, разполагаща с вана и това затвърди решението ми.

В понеделник 13 февруари 2012 след контролния преглед получих усещане, че ще родя на 17-ти (терминът ми беше определен за 26 февруари). Започнах да пия чай от малинови листа и коприва за тонизиране на матката и леко раждане и да правя йога. Бях спряла да правя йога и пиех магнезий за задържане, защото на Нова година получих контракции и ми казаха да лежа повечко.

Раницата ми, пълна с нещата за родилното, ме чакаше до вратата. С Цеци, моят партньор, бяхме направили крекери и енергийни бонбони за болницата, защото четохме в една книга, че едно от задължителните неща по време на раждането е храна за бащата Smile. Той си беше подготвил пищови с пози, подпомагащи раждането и няколко съвета какво да прави и какво не, докато аз раждам. Даже бяхме правили генерална репетиция и тренирахме някой от позите, помагащи за разкритието. На 14-ти февруари ми падна част от тапата. Голяма радост беше, защото знаех, че скоро ще започне и няма да пренося. И така, следващите няколко дни ми падаше по малко.

На 17-ти около 4:00 часа сутринта усетих изтичане на малко течност, докато бях в леглото. Станах, за да проверя какво е и изтече още - околоплодните води. Знаех, че не е опасно, но все пак означава, че раждането започва и затова се захванах да завърша кучето-играчка, която плетях за бебка, тъй като стоеше още с едно око. Сложих и второто око на кучето, а през това време продължаваше да изтича различно количество течност при всяко ставане. Към 07:00 часа Цецо стана, аз си взех душ и се обадих на д-р Василева. Тя каза, че е в родилното и ни чака. Цецо направи един литър чай от босилек (за по-бързо разкритие), а аз си направих допълнително от малинови листа и коприва. Взехме моя багаж, нещата за бебето, храната и тръгнахме. За щастие през нощта не беше валял сняг и не се налагаше да търсим колата под снега.

Аз полегнах на задната седалка. Бяхме в много весело настроение. Слънцето тъкмо беше изгряло и го виждахме между дърветата, а после и между сградите.

В 08:30 часа бяхме в родилното. Там д-р Василева ме прегледа и каза, че имам едва 1 см разкритие и долният полюс ми е затворен, но тъй като бях с изтекли води, трябваше да остана там. Цецо ми донесе багажа, преоблякох се, направиха ми клизма. Акушерката, която ме прие, каза да имам търпение, че “първескините” раждат за около 12 часа и то ако са започнали контракциите, а аз все още нямах такива. Малко след това се качихме в залата с ваната.

Там ми взеха кръв, сложиха ми абокат и т.н. Една акушерка, като видя шалтето, което носехме със смях попита “Това сега за кого е? За майката, за бащата, за мен или за д-р Василева?” Те се посмяха и после останахме сами. Контракциите ми зачестиха, но бяха доста слаби. Постоянно пиех по малко чай от босилек и започнах да правя пози за по-бързо разкритие. Д-р Василева дойде по едно време и попита как са контракциите, а те не бяха никак силни и аз отговорих със усмивка ”Добре”. И тя каза, че щом се усмихвам, значи са слаби Smile Усещах само леко дърпане ниско долу. Похапвах и по някое енергийно топче. Цецо си направи сутрешната йога, докато аз се разхождах из стаята. После той започна да похапва от крекерите, тогава влезе същата акушерка, която ни се смя за шалтето, и каза “Е, за първи път виждам жената да ражда, а мъжът да яде”. Същата реплика повтори и един лекар, който влезе за да попита как съм.

Цецо засичаше на колко време са контракциите и с каква продължителност. Така продължихме до 14:00 часа. Д-р Василева дойде да ме прегледа и тъй като нямах напредък, ме попита дали имам против да отиде до “Асцендент” (там води консултациите на бременните). Нямах против и се уговорихме да ме прегледа друга лекарка и ако има развитие, да й се обадим да дойде.

В 15 часа дойде д-р Гогова. Представи се и обясни, че е оторизирана от д-р Василева да ме прегледа. Видя ми се доста строга, но беше мила. Прегледа ме и каза, че имам 2 см разкритие.

В 16:00 дойде отново и все още имах 2 см разкритие и затворен долен полюс, който трябва да се отвори. Попитах какво точно значи това и тя ми обясни, че мехурът ми е спукан високо и за да започнат ефективни контракции, трябва да се спука и долу. Акушерката каза, че това е единствената безболезнена процедура при раждане. Настина на усетих нищо. Изтече голяма част от околоплодните води.

Малко по-късно контракциите ми се усилиха, когато ми измериха тоновете видяхме, че графиката на контракциите е правилна.

Не знам точно в колко часа си предават дежурството, но по едно време чух “Във водата на д-р Раличка Василева, на едно пръстче”. С Цецо се спогледахме и той попита “Позна ли се?”. В този момент ми стана гадно, защото не напредвах. Дори малко се отчаях.

Знаехме, че ходенето по стълби помага за разкритие и ползвахме двете метални стъпала, които служат за влизана във ваната. Нарекохме го изкачване до Шипка и Цецо ми броеше до 100. Правех пози, пиех чай, лежах-релаксирах, разхождах се. Тогава вече изпаднах в състоянието, в което бяхме само аз и контракциите. Нищо друго нямаше значение.

Когато усещах, че започва контракция, си казвах "Дишай, дишай. Това е пикът и намалява".  И наистина ставаше така. Цецо ми напомняше да сменям позите и да се движа. Всеки път, като ми кажеше да стана, се чудех дали да го направя, защото мислех, че след като сменя позата, може да изгубя контрол над положението.

Към 17 часа д-р Василева се обади, но аз вече не исках да говоря с никого. Цецо й обясни, че не искам да говоря и контракциите са се усилили.

В 18 часа дойде една лекарка, която ми каза, че трябва да ме прегледа, защото дежурството й свършва.

Аз в момента бях легнала на лявата страна. Обърнах се, за да ме прегледа и тя каза "Шест см разкритие имаш".

Идваше ми да я разцелувам, но тогава дойде нова контракция и само успях да кажа "Наистина ли??!!". Много, много се зарадвах.

Усещах единствено дърпане ниско долу и стягане на корема и за това се притеснявах дали ще получа разкритие.

И ето на 6-те см разкритие чух заветните думи, които чаках откакто реших да раждам във вода “Пълнете ваната!”. Лекарката предложи да се обадим на д-р Василева и аз въодушевено казах “Да се обадим, да се обадим”. Тя и Цецо говориха с нея и тя каза, че тръгва веднага.

Чувах как тече водата и ваната се пълни и вече нямах търпение да вляза. Този период ми се стори най-дълъг. Ваната се пълнеше и пълнеше, ставах да я видя, но все не беше достатъчно, а и д-р Василева все още я нямаше. Накарах Цецо да й се обади, за да я пита къде е.

Нямах търпение вече. И ето тя дойде прегледа ме, каза, че имам 7 см разкритие и да влизам във ваната. Чух я да казва на Цецо, че много леко понасям контракциите. Веднага си съблякох нощницата.

Спомням си, че направо скочих от леглото. Цецо ми казваше “Спокойно, спокойно!”

Не използвах стълбичките за влизане, а направо скочих вътре и се отпуснах в топлата вода. Зачаках следващата контракция, за да усетя разликата. Наистина усещах контракциите по-леко и се почувствах в съзнание. Започнах да си търся най-удобната позиция, защото не се чувствах стабилна, някак все изплувах над водата, а имах нужда от опора. Бяхме само двамата в залата. В съзнанието ми изплува една жена от клип на водно раждане, което бях гледала. Тя беше клекнала и се полюшваше и изглеждаше много спокойна. Исках и аз да съм спокойна, затова станах и отидох в по-дълбоката част на ваната; така можех да остана клекнала. Направих няколко полюшвания и пак се върнах в легнала настрани поза. Малко след това усетих желание за напъни, но не знаех дали не е рано. Коремът ми започна да се усуква. Тогава дойде д-р Василева, прегледа ме, каза че имам 10 см разкритие и че при следващата контракция мога да напъвам. Седнах, а Цецо застана зад мен и си пъхна ръцете под мишниците ми, за да имам опора. Така започнах да напъвам. Вече между контракциите бях в пълно съзнание. Чувах музиката и ми беше много приятно. Бях я избрала добре, даваше ми сили. В началото не беше много успешно, защото ми казаха да не напъвам в лицето, а долу. Напъвах по три пъти на всяка контракция (не знам колко контракции с напъни бяха минали). Акушерката Гери ми каза да си хвана краката отвън и да се навеждам напред, като напъвам, и ето - показа се косата на бебето. При следващата контракция се загубиха тоновете. Последваха още три напъна без бебето да излиза, а тоновете все още не се чуваха. Тогава ми казаха, че при следващата контракция вече задължително трябва да излезе. Помислих си “хайде, бебе, сега е моментът” и чувах гласовете на всички, които ме окуражаваха - д-р Василева (“Хайде, Марийче”,) Цецо и акушерката. И да, тя изплува (20:40 ч). Взеха я и я сложиха на гърдите ми. Изплака съвсем тихо (знаех, че водните бебета не проплакват силно). Оглеждах дали всичко й е наред, а тя ме гледаше със сивите си очички. Попитаха ни как ще се казва, ние с Цецо се спогледахме отговорихме, че не знаем все още (и така още два дни). Изчакахме пъпната връв да спре да пулсира и Цецо я преряза. Той и акушерката отидоха да я измерят и претеглят, а аз останах за израждане на плацентата. След малко Цецо се върна и носеше бебето, увито в бяло чаршафче. Застана до мен, но не ми я даде, а си я гледаше и й се радваше. Акушерката му напомни “Дай я на майката.” И така едно малко вързопче беше в ръцете ми. Казаха, че е 3 кг и 50 гр. и 48 см. Бях много щастлива, че е добре и е в прегръдките ми. Не можех да повярвам, че е излязла от мен. Прекрасен момент за трима ни.

Аз останах във ваната за израждане на плацентата, а бебето отведоха при педиатрите за преглед.

След като излязох от ваната д-р Василева ме прегледа и направи няколко малки шева. Когато приключи, отиде и я доведе в количка-легълце. Останахме тримата и веднага я сложихме на гърда, не се получаваше и извикахме Гери, която помогна на бебка да засуче. Посука малко и после заспа върху мен (така спеше и после през цялото време докато бяхме в болницата. Не искаше да стои и миг в нейното си легълце. Досега това й е любимата поза за спане).

Бях много доволна, че процесът преди раждането и самото раждане протекоха както си ги бях представяла. Всичко мина по план и генералната репетиция беше много полезна. Помощниците ми си свършиха работата идеално.


Въпроси към таткото:

1. Мислиш ли, че си бил полезен на Мария?

Оказах й силна морална и физическа подкрепа по време на раждането, която подкрепа едва ли някой друг би могъл да й даде. Помагах да прави упражнения за бързо разкритие, повтарях й че се справя добре. Чувствах се отговорен за комуникацията между медицинския екип и Мария, информирах ги за контракциите и състоянието й. Запознах ги с плана за раждане 5 мин преди раждането.

Контактът й с мен, докато я държах при напъните, внасяше комфорт.

При предишните етапи помогнах с постоянното напомняне, че трябва да се движи и с инструкциите си за дишане. Бях опора. Внасях й настроение. Измислих изкачването на Шипка.

Моето спокойствие допринасяше за нормалното протичане на раждането. Екипът също беше много спокоен и това беше важно.

2. Имаше ли момент, в който не знаеше какво да направиш?

Бях достатъчно информиран и подготвен и поглеждах пищовите, разбира се. По едно време малко се бях отчаял и само подканвах Мария да се движи, а тя беше легнала.

3. Имаше ли момент, в който ти се искаше да си тръгнеш?

Не.

4. Ако можеше да върнеш времето, какво би променил?

Щях да помогна на Мария да влезе във ваната по-рано. Всичко останало беше идеално.

Когато Мария каза, че иска да напъва, й се зарадвах, защото знаех, че трябва да стане по нейно желание.

Започна да напъва и да личи, че нещо иска да излиза, след още няколко контракции, започна да се вижда косата на бебето. Чувствах се в еуфория и бях щастлив, че идва краят. Наистина ще излезе нашето бебе. Окуражавах Мария, тя вече беше адекватна. Виждаше се половината глава и аха да излезе и се връщаше. По едно време тоновете се изгубиха, някъде около 5-та контракция, екипът не беше разтревожен и аз бях спокоен, че всичко е наред. След следващата контракция обаче тоновете отново не се чуваха. Д-р Василева стана по-настоятелна и каза, че сега трябва да го роди. Всички викахме „давай, давай“. Между двете контракции беше малко напрегнато и повиших тон. Тя напъна и главата наполовина беше излязла, изведнъж имаше кръв и д-р Василева бръкна с ръка около главата. Излезе цялата, плувна, направи кръгче и я сложиха на корема на Mария. Когато спря да пулсира, клампираха пъпната връв и ми я дадоха да я срежа. Трудно се режe, жилава.

Присъствието на раждане не е за всеки. За да си полезен, трябва да си достатъчно подготвен, поне да си гледал клип на едно раждане.


Подготовки:

1.Четене много статии в интернет и книги за активното и водното раждане;

2. Гимнастика и йога за бременни

3. Лекциите на “Естествено” за раждането;

4. Писмо-описание на водно раждане в болница „Св. София“ и въпроси към писателката Лили

5. Клипчета на водно раждане

6. Филма “Първият плач”;

7. Посещение при психолог за да ни помогне за водена релаксация

8. Лилава гривна с аромат на лавандула (този цвят и аромат ме успокояват)

9. План за раждане;

10. Избор на музика за раждането;

11. Билкови чайове, за които казвам в разказа;

12. Предварително описание, представяне как ще се случат нещата и генерална репетиция:)

На мамите Мария предлага удобните си модели дрехи за кърмене.

Също така, можете да откриете Мария на нашия Календар на Естественото раждане.