Водното раждане на малкия Момчил

Таня Стоянова

На 25.04.2013 се роди Момчил. Раждането беше в болницата „Свети Лазар“, с лекар д-р Марта Дончева, дула Елена Кръстева и разбира се с половинката.

От самото ми забременяване бяхме решили, че искаме всичко да мине възможно най-близко до нормалния ход на нещата. Посетихме курсовете на „Естествено“, аз четох доста материали на английски за раждането, както и разкази в интернет, разпитвах и познати. Установихме, че за съжаление в България нещата са доста далеч от начина, по който се случват на други места. Започнахме да разучаваме как точно можем да получим раждането, което искахме. Като се започне от присъствието на бащата и се стигне до минимални рутинни интервенции. Харесахме водното раждане, но ни притесняваше почистването на ваната и инфекциите. А когато в „Тина Киркова“ забраниха и дулите, редом с това, че беше обидно да искат на бащата 200лв за „билетче“ при положение, че вече е платена самостоятелна зала и избор на екип, окончателно решихме да търсим друг вариант.

Така избрахме „Свети Лазар“ и д-р Дончева, за която бях чела много добри отзиви. Малко след това в „Свети Лазар“ се осъществи първото им водно раждане, точно с Дончева, започнахме сериозно да се замисляме, че това е нашето раждане . Решихме, че искаме и дула и избрахме Елена Кръстева, която познавахме от курсовете на Естествено, като голям плюс за нас беше и това, че е консултант по кърмене.

Освен с четене, се подготвях за раждането и с малко спорт. Спортувах активно преди да забременея, но след като забременях се струпаха някакви задължения през първите месеци, а после започнаха едни преждевременни контракции и се наложи да полежа месец и нещо. В седми месец вече спряха, но бях обездвижена и се чувствах ужасно. Тогава открих Ваня и http://www.fitbabyhotmama.com/. Още след първите посещения започнах да се чувствам много по-добре. Сигурна съм, че тренировките, освен за лекия последен триместър, много помогнаха и за лекото раждане, затова мисля, че е добре да ги спомена. Горещо препоръчвам някакъв спорт, ако има възможност за това .

Терминът ми беше на 21.04. Започвах да преносвам, но д-р Дончева беше спокойна, каза, че няма да предприемаме нищо поне до 10-ти ден, ако тоновете и всичко останало е наред, а след това ще обсъждаме какво да правим, в зависимост от ситуацията. Това много ме успокои, тъй като не исках да предизвикваме раждането, а да мине напълно естествено.

На 23.04. след липсата на каквито и да е контракции и перфектни тонове се разбрахме с д-р Дончева да се видим след 2 дни и да ме види и на ехограф, хем да измери и бебето, тъй като първо имаше съмнения, че ще е едро, после тя отсъстваше като се правихме ехограф, където заместващата я лекарка измери бебо 3360г и се успокоихме, че не е едро. Всъщност на мен даже ми беше малко тъжно, бях свикнала с мисълта за едрото бебе, но пък д-р Дончева беше изразила леки опасения, дали ако е много едър ще успея да го родя във водата, предвид, че все пак е първо бебе.

След прегледа се разхождахме няколко часа с половинката и навъртях към 10км. Ходих и на фризьор, изобщо всичко беше вече готово. На 24.04 още през нощта започнах да усещам леки менструални болки, но бяха непрекъснати и много слаби. Успокоих се и спах дълбоко. През деня се чувствах уморена и спах до ранния следобед. Явно организмът ми усещаше накъде отиват нещата и се подготвяше. Към 17ч ме наблегна едно гнездене – силно желание да изчистя вкъщи. На мен такива настроения не ми идват често, та се поучудих, но се захванах. Появиха се и контракции – регулярни, но слаби като болка. Половинката се прибра от работа, излиза по задачки, аз се чувствах добре. След като вечеряхме му казах да си легне да подремне, тъй като нощта може да се окаже по-дълга. Звъннах и на Ели да й кажа, че имаме някакво развитие, но не е сигурно, че ще стане същата вечер нещо.

След като половинката си легна си четях някои хубави разкази за раждане за надъхване и от време на време си взимах по един дълъг душ, при който обливах с топла вода долната част на корема и кръста. По време на душовете не усещах контракциите, чувствах се чудесно. За добро или лошо сме на бойлер, та се налагаха паузи, в които да се затопли нова вода. Лошото на душовете беше, че разреждаха контракциите. В един момент контракции станаха на 4-5мин, като от душовете се разреждаха до 7 мин. На мен първоначално ми се искаше даже още да изчакам, но в този момент вече станах доста неадекватна и с половинката взехме решение да отидем в болницата, за да видим какво е положението. Страхувах се, че ще ми кажат 3-4см разкритие и да се наложи да стоим много дълго още в болницата, но въпреки това вътрешно усещах, че това е правилното решение. Звъннахме на д-р Дончева и на Елена.

Срещнахме се всички в Свети Лазар. На прегледа се установи, че вече съм с 8-9см разкритие. Веднага ми се оправи настроението и се усмихнах. За съжаление не ми се разминаха рутинните процедури като запис на тоновете, подписването на информирано съгласие и останалите документи (100 пъти съжалих, че не се наканих да го взема и попълня предварително) и разбира се клизмата. По време на последната напъните доста засилиха и нямаше как да ги игнорирам. Д-р Дончева ме прегледа отново и установихме, че вече имам пълно разкритие, а мехурът се е спукал спонтанно междувременно. Напъните ми бяха откровено по-тежки от контракциите, добре че още след първия съвсем силен получих зелена светлина да влизам във ваната. Щом влязох във водата нещата веднага се подобриха рязко. Усещах ясно напъните, но неприятното чувство и болката изчезнаха. Стоях седнала на колене. Басейнът е надуваем и беше меко и удобно. Усмихвах се между напъните, а половинката и Ели ми даваха кураж. В това време влезе дежурният лекар и се шокира защо тази родилка се усмихва и е в добро настроение, хем е от онези хахавите, дето не искат упойки .

Дончева стоеше отстрани и казваше само: „Дишай, чудесно се справяш“. Нямаше дирижиране на напъните, нямаше намесване, единствено на 2 пъти между напъните ме помоли да се покажа малко над водата, за да чуе тоновете на бебето и на последните 2 напъна да се облегна назад, за да могат да виждат и да хванат бебето. Тук вече настана малко драма, защото се беше събрал почти целият персонал, а дежурният лекар се стараеше да всее паника: „Оле, оле, бебето излиза!“ Все едно не се бяхме събрали с точно тази цел там . Неочаквано обаче въобще не ми пречеше това, тъй като се бях съсредоточила само в излизането на бебето. Изплъзна се като малка русалка във водата и щом го изкараха от водата проплака. Не можех да повярвам, че малкото ми момче вече е самостоятелна единица. Дадоха ми го за малко, таткото преряза пъпната връв и както се шегуваме двамата „обяви бебето за открито“.

Лекарите коментираха, че изглеждало едричко детето. След това го взеха да го премерят и половинката отиде с тях, както се бяхме уговорили. Аз трябваше да се кача на магарето, за да може да се роди плацентата и да ме прегледат за разкъсвания. Не бях се уговорила с д-р Дончева, че предпочитам да се роди сама плацентата, без метергин, окситоцин и дърпане, но се оказа, че не се и налага. Покрай суетенето с пъпната връв и излизането от басейна, тя си се беше отделила и като станах се изплъзна сама, едва успяха да я хванат. Последва най-досадната част от цялото раждане – прегледът и шиенето. Имах много малко разкъсвания, но се наложиха няколко шева. Сложиха ми лидокаин.

В това време се върна половинката гушнал малкото вързопче. Започна бурно обсъждане след лекарите на мерките и теглилките на бебо. Оказа се 4240г . Всички бяха учудени, че цялото раждане е минало така леко при все, че съм била и първескиня. Малкият проплака в 4:55 часа, т.е. по-малко от 2 часа, откакто пристигнахме в болницата. После обсъждахме с новия татко, че ни се стори, че са били 15 минути направо – всичко стана толкова бързо. Щом приключиха с шева, ни оставиха насаме с бебо, таткото и Елена.

 

Сложихме бебето на гърда, Ели ми показа как да му помогна да засуче и той веднага започна, сякаш беше минал специално обучение. Тъй като беше едричък, дърпаше доста силно. Ели беше доволна, че засуква много добре, което предвещава успешно кърмене. Таткото все още беше разтопен от това как беше държал малкия, докато ме шиеха и как малкото се е взирало в него… Та това е историята на моето раждане Smile.

 

Като обобщение да кажа за всяко от решенията, които взехме:

- Присъствие на таткото – Доста пъти по време на бременността чухме, как това било безсмислено, таткото щял да припадне, щял да се отврати, щяло да трябва да ходи на психиатър и куп други безсмислици. Въпреки, че бяхме планирали той да стои до главата ми и да не гледа раждането на бебето, така се случи, че наблюдаваше цялото излизане. И не само, че не е отвратен, уплашен и т.н., а твърди, че за нищо на света не би го изпуснал. Споделя също, че най-много го е било страх у дома, точно преди да тръгнем за болницата. Защото мен ме болеше и ставах неадекватна, а той не можеше да помогне. След това в болницата видя, че аз се успокоих, че нещата вървят леко и реално беше съвсем спокоен, както и аз. Според него щеше да му е доста по-зле, ако трябваше да стои в коридора и да крачи нервно, незнаейки какво се случва с мен.

- Присъствие на дула – Елена определено много ни помогна, за което сме и много благодарни. Помощта й не беше само по време на самото раждане, а и преди и след него. С нея обсъждахме доста детайли от раждането преди това, даваше ми кураж, тъй като преносих няколко дни, помогна ни с организацията с болницата, помогна бебо да засуче първия път, отделно след това ни помогна още няколко пъти при някои малки засечки с кърменето. За самото раждане бяхме се уговорили, ако се наложи да я извикаме и у дома, но някак в този момент предпочитах да съм сама със себе си, дори половинката бях пратила да поспи малко, за да събере сили за дългата нощ (аз бях поспала още през деня). В болницата ми напомняше, че нещата се развиват чудесно, изобщо ми помагаше да вярвам, че се справям добре и че всичко ще се получи както искам. Половинката също се чувстваше по-спокоен като знаеше, че има още някой при мен, дори той да се наложи да излезе – примерно като отиде да измерят бебето. 

- Избор на лекар – останах много доволна от д-р Дончева - остави у мен впечатлението, че се отнася с уважение, както към родилката, така и към самият процес на раждането. В нито един момент нямаше излишна намеса от нейна страна. Отнасяше се спокойно и уверено, даваше ми чувството, че всичко е наред и че ще се справя.

- Болницата – Доволна съм от „Свети Лазар“. Не само от това, че усещането за болница почти липсва, а най-вече от това, че се съобразиха с исканията ни – бебето ни беше дадено веднага, не беше отделяно от нас, не го къпаха със сапун и т.н. Няма часове за свиждане и реално таткото прекарваше по-голямата част от деня с нас. Хареса ми също, че дори ми показаха как да сменям памперса на бебето и как да го къпя – макар и прости, тези неща ми се струваха допълнително стресиращи в първите дни, когато и без това се чудех как да хвана малкото телце.

- Водното раждане – макар и да ползвах ваната само за напъните, определено усетих огромно облекчение. Бебето излезе много лесно и неусетно . Отделно е хубаво, че се ограничава намесата на лекарите. Хареса ми, че ваната беше мека и не ме ограничаваше в движенията.