Моята дула Елена или как получих максимума от моето секцио

Даниела Фъртунова

Два часа през нощта е. Лъжа се, че спя, а всъщност ме мъчат страхът и киселините. Бебето е със седалищно предлежание. След 3 дена имам насрочено планово секцио в Шейново – девет дена преди термин. Как ми се иска нещата да се бяха развили по друг начин и да не е нито секцио, нито планово, нито Шейново...
 
Не съм мърдала от леглото вече повече от месец. Благодарна съм на лекарите от Шейново, които осуетиха преждевременно раждане в 34-та гестационна седмица, което си беше явен кошмар. Но сърцето не ми дава мира! Искам да родя възможно най-близо до термин, когато почнат контракциите, в болница, в която да ми дадат бебето веднага – да го гушкам и кърмя. Защото всеки ден в утробата е ценен, както ценно е и моето спокойствие. Боже, дай ми знак, за да събера кураж и да сменя болницата и уговорките!
2:30 часа през същата тази нощ е. Часовникът сякаш е спрял. В този момент получавам имейл от Елена Кръстева, дула, с която се запознах на курсовете на „Естествено“ и с която бяхме говорили да ми помогне при раждането. Казва ми, че съм имала време да помисля и да размисля за болницата, защото не е за пренебрегване това, което й казвам, че в Шейново родилите със секцио стоят по 20-24 часа преди да ги раздвижат и чак тогава получават бебето и имат възможност да бъдат с него.

Хващам се като удавник за сламка. Само толкова ми трябваше – приятелска ръка.
 
Започнах да мисля за болниците, в които бих могла да получа максимално това, което искам - да изчакаме раждането да даде признаци, че започва, и най-вече -бебето да е с мен веднага след раждането и по време на престоя ни в болницата.
 
Озовахме се в болница „Св. Лазар“ с приятеля ми, Елена и бебето в моя корем. Всичко е наред. Уговаряме детайлите. Елена нежно напомня за важните за мен и бъдещия татко неща – секциото да не бъде планово, а да изчакаме контракциите; пъпната връв да се прекъсне по възможност след пулсирането; бебенцето да ми се даде веднага и после бързо на  таткото за гушкане, а оттам насетне – да сме неразделни.
 
Така и стана.
 
Пет дена преди термин започнах осезаемо да отличавам, че това са те - контракциите. Бяха редовни – през 7 минути. В 11 ч. прецених, че е дошъл моментът да тръгна, защото не ми се ще раждането да почва вкъщи, в асансьора, в задръстването... а в болницата с готов за секцио екип. Бяхме много спокойни и щастливи, че скоро ще се запознаем с нашата нова малка съквартирантка. Обадих се на Елена и се разбрахме да се чакаме в болницата.
 
Щом пристигнахме в болницата ме сложиха за запис на тонове, а контракциите продължиха да са си все така. Обстановката беше много приятна; персоналът – изключително внимателен. Елена дойде, преговорихме основните стъпки преди, по време и за след раждането.  
 
Операцията започна след час. Без никакъв излишен стрес. Аз бях много изпълнителна и стегната, но сигурна. Много се плашех от поставянето на упойката. Елена ме хвана за ръката и това определено ми помогна да се отпусна, въпреки контракцията, която реши да се заяви, точно когато анестезиологът ме пронизваше в гърба. После поставиха преграда между мен и оперативния екип и, както каза анестезиологът - по-готините останахме от едната й страна. Започнаха се усещанията за дърпане и бутане, които не ме притесниха, защото бях предупредена, че това ще е чувството от оперирането. Елена ме подкрепяше, с ръцете си ми създаваше комфорт и като цяло ми вдъхваше увереност – все пак всички в операционната бяха се опаковали до неузнаваемост с престилки и маски по лицата, само аз лежах по семпла нощница на масата.
 
След минути извадиха нашето момиченце. То проплака. С него и аз. Елена каза: „Виж я в отражението на стъклото“, а след миг ми я подаде да я цункам. Така се запознах с Нина. Беше невероятно хубаво. Изпитах върховно щастие, успяхме!
 
Занесоха Нина при баща й, с когото са се гушкали и гледали влюбено. Тя – голичка с ръчичките нагоре по коремче върху естествената кожа на неговия „китеник“, двамата завити с пеленка.
 
Тридесет минути по-късно и аз вече бях при тях, вън от операционна. Елена поднесе Нина към гърдите ми да суче. И аз, и Нина не знаехме какво е това и как се прави. Голям зор видяхме. Хубавото е, че имахме на помощ много коластра и ... Елена. Изпробвахме всякакви невероятни тогава за нас пози. Любимата на Нина беше така наречената от нас „летящо прасе“, при която тя беше слагана да ляга върху мен по дължината ми. Беше едно крехко розово създание, което каца върху мен, за да бозае. Така я храних първите 2-3 дена. След като можех спокойно да сядам, научихме и по-мързеливи пози и хватки. Елена идваше всеки ден по няколко часа, за да ни ги показва и да отговаря на многобройните ми въпроси – за храненето и наддаването на килца; къпането и хигиената; възстановяването ми...
 
Моята дула Елена е причината без притеснения да родя. Тя ми даде спокойствието и куража да преминем през всичко това, така че да имам прекрасно раждане, да успея да кърмя, а трудностите – да преодолявам! Помощта на Елена е неоценима. И досега. За което й благодаря!