"Маймунската” тема

Един личен и подробен разказ за раждането в ЮАР, публикуван в bg-mamma.com

Болниците [ в Южна Африка] са с името "приятели на бебето" (поне повечето частни и всички държавни).

Там жената ражда с мъжа си, майка си и ако ще с цялата си рода, подпомагана от акушерка, която повече стои и гледа отсрани. Намесва се, когато почне да излиза бебето – когато излезе главичката навън, го аспирира и "изважда" (всъщност то на този етап вече самичко си изплъзва от майката). Това означава, че не бърка да провери разкритието на всеки пет минути, когато най-много те боли от контракциите, нито някой ти казва да лежиш по гръб, докато раждаш. Никой тук не индуцира без медицински показания (дори при изтекли води се чака поне 24 часа да започне раждането спонтанно), камо ли да ти скача по корема или да ти казва напъвай. Да, не те карат да напъваш – казват ти да следваш това, което тялото ти показва.

Епизотомиите са изключителна рядкост. Разкъсванията също. Предполагам, това се дължи на факта, че бебето влиза и излиза от теб няколко пъти, главичката прорязва, докато излезе и дава възможност да се отпусне перинеума... И акушерките само чакат. Никой не ти седи между краката, най-много да ти дадат огледало, ако искаш да видиш прорязващото бебе. Разбира се, може да си поискаш масаж на перинеума.

Активното раждане

. Без медикаменти и не на последно място - без болка. Идеята е, че когато не те е страх, няма да отделяш адреналин. Като няма адреналин – няма какво да подтисне производството на ендорфин и организмът ти се обезболява по естествен начин, раждането протича без викове, паника и болка.

епидурала или секцио по желание. Но масовото е активното раждане

. Може би мисълта, че ако не се справиш, винаги могат да те обезболят, помага да се отпуснеш и наистина да се справиш. Тук раждането обаче не е страшно събитие, а очаквано приятно изживяване за жените.

Как се случва активното раждане – ражда се във водата, на пода, на двойното легло... където ти сърце иска. Можеш да сменяш позите колкото искаш – да клякаш, ставаш, сядаш. Когато излезе бебето, го слагат веднага на гърдата ти. И така чакате плацентата да излезе. Можеш да поискаш или да откажеш инжекцията за излизане на плацентата. Следва мерене, теглене, ваксини, вит К и капки за новороденото, но набързо, за което го вземат от теб, слагат му памперсче и пак ти го връщат, като го оставят голо на голо на гърдите ти. Бебчовците обикновенно са будни и сучат малко. След около десет минути, след като излезе плацентата, ти дават да отидеш да се изкъпеш, ако искаш и като се върнеш – пак "голо на голо" бебето е на гърдата.

Бебето не се къпе веднага след раждането, за да си поеме "плацентарния крем". Е, малко го позабърсват. Обясняват ти отново как да поставяш зърното в устата му, че сега още няма мляко, а само капки коластра и как да спиш гола с бебето, как да го вържеш за себе си и да е в контакт с теб постоянно, идеята е да го оставяш само, когато ходиш в банята. Това се прави дори и с недоносените бебета – мама е най-добрият инкубатор. И детето яде, когато и по колкото иска от гърдата. За спане "разделени" и дума не може да става. Е, не са малко и родителите, които слагат детето отделно скоро след раждането, но масово кърмачките спят с децата си по няколко години (2-3-4), докато ги отбият.

Два часа след раждането си отивате у дома. Бебето трябва да е в бебешко столче, когато пътувате. Не е необходимо раждането да се случи в болницата, може и у дома. Аз поисках третото да родя у дома и мъжът ми искаше (и все още иска) той да го поеме, но поради стечение на обстоятелствата и титлата "Рискова бременност" това засега не е възможно.

Въпрос: На мен ми стана интерсно това с „плацентарния крем”. С каква цел го правят? За първи път чувам за този "крем".

Отговор: Ами това, което ми обясниха беше, че изкъпването на детето ще изсуши кожата, а то има нужда да поеме остатъка от околоплодните води и верникса, който е по него. С други думи, че се абсорбира от кожата му.

А къпането става след 24 часа и бебето не се къпе със сапун, а се ОМАЗВА с овлажняващ бебешки крем. Ей така, грабиш много крем в шепа и мажеш навсякъде и го плацикаш после в коритото. Кремът се измива във водата, ама бебчо остава хлъзгав. И по косата и по дупето. Майка ми много се шашкаше и като си отиде консултантката, ми каза "Дай сега да го изкъпя, че те така го омазаха горкото бебе." Аз естествено не дадох, а кожичката на бебчо си беше мекичка после и не се белеше като на големия ми син навремето.

А, сетих се и още едно интересно нещо – тук, когато родиш при излезане на плацентата, може да я разглеждате – показват ти къде е била закачена, къде е било бебето, кое е мехурът и т.н. После ти я пакетират и ти я дават. Аз обаче моята не я взех и после съжалявах. Идеята е, че се закопава в корените на дръвче – откъдето е дошъл животът, там да се върне. Много хора посаждат специално за това дръвчета – да растат заедно с децата им, други предпочитат стари вековни дървета. Християните си закопават плацентите – от пръст станал – на пръст станал. Но има и още една традиция тук при местните – плацентата се готви и после, като се събере родата вкъщи "да дава име на бебето" и се предлага с едни хапки като сухари. Ама това не е толкова полулярно, де.

Аз сега мисля да си я взема и този път да я закопая. Ама тогава с малкия незнам защо така реагирах – нещо трудничко се отърсвах от културата си.

Как дойдохме на бял свят? Ами всичко започва май от момента в малките часове на деня, форумът БГ МАММА тъкмо е пуснат и ние го тестваме с още няколко мами. На ранини си легнах да спя, после плажче, моренце и други хубави работи. По едно време обаче викам "Аз май ще раждам" и мъжът ми като почна "Ааа, не е станало още време, другата година ще раждаш." Та така, докато го убедя да тръгнем все пак към родилното, контракциите станах редовни. Та кофички, хавлии, няма време, аз се усещам, че ми се ходи по голяма нужда (разбирай бебето се гласи да излиза), спринт и аз добре разкрачена (не можех да си събера краката) влизам във входа на родилното с думите "ИСКАМ УПОЙКА". След всичката подготовка за раждането така ме надви страхът, а първото ми раждане е без упойки, индуцирано и с форцепс – много страшни спомени, и акушерката ми вика "Няма проблем, ще ти напълня джакузито и ще ида да взема малко Петидин (това не е упойка, това е медикамент дето малко те прави ХА-ХО – това се бяхме разбрали да ползвам, ако се ошашкам). Ама аз й викам – аааааааааааа, няма време за джакузи и искам в тоалетнатаааааааааааааааааа.

Та жената реши да погледне защо искам да ходя в тоалетната и ето ти 8 см разкритие! Пита ме дали съм съгласна да ми спука водите понеже й се струват ускорени сърдечните тонове (това тя с едно мъничко апартченце на корема ми провери), даде ми една хавлия, ако случайно се спукат докато я няма, да попия, за да им види цвета. После дойде с едно пластмасово нещо, за да пука, но докато се върне аз с пълно разкритие, тя пука, много мъничко водичка излиза – зелена.

Та през цялото това време аз не мога да си намеря удобна поза – ту на земята, ту на леглото, акушерката показаше на мъжа ми как да ме масажира, а майка ми мърмореше като слязох на пода, че било мръсно и да съм ставала веднага. А аз една чиста, чиста. Някъде в суматохата съм си загубила джапанките, краката ми целите в пясък, по бански и с една риза на мъжа ми... Мръсна, мръсна, абе плажна.

Нямам чисти дрехи – имам само една тениска някъде из торбата. А майка мърмори ли мърмори "СТАВАЙ, как на пода бе! Да се качваш на леглото!" И се кара на български на акушерката, която се опитва да сложи дюшече под мен на пода, да си раждам там. И мен ме напушва един смях, ама не мога да спра да се смея, толкова ми е смешно, че не мога да дишам, идва контракция, а аз само правя ПИУФ-хихихихи-ПИУФ-хихихи и акушерката казва „Дишай”, а мъжът ми почва да изпълнява веднага – нали поне един трябваше да диша (затова си водете мъжете, да има кой да диша вместо вас).

Майка ми по някое време се е предала, а мен ме е яд, че закъсняхме за джакузито.

Та стигнахме до пълното разкритие и зелените води. Акушерката веднага докара в стаята отнякъде един инвалиден стол и вика сядай и кръстосвай краката и стискай – няма да раждаш. Ама аз как да стискам! То излиза. И така, тя тича и ме бута с количката, а майка ми и мъжът ми събират плажната чанта и тичат към другата стая (вече нормална болнична стая – явно има усложнения и ме местят). А на мен продължава да ми е смешно – как и джакузито си изтървах, и раждането на пода, и с многото възглавници на леглото, и за пясъка, и за майка ми – ето ееееей такива са й очите и само се хиля.

Някой питаше дали необезболяваното раждане боли . "Болката" е сравнима с тази при лека менструация – тежест, пристягане, ама много силно е да се каже "болка". Не, не боли. И като се замисли човек само как го е измислила природата – сам организмът да си произведе толова силно обезболяващо. Сигурно сте забелязали, че повечето мами пишат, че силните болки започнали като пристигнали в родилното – ами естествено, тогава са се панирали и адреналинът е подтиснал ендорфина.

Въпрос: Кажи, моля те, как реагираха на зелените води – моите бяха такива и понеже бях непрекъснато вързана за монитор, по гръб, никой не ми казваше как да дишам, аз си мрънках, пеех нещо за разсейване и облекчаване на болките, но ми се скараха и спрях, раждането се забави, а тоновете почнаха да се губят и ме вкараха под ножа. Та ще ми е любопитно притесниха ли се акушерките от цвета?

Отговор: Водите, няколкото капки де, се оказаха зелени, сърцетупа нещо не го хареса акушерката и ние с инвалидната количка "летим" към "другата стая", която в последствие се оказа операционната на долния етаж, а разните му майки и мъже тичат някъде след нас. На мен ми е смешно как да "холдвам он", демек да "задържам положението" и въобще много ми е смешно и аз не знам защо. Паника обаче по лицето на акушерката няма, усмихва се, весела е, смее се с мене и се шегува да не й го раждам сега, докато съм в стола, че сме с превишена скорост.

Намъкваме се в операционната, в това време идва докторка и още някакви, които остават зад един параван. Доктоката слага една слушалка на корема, набързо изкоментирват с акушерката, че главичката е на път, че водата не е изтекла и е затисната от главичката, но е зелена, докторката ми мери пулса и този на бебо и казва, че няма проблем да почакаме и още половин час и отива да си подрежда разните му тракащи инстументи. Зад паравана никой не се появи (аз в последствие разбрах, че неонантологът и анестизиологът там са се били скрили за всеки случай). Мама и мъжът ми дойдоха при мен, та трябваше да ставам сериозна и да стигна някак си от количката в поза удобна за раждане. Ама то станах и клекнах. Майка ми пак почна да нарежда да се качвам на кревата (разбирай операционната маса). Та аз клекнала, както ми дойде, по някое време запълзявам нагоре, защото ми става ясно, че на глава с родителското тяло не се излиза (ама познайте дали ще я взема вече с мен!) Та на "масата" майка ми ме дърпа да легна по гръб, акушерката ме бута на обратно – всякак да си седя, само да гледам да не падна и да не съм по гръб. После почнах да усещам как бебо идва. Мъжът ми ми казваше как главичката се показва и се скрива после, а акушерката ми почеса корема с един пръст и каза – "хайде бебе, всички вече те чакаме да те видим"... И аз напъвам – то не излиза, аз пак напъвам – то пак неще. Е, вече почна и да ме боли и реших, че ще се скъсам. И започнах аз да викам паникьосана, че ще се разпоря. Тогава акушерката ме зауспокоява, че нищо такова няма да се случи и започна да ми прави масаж на перинеума. А аз си представях как всичката българска шевица от предното раждане се разпаря, ама и това премина за момент, когато мъжът ми почна да ми обяснява, че му била руса косата на бебето (а то се роди без коса, де, незнам аз какво е видял).

И в един момент главичката излезе, веднага го осмукаха, бебето гледаше надолу и после се завъртя на една страна и се изхлузи в ръцета на акушерката – от там тя го огледа набързо и ми го сложи на гърдите. Заедно с телцето се лисна и много вода и аз направо плувнах (водата беше спряна от главичката му), а то беше едно такова топло и мокро. Толкова беше хубаво...

Прегледаха ме – нямаше никакви разкъсвания! И казаха, че мога да ставам и да си взема душ. Тогава майка ми пак почна – ама как ще ставаш, ще паднеш, ще ти стане лошо. Но аз нали съм дъщеря-шемет, си слязох барабар с бебето и тръгнах да се къпя, та ме върнаха да оставя бебето. Ама то толкова пясък имаше и тези лепкавите води – нямах търпение да мина през банята. Тогава мъжът ми установи, че ми било потекло кръв – всъщност това беше първата кръв, която той видя на раждането – толкова по повод на това, че бебетата се раждали в кръв и да не казвам какво, дето негови приятели българи го бяха наплашили.

Това е. Въпреки всички усложнеия, които се появиха, въпреки "бойната готовност", ме оставиха до последно да раждам естествено.

Сега мъжът ми иска да раждаме пак заедно, но иска от момента като излезе главичката и като се завърта бебето и излиза телцето, той да го поемел. Иска и да раждаме вкъщи (с акушерка разбира се), но това последното ще ни се размине. Най-смешното е, че след раждането разправяше наляво и нядясно как никак не боляло да родиш и колко лесно било, все едно той е раждал. Е, не че аз трудно родих, но защо ми отнема славата!

Въпрос: Защо си викала за упойка, като болката не е била силна? И от други майки съм чувала, че при напъните болките намаляват значително, но по време на разкритието сигурно си боли по-силно, макар и в рамките на поносимото?

Отговор: Ами защото се бях уплашила. Не от болка. А и аз цялото раждане съм изкарала на плажа, щото всъщност в родилното си раждах около половин час. Не – по време на разкритието не боля – по-скоро стягане беше. При излизането на бебето си болеше обаче и то точно влагалището. Ама не така, че да крещиш, де.

Въпрос: Не мога да го осмисля това за безболезнените контракци! Бях с преждевременно изтекли води и адски болезнени контракции на пет минути, опасана със системи и монитори, на легло. Как така е възможно да не боли? Аз ли нещо не съм наред?

Отговор: Аз този въпрос го зададох на акушерката по време на бременността ми с малкия. Имам същото предизвикано раждане с изтекли води и с мониторите, системите, по гръб, бездвижна. Тогава тя ми отговори,че всичко е в главата и ни прати на курс за нови родители с тези дето чакат първо дете. Обясни ми, че дори и да ми изтече водата, ще ме чакат 24 часа да започне спонтанно раждането, а ако това не стане, чак тогава ще го предизвикат. И предизвиканото тук винаги е с епидурал. Е, но както виждаш от разказа ми, аз пак се панирах и си крещях УПОЙКАААААААА на входа на родилното.

Въпрос: Я аз да питам и за някои еретични за България възможности по отношение на раждането – имате ли си план за раждане, в който са описани желанията ви как да протече раждането (с или без епизиотомии, с или без упойки и т.н.)? И каква е политиката по отношение на храна и напитки по време на раждането?

Отговор: Да – правим такъв план – какво и как искаме . Всичките въпроси се обсъждат с акушерките, те ти дават мнението си и ти решаваш. За епизиотомиите (те тук са МНОГО, ама МНОГО рядко срещани и то само при неправилно предлежание на главичките или бебета над 4.5 кг). Акушерките са категорични, че натуралното разкъсване зараства много по-бързо от срязаното. Това, което в България твърдят, е точно обратното.

Да не ме разберете само погрешно – и тук има жени, дето раждат с епидурал или секцио по желание. Това всичко, което пиша, е за Активното раждане като избор на опция при раждането (най-популярната тук). За активното примерно в плана си избираш какво ще ползваш като "обезболяване" – масаж, петидин, кислород, поза, джакузи, раждане на пода - ей такива неща – повече, за да те отпуснат и облекчат, за да си произвеждаш сама ендорфина. Ако работата се закучи и се стигне до секцио примерно, нямаш много алтернативи – там можеш да избираш кой да е с теб в операционната и до там- упойката обикновено е спинална, но по преценка на лекаря – може да реши и да е друга - сама не можеш да избираш. Иначе, ако си будна, пак слагат бебето на гърдите ти, засуква и т.н. Таткото може да е от страната на паравана или на главата – където иска.

Основното нещо в плана за раждане е Дулата – човекът, който ще е с теб. Трябва да познава всички етапи на раждането, техниките, всички пози, които са добри, съответно лоши, какво трябва или не трябва да правиш, какво са контракциите, колко продължават, как точно бебето се изхлузва от майката, защо се аспирира, какво е инжекцията за отлепяне на плацентата и т.н. Обикновено това е таткото и когато се готвиш за активно раждане, той посещава курса с теб. Това е човекът, който "комуникира" между теб и акушерката. Човекът, който те разсмива и когото хапеш и ругаеш. Човекът, който ще ти върне спокойствието, съответно ендорфина.

За яденето и пиенето не знам – никога не са ми казвали, че не може да се яде и да се пие, но съм виждала родилки, които ходят насам-натам със започнали контракции с бутилки минерална вода. При мен нямаше време да ям или пия. Не знам как стои въпросът, ако си на системи, с епидурал или спинална (секцио), но това, че никой не ми е казвал, че не се пие/яде ме кара да мисля, че може да се яде и пие.

Въпрос: Да те "бърникат", докато раждаш - това тук е толкова често практикувано, че се приема за нещо нормално (въпреки че за всяка родилка е доста неприятно). А когато се очаква голямо бебе (4 кг. и нагоре) пак ли се действа по същия начин? И как наистина си имала сили веднага след раждането да станеш, за да се изкъпеш, като знам аз два дни не можех да стана, докато не ми вляха кръв?

Отговор: Ами не бърникат - преди да ми провери разкритието (а те трябва да го направят, за да знаят раждаш ли наистина), акушерката ме изчака да спрат контракциите и да й кажа кога. Но аз докато кажа кога и почна нова, та си почака... Бях на колене на пода, като го направи. После имам още веднъж намеса – като спука водите, но там не е бъркала с пръсти, а само с клечката. Пак чака да премине контракцията и не болеше. В България ме болеше, защото точно, когато си в контракция, те проверяват и то по 100 пъти – не знам защо.

Забравих да напиша - тука не бръснат, не правят клизми. Това, което на мен ми направи впечатление, е че не кървих по време на разкритието, което ми се случваше в България – може би, защото проверявайки те, акушерките натискат шийката повече и тя се разранява – не знам. Може и заради друго да е.

А за това,че съм имала сили – ами, ако не крещиш и не се гърчиш от болка, няма и да се измориш. При първото ми раждане от многото напъване цялото ми лице и очи бяха в кръвоизливи, коремът със синини от това, че скачаха по него - сега такова нещо нямаше. Но тук не напъваш, като кажат – напъваш, когато искаш. Става за повече време, но мисля, че затова и има време перинеумът да се отпусне. Главичката се показва и скрива с няколко напъна, докато излезе. И всички чакат наоколо, без да те докосват - когато ти си готова. Бебето няма как да остане вътре. Масаж на перинеума ти правят (ама това е по желание), но той няма нищо общо с бъркането и не боли. По-скоро да дава опора на кожата, докато главичката прорязва.

Въпрос: Разкажи и за този обичай при вас - как невръстни момиченца присъстват на раждане на роднини.

Отговор: Ами то не е обичай, но понеже тук на раждането се гледа като на незабравимо преживяване (и то е такова и наистина е магията на живота!) и не се свързва с мъчение и болка, жените често раждат с по-големите си деца и близки. Аз, като бях бременна, една позната (не особенно близка) искаше да съм й се обадела, като почна да раждам, да вземела да прати дъщеря си с мене, че не била гледала още раждане. Момиченцето беше на 7-8 годинки .

Та децата гледат. Защото жените нито крещят, нито пищят, нито кървища и екскременти текат. Аз имам някакви предразсъдъци за дете, и то непознато да ме гледа, макар че примерно мъжът ми не го е приемал като гледане на интимни органи. За него това е магия и иска да го преживява отново и отново. Сега иска да изражда той, иска да снима (на което аз се възпротивих ужасно), но пък истината е, че много пъти ни се е случвало да ходим на гости на местни хора и да ни извадят снимки да гледаме бебето и те да започват от раждането – прорязването на главичката и т.н. Мъжът ми винаги е коментирал снимките с ужасен ентусиазъм и трепет, а аз се чувствах неудобно, че гледам интимните органи на други жени и то на негови приятели ... Ама като че ли той не виждаше това, а само бебето. Е, благодаря - аз такива снимки не искам! Макар и да гледам раждания без проблем.

Няма да взема сина си да гледа как раждам, няма да взема и други деца. Но местните го правят. Споделят момента цялата рода, всички ги обхваща еуфория, магията е навсякъде, абе като наркотик.

И раждането наистина е магия, момичета. Незабравима, неболезнена, прекрасна и неземна... Ох, разревах се.

Въпрос: А това, че тук още се лежи два часа с торба пясък на корема и се схващаш цялата? Без коментар просто.

Отговор: Тук матката пак се свива, но от сукането на бебето и от това, че то лежи на гърдите ти. Не от торби пясък докато горкото бебе лежи на студено някъде самотно.

Въпрос: А как постъпват с недоносените бебета?

Отогвор: Повечето млекопитаещи раждат деца, които могат да се хранят сами. Човешкото бебе обаче не е готово за живота, когато се роди, сравнено с повечето животни. То се ражда като малкото кенгуру - още не е готово за средата навън. Тези прилики са дали името на Kangaroo Care (кенгуру-грижи).

Майката е тази, от която се нуждае бебето! Не от инкубатор или лампа, която да го стопли! Това важи особено за недоносените бебета. За човешкото бебе допирът на майчината гърда на голо дава топлина, мляко, комфорт, стимулация и защита.

Основите на грижата са в това никога да не се разделя майката от бебето "кожа до кожа". Ползите от това са нечувани и невиждани от медицината при недоносените бебета. Това е и част от лечението и съзряването на тези деца в тукашните болници.

Доказано е , че дори бебета по 1200 грама се чувстват и растат по-бързо и по добре на гърдите на мама, отколкото в инкубатора. Тук има специални отделения, наречени "кенгуру отделени"я, където бебетата, които са недоносени се отглеждат, инкубирайки ги в пазвата на майката.

Сега не ме бийте, но тука се смята,че инкубаторите вредят на развитието на мозъка на недоносените и те трябва да са на гърдите на мама. Бебетата на гърдите на мама нямат проблем с дишането, имат постояннен добър сърдечен ритъм (някак си необяснимо той влиза в крачка с ритъма на майката и преместени в инкубатора пак се разваля, същото става и с дишането), млякото на майката е винаги там (при тези грижи естествено бебетата сучат, а не се хранят с формула), недоносените се науждаят от около 5мл мляко на всеки половин-един час – това става лесно, когато бебето е на гърдата. Не така обаче става, ако се храни със сондата в инкубатора.

Тези грижи са не само за недоносени, а и за здрави деца. Тук учат майката как да носи бебето по маймунски в себе си и как то да цока, когато иска. Много нецивилизовано, но работещо!

Ето защо в интензивните отделения тук е пълно с майки, а не с инкубатори. Аз писах, че кърмех бебето си голо, когато беше само на наколко месеца с респираторен дистрес, не можеше да диша само, както е със всичките си системи и джаджи. Когато не сучеше, го оставяха да спи върху мен, пак на голо и само ни завиваха с едно одеало. Изписаха ни веднага, когато бебо можеше да се храни сам и да диша, за да продължим у дома. В болницата аз седях на един пластмасов стол, бебо в креватче, но постоянно ме подканяха да го вземам на гърдите си на голо. При всеки опит да го облека да не настине сестрата го разсъбличаше и ми казваше аз да се облека - да не обличам бебето - то си е на 37 градуса инкубатор.

Въпрос: Платено ли е раждането в Южна Африка? Колко струва?

Отговор: Идея нямам сега колко ще струва, но активното раждане преди три години ми излезе нещо като 350-400$. Това с кафетата след раждането. Не включва упойки и доктори обаче - само активното необезболено раждане, наема на центъра за активно раждане, акушерката и медикаментите. Прегледите по време на бременността също са отделно. Иначе раждането може да стигне и до 10 000$, ако искаш секцио по желание в скъпа луксозна частна болница.

Ако родиш в държавна болница, е безплатно, дори и да не си здравно осугурена (но там раждането е активно и секциото е само по медицински причини). В отношението на акушерките в частните и държавните болници няма разлика - разликата ще в това, че на едното място пердетата са от сатен, на другото са памучни. И не във всички държавни болници има джакузита, в повечето са обикновени вани, макар и по-големички.

Въпрос: Чувала съм, че секциото по желание го има само в България, заради рушветите. Мислех, че по света не го правят без медицински причини.

Отговор: Ами има го, има си тарифи за това в частните болници, но медицинските застраховки не го покриват. Това е като пластичните операции. Е, може да има и по-скъпи застраховки, които да го покриват - не съм много наясно. Може би защото е разрешено, не е популярно, но това си е част от свободата на избора. Не може да се сравнява с България - там жените раждат секцио, защото ги е страх от болката, тук това не е причина. Като цяло масово се ражда активно у дома, в центрове за активно раждане или болниците, но има и жени, които раждат с епидурал или секцио.

Не знам дали в България ще се променят нещата, но определено няма, ако майките не искат и не настояват за тези промени. Много е труден балансът, назад към природата, но ето виждате, че може да стане и да се ражда естествено, въпреки медицинския персонал и това, че имах някакви усложнения и че ме преместиха в операционна.

*Тази тема предизвика страхотен интерес сред майките във форума и много въздишки за това кога и у нас ще е възможно да се ражда максимално естествено и природно. Надявам се скоро наистина това да стане реалност и болниците да осъзнаят, че Активното раждане (в смисъл, раждане, в което майката участва активно, а медицинският персонал се намесва само при спешност) е пазарна ниша, която чака да бъде запълнена и ще привлече много клиенти/пациенти.

Темата е много дълга, а стилът – повлиян от формата на писане във форума и доста разговорен, поради което ви предлагаме само откъсите, пряко свързани с раждането в Южна Африка, с минимални стилистични редакции и разместени параграфи, за да се запази логичната последователност. Цялата тема може да се прочете тук: Маймунската тема