Приказкотерапия. Какви приказки четем на децата ни?

То като се замислиш и за големите е същото. Така нашумелите напоследък книги на психотерапевта Хорхе Букай са само приказки и притчи, а всъщност са сеансите му с пациент(и). Даже и библията е от притчи, т.е. един вид приказкотерапия.
Оля, а това за приказките с насилие, всъщност може би идва оттам, че едно време, когато са измисляни тези приказки, аудиторията на слушателите им са били доста по-големите деца. При по-големите светоусещането и усещането за реалност/измислица е по-различно (и е било такова и преди 200-300 години) Освен това тогава животът е бил доста по-жесток (физически). Отплеснах се, мисълта ми беше, че ако пренесеш приказката във времето на създаването й, тя ще има малко по-различно звучене.

А сега на темата. С приказките, мисля си, е като с всичко друго - какво може и как влияе, се диктува от конкретното дете. Ето, моето голямо дете изобщо не се впечатлява от ужасии. Беше на 4 когато изгледа Властелина на пръстена, на 5 гледа Индиана Джоунс и т.н. Знае, че е измислено и не се впечатлява. Сещам се обаче за случай в нейната ДГ, когато детето така се беше впечатлило от Хензел и Гретел, че сънувало кошмари. Бяха стигнали до психолог.

И моите наблюдения съвпадат с тези на Мими, най-въздействащи са измислените от мен приказки с истински герои и преплетени със събития, отговарящи или на реални случки, или на мечтани такива. Детето да се разпознае и да прегърне приказката като своя. така посланията стигат доста "естествено", то само си ги открива.

Аз лично никога не съм се травмирала от това, че вълкът изял някого, а после ловецът му разпорил корема и т.н., но децата са различни, има по-чувствителни... Бих изчакала с този тип приказки, докато стане на 5 и бих опитала внимателно, за да видя как ще реагира.
От друга страна... не виждам особено дълбок смисъл точно в тази и други подобни приказки...

Да, може би има нещо вярно в теориите за индигови и всякакви такива деца.
Може и просто да не помня, но аз винаги приемах, че на "лошите" така им се полага и останалото не ме вълнуваше повече. Може би затова ми оъне 20 и кусур години да си изработя нюансиран, диференциран поглед за живота и хората в него... Може би това е нещо, с което "новите" деца се раждат...?

Здравейте! И аз да се включа, защото приказките са ми любима тема!
 
Olga - това за приказотерапията ми стана супер-интересно! Наистина, ако имаше на български щеше да е още по-добре!
 

Мога накратко да кажа, защо от край време се четат приказки за децата: Метода на приказката е чрез индиректен начин да се повлияе на детето. Т.е. всичко в приказката е като в съня. Не е реално, понякога даже няма явна логика или смисъл. Но - в приказките, както и в сънищата има много символи. Всичко е "скрито" и закодирано. Това е така, не за да затрудни децата, а напротив - по този начин се заобикаля съзнанието. То вижда само красиви русалки и лоши пирати, а всъщност през това време историята прониква директно в подсъзнанието на детето. Там отива самия смисъл на приказката, усещането от поуката... Т.е. приказката е като сън, а съня, както Фройд открива е много добър метод за контрол на подсъзнанието.  
Разбира се този метод го има и в много филми и книги и по същия начин влиае на хората, но за да научат някоя важна житейска мъдрост или поука - приказките са добрия метод За лечението с приказки - предполагам, че обяснението е подобно?
За мен лично - приказката е чудесен начин, да се възпитава и учи едно дете. Така по един интересен начин, ненатрапчиво се възпитава ценностната му система, вместо да се наливат сухи знания.
 
Tinkerbell - и аз мисля точно така! Класическите приказки са писани за други времена, когато проблемите са били други и начина на живот съвсем различен. Тогава това да се убие животно или човек не е било нищо стресиращо, а част от ежедневието
 
За Червената шапчица се отнася същото - за смисъла на приказката - не случайно има толкова фройдиски адаптаци, където вълка дебне красивата червена шапчица. Идеята е младите девойки да не се заговарят с чужди мъже До наши дни възрастта малко е паднала и поуката е малките дечица да не си говорят с непознати!
 
Относно насилието в приказките - това е много относително, защото не толкова самото насилие е проблема, колкото изразните средства, които са остарели и звучат чуждо и плашещо за децата. Ако ловеца дойде и просто застреля лошия вълк едва ли някое детенце ще се стресне, но това, да разпори корема му с ножица и после да го зашие звучи доста по-психарско...Иначе трябва да си признаем, че страшното привлича децата и в това няма нищо лошо! Хелоуин е пример, който ми хрумва в първия момент - а това е предимно детски празник в който всички се плашат:) Въобще - страха е част от приказките и то интересна част, но е добре да се пишат нови и по-съвременни приказки според мен!
 
"Звезден прах" е една хубава съвременна приказка (под съвременна имам предвид, че сега е писана - иначе е пълна с вещици, пирати и какво ли не, което е подходящо да се разхожда в една приказка:))
 
А книгата, която ме заплени тотално е "Златния компас" (Тъмните му материи) - страхотна книга! Вярно, че са за по-големи деца, но това е истинска литература и е жалко, че няма много такива книги... (или поне не на нашия пазар).
 
А като бях малка препрочитах редовно "Приказка без край"... сега продължавам да чета Михаел Енде - също чудесен съвременен писател.
 
Много се отплеснах - ще ме извините, но темата е благодатна