назад За птичките и слончетата. Или може ли днешното училище да отговори на нуждите на децата ни.
- Влезте или се регистрирайте за да направите коментар
Ето една много интересна притча за обучението на птичките в слонското училище http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=309867
Статията ми образува много въпроси и за съжаление намирам много малко отговори. Какво можем ние да направим за да подготвя нашето училище наистина добри и доволни от себе си и познанията си и птички, и слончета?
Именно по повод на образованието на децата искам да споделя с вас един откъс от "Къде на майната си зимуват звездите по пладне или как да прилапаме един милион решения". Много силно впечатление ми направи още първия път, когато го прочетох и ме хвърли в сериозен размисъл. Това е един съвсем различен поглед върху образователната система, от страничен ъгъл, и то изключително еретичен. Първоначално не става въпрос за образованието, а за здравето като цяло, но нямаше как да го пропусна, защото се размива смислово без него. Надявам се да ви е интересно. Ключовите моменти съм отбелязала в болд.
Преди известно време завършихме едно изследване. Отначало дори не разбрах, че тепърва навлизаме в истинско проучване и твърде късно усетих къде забихме, в какви дебри. Днес съм убеден, че още не съм пристъпил дори към работата, чийто резултат така ме изуми. Не само ме изуми, а направо ме уплаши. С мащабността си.
Не разбирам, нима хората не знаят, не се досещат, не подозират какви са причините и колко лесно е решението на проблемите им?!
Ще споделя само някои резултати от изследванията на нашия отбор.
Задачата ни бе да търсим начини за подобряване на здравето на хората. Сега имаме прекрасни резултати в лекуването на поне стотина заболявания.
Една от насоките ни беше възстановяване на зрението.
Навремето трябваше да изучим какви процеси протичат в зрителния център в мозъка при възстановяване на зрението. Разбрахме се с някои институти за съвместно научно изследване и започнахме.
Правим енцефалограма, фиксираме дейността на нужния участък в мозъка. По този метод точно може да се определи дали човекът има нормално зрение или не.
Очите са отпред, а центърът за обработка на зрителната информация е в областта на тила. Както винаги - предницата гледа, задницата мисли.
Вижте диаграмите (За жалост няма как да видите диаграмата тук, но ще се опитам да обясня накратко - при нормално зрение ритъмът на работа на зрителния център в мозъка е изобразен като силно нагъната и начупена линия, а при слепият линията е слабо нагъната, почти права, същото важи и по-нататък за слуха и всички други изследвани участъци на мозъка в експеримента). Първата е ритъмът на работа на зрителни център на средностатистическия мозък. Изследваме сляп човек и получаваме стойностите N2. Изследваме стотици слепи. При всички импулсите са сходни.
Още веднъж погледнете диаграма N2. Обобщаваме данните и какво получаваме? Закономерностите в разликата между здравото зрение и инвалидността.
По същия начин изследваме центъра на слуха. И забелязваме същата разлика, същите категорични закономерности.
Поручваме обонянието. И там е същият хаос.
Значи това е обща закономерност!
Е чудесен проблем си тропнах на главата. Веднъж си казах стоп, стоп, стоп. Да се опитам да проверя други участъци в мозъка. Намерих помощници - учени, направих лаборатория и им поставих задача да намерят мозъчни участъци със същите показатели. намерих ги! И стана тя една...А как спокойно си бях живял дотогава!
Един от участъците е епифизата - пинеалната, тоест шишарковидната жлеза, и някои други точки в мозъка.
Ето човека - на пръв поглед абсолютно здрав, без физиологични аномалии и отклонения. Като всички няма миг покой- семейство, деца, заплата. По умствени показатели -явно съвсем нормален. По външни данни - гордостта на квартала.
Но защо тогава в тази зона на мозъка му се явява крива на инвалидността? И не само при него - при 75-80 на сто от изследваните. Слепите и глухите не са чак толкова много, а този тип хора са доста голям брой! Що за дяволска болежка!
За да направим повче изследвания, се ориентирахме към най-леснодостъпното и гъстонаселено място - училището. И тук ни очакваше поредният дар - всички данни се обърнаха с краката нагоре.
Тук здравите шишарки са 75-80 на сто. А инвалидизираните - 20-25 на сто.
И още една тъжна закономерност: колкото по-голям е ученикът, толкова повече се инвалидизира. В десети клас здравите са само около 30 на сто.
Проверихме студентите. Фантастика! Главно инвалидизираноте шишарки влизат да учат. Откривахме 10-15 на сто здрави. А пък повечето от тях ако щете вярвайте после по един или друг начин изхвърчат от там насила или по собствено желание , накрая завършват единици, 3-5 на сто.
Накъде бием, как мислите?
Да се върнем в училището...не, по-добре направо в дестката градина или в яслата. Малките деца трудно се изследват по-продължително време, те са с повиешна скокливост и еднакъв знак изгряващ по хороскопа - скакалец. Та се наложи в крачка да изобретим някои неща.
Сложихме на главите си шапки невидимки и разни други приказни чудеса със специални приспособления. Докато им правехме смешки с червени гъбести топчета на носовете, успяхме да запишем на данните на пинеалните им жлезички.
Но резултатът от клоунадата не беше никак смешен.
Сред маляците инвалидите са почти колкото здравите новозавършващи висшисти. - 7-12 на сто.
Значи следващата ни задача е да разберем от какво все пак са "болни" тези 7-12 на сто инвалиди? Тялото е наред. Умът - още повече. Забелязахме, че са дори по-умни от другите деца.
Стоп, машина! Еврика!!! Първа индикация! Твърде умни са! Толкова мънички, а толкова будни, че вече знаят да четат и да пишат.Но са малки старчета... Маразматици!
Мислят с възрастни мисли. Оперират с възрастни мисли, произнасят възрастни думи, малки папагалчета. Просто чудо деца, само без крилца.
Интересно какво става с тях в училище.
Най-добрите ученици, отличниците, гордостта на училището - стават първите ни лястовички инвалиди в списъка на "шишарките".
А кой е стигнал до абитуриентския бал със здрава пинеална жлеза, въпреки всички усилия на педагозите?
Тези здрави деца окончателно ни смаяха. Оказа се, са най-непослушните, грубияните, белмондовците в очите на даскалиците. С намалено поведение. Просто "хулигани".
*************************************************************************************************************
Но отличниците обикновене стават много добри, прекрасни, превъзходни...изпълнители на чужда воля.
*************************************************************************************************************
Нарочно се хванахме да проучим хулиганите, за да намерим главната закономерност в поведението им. И забелязахме следното.
Повишено внимание! Най-сетне открихме!
Интуицията!
Успяхме експериментално да докажем, че освен известните си функции, пинеалната жлеза отговаря за времево - пространствената ориентация на индивида.
Установено е , че тя е орган на възприемането и комуникацията. Експериментално е потвърдено, че тези участъци в мозъка резонират, а после приемат и предават информация в пространството.
Засега обаче ни интересува само една способност на тази жлеза - да предусеща бъдещето.
Нека се върнем пак към хулиганите.
Обърнете внимание! Интуицията точно на този училищен "хулиган" е развита повече, отколкото на останалите. И по-късно е така. Точно при хора, които педагозите на са успели докрай да вчовечат, нормалната функция на епифизата се запазва. Такива ми ти работи!
При тях интуитивното мислене с годините дори се засилва. Те се освобождават от много изкуствени ограничения на околния свят. С времето се вписват в общоприетите закони, но всъщност живеят извън законите, по други правила, които сами са си установили, защото всеки от тях е Личност.
Помните ли какво говорихме за Личностите? Сега разбирате ли откъде се появяват?
А знаете ли, че Айнщайн е бил изключен от гимназията?
А известно ли ви е, че умните даскалици пишели двойки по химия на Менделеев, защото той не повтарял като развалена грамофонна плоча урокът, който трябвало да назубри?!
Този списък може да продължи до безкрайност. Да не припомняме на тази страница титаните и гигантите на човечеството. Повечето имат същата съдба.
Мислите ли, че в наше време отношението към Личността е по-добро? В никакъв случай!
Обърнете внимание. Сред истинските звезди в популярната музика малцина са завършили консерватория. Най-често ги изключват или изобщо не ги приемат.
*************************************************************************************************************
И темата е много интересна. Спомням си, учителят ми по рисуване как ни казаше, че всички сме като слепци на практика - реалността ни е четириизмерна , а ние виждаме тримерно. Все едно може би както една мравка вижда кубът като квадрат, така и ние не можем да видим по-цялостна картина. Виждаме куб. Знаем,че е куб. Казали са ни,че е куб! Но децата, гениите, просветлените вероятно виждат друго. По-цялостна реалност. Чрез сурцето си, интуицията си, с трето око(закърняла жлеза) или както и да го наречем. На децата всички дружно им помагаме да забравят тази реалност и им обясняваме упорито, че точката е точка (а не част от линия, или окръжност, или сфера..или не знам още какво), т.е. че не могат да летят. Учим ги да мислят фрагментарно. Като започнем от родители, медии, образование...храната, която поемаме... всичко помага за "затъпяването". Но вероятно такъв е естественият ход на нещата, на еволюцията.
В статии за така наречените деца индиго и кристални деца, попаднах на теза, че тези така зачестили масови убииства от деца, са извършени точно от такива 'деца индиго' - които са по-чувствителни, виждащи, със самостоятелно мислене и изострено чувство за справедливост и непримиромост. Също и увеличаващите се случаи на аутизъм 
. Особено в САЩ.
Но аз бих започнала направо и с разделението - кои са слончета и кои птички? Защото не мисля, че повечето деца са слончета и за тях училището в сегашния си вид е добре приспособено.
Според мен всяко дете е безкраен потенциал. И носи възможността да се почувства слонче или птиче (за което играе роля системата). Може би възрастните сме вече слончета 
Системата винаги е тромавата и пречеща (сигурно затова я има). Но самият факт, че мислим и говорим по тези въпроси, значи отношението се променя. Както и за активното раждане, и по много други въпроси. Разбира се са нужни много усилия и ентусиазъм за всяка промяна.
Благодаря за статията.Писана е от една моя позната,която ми беше като по-голяма сестра навремето.Бях загубила връзка с нея,но сега се надявам да я възстановя.
Иначе по темата- за себе си намирам решението в частното образование.За мен най-важно е децата да са самоуверени и това донякъде решава проблемът със закърняването на крилцата им.Колкото и да не ни се вярва средата вкъщи е най-важна почти през целия период на образование.Така че ако ние научим децата ни да учат наготово решения-някой може да ги направи такива каквито не са.
Просто ме разбихте бе хора. Много трябва да се замислим наистина.
Питам се обаче възможен ли е свят, в който всички са личности-лидери или все пак дори и инвалидизиращо сегашното оброзование е нужно, за да може тези огромни маси хора някак да си съжителстват безконфликтно. А който има талант и нетърпимост към авторитети ще си стане личност така или иначе по-скоро като изключение. Въпросът е доколко трябва останалите да се вкарват в калъп и докъде може да се остави свобода всеки да се развива посвоему без накрая да се получи пълен хаос. Интересно би било изследване сравняващо инвалидизирането при различните култури и общества - примерно при циганите или при племена, в които няма престъпност (забравих точно кои бяха, но има такива).
Ира, ти слагаш знак за еквивалентност между личност и лидер, а това не е така.
Всъщност от училище трябва да излизат мислещи индивиди, които имат реална преценка за силните и слабите си страни и могат да прилагат познанията си в решаване на практически проблеми.
Лошо е, когато на децата им се натрапват заучени отговори. Имам една много любима статия, която винаги давам като пример http://kosmos.pass.as/e107_plugins/content/content.php?content.30 Всъщност колкото повече отговори заучаваш, толкова по-добър ученик си А това, че заучените ти отговори са грешни, за кого има значение. Очевадно това не е недостатък само на бг образованието, дори напротив. В стремежа си да направим образованието ни в тон със западното такова, въвеждайки тестовите системи на оценяване, даваме все по-голямо предимство на наизустените решения, пред мисълта.
Лошо е, когато на децата се преподава без желание и без чувство. На всички ни е ясно, че да си учител не е професия, а призвание. Обаче кой призван ще отиде да преподава за жълти стотинки на келеши, които нямат грам уважение към системата. Който и учебен материал да вземем, той може да се преподаде интересно, увлекателно, забавно и не на последно място достъпно. Тук обаче западните модели на образование ни бият яко. Там децата учат държавите като редят пъзели, учат що е киселина и основа, като си майсторят вулкан, садят дръвчета и пишат съчинения на тема моят любим герой в древна Гърция.
Лошо е, когато децата завършват училище, без да могат да изложат гладко и да защитят логично мнението си. Лошо е когато детето няма никакво собствено мнение. Лошо е когато децата растат без граждански позиции и без идеали. Лошо е когато растат без креативни интереси и увлечения. И в крайна сметка, лошо е, когато растат без да виждат практическото приложение на знанията си.
В крайна сметка на света му трябват и слончета, и птички, и зайци, и лъвове.... И едните не са по-лоши от другите. Обаче образователната система трябва да е такава, че да направи слончето силно, птичката артистична, заекът - бърз, а лъвът - лидер. Просто у всеки трябва да се откриват и насърчават силните му страни, като същевременно не се укорява за слабите.
Тinkerbell, в края на статията е този откъс: "Този много умен човек, също преподава и прекрасно вижда какво става, но при това смята, че няма никаква катастрофа, даже обратното, всичко е правилно и така трябва да бъде. Според него, на съвременното развито общество са нужни добри изпълнители. Творческите, мислещи хора също са нужни, но буквално единици. Затова цялата образователна система трябва да извършва отбор, отглеждане и дресириране именно на добри изпълнители, но да се учат да мислят младежите е съвсем ненужно: в съвременното общество това само ще попречи на бъдещата им професионална дейност, няма значение каква е конкретно. Що се отнася до творческите личности, за тях няма нужда да се безспокоим: онези, които са действително талантливи, така или иначе рано или късно ще пробият. В крайна сметка, изобщо няма значение какви предмети учат тук, в университета (или поне началните курсове). Вместо физика и математика, може да ги накараме да зубрят например латински (жалко че няма достатъчно преподаватели). И без това, в бъдещата професия никаква математика и физика няма да им трябват. На нивата на училището и университета е важно да се извършва подбор и дресиране на най-послушните, трудолюбиви и изпълнителни - това е всичко. " - и аз така мисля.
Ама то зависи кой какво разбира под отделните понятия. Аз възприемам "птичките" от статията не като някакви велики, хвърчащи, самозабравили се индивиди и разни други дето заслужават да бъдат дресирани. Птичката за мен е метафора на всички онези неща, които са нормални и дадени изначално на човек - а именно, че всеки човек е уникален , че всеки притежва дадености и заложби, които е нормално да следва и развива и да се чувства щастлив . И единствено така може да е полезен всъщност и на другите. Не мисля, че хората се делят на талантливи , творци и на не такива. Човекът, който си гледа домати на село, чиновникът, артистът...всички те могат да са творци, а може и не. Зависи как го правят, защо го правят..ТЕ ли го правят, или така им е втълпено, че трябва да бъде. Дали са откровени в това, което правят. А това е последното нещо, на което се набляга в училище - да опознаеш себе си, да откриеш накъде да вървиш. Както казва Тинки - да имаме реална преценка за силните и слабите си страни и да ги прилагаме на практика. А това няма как да стане ако не си мислещ (то и тва понятие е много относително,де), ако следваш вкарани модели, желания и .т.н. Общество от нещастни, натоварени индивиди, не знаещи какво искат и защо. Докато има жадни да управляват, ще има и лесни за управляване.Но съм съгласна, че нещата са такива, каквито трябва да бъдат, и се променят плавно. Системата и свободата на индивида са взаимно провокиращи се и променящи се. И ние сме в тази игра, и децата ни...
Съгласна съм и, че семейната среда е много важна. Но аз лично това, което мисля, че можем да направим за детето ни, е да му осигуряваме повече време сред природа (тя може да му даде по-верни отговори отколкото аз), също така да има поглед върху повече неща, повече системи...за да разбере, че системата е просто система - начин на организация в момента, а не нещо вездесъщо, определящо и на което да се вярва.
И аз съм за смяна на системата, но дали е върос на смяна на учебната програма и методиката? Ако гледате филма Zeitgeist addendum ще научите една теория, че корените на всички злини на системата са в погрешната мотивация на хорат изначално - да се печелят пари, без значение на последствията. Малко утопично може би се предлага да се премахнат парите, да се остави черната и досадна работа на роботи и така да се осигурят безплатно порядъчни условия за живот на всички, а като мотивация да се върши някаква работа все пак да е "общото благо". Хм. Филмът е интересен и го гледайте за обща култура.
Повдигам тази изключително важна тема с линк за интервю с Василена Доткова във вестник "Култура":
http://www.kultura.bg/bg/article/view/16704
Става дума за въвеждането на задължителни оценки в БГ училищата от 2ри клас.
Момичета, нашите деца още са малки, но какво ще правим, като достигнат училищна възраст с тези практики в БГ училищата, акълът ми не го побира.....
Намерих и един интересен блог за образованието, аз поне не го знаех до момента:
http://tochitsa1.blogspot.com/
Отделно, в блога на Василена Доткова (www.blizodobebeto.com) последните постинги са на тема образование, образователна среда, стимулираща ученето и пр. Доста интересна храна за размисъл ми даде!
аз ги следя и двата блога и доста се паля на подобни теми, въпреки че детето ми още не се е родило 
но просто не мога да остана безучастна и не искам детето ми да ходи на детска градина и училище - такива каквито са в момента в бг изпитвам лек ужас от предстоящия сблъсък с учителите и със системата, те първите общо взето са продукт на второто, но не само... все повече чувам от познати, че се замислят да спрат децата си от училище и да минат на алтернативни форми на обучение, ако нещата продължават така. напоследък доста се говори за тези проблеми, даже по бтв сега има кампания за издирване на небивалиците в учебниците.
а сегашният министър на образованието е доста амбициран да промени из основи вредните практики на преподаване и аз смятам, че говори доста смислено, но... да видим какво ще направи.
а защо не и домашно? - Това е според мен разковничето.
Само че, има доста голяма вероятност детето да се превърне в някакъв социален outcast в последствие.
Има една много хубава (и много тъжна за мен) книга - "Brave New World" на Aldous Huxley.
Такива като нас започват много да наподобяват точно на salvages, които описва той - хората възстанали и излезли от системата. Но там е само книга, а ние сме в реалността за съжаление...
да, но едва ли е в домашното образование разковничето... защото децата имат нужда от общуване и социализиране. най-важното според мен е да се реформира образователната система - нещо, което в България не се прави вече 20-30 г. Василена много добре е разгледала проблема в този постинг: http://www.blizodobebeto.com/2010/02/15/homeschooling/. пише че в други държави нормалните училища вече се противопоставят на етикета "алтернативно", защото и те са се реформирали страшно много и са взели най-добрите практики на алтернативните.
а тука, ако не ходи на училище, вариантите за детето са частни уроци, самоподготовка, такива неща... не знам доколко е осъществимо.
Не смятам, че образованието вкъщи прави децата некомуникативни и социално изолирани. Но си мисля, че има други минуси и за мен най-големият е, че и аз трябва да си стоя основно у дома :) А аз май не съм от този тип хора, т.е. не мога, искам среда, развитие, комуникация навън...
Освен това ми се струва, че децата, които получават образование вкъщи, трудничко се научават да се съобразяват с другите хора, да са адаптивни...в добрия и в лошия смисъл. Особено ако децата в семейството са само едно или две...
Не знам, истината е, че нямам ясна концепция за homeschooling и дискусия по въпроса ще ми е много полезна.
една интересна статия, която съм пропуснала: http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/02/25/864856_ima_nadejda_-_i_prosvetn...
и групата във фейсбук, посветена на проблема: http://www.facebook.com/home.php?ref=home#!/group.php?gid=272330905915
Да, това го четох. Този просветен министър изглежда доста просветЕн ;) Надявам се да се отрази това и върху образователните програми като цяло.
преподавал ми е в университета - беше ми един от любимите преподаватели - много се надявам да свърши нещо добро...
Мимасче, Арабистика ли си завършила?
не - История:)
той ни водеше лекции по Древен Египет:)
Днес сутринта беше гост в Тази сутрин на бТВ и определено звучи доста смислено.
Каза нещо интересно - от края на този месец до октомври месец ще се организират кръгли маси за обсъждане на промените в Закона за орбазованието, което включва и плановете за обучение и националните образователни стандарти. Опитвам се да намеря някаква информация на сайта на МОНТ, обаче за момента няма.
Може да се види под каква форма може да се взема участие.
В събота (13 март) по "бТВ Репортерите" от 19.30 часа ще излъчват предаване за хоумскулинг.
Май няма да успея да го гледам, но дано го има после онлайн!
Ще гледам!
Миленка, трябва да го има след това онлайн - до момента не ми се е случвало да търся нещо и да го нямат.
Попаднах на тази книга, може да е полезна някому:
bgrecon.commentary.net/bgrecon/DBell/dbug/Contents.htm
Хм, попрелистих книжлето и е с доста силна религиозна насоченост. Подхождайте критично
аз гледах бТВ Репортерите, но ми се стори доста тенденциозно представено домашното обучение. също като с домашното раждане в Габрово, излезе едва ли не като нещо ненормално, изродено, рисковано... сякаш материалът беше направен, за да гледа и да се мае средностатистическият българин, и да цъка с език, "как може да има такива луди родители!". всеки път като спомена на някой за домашно раждане ми се казва "а ти не видя ли какво стана в Габрово!", демек - пример за падение някакво, а то семейството си беше и сигурно продължава да си е много добре.
някакси и самите родители не бяха много убедителни, а децата ги представиха едва ли не изолирани и нещастни. показаха някакви учителки и училищна психоложка, които защитиха образованието в училище, ама и те не ми вдъхнаха много доверие, нито кадрите с учениците, наредени по класните стаи, които пееха дружно под акомпанимента на пиано, сякаш са ги изкарали на манифестация. май с това се опитаха да ни убедят, че творческите занимания не са пренебрегнати в нашите училища
от друга страна майката, която обучава и четирите си деца у дома каза, че не вярва училището да им даде необходимото, защото било като инкубатор, то си е така де, ама се опасявам, че и тя самата може да стане инкубатор за децата си, да им налага нейните си рамки и да ги психира, ако не им дава достатъчно свобода. просто тука границата е много деликатна и аз не мога да преценя кое е по-добре...
в крайна сметка по-пълна и положителна информация за хоумскулинга получих от някои форуми, а не от краткия репортаж по бтв.
Доста комунистическо мислене и странното е, че си съгласна с него, при все че в този сайт, доколкото виждам се обсъждат въпроси какво можем да направим за да променим системата,или какви са алтернативите, които можем да предложим на децата, учейки се от вече създадени новаторски подходи- като най- изходна точка, като това е базата, върху която се обсъжда и се споделя. А ти се връщаш в първи клас- що се отнася до твоето мнение- съжалявам че има млади хора, които са за роботизирането. Хем се впечатляваш от откъса на Норбеков, хем поддържаш тезата да си седим в матрицата, че по- сигурно. Странно, много странно.
Виж това: http://vbox7.com/play:aa9598e271
Е аз само цитирах от статията - и се съгласих с това, което пише в нея. Цитатът е за това как действа в момента системата. Учим неща, които са адски НЕнужни в повечето случаи - това особено важи за висшето образование по архитектура - от него имам най-пресен спомен. Съгласна съм, че системата е кофти, но дали трябва да я отречем изцяло?
Това, че го има този форум и пишем в него не доказва ли, че все пак има хора, които успяват да мислят извън рамката, въпреки че са получили образование като всички останали? Предполагам повечето хора тук са ходили в нормални училища, а не идват от алтернативни някакви с невероятно по-различен подход. Някои стават мислещи хора, въпреки системата, не благодарение на нея. Не казвам, че трябва да си затваряме очите и да търпим, когато нещо не е наред. Но образованието за добро или лошо е най-консервативната система - промените в нея стават трудно и бавно.
Училището убива креативността. От една страна проблемът не е ли в конкретните учители? Не зависи ли от самия конкретен учител какво ще направи - дали ще предпочете да проведе един скучен и монотонен час като възпроизведе учебника или ще използва написаното като един повод, за да накара децата да мислят, да говорят, да потърсят сами информация и смисъл, да създадат нещо сами или в група. Аз съм благодарна на учителите, които са ме учили по втория начин. Нямам точен отговор на въпроса как втория тип да станат повече от първия и как детето ви да попадне на такива. Но не мисля, че сегашната система изключва възможността първите да ги има и обратно, няма система, която да гарантира, че учителят ще бъде правилния човек. Дори в детските градини Монтесори и Валдорф има странни, налагащи се и изнервени индивиди, както навсякъде.
Може би ролята на родителите е да научат децата си на отношение към училището - че то не е всичко на света и учителите там са най-различни хора и не е нужно да се харесаш на всички, не е нужно да си съгласен с всичко, което казват. И това, че примерно да не си пълен отличник не е най-страшното нещо. И че матрицата е само матрица, а не смисъл на живота и последна инстанция. И примерно да гледате заедно филми като онзи. Изобщо да попълвате празнините, които училището отваря.
Училището се опитва да ни вкара в калъп, но какво друго според вас реално може да направи то? Дори и най-либералния подход предполага някаква посока, йерархия, правила, които едва ли отговарят на потребностите и разбиранията на всички. Дори домашното образование не гарантира, че детето ще получи най-доброто, от което се нуждае. Дали майката може да прецени обективно? Дали няма да наложи себе си твърде много и да осакати вместо да помогне на детето си с нейни амбиции?
От друга страна, със сигурност е въпрос на средства и приоритети на държавата и хората в нея дали ще инвестират в образование, за да има как нещо по-добро да се получи. В детските градини например са по 36 деца в група и в стая за не повече от 15, ако следим немския стандарт за 2кв м на дете свободна за игра площ. Учителят, който е само един, и при най-добро желание едва ли може да създаде нещо по-различно от казарма. Колкото и да настояваме за повече креативност и индивидуален подход при тези обстоятелства е май доста сложно.
Хубаво е да се търсят алтернативи, като кооператвите (горещо ги препоръчвам за децата до 3-4г, а при по-големи помещения и групи и за по-големи деца), но за съжаление те засега не са достъпни за всички. Т.е. системата като цяло остава непроменена, тъй като повечето деца не са в тях. А и в един момент децата от тях ще влязат в училище. И проблемът само ще е отложен.
Болна тема...