Травматичното раждане – една доста честа реалност

Елена Кръстева, психолог

Може би е трудно да се разбере как едно раждане, завършило с жива майка и живо бебе, може да бъде травматично, но е факт, че много жени са подложени на огромен психологически стрес или депресия, като резултат от тяхното раждане. Причините се отнасят най-вече до това как е протекло и е било преживяно раждането.

Какво представлява травматичното раждане?

Това е всяко едно трудно, тежко, дълго или кратко болезнено раждане, раждане с усложнения, секцио по спешност, раждане, в което е преживяна смъртна опасност или съществува страх за бебето. Освен обективните фактори, свързани с типа раждане, има и субективни фактори, които се отнасят до това как е изживяно раждането от страна на родилката. Едно раждане може да бъде преживяно като стресиращо и травмиращо при наличие на следните фактори:

  • бързото разделяне на майката и бебето, преди майката да може дори да види резултата на своите усилия;
  • отделяне на бебето в кувьоз и затрудняването на установяване на връзка между майката и бебето;
  • прекалени медицински интервенции и незачитане на личното пространство и нуждите на раждащата жена;
  • усещане за загуба на контрол над ситуацията;
  • усещане за загуба на достойнство;
  • от безлично до грубо отношение на болничния персонал;
  • липса на изслушване, на предоставяне на информация и на обяснения относно хода на раждането.

От психологическа гледна точка въпросът за травматичните раждания опира не само до това как обективно е протекло раждането, а и как е било преживяно от страна на раждащата жена. Приемаме за травматични не само трудните раждания, в които съществува реална опасност за бебето или майката, но и всяко едно раждане, което стресира жената и не й позволява да се наслади психически на изживяването си. Едно раждане би трябвало да бъде изживявано като успешно не само във физически план (здрави майка и бебе), но и в емоционален. Това значи жената да се чувства психически удовлетворена от това как се е справила и как е протекло раждането й, а не само от резултата на раждането сам по себе си.

Преживяването на едно раждане като травматично има голяма връзка с фрустрираните очаквания на една жена за това как би искала да протече раждането й. Много жени се подготвят дълго за мечтаното раждане, представят си как искат и имат нужда да протече то, и когато по една или друга причина нещата се объркат, следват редица противоречиви чувства, чийто интензитет може да варира.

Последици от травматичното раждане

Жените, които по каквато и да било причина са преживели травматично раждане, често се чувстват неразбрани от страна на околните – от лекарите, от обществото, дори от останалите майки, които не са имали подобно преживяване или не са отдали голямо значение на това, което се е случило. Има жени, които по-лесно могат да се примирят с несбъднатите си очаквания, но има и такива, за които невъзможността да осигурят на себе си и на детето си едно хубаво раждане отключва различни чувства – на неспособност, на скръб, на вина… Тези жени, тъй като не срещат разбиране от страна на околните, могат да се затворят в себе си и да се чувстват изолирани, сами сред останалите, които явно са се справили по-добре. Те са депресирани, затворени в болката и скръбта от неизживяното раждане. Освен това, могат да се чувстват виновни, защото не са могли да дадат на детето си най-хубавото посрещане, защото не могат да загърбят случилото се и да продължат напред, както ги съветват останалите, или защото не изпитват само щастие от идването на бебето си. Тези жени няма накъде да се обърнат за подкрепа. Това, от което се нуждаят, е едно място, където да се чувстват приемани, изслушани, разбрани, където да се уверят, че не са сами, че имат право да се чувстват по начина, по който се чувстват.

Едно травматично раждане може да има като последствие конфликт между желанието на една жена за още деца и спомена за преживяната травма.

Освен това, може да се появи трудност в установяването на връзка с бебето, което може да бъде разглеждано като постоянен спомен за травмата. Също така, може да се появи трудност в изпитването на тъй нареченото „майчинско чувство” и в изпълняването на родителската функция. Тъй като жената си дава реална представа за ситуацията и за трудностите, които изпитва, чувството за вина и неспособност са чести посетители в емоционалния й свят, което въобще не помага на положението. Разбира се, с течение на времето тази болезнена ситуация се преодолява и майката успява да поеме новата си роля и да се свърже емоционално с детето си. Необходимо е, обаче, да й бъде оказана подкрепа, било от партньора, от приятели и близки, от други жени с подобни преживявания, или ако трудността й е голяма и й пречи да функционира на ежедневно ниво – задължително от специалист.

Предпоставки за едно емоционално удовлетворяващо раждане

Най-важното е да бъдат зачетени нуждите и избора на раждащата жена – главно  кое я кара да се чувства сигурна и спокойна. От голямо значение е при желание да има избор за различни пози при раждането, възможност за движение, за придружител.
За да бъде изживяно едно раждане като щастливо, трябва да бъдат оставени да действат хормоните на щастието и привързаността – окситоцин и ендорфини, които както знаем, лесно биват подтиснати от хормона на стреса – адреналинът. 

Опитът на акушери, гинеколози и психолози на световно равнище показва, че едно недирижирано естествено раждане, при което жената активно участва в родилния процес, след като е била подготвена подходящо и информирана за опциите си, не е гаранция, но е предпоставка за изживяването на това толкова важно събитие като приятно и емоционално удовлетворяващо.

В 21 век, при толкова напреднала технология и ниво на медицинско обслужване, не е достатъчно резултатът от раждането да се свежда до жива майка и живо бебе. Би трябвало да се помисли малко повече за психическото състояние и на двамата участници в родилния процес. За жената е важно да изживее удовлетворяващо своето раждане, защото то символизира стъпването й в нова роля и й помага в установяването на емоционална връзка с детето си.

Групова терапия за жени с травматично раждане

Това са жени, които не са могли емоционално да изживеят раждането като приятно събитие, а по скоро като негативно, поради фактори, които имат връзка с това как е протекло раждането им.  Целта е да намерят защитено пространство, в което могат да се чувстват разбрани и подкрепени, да усетят, че не са сами, да могат да поговорят и най-вече да осъзнаят защо се чувстват неудовлетворени и фрустрирани, да дадат воля на неприятните емоции, които по някакъв начин ги блокират и ги връщат в миналото, като не им позволяват да се радват пълноценно на настоящето и на бебето си. В групата разбираме болката на всяка жена, без да се водим от обективните критерии колко тежко и болезнено е било раждането й само по себе си. Обръща се внимание на индивидуалните преживявания – всяка една болка е болка, всяко едно чувство е легитимно. Емоциите и преживяванията на всички са еднакво важни, посрещнати в контекст на топлота, разбиране и защита.

За повече информация за груповата терапия прочети тук.

Сайтът на Елена Кръстева: http://www.elenapsi.com/

E-mail: elena.krasteva@estestveno.com