назад Бебета-вегетарианци?
- Влезте или се регистрирайте за да направите коментар
Напоследък много нашумяха "децата-индиго". Има книги, тв предавания, какви ли не хипотези около тези "нови деца".
Една от хипотезите е, че много от тях са вегетарианци по собствен избор.
А и не е необходимо едно дете да е "индиго", за да не обича месо.
Интересно ми е, защото онзи ден за пръв път се замислих за възможността Марулята да не иска да яде месо (то и с това име...
). Пюрето от пуйка с тиква определено не предизвика никакъв възторг и го изядох аз. Нямам никакво намерение да я карам да яде неща, които не иска.
Вашите деца вегетарианци ли са?
И ако е така - по ваш или по собствен избор?
Ако сте изключили месото от менюто си, бихте ли предложили месо на бебето/детето? Т.е. бихте ли направили този избор вместо него или бихте го оставили само да реши за себе си?
Майка ми казва, че малкият ми брат като бебе и до 2-3 годишен твърдо е отказвал да яде месо, след това е проял, "защото така се хранят всички", след това мина през етап на доста радикално веганство, в момента яде млечни продукти и яйца, но месо и риба едва ли някога отново ще опита. Така че не съм сигурна доколко трайно могат да се манипулират хранителните предпочитания на детето.
Аз също не ям много месо, основно пилешко, обаче на баща й любимото ядене е "пържола с гарнитура от малки пържолки" и не че той би настоявал тя да яде нещо, което не иска, ами просто голямо готвене ще пада, явно, у нас...
Значи при вас е ясно - след като месото присъства на трапезата, детето може самО да прояви интерес и да си вземе. Или да й предложите 2-3-5 пъти, пък ако не иска - не иска!
Аз ям доста бобови - обожавам леща, грах и нахут, под всякакви вариации ги ям, така че мисля, че разните му там неща, дето само в месото ги имало, ще си ги набавяме с Нико чрез бобовите.
Пък като готвя месо за баща му, ще му предлагам понякога. Ако му хареса, ОК, няма да го спирам.
Може би си права за вкусовете, че не е толкова проста работа това с моделирането им. Но все пак е и въпрос на фамилна и локална традиция.
Аз доста съм била тормозена като дете да ям месо, особено телешко и други по-екзотични, и голямо борба беше да не го ям. В общи линии в по-късни години успявах да ям месо само ако е много подправено и обработено, с две дума - да няма вкус на месо. Преди няколко години съвсем се отказах да се мъча. На яйцата също не съм фен, пила съм жълтъци като хранителна добавка, иначе въобще не бих ги погледнала.
Вкъщи в момента необработено месо не влиза - или са някакви филета за мъжа ми, или са направо сготвени меса, които не са подходящи и за деца в училищна възраст. В този смисъл Мартин ако прояви интерес, то ще е след някоя и друга година, и то към манджите на баба му.
Още не съм сигурна дали хранитлното меню е най-пълноценното (това не е заради месото, а заради храните и количествата, които поема), но засега е ок.
...
И аз подобно на Меги не ям месо от дете и това ми е било може би най-големия тормоз, да ме карат да ям месо. Най вече по лагери и училищни столове. Всяко едно ядене ми беше като екшън филм...да успея да си върна яденето преди да ме види някой и да ме върне обратно да го ям 
. Не знам защо не обичам - може би сестра ми ме е отвратила . Но попаднах и на теза,че различните кръвни групи имат различни склонности и нужди, и АВ каквато съм аз, били склонни към вегетарианство.
Яйца също не обичам, а пиле и риба се случва сигурно 1,2 пъти годишно да хапна. В тая връзка като бях бременна се притесняваха близките. Но бебчето се роди голямо, здраво, с нормален хемоглобин .
Сега също това е най-обсъжданият въпрос "Месо ще му давате ли на детето след като и двамата не ядете?" ( и таткото е спрял месото вече няколко години). На мен не ми се иска да му ограничавам избора и свободата на детето, дори от най-ранна възраст, но как да му дам да яде нещо, което аз не бих си го вкарала в организма 
Все пак съм й предлагала риба и пиле (понякога взимаме от детска кухня и там винаги едното е с месо), и тя доста си похапна. Таткото е на мнение - да порасне и сама да си вземе решение, а не да й давам отсега. Но аз не знам...може би "ще предлагам понякога,без да настоявам" като Milenag..
Ще следя темата. Пишете как вървят нещата около "бебетата вегетарианци?"
Мен най-много ме притесняват боклуците, които месото съдържа в концентрации, повече и от най-нитратните зеленчуци. Като започнем от хормоните и антибиотиците, та стигнем и аз незнам до какво.
Иначе месото като вкус на мен не ми е отвратително, хапвала съм си с удоволствие, а и сега, като ми се прияде, си купувам филе Елена или пилешко бон филе (гледам да е на ДЮК).
Единственото, заради което ми е гадно да го давам на бебето, е именно неизяснената чистота на месото и че самото то изисква много енергия при преработката от организма и се отделят токсини и пр.
Аз затова взех пюрета на ХИП, дето уж са "био" и от свободно гледани животни, но тя вчера и пилето не го е харесала много, баща й не я е карал, сигурно е изяла 2-3 лъжички. Това е ок за мен, брат ми беше пълен веган доста години и нищо не му стана. Възможно е да се храниш пълноценно и без месо, само за вит. Б12 трябва много да се внимава.
Честно казано, не съм разучавала теорията за кръвните групи, но аз съм "О" и обичам месо, макар че това е относително, защото всъщност обичам само пилешко. Обаче като си помисля за някакво сурово месо, което да трябва да го готвя, брррр...
Има една теория за метаболитните типове и аз съм много склонна да я приема. Развива я един лекар (Кели мисля, че беше), който заболява от рак на панкреаса (много агресивен рак) и с разни ензими и хранене се преборва. Та той първоначално мисли, че всички трябва да следват една диета (която изключва месо),но вижда, че при жена му, която страда от някаква кожна алергия, положението се влошава от вегетарианството и прави разни изследвания. Мисля, че имаше и книжка под формата на тест за определяне на типа. Теорията му за рака също е страшно инетересна.
Та аз съм склонна да приема, че различните хора могат да имат различни нужди.
Иначе аз също съм АВ и никога не ми е липсвало местото. Ради и до днес не яде чисто месо. Дани обаче съвсем съзнателно си го избира, когато има пред него.
Освен това мисля, че понеже децата не са умалени възрастни, а организмът им (включително и храносмилателната система) в много отношения продължава да се развива и дори да мисля, че за мен е по-добре без месо, не мога да съм сигурна, че при децата също е така (дали например толкова лено могат да усвоят аминокиселините от растенията и житните, какато възрастните).
Затова бих заложила на техния избор (което нали е в основата и на baby-led weaning - че инстинктивно избират това, от което имат нужда).
Иначе е вярно това, че понеже е най-високо в хранителната верига, натрупването на пестициди и други "хубавини" е най-високо също.
Освен за децата "индиго", вече се говори, че е дошло времето на "кристалните деца", които познават нуждите си, в мир са със себе си и идват да ни научат на нещо.
Аз вярвам, че в децата е заложен един механизъм за оцеляване, усъвършенстван най-малкото от еволюционна гледна точка, на който предпочитам да се доверя повече отколкото на културните ни предразсъдъци.
Аз не ям месо от 18 години, тоест от когато можех да избирам. Никога не ми е липсвало, нито ме е изкушавало. Не готвя месо, защото нямам усет към него. Мъжът ми яде месо, но не го търси на масата. Навън понякога си поръчва или яде когато е на гости. И ние се чудим какво да правим с малкия, решили сме да му дадем право на избор, той и без това е толкова капризен на ядене, че сам ще си покаже. Истината е, че на мен не ми идва да му дам месо, така че съм оставила на баща му, когато му дойде. Искрено бих се радвала, ако не му хареса, признавам си. Но ако пък иска, какво да се прави. Само кой ще го готви, не знам.
Чудя се единствено има ли някаква възраст, до която е добре да опита месо, защото иначе организмът му може да не се научи да го преработва. Чувала съм го от педиатри това, но нещо ме съмнява.
Аз съм интересен случай. Винаги съм била много месоядна... до втората ми бременност. 6 месеца изобщо не вкусих месо, но не ми е било неприятни, не ми се е повръщало и прочее. Просто нямах желание за месо. След това, някакси ми стана гадно да ям месо. Мъжът ми и щерката ядат месо, аз готвя. Ходех в магазина да купя месо, гледах го и ми беше отвратително. Накрая мъжът ми се принуди сам да си купува месо. Иначе, аз го готвя.
Щерката си беше месоядна още от малка. Но гледам, че напоследък отказва месо, с изключение на кайма - кюфтета, мусака, пълнени пиперки. На нея и предложих месо към 11 месечна. Мислех да изчакам до година, но не ми се получи. Определено го хареса.
Малкия го захранвам педагогически. Ако иска месо, ще си вземе. Бабите и дядовците му също са месоядни, така че няма да пропусне:)
Не ми е приятно, че в ДГ никой не се съобразява с тези деца. На този им начин на хранене се гледа като на каприз. Но пък от друга страна, ако това си е избор на детето, а не на родителите, то ще продължи да си яде каквото му е необходимо.
Аз също вярвам, че децата са съвършени и е редно колкото може по-дълго да се вслушваме в тях, вместо да ги вкарваме в социални модели. Би било хубаво да ги научим да случат тялото си, а не обкръжението си, ноооо това не знам как става...
Моята история много прилича на тази на Ели, не ям месо от 17 години. И понеже спирането на месото ми помогна да се излекувам от тежко хронично заболяване, някакси не мога да приема, че е незаменимо. Осен това има доста хора, които не ядат месо, на преклонна възраст са и са си много здрави. И съм кръвна група А. Явно обаче от малка съм си имала склонност да съм вегатарианка, като дойдеше приятелка на гости докато майка ми излезе от стаята, аз давах хубавата пържолка на приятелката, а и взимах морковите И все се чудех защо като ни идват гости се правят от ужасните пържолки, а не боб например
Мъжът ми си яде месо, ама не е от тези, дето не могат без месо, та вкъщи реално няма месо, освен някакви мезета като има гости. На бебко не мога да дам месо, просто някакси е абсолюто срещу волята и разбиранията ми. Като види някъде и си докопа, и ако му се яде, няма да го спирам, обаче аз просто не мога да му дам месо, и не искам честно казано. И тайничко си се надявам, че няма да му хареса, но както стане, той си знае.
Аз не ям месо от ... сто години!
Таткото на Олег покрай мен поспря яденето на месо, само много рядко си купува нещо.
Олег дори и през бременността ми не е усещал вкуса на месото. А дали ще яде - най-вероятно не! Вкъщи месо и месни продукти не се купуват
Тук има ценна инфо за храненето на бебета вегатиранчета, за желязото най-вече:
Ние също не ядем месо - аз от 7-8 години, а партньорът ми от около година вече не си готви месо вкъщи, хапва понякога навън. Аз много рядко се изкушавам от пилешко, иначе хапваме риба понякога. Когато забременях желязото ми беше малко над нормата вероятно защото пиех всеки ден фреш от моркови, магданоз и цвекло, а в цвеклото има мнооого желязо. Докато бях бременна ядях пилешко около месец в 4-5 месец, защото кръвното ми беше ниско и се чудех как да го вдигна, и пилешкото ми се видя по-малкото зло от кола и кафе например. обаче бързо ми омръзна и пак спрях. бебето ни се роди голямо и здраво, доколкото знам не е имал проблеми с хемоглобина. и той е кръвна група 0 и нищо чудно да се изкушава от месо като порастне, честно казано не бих го спирала, макар че смятам, че месото е вредно. все пак ако не яде всеки ден, не бих го спирала. иначе у нас също не се готви месо и най-много бабите да му предлагат. с детските градини незнам какво ще правим като му дойде времето, защото доколкото знам само в някои частни не се дава месо, а в държавните не ми се мисли за менюто..
аз по принцип гледам да се храня разделно, правих гладолечение няколко пъти и много си падам по сурова храна, но незнам наистина на Ади какво ще му харесва..мисля, че от зеленчуци, плодове, бобови, зърнени и ядки човек може да си набави всичко, което му е необходимо е, и малко козе сиренце отвреме-навреме
Все си мислех, че хората са по- високо съзнание и са приемащи чуждото мнение и избор, но явно живея с розови очила. А си мисля, че съм реалистка!
За какво става въпрос?
Тук, на площадката до блока, където най-често играе Олег, ме обявиха за фанатик и престъпник по отношение на детето си.
И то само защото синът ми живее в семейство на вегетарианци и е логично и той да бъде такъв! Не сме първите и далеч не сме последните хора на света, които са избрали този начин на хранене.
Това е положението с храненето! Същото е и с кърменето - като видят че Олег (на 1г и 10 м. е) все още суче, когато се присети, картината става още по-колоритна! Добре е, че аз съм желязна в усещанията и възприятията си!
Съзнанието на хората се променя най-бавно, но това е единствения начин да се прогледне!
Бъдете здрави и с високо съзнание!
Привет и от мен!
Аз съм вегетарианка от приблизително 5 години и на детето си също не възнамерявам да давам "трупове". Риба ям, от тази, дето расте по дърветата (извинете ме, така обичам да се майтапя). Изобщо не ям нищо,което е свързано с отнемането на живот, иска ми се да я възпитам в този дух, пък като стане достатъчно осъзнато да разбере какво яде, ако иска - нейна си работа. Разбира се, всички са експерти и много знаят, ама не ми пука. Понякога се ядосвам де, ама бързо ми минава, те и за бременността ми даваха ценни напътствия. Това е една от причините да не искам да давам малката на градина, като трябва да тръгна на работа хич не знам какво ще правя.
Ани, чудесно те разбирам. Моята е на година и два месеца, постоянно се кърмим и току се яви някой, дето ме гледа изумено. То затова си и кукам самичка с нея по градинките
Това е тема, която доста ме занимава. Откакто родих Никола, се заинтересувах от неща, които преди бяха доста далечни от мен. Включително и от начини на хранене. Промених и продължавам да променям моята диета. Почти напълно изключих месото, макар че и преди ядях месо от дъжд на вятър. Колкото повече чета, толкова ми е по-неприятна мисълта да дам на Никола месо. Ще му предложа в някакъв момент, пък да видим как ще реагира. Риба съм му давала вече и сякаш му харесва. Така като си мисля, риба ще предлагам по-често, тя и на нашата трапеза присъства. Но месото ми е много, много спорно - дали изобщо има нещо полезно и незаменимо в месото?, хората не сме ли родени вегетарианци, дори вегани и по стечение на обстоятелствата да сме прояли месо?
Но ето - за мен почти пълното изключване на месо от диетата ми е мой личен избор, така че бих искала да оставя и на Никола такъв. Мисля, че на този етап вкусовете на децата могат да се моделират и храненето им да е въпрос на свикване и създаване на навици. Та ако му предлагаш много и често различни меса, все ми се струва, че ще прояде месо и то с апетит. Ако не му предлагаш много-много, може и изобщо да не прояде. За себе си съм решила да му предлагам понякога, без да настоявам, но и без да страдам и забранявам, ако някъде детето види, че някой яде месо, прояви интерес и си хапне с апетит.
Малко фарисейска мойта работа, но....да видим де ще му излезе краят.