назад С какво ни побъркват децата :-)
- Влезте или се регистрирайте за да направите коментар
Пускам темата с две цели - да си излея душата и да видя дали и другите са така 
Знам, че повечето неща, с които ме побъркват децата, са нормални периоди в развитието им и че са за добро. Знам, че понякога ме дразнят за да ми покажат, че аз не правя нещо както трябва, че се борят за вниманието ми. Знам, че някои неща, с които ме дразнят, са ги научили от мен. Знам всичко това, но все пак понякога ми идва да крещя "И аз съм човееек!"
Ето с какво ме побъркват:
Малкия (1 г):
- Преследва ме. Не мога дори до тоалетната да отида. Когато баща им е вкъщи вече започнах да се заключвам, иначе редовно нахлуваха. Когато баща им го няма, се налага да взимам малкия с мен.
- Навсякъде си пъха носа. Нищо и никъде не може да се случи без той да участва
- Слага си всичко в устата - кал, пясък и всякакви боклуци. Навън е доста трудно, защото се завира в кофите за боклук, а ако има поне една локва ще се завре точно там
- Когато иска нещо, не може да му се отвлече вниманието, не забравя, пищи
- Буди се по сто пъти, когато не съм до него - сутрин, вечер, през деня. Приспиването е безкрайно и ме побърква.
- Виси на панталона ми, дори понякога го смъква
- Навсякъде ме мъкне с него, вместо сам да отиде където иска (А пък аз искам да си седя на пейката и да приказвам с другите майки)
Големия (3 г 7 мес):
- Изяжда точно тези храни, които аз искам да ям, и за мен не остава
- Много е скрънзав, иска всичко само за себе си
- На всичко винаги отговаря с "НЕ"
- Когато отиваме някъде, се влачи ужасно бавно, което много ме дразни
- Когато иска нещо, говори с ужасен мрънкащ глас, така че нищо не разбирам
- Като седнем да ядем, постоянно иска нещо и ставам от масата 5 пъти
- Настоява за нещо, например, да му направя сок, чак реве. Но като го направя не го пие...
- Непрекъснато взима играчки от брат си, не му дава нищо и го разплаква
Уфф естествено има и още ... А вас побъркват ли ви?
Ай, ай, мислех, че само аз съм еретичната майка, която се нерви и дразни на детето си
Честно, напоследък съм толкова изморена и изнервена, че сама не мога да се понасям.
Изнервя ме с много неща, но най-често:
- много, много трудно заспива вечер. Приспиваме се с часове, всеки път, когато го сложа в леглото, се събужда почти веднага, а ако не е веднага - след 5-10 мин. Принуждавам се напоследък да лягам с него към 21-22ч, след като съм направила 2-3 неуспешни опита да го приспя и да го оставя да спи сам. Съответно изобщо не можем да се видим с баща му и не мога да свърша почти нищо на спокойствие, когато той спи.
- много трудно заспива денем. Спи му се, но за 8 месеца и 1 седмица не успя да се научи какво да прави, за да заспи сам. Мрънка, мрънка, мрънка до подлудяване. Ако сме вкъщи, няма проблем, мога да го покърмя и така да се унесе, но ако сме навън, невинаги е удобно. Навън използвам слинга за приспиване, но често и в него се гъне, сърди, мрънка и ме блъска. Тогава просто сядам някъде, където и да е, и кърмя...Лудница!
- на срещата се похвалих, че ЕБХ ни върви добре, но напоследък и там се дъним. Не ми дава да го издържам, дори ужасно да му се пишка или ака. Колчем го съблека и понеса гол към банята, почва да се извива и гъне в ръцете ми още по пътя. Аз не настоявам и се връщаме да се обуваме, при което той се изпишква мощно и с облекчение върху леглото. Вчера така побеснях от поредния му такъв номер, че се разкрещях и после много се срамувах (blush). Освен това, с това гънене и отказ да го издържам, си вкарвам филми, свързани с ГНМ. Дали като го държа едва ли не насила в някаква поза, не му причинявам конфликт от сорта на "не мога да помръдна, парализиран съм" и съответно да не му предизвикам някаква подобна болест. Страхувам се много повече от това и да не му създам лошо усещане за издържането, отколкото да ме е яд за опикания диван.
Но....все пак ме е яд, като се изпишка на дивана, а аз съм предлагала поне 2 пъти преди това да пишка в мивката или легенче. Уф!
Но да го похваля, че напоследък се заиграва сам. Аз му дадох едни матрьошки, които имаме, както и едни дървени купички и е голямо дъвчене, удряне една в друга на дървените части и пр. Изобщо и през ум не му минава да се опита да ги сложи една в друга матрьошките, макар че старателно и търпеливо му показвах как става това, хахах
И като цяло ми е много хубав, добър и лъчезарен!
Миленка, колко време издържа да си играе?
Около 20-30 мин, но ако не е на кеф, може и по-малко. Освен това трябва редовно да подменям играчките. Вече седи много стабилно, а и почти се научи да пълзи, та ще видим какво следва оттук нататък.
Между другото, най-голям успех имаме със спането, ако я сложа да спи, преди да е започнала да хленчи - т.е. при първата прозявка или търкане на очичките. Тогава спи най-дълго и заспива без протести.
Уха, тема за мен.
Побъркват ме с непрекъснатите си вражди. Нон-стоп имам чувството, че съм на бойното поле и трябва да ги разтървавам. Това удряне, блъскане, хапане, обиди, плюене, дразнене.... Има и моменти, когато се заиграват, но са толкова редки на фона на остаталото, че....
Дразня се от вечните настроения на щерката. Знам, че не й обръщам толкова внимание, колкото очаква. Знам, че изживява труден период с ревност и разклатено доверие в нас. Но по дяволите, когато аз имам време за нея, тя е винаги нацупена и си губим времето, което иначе можем да прекараме приятно, в опити да я извадя от "дупката". Обратно, когато съвсем не ми е до нея, ми се натиска по ужасно настоятелен начин. Направо имам чувството, че изпитва мазохистично удоволствие да я отрежа. Ето, вчера, аз съм настинала нещо и исках да си легна рано. Малкия отиде да гледа филмче, а тя се пъхна до мен под завивките. Ако си лежеше, щеше да е ОК, но тя започна да ме отвива, гъделичка, да скача отгоре ми и какво ли не. След н-тото напомняне, че не ми е добре и искам да си почина, тя се фръцна обидено, че не съм й обръщала внимание.
Дразня се, че в гледачката гледа тъпи сапунки и попива репликите им.
Дразня се, че понякога се държи безпричинно ужасно грубо и арогантно, при това с хора, които я обичат и искат тя да е добре. Това ги обижда и аз после трябва да обяснявам, че тя всъщност няма нищо срещу тях, просто е такава - емоционална и избухлива.
Изплаках си.
Сега малко теория от Юлия Гипенрейтер.
Няма нищо лошо, или срамно в това да кажем какво ни дразни. Точно обратното, трябва да го кажем на момента, високо и ясно. Само формата за казване е малко по-различна от тази, която обикновено употребяваме. Трябва да назовем нашето чувство с "Аз"-изречение. Напр: "Аз много се дразня, когато...". Втората част не трябва да е "ти" изречение, а безлично такова - "... децата мрънкат под носа си и аз не мога да ги разбера". Или "Изнервям се, когато децата се влачат"
Учудващо, има ефект. Аз изречението ги накара да се заслушат, а безличната форма не ги обижда и наостря срещу това, което се казва.
Още теория, на мен лично ми беше много полезна. Трябва да приемаме децата ни безусловно. Знам, че звучи странно, но се замислих - да, аз мога да приемам бебетата безусловно. Не очаквам от тях нищо, за това когато направят беля, аз не се ядосвам. колкото по-голямо става детето, с толкова повече мои очаквания го товаря - как трябва да се държи, как да реагира, какви успехи да постигне. Когато очакването се размине с действителността, аз се дразня. Не просто се дразня, вбесявам се. А всъщност аз искам да ми се отговори на субективното очакване, на моята представа за детето.
Когато децата усещат, че ги приемаме безусловно, общуването е по-лесно. Или поне това е задължителната първа крачка към подобряване на общуването. Как да им показваме, че ги приемаме? Американското: "Обичам те" винаги ми е било супер кухо. Юлия обаче ми даде чудесни сламки - "Хубаво ми е да си прекарвам времето с теб" - факт, обикновено ми е хубаво; "Щастлива съм, че точно ти си ми дете"; "Приятно ми е да си говорим"; "Обичам когато правим нещата заедно" - все простички истини, но със силен емоционален заряд.
И още един трик. Ако сме били разделени (да кажем вземаш детето от градина), преди да го вземеш, си представяш как виждаш много скъп приятел, с който не си се виждала от страшно дълго време. Кка ще реагираш? Покажи същата реакция на детето. Задръж я по-дълго - 5 - 10 минути. След това децата просто летят... Поне в близкия половин час.
Сори за дългия пост
Тинки, мерси На мен ми хареса дългият ти пост.
Аз пък съм съвсем ок с "Обичам те" (е, с мярка). Другите?
И при нас са така нещата - с преследването до тоалетната, дърпането на панталоните. Докопва се до клавиатурата и натиска всичко докато си работя, лепка се веднага за телевизора ако се пусне. През повечето време ми е смешно, но понякога хич не е Но най-трудното и изнервящото може би ми е това със съня. Трудно приспиване, честото будене, сучене, изкривяване (някой път сутрин се свивам на топчица и така си лежа, да мога да се посъбера някак си:)) И вечер като заспи и седна да работя (или си гледаме нещо) и тъкмо се концентрирам, и тичам през половин час да лежа до нея и да си суче. И тъкмо реша, че вече спи и се изнизвам на пръсти и тя впери пак поглед в мен. И през деня е така. А когато я гледа баща й, трябва да я държи на ръце докато спи. Мислех си, че със захранването ще се подобри съня, но не. Сега прочетох Оля е писала,че това е свързано с кърменето и ще премине и се успокоих. Особено като чета, че и другите бебовци са горе долу така.
Надявам се и сега със затоплянето на времето да има по-малко мрънкане и скука, повече ползотворни игри навън и дълбок сън
Интересен е поста, Tinkerbell (сега го видях). Виждам, че с възрастта на децата става много по-интересно и повече поле на дразнения На мен също ми се изтръгва доста често "обичам те", в разни изблици на гушкания и игри
Аз май съм намерила "златната среда" - не ме побърква, понякога само се дразня, но то е основно от неразбиране и желание да свърша нещо друго, вместо да се занимавам с него (7,5 м). Често мрънка, това е неприятно, но ако искам мога да го прекратя, но не винаги съм на кеф, тъй да се каже, и аз имам нужда от почивка. Поне проблеми със съня нямаме - дали е от хомеопатията, или нещо друго не знам. Рядко ми се случва да изпусна момента и тогава е малко тегаво, но не невъзможно. Вкъщи заспива най-трудно, ако изпусна момента, навън друскането в слинга или в колата винаги го успиват.
И това цялото мое спокойствие се дължи на един-единствен фатк - не съм денонощно с детето. Майка ми го гледа по няколко часа на ден, не само когато съм на работа, но докато се оправям или искам да направя нещо за себе си - голяма помощ е това, да има кой да ти осигури малко свободно време. Така си зареждам батериите за неговите настроения и нужди и затова много рядко му се дразня.
O, аз да не плаша, но ще премине към 2г. 2г. и половина. Голямата спря да се буди малко преди 2 г. 1/2, малкия от няколко дни не ми се е будил (той е на 2 г. и 2м.), но той by default нощно време рядко спи повече от 7 часа, така че файда няма много. Е, все е по-добре от това да те буди по 5-6 пъти, де. 7 часа, ама ги спиш непробудно.
Меги, добре се справяте с майка ти. Аз обаче се радвам, че си гледам детето сама. Майка ми има по-различни от мен виждания кое-как и нямаше да успеем да се разберем как да се отнасяме по еднакъв начин с детето, вероятно.
Исках да кажа за "обичам те" - никак не ми е кухо, непрекъснато го повтарям под всякакви форми, интонации, пея го с песнички с позната мелодия, но измислен от мен текст и пр.
Иначе това с "аз" формата е много важно. Ние сме отговорни за чувствата си, ние сме отговорни за това, че се дразним, че се изнервяме и пр. Никой не ни дразни и не ни изнервя, докато ние не го позволим. Безличното е готино - мразя детето да не пишка в легенчето, а после да се изпишка на кревата, хихи Белким почне да ме разбира след година-две 
Майка ми живее на две крачки, но честно казано аз я оставям с неудоволствие... може би, защото усещам някаква ревност от нейна страна към детето. Говори на "ние" (мен това ме потриса), например "раждаме", "кърмим" и т.н., иска да участва във всички решения, сякаш иска детето да е нейно. Виж, това наистина ме побърква
Има ли други с подобен проблем?
Ох, момичета, и мен не ме побъркваха като бяха 6-7 месечни бебенца Колкото повече растат, толкова повече поводи за конфликти за съжаление. Все по-независими стават, все повече се отстояват.
Тинкърбел, при нас се случва нещо подобно - когато най-накрая дойде момента да прекараме малко време с Андрей, той обикновено е кисел и недоволен, гледа да ме ядоса. За това най-много ме е яд, че малкото време, което прекарваме заедно, се караме 
Много ми хареса поста ти, трябва да я препрочета тази книга. Или да направим среща, както сме говорили.
За снането ми се искаше да споделя нещо, което преди много време прочетох при Рожана и което много ме впечатли и ме успокои. Те казват, че до три годишна възраст честият, постоянен контакт с майката е много по-важен за детето от дългия непрекъснат сън. С това се успокоявам в момента след тежка, безсънна нощ...
И аз не ги привличам бабаите към гледането на децата, по-добре ми е сама. Майка ми не работи и би могла да ми помага, но много трудно се разбираме - за нея аз съм дете нямам думата, дори когато става въпрос за моите деца. Много много не е съгласна с моя начин на отглеждане.
Аз бих казала, че с порастването ми става по-лесно, но все пак Галка е на 1г и почти 2 месеца. Сега ме дразни много по-малко, защото е по-съзнателна и се заиграва сама (за 5 минути:)) , проявява интерес и разбира много неща. В първите месеци, тя почти не спеше през деня и аз се изнервях ужасно. Така хич не си помагахме една на друга - аз трябваше все да съм с нея, дори в тоалетната влизах със слинга. А имаше много моменти, в които тя не искаше да стои в слинга хич, а не ще и да е сама, а трябваше да свърша домашната работа и наставаше голяма нерва....Да, това със спането на гърдата и при нас го има вечер, но аз си знам че просто заспиваме заедно към 22.30 - 11ч. и ставаме в 8.30 - 9ч. През деня спи в количката или люлката, докато аз съм на работа и баба й няма никакви проблеми с приспиването. Важното е само да се е изморила добре от игри. Иначе като се прибера единственото , което мога да правя е да съм само с нея...ако готвя или чистя, с нея на ръце съм. Слинга не върши работа, просто не стои в него! Това ме дразни понякога, но е нормално като не ме е виждала цял ден! А и аз искам да съм си с нея :)Но да работя от вкъщи не мога да си го представя - клавиатурата на компа е най-интересната играчка щом мама е на него, всички химикали са налапани, всички листи, книги нагризани или скъсани...освен нейните книги, разбира се, а тя много обича да разглежда книжки и да й чете някой
Но, най-голямата ми грижа и което ме води до лудост е яденето! Иска да го прави сама и се сърди, като не й дадеш - всичко опипва, размазва по ръцете, по покривката, прехвърля от една в друга чиния, взема всички лъжици, иска с тях да яде, а не дава да й покажа как става или плюе ако успея да сложа нещо в устата й....и в крайна сметка нищо не изяжда!!!! Оля, ти си по-старша с ПЗ-то, дай съвет нормално ли е това, все пак през деня не се кърмим. Аз съм на работа и отсътвам от 10 до 17ч. Като започнахме захранването в 6-7 месец поглъщаше всяка храна, в 8 месец дойдоха зъбите и всичко се промени! Сега един ден яде долу-горе добре, т.е. 5 по-дълги макарона със сирене на закуска, 30гр сок, после резен два портокал , ябълка; обядва малко супичка или друго ядене общо около 100гр , пак малко сок, някакъв плод и кърмене от 17ч нататък, колкото си поиска. Но има дни в които просто всичко отказва да яде, а винаги има избор поне 2-3 неща за ядене...в такива дни само играе с храната и когато е пред мен направо полудявам!!!! На тази възраст, тя е едва 8кг. Да, супер активна е, здрава е и това ме успокоява, но все не съм сигурна дали аз не греша някъде с храненето...Вярно че ме наградихте за "най-нестандартно захранване", ама все пак!?!?!
Ох, и аз да се успокоя малко като ви чета. Оля, оносно Саша, и Калоян е почти така ...
Аз си мислех, че е изключение, че разни приятелки имам с много спокойни бебчовци. Ами тия лудите нали Сиърс ги нарича high need бебета, и аз като прочетох, малко се поуспокоих. Все нови забавления трябва да се измислят и многоооо внимание, въобще от самото начало съм свикнала че през деня никаква работа не мога да свърша, и за да спи малко през деня, трябва да спя с него. А ми се иска да можеше да заспива и по други начини, т.е. без гърда, че като тръгна на работа не мога да си представя как ще е...
И аз като Гери нещо с яденето се притеснявам, особено последните дни, хапне няколко лъжички и почва да мята храна и лъжички насам-натам, пуска примерно ябълката между краката си и почва да се оглежда да види къде се е приземила или размахва лъжичката примерно с едла с цвекло (представете си цвета!) и летят елдички навсякъде. Последно пък взе да чака много наготово - ако му напълня лъжичката и я държа на известно разстояние, не посяга с ръка, а само си отваря устата, незнам какво му стана ...
Да имате нещо общо с превода на книгата "Съкрoвищaтa в нaшитe дeцa" на Иржина Прекоп? 
Или е случайно съвпадение на имена
Имам, Тинки. Взе ми здравето тая книга.
Майка ми е издател.
Аз снощи я разлистих и доста ми допадна. Препоръчвам. Като я прочета ще коментирам още.
Тинки, след твоето включване и аз си купих вчера книгата, така че ще споделя и моето мнение. Харесах и други книги от издателство Аквариус:)
Момичета, майка ми каза, че за "наши" хора ще дава книгите с отстъпка:
http://www.aquarius-books.com/catalog/22
Ако някой се интересува, може да се свърже с мен.
(Надявам се, че това не попада в графата "реклама".)
Попада, и още как 
Ей сега ще натисна бутона "Извести модератор" :D
Яна, супер е това. Благодаря ти предварително. Аз си купих вече двете книжки на Иржина Прекоп, но за другите тъкмо щях да ходя уикенда в Пингвините. Как може да стане закупуването? Може би да направим списък на желаещите, за да се случи накуп или незнам - ти кажи как ще е удобно? А ти в кой край на София си, за да уговорим получаването или от издателството да се вземат? Ето книжките, за които аз съм мераклия :
http://www.aquarius-books.com/detzata-na-novoto-hiliadoletie
http://www.aquarius-books.com/detzata-na-novoto-hiliadoletiekniga-vtora
http://www.aquarius-books.com/razmardai-si-mozaka
http://www.aquarius-books.com/sedemte-stepeni-na-uverenost-ot-koito-se-n...
Мерсаж
А аз ще предложа друго нещо. Значи знаете, че открай време Естествено иска да направи библиотека с книги за раждане, отглеждане на деца и т.н. и т.н. Още повече, че не са много книгите, към които искаме да се връщаме непрекъснато, повечето само ги прочитаме веднъж, два пъти и после се чудим къде да прибираме. Да не споменавам и екологичната гледна точка с изсичането на дърветата и консуматорството. Та моето предложение е да си разпределим купуването на тези книги между нас, а после да си ги разменяме и накрая да ги дарим на Естествено, за да ги прочетат и други след нас.
Сега малко допълнителен критичен коментар към "Съкрoвищaтa в нaшитe дeцa". Да, добра е, но не е "the best". Началото много ми пасна, за това как гледаме на децата като на съдове, които трябва да напълним с познания и как ако дърпаш тревата тя не расте по-бързо Нататък в самите истории има много трогателни такива, но има и такива, които като ги чета по никиакъв начин не "ми звъни камбанка", или да ми трепне нещо. Това е нормално, де, просто се чувствам длъжна да го кажа, за да не подходите с прекалено големи очаквания и после да се разочаровате.
Много добра идея ми се струва това с общата библиотека, Tinki
Идеята за библиотеката и на мен ми допада Тинки, ти май си повечко чела, сподели някоя друга книга
Ама айде да отворим нова тема за библиотеката, че тука стана мазало, а още нямаме модератор да чисти И като се разберете, аз ще кажа на мамита какви книжки искаме.
Яна, супер си, че ги наглеждаш Само не знам в кой раздел да пуснем тема за библиотеката.
Тинки, идеята ти е супер.
Другото нещо, което ми се иска да направим е списък с книги, които препоръчваме, и анотации към тях и да го сложим на сайта в раздел Библиотека. Мария Велкова е направила това за някои книги, ще е добре да го продължим. Нека направим списък от книги, които сме чели и препоръчваме, и напишем кратки описания за тях. Списъка най-добре на е по-раздели - Раждане, Кърмене, Възпитание, Здраве и т.н. Колкото повече хора се включат, толкова по-добре.
Гери, за храненето какво да ти кажа... Опитът с моите деца и наблюденията ми върху познати показва, че повечето (и кърмени и некърмени, педагогически захранени и захранени с пюрета) имат такива периоди, в които се хранят много малко. Моето лично убеждение е, че едно дете няма да стои гладно при положение, че му се предлага храна. Е, ако детето преди това е насилвано да се храни или е забавлявано за да яде, тогава може да им проблеми, но това не е вашият случай
Яна, за проблема с майка ти... аз имам такъв със свекървата. Полудявам понякога, защото имам чувството, че се опитва да се състезава с мен. Хем ми е смешно, хем понякога адски ме дразни. Но пък тя идва рядко и обикновено се справям доста добре с раздразнението си:)
Това е най-яката тема във форума! :)
Не успях да я прочета цялата, ще я остава за по-късно , за да я прочетем заедно с Вени Темата е дълга, но сега Мишо е на 1м и 20 дена и имаме повече спокоийствие и време за четене на интересни теми
Поздрави
Пламен
Още не успява да ме побърква, направо съм впечатлена от собственото си търпение. Може би, защото си обяснявам поведението й с това, че нещо й е дискомфортно и ми е жал да й се ядосвам и аз допълнително.
Но определено ме изтощава с:
- много мрънка, ако е оставена да се занимава сама с нещо. Вероятно защото е а) недоспала, б) още не може да се обръща/да седи, а не й е гот по гръб, в) дразнят я никнещите зъбки; трябва да отида да я занимавам с нещо, като всичко бързо й омръзва и трябва да съм безкрайно изобретателна;
- онова идиотско будене, за което писах в другата тема - в ранните сутрешни часове, когато аз за нищо не ставам, особено ако вечерта съм стояла да работя; денем не спи повече от 40 мин. 2-3 пъти на ден, не й е достатъчно.
Между другото има добри дни, в които като я сложа вечер, си спи и не се буди. Започва да се буди, след като усети, че си лягам до нея. Аз затова си мисля, че ако спи отделно, може би ще спи по-спокойно, ама кой знае...