назад Какво чувстват мъжете, присъствали на раждането?
- Влезте или се регистрирайте за да направите коментар
Много ме вълнува тази тема. Виждам, че вече имаме няколко татковци във форума, дано ми отговорят.
Дали мъжете се съгласяват да присъстват на раждането само защото жената го иска? Или самите те го желаят? Какво изпитват по време на самото раждане? Дали наистина това е огромен стрес за тях, както описва Мишел Оден? Когато бях на целодневен семинар при него, разказваше много интересни истории по темата. А какво изпитват след това, как се отразява върху отношението към жената и бебето, ако изобщо се отразява?
Знам, че при всички е много различно, моля споделете как беше при вас.
Никога не съм си представял че жена ми ще ражда без мен. Ще се случва нещо толкова важно за детето, нея и мен и аз няма да съм там. Никога не съм разбирал мъжете които закарват жената в болницата и събират приятелите да се напият, но това е друга тема.
Как се чувствах ами малко като на война 
(който е чел разказа ми знае защо) не мога да кажа че имаше нещо вълшебно или приказно в самото раждане, поне аз не успях да го почувствам така. Знаех че основната ми роля ще е да подкрепям Насето и да и помогна да си повярва, че ще се справи и така и стана.
Най-страхотно усещане беше след като всичко мина изкараха я с количката от родилна зала и най-после остахме в стаята сами с бебето на гърдите и.
Чак тогава си позволих да се отпусна гушнах ги и двете (тогава Бояна още не беше Бояна а само нашата бебка) и исках времето да спре за да може това усещане да продължи вечно.
Следващото раждане живот и здраве се надявам да е домашно и тога ще мога да му се отдам и насладя изцяло като преживяване. И ще си водя записки за емоциите за да мога после да ви разказвам:):)
Аз дълго мислих дали да настоявам нашият татко да присъства на раждането. Накрая реших, че си струва да настоявам Раждането беше бързичко, но доста интензивно и драматично.
Таткото много ми помогна емоционално и донякъде благодарение на неговата намеса и присъствие лекарите не си позволиха по-брутални процедури.
За съжаление, последните моменти от раждането ми се губят, защото ми шиха разреза от епизиотомията с пълна упойка, така че не помня какво-що. Като се събудих, той говореше по телефона с близките ни и ми даде и аз да ги чуя. Обясняваше им, че бебето било грозничко 
Хахаха!
Конкретно по въпросите на Оля - нашият татко искаше да присъства на раждането, но само ако аз искам. Сигурно ако не бях поискала, нямаше да се натиска Аз се стараех да го държа съпричастен към всичко случващо се през бременността, да говорим за бебето често и пр. Иначе нямаше никакви драми около решението да присъства на раждането. Аз му казах, че искам да дойде, но ако той не иска и има причини да се чувства зле, няма да настоявам. Той каза, че е ОК и нищо не го притеснява.
И наистина, говорихме си после, че нищо не го е стресирало или потиснало по време на раждането. Считал е, че се справям добре, че нещата са горе-долу добре (с изключение на последната част, когато лекарите вече много препираха и даваха зор и ме плашеха с какво ли не) и е бил спокоен. И наистина, неговото спокойствие ми даваха такова и на мен.
После той почти през цялото време стоеше с мен и бебето в болницата и много се привърза към детето още от първите дни.
Сигурна съм, че би ме подкрепил за асистирано домашно раждане, каквото искам да ми се случи втория и следващите пъти
Не знам дали нашият татко би се регистрирал тук, затова ще споделя каквото знам от него, с уговорката, че все пак са препредадени думи и не е същото като лично споделяне.
Аз много се чудих дали да го будя после, но му бях обещала той първи да поеме бебето и някак си не можех да го лиша от това. После е споделял, че е нописуемо усещаното, невероятно и съм напълно склонна да се съглася. Но не мога да кажа дали е по-привързам към мен и бебето, понеже нямам база за сравнение.
Някакси не е имало дискусии дали да присъствива. Може би твърде дълго преди това сме говорили по темата и беше ясно от самосебе си, че няма да изпусне този момент. По-късно през бременността вече не ставаш дума за присъствие, той се виждаше по-скоро като едно от действащите лица, както го виждах и аз.
За него известен стрес беше факта, че избрахме (след мое много сериозно настояване) неастистирано раждане, но самото раждане не беше стрес - той дори спа
Може би, ако имаше други хора, особено други мъже, щеше да има някакво негативно отражение, но след като бяхме само двамата, той се чувстваше участник в процеса, видя, че е съвсем естествено и много нормално нещо, видя, че по не се отрази по никакакъв неблагоприятен начин на моето тяло. Видя също и че не е нещо мъчително, а напротив - заредено с много силна енергия.
В крайна сметка, сигурно усещанията на бащата са най-вече свързани с това какво се случва при раждането. Ако е станал свидетел на травмиращи събития примерно, вероятно емоциите му ще бъдат доста смесени.