Начало › Раждане

Технологии по време на бременността и раждането: Първо не вреди

18.05.2009
in 
Автор: д-р Марзден Вагнер
Превод: Миряна Машева

Преведено от http://midwiferytoday.com/articles/technologyinbirth.asp

Д-р Марзден Вагнер е с дългогодишна специализация в областта на перинатологията (гинекология и неонатология) и репродуктивните науки. В продължение на 15 години е директор „Майчино и детско здраве” към Световната здравна организация, отговорен за майчиното и детското здравеопазване в 45 индустриализирани държави.

Съдържание:

 

Използването на технологии по време на бременността и раждането

Жена в Айова наскоро е приета в университетската болница по време на раждане заради потенциални усложнения. Взето е решение да се направи цезарово сечение. След като операцията приключва и жената е преместена в болничната си стая, тя изпада в шок и умира. Аутопсията показва, че по време на цезаровото сечение хирургът е прерязал аортата на пациентката – главната артерия в човешкото тяло – като това е довело до вътрешен кръвоизлив, шок и смърт.

Цезаровото сечение може да спаси живота на майката или на нейното дете. Цезаровото сечение също така може да убие майката или нейното дете. Как е възможно това? Възможно е, защото всяка една процедура или технология, използвана по време на бременността и раждането, носи рискове както за майката, така и за нейното бебе. Решението да се използва дадена технология е изключително сериозно, защото то може да подобри нещата, но може и да ги влоши.

Живеем в ерата на технологиите. От момента, в който успяхме да се приземим на луната, ние повярвахме, че технологиите могат да направят всичко, за да решат проблемите ни. Затова фактът, че лекарите и болниците прилагат все повече и повече технологични похвати при бременните и родилките, не представлява никаква изненада. Въпросът обаче е дали те са спомогнали за решаването на всички проблеми, които могат да възникнат при раждане? Отговорът – едва ли. Нека да погледнем резултатите и да направим някои изводи.

Дали нарасналото използване на технологии по време на бременността и раждането води до по-малко увредени или мъртви бебета? В САЩ не се наблюдава намаляване на децата с церебрална парализа през последните 30 години. Най-сериозният и смъртоносен проблем при новородените е прекалено ниското тегло, но броят на прекалено малки новородени не е намалял през последните 20 години. Броят на мъртвородените бебета не намалява повече от десетилетие. През последните 10 години има незначителен спад на процента новородени, починали през първата седмица след раждането, но в същото време научно се предполага, че се е увеличил броя на бебетата, преживели първата седмица, но останали с трайни мозъчни увреждания.

Дали нарасналата употреба на технологии спасява живота на повече бременни и раждащи жени? В Съединените Щати данните сочат, че няма намаляване на майчината смъртност през последните 10 години. Всъщност, последните данни показват заплашително увеличаване на смъртността сред бременните и родилките. Оказва се, че е възможно намесата на технологиите в процеса на бременността и раждането не само да не спасява живота на повече жени, а всъщност да ги убива. Тази възможност има и логично научно обяснение – цезаровото сечение и епидуралната анестезия се използват все по-широко в страната, а ние знаем, че и цезаровото сечение, и епидуралната анестезия, могат да доведат до смърт.

Не би трябвало да сме изненадани от съвременните необнадеждаващи данни относно високотехнологичното раждане. До средата на ХХ-ти век смъртността сред новородените има тенденция да намалява. Това се дължи не на медицинските открития, а на подобряване на битовите и социалните условия (намаляване на бедността, по-добро хранене и местообитание). Най-важното, намаляващата смъртност сред новородените се дължи също така на семейното планиране, което води до по-малък брой жени с много бременности и раждания. Медицинското обслужване също има отношение към намаляващата смъртност, но не заради високотехнологични изобретения, а заради отбелязания медицински напредък – като откритието на антибиотиците и възможността за безопасно кръвопреливане. Никога не е научно доказано, че използването на високотехнологични изобретения, като например електронен уред за наблюдение на плода по време на раждането, реално е допринесло за намаляване смъртността сред новородените.

Всички тези факти следва да ви наведат на една мисъл – доверявайки се на високотехнологичен лекар и високотехнологична болница, не си гарантирате безопасното раждане. Вие сами трябвате да поемете отговорността за своето раждане, включително решението дали да се използват различни технологични интервенции за вас и бебето. Помнете, технологиите не са просто добри или лоши. Начинът, по който се използват, може да доведе до добри или лоши последствия. Самолетите могат да се използват, за да ви отведат на посещение при семейството, но могат и да се използват за бомбардиране на майки и деца. Как се използват технологиите върху вас по време на бременността и раждането е от голямо значение, защото това може както да помогне на вас и бебето, така и да ви навреди.

Как да намерим правилният подход?

Избор на медицинско лице, което ще се грижи за вас по време на бременността

Как се отнасяте към бременността и раждането с помощта на технологиите и дали го намирате за подходящо и правилно за вас, вашето бебе и вашето семейство? Първата стъпка е да намерите правилното медицинско лице – професионалист, който ще се грижи за вас по време на бременността и раждането. Ключово решение, което трябва да вземете, е дали този човек ще бъде акушерка, семейният ви лекар или акушер-гинеколог1.

САЩ и Канада са единствените страни в света, където висококвалифицирани хирурзи, наречени акушер-гинеколози, присъстват на голяма част от нормалните раждания. Американските акушер-гинеколози си струва да бъдат съжалени. Те се опитват да направят всичко за всички жени – полагат основни грижи за бременността и раждането на здрави бременни и родилки, специализирани са в усложненията свързани с бременността и раждането, специалисти са по женски болести и са висококвалифицирани хирурзи. Няма лекар от нито една друга област на медицината, който да се опитва да бъде компетентен на такова ниво в толкова много области, защото това е безсмислено да се очаква от едно човешко същество. Може ли акушер-гинеколог да извърши 6-часова тазова операция върху жена с прогресиращ рак, след което да се втурне в кабинета си и тихо и кротко да консултира бременна жена по повод нейния сексуален живот? Предполага се, че не.

Докато американските акушер-гинеколози се опитват да докажат на обществото, че те са най-сигурните хора, които могат да асистират при раждане, статистическите данни съвсем не подкрепят това твърдение. Едно обширно изследване, публикувано през 1998г. например, анализира всички раждания в Съединените щати за една година, които са повече от 4 милиона. Тъй като акушер-гинеколозите задължително трябва да ръководят и участват в ражданията, довели до сериозни усложнения, проучването елиминира ражданията с усложнения и взема предвид само ниско-рисковите раждания. В сравнение с ражданията, водени от лекар, тези, водени от акушерки, са с 33% по-малка смъртност на новородените. Нещо повече, бременности и раждания, водени от акушерки, имат 31% по-малко бебета с ниско тегло, което означава по-малко бебета със забавено развитие и мозъчни увреждания.

Няма нито едно доказателство в научната литература, което да показва, че в случаите на нискорискова бременност и раждане, акушер-гинеколозите са по-добри от акушерките. Така че, ако сте сред 75-те процента жени с нормална бременност, най-безопасното раждане за вас би трябвало да се ръководи от акушерка, а не лекар.

Ако смятате да раждате в болница и лекар акушер-гинеколог да ръководи раждането ви, попитайте го колко време ще прекара с вас по време на раждането. Една от причините, поради които е добре акушерка да ръководи раждането е, че тя ще бъде с вас през цялото време. Невероятна ирония е, че лекарите акушер-гинеколози настояват жената, техен пациент, да роди в болницата, докато самите те, които трябва да присъстват по време на началните етапи от раждането – изобщо може и да не са в болницата по това време. Ако лекарят не е с вас по време на раждането, то къде е той?

През последните 50 години системата в Съединените щати е следната: започва раждането и жената отива в болницата. Там я посреща „родилна” медицинска сестра, която преглежда жената и се обажда на лекаря й (който или си е у дома, или в кабинета си, където преглежда други бременни и небременни жени). Акушер-гинекологът дава разпореждания на сестрата по телефона, тъй като тя ще асистира на родилката по време на началните етапи от раждането. Лекарят може да дойде, но може и да не дойде през този период от време, за да прегледа родилката. Но е задължение на медицинската сестра да наблюдава процеса и да се обади на лекаря, когато раждането вече предстои – за да може той да се втурне в последния момент, да „хване” бебето и да обере лаврите (и да прибере парите) за „израждането”. Ако сестрата се обади прекалено рано на доктора, той ще трябва да се мотае из болницата, докато изчаква раждането; съответно той е ядосан на сестрата, защото му губи времето. Но ако сестрата закъснее с обаждането и бебето се роди преди лекарят да дойде, то тогава той вече е бесен на сестрата!

Защо е важно да се настоява лекарят да присъства по време на началните етапи от раждането, така както и на самото раждане? В проучване на практиката при нещастни случаи, довели до трайни мозъчни увреждания на новороденото, отсъствието на лекаря от болницата по време на началните етапи на раждането е изиграло решаваща роля за трагедията в две трети от случаите. Проучването показва, че телефонните разговори по време на раждане в болницата между медицинската сестра в болницата и лекарят извън болницата са довели до неразбиране или объркване, което от своя стана е причинило неприятни последствия за майката и бебето. Ако изберете акушер-гинеколог, който ще ръководи раждането ви, но същевременно не може да гарантира своето присъствие по време на началните етапи на раждането, както и за самото раждане – вие само губите време и пари, излагайки нероденото си дете и себе си на риск. В такъв случай е по-добре да потърсите друг специалист, който наистина да асистира по време на раждането.

Ако се съмнявате в горенаписаното по повод на раждането в болница, можете да попитате някоя от 25,000 „родилни” медицински сестри в САЩ. Тези сестри са висококвалифицирани професионалисти, които правят нещо практически невъзможно. Те трябва да следят родилката и да й асистират по време на раждането, като успоредно с това се стараят докторът да остане щастлив, както и да покриват факта, че той/тя изобщо не е в болницата през повечето време и в много случаи няма почти никакво отношение към раждането. Условието, което ограничава тези медицински сестри, е фактът, че те не притежават никаква автономия за вземане на решения и не могат да направят нищо без издадено разпореждане от лекар.

Тъй като американските акушер-гинеколози винаги са разполагали с медицинските сестри, които са изпълнявали техните разпореждания, в наши дни, след като традиционното акушерство започва постепенно и уверено да възвръща позициите си, лекарите са развили изопачено разбиране за акушерството. Акушер-гинеколозите вярват, че акушерките са техни асистенти и продължават да се опитват да им дават заповеди. Но реалната акушерска практика силно се отличава от това, което прави една медицинска сестра.

Акушерките са независими специалисти, които осигуряват медицинска грижа за бременните, аналогична на грижата, която полага семейния лекар. Ако семейният ви лекар чуе шум на сърцето и ви изпрати при специалист-кардиолог, това не означава, че вашият семеен лекар е асистент на кардиолога, нито че е по-некомпетентен от него; означава само, че двамата имат умения в различни области. Кардиологът прави предложение за лечение на пациента, което семейният лекар и пациентът му заедно решават дали да последват. Кардиологът и семейният лекар са равнопоставени специалисти, които си сътрудничат с взаимно уважение, за да осигурят най-добра грижа за пациента.

Следвайки тази логика, акушер-гинекологът не дава разпореждания на акушерката, така, както кардиологът не дава такива на семейния лекар. Акушерката може да насочи своя пациентка към акушер-гинеколог поради определени усложнения, но това не прави акушерката асистент на акушер-гинеколога. Акушерката и акушер-гинекологът в такъв случай си сътрудничат като равнопоставени специалисти.

Прекалено много акушер-гинеколози все още не са наясно с този факт и продължават да се опитват да ръководят акушерките, като ги наемат и уволняват от своите практики, дискредитирайки ги в болниците и обвинявайки ги, че практикуват медицина без разрешителни. Ако сте бременна, не си позволявайте да се окажете насред подобен професионален спор. Ако искате по време на вашата бременност за вас да се грижи акушерка, намерете такава, която е максимално независима в практиката си. Ако все пак искате конкретен акушер-гинеколог да води бременността ви, добър начин да тествате неговата искреност и отношение към вас и жените по принцип е да го попитате за отношението му към акушерството.

Друга причина, поради която акушерките са по-надеждни от акушер-гинеколозите, е че акушерките почти не прибягват до използването на технологични нововъведения. Тъй като акушер-гинеколозите са хирурзи, те превръщат раждането в хирургическа процедура. Доказателство за това е, че към родилката се отнасят като към хирургически пациент: слагат я да легне по гръб върху легло, което всъщност е модифицирана хирургична маса, често с вдигнати нагоре крака, поставени в хирургически стремена. От повече от 25 години е научно доказано, че това е най-неподходящата поза за раждаща жена; в тази позиция главата на бебето притиска аортата, която кръвоснабдява матката и бебето, и намалява притока на кислород към бебето. Ако жената е във вертикална позиция (седяща, на 4 крака или стояща), повече кръв и кислород достигат до бебето, тазовите кости се отварят по-лесно и жената ражда надолу, вместо нагоре – срещу гравитацията. Един от начините да установите дали в определена болница се използват съвременни практики за раждане, е просто да се поинтересувате в каква поза имат възможност да раждат родилките. Ако медицинският персонал все още кара жените да лежат по гръб докато раждат, това означава, че те отричат съвременните научни доказателства и продължават да възприемат раждането като хирургическа процедура.

Между 50 и 80% от ражданията в американските болници включват една или повече хирургични процедури – още едно доказателство, че акушер-гинеколозите превръщат раждането в хирургическа процедура. Тези процедури включват прилагането на медикаменти за започване или ускоряване на раждането, епизиотомия (срязване на гениталиите с хирургически ножици с цел разширяване на вагиналния отвор), поставяне на метален форцепс или вакуум върху бебешката главичка за да се извади бебето (можете да си представите какъв риск представлява това), и цезарово сечение, за да се извади бебето. Всъщност всяка една от тези процедури се налага в не повече от 20% от всички раждания. И тъй като хирургическите намеси носят рискове, голямата честота на тяхната ненужна употреба води до повече мъртви или увредени бебета, които могат да бъдат факт дори и при раждания, на които присъства акушерка. Голям брой от проучванията документират, че акушерките използват много по-малко хирургически процедури от лекарите. Нека вземем като пример епизиотомия. Между 50 и 75% от жените в САЩ, които раждат първото си дете в болницата с акушер-гинеколог, имат направена епизиотомия. Научно е доказано, че в не повече от 20% от тези случаи това е било належащо; максимум 5% наистина са се нуждаели от тази интервенция. Когато раждането се ръководи от независима акушерка със своя собствена практика, случаите на епизиотомия са едва между 2 и 20%.

Всъщност толкова ли е важен фактът, че акушерките прилагат много по-рядко епизиотомия от акушер-гинеколозите? Съществуват научни доказателства, че епизиотомията означава повече кървене, повече болка, повече трайни деформации на вагината, и по-болезнени полови сношения в продължение на месеци, дори години. Също така, ненужната епизиотомия е вид сексуално посегателство. Някои женски активистки групи в САЩ са загрижени за генитално осакатяване на жените в някои части на Африка. Успоредно с това, те трябва да бъдат загрижени и за милионите американски жени, които също са понесли подобно генитално осакатяване – ненужно срязване на гениталиите, когато раждането е оставено изцяло в ръцете на докторите.

Докато акушерките се доверяват на женското тяло, използват своите умения с ръце, и разбират важността на това да запазят нормалното състояние на тялото, докторите по принцип не се доверяват на женското тяло, а на лекарствата и апаратурата, използват високотехнологична помощ и се целят в преследване на не-нормалното. Така че използването на висококвалифициран акушер-гинеколог да асистира при раждането е като наемането на детски хирург за бавачка на абсолютно здраво 2-годишно дете. Както гинекологът е склонен да бие една инжекция на родилката, за да ускори процеса, така и детският хирург-детегледачка ще е безкрайно загрижен за физическото благосъстояние на детето и когато на него му се доспи, то е уморено и започне да мрънка – лекарят просто и на него ще бие една инжекция, отново за да ускори процеса на заспиване. Резултатът? В единия случай имаме медикаментиране на раждането (не забравяйте, раждането не е болест), с много рисковани и ненужни интервенции и скъпо струваща медицинска грижа, а в другия случай – медикаментиране на детството (да си на 2 години и да мрънкаш, когато ти се доспи – също не е болест), с ненужни рисковани интервенции и прекалено скъпа детегледачка.

Когато избирате кой да се грижи за вас по време на бременността, е важно да се разпитат акушерката и лекаря за техните практики: да се разбере дали предпочитат да лежите по гръб, докато раждате, и колко често правят епизиотомия, използват форцепс или вакуум, или цезарово сечение. Ако те не знаят колко често правят подобни интервенции или не искат да ви кажат – внимавайте! Пазете се от възможността някой да ви покровителства, да ви обяснява, че нищо не разбирате, и че трябва единствено да се доверявате, защото те са медицинското лице.

Избор на мястото, където да родим

Важно решение, което трябва да вземем, е дали искаме да родим у дома, в независим родилен център или в болница2. За всеобщо изумление данните показват, че домът е абсолютно безопасно място за раждане, ако сте сред 80-те процента жени без усложнения по време на бременността. Доказателствата също така сочат, че е много важно да имате добре подготвен асистент по време на раждането у дома – акушерка, родилна медицинска сестра или лекар. Мястото за раждане не трябва да бъде на повече от 30 минути от най-близката болница. Най-главното преимущество на раждането у дома е, че родилката контролира процеса самостоятелно. Друго важно преимущество е, че не се използват никакви ненужни апарати. Да твърдим, че раждането в която и да е болница е „като у дома”, е все едно да поставим табела на прозореца на хлебопекарна: „Ние продаваме домашно-приготвен хляб”.

Независим родилен център с работещи в него акушерки също е подходящ избор за голяма част от жените, които не са имали някакви сериозни усложнения по време на бременността. Но не се подлъгвайте от болници, които рекламират своите „родилни центрове”. Ако родилният център не е независим – т.е. извън територията на болницата – той все още е под ръководството на болницата и лекарите и родилката съответно няма контрол върху родовата дейност. Множество доказателства потвърждават, че независимите родилни центрове и акушерките са безопасни алтернативи. Например, изследване на повече от 10 000 родилки в повече от 80 независими родилни центрове в САЩ показва, че ражданията в родилните центрове са също толкова безопасни, колкото и ниско-рисковите болнични раждания.

Бъдете сигурни, че сте „разследвали” добре практиките във всяка една от болниците, които имате предвид за своето раждане. Например, ще имате ли свободата да родите по начин, който искате. Помнете, свобода означава да имате контрол върху всичко, което ви се случва. Да ви бъде дадено разрешение да правите едно или да не правите друго не е свобода. Също така се поинтересувайте дали можете да поканите някого да присъства на раждането ви. Някои болници ще ви ограничат и в това отношение. Същевременно те могат, естествено без да ви попитат, да доведат някого по тяхно желание – например, няколко стажант-лекари. А ще можете ли да донесете свой собствен план за раждането, към който те ще се отнесат с уважение, или ще ви възприемат като „невъзпитан пациент”? Много болници се конкурират за пациенти и показват на бременните красиви „родилни стаи”. Запомнете – това, което е важно, не са люлеещ се стол и красиви пердета, а фактът дали вие контролирате какво се случва, а не някой друг.

Винаги бъдете наясно с факта, че болниците са под абсолютния контрол на лекарите и че правилата са за улеснение на персонала, а не за ваше улеснение. Болниците са устроени да се грижат за болни хора и тъй като родилките не са болни, голяма част от нещата, които се случват в болницата, не отговарят на техните нужди. Един пример: повечето раждания траят между 10 и 20 часа, през които могат да се случат една или повече смени в персонала, които обикновено са на всеки 8 часа. Данните показват, че е от особена важност родилката да има едни и същи хора до себе си през цялото време. В болницата ще трябва да преодолеете факта, че ще се сменят хората, които ще бъдат до вас.

В болницата попитайте дали жените трябва да раждат по гръб. Също така попитайте за честотата, с която се правят епизиотомии, използва се форцепс или се прави цезарово сечение. Не се задоволявайте с отговор „Зависи от лекаря.” Не им вярвайте, ако ви кажат, че не знаят какъв е процента на цезарови сечения в болницата; по закон всяка болница е задължена от Държавния здравен департамент да докладва съотношението нормални раждания към цезарови сечения3. Например, в щата Ню Йорк има закон, който дава право на пациентите на достъп до тази информация, която дори трябва да присъства в рекламните брошури на всяка болница.

Някои от бременните имат здравна застраховка, която ограничава правото на избор кой да се грижи за тях по време на бременността, както и къде да родят. В този случай те трябва да станат по-настоятелни, за да получат това, което искат. Не се страхувайте да изисквате това, което е ваше абсолютно право. Освен това, здравното осигуряване също е бизнес процес, който се грижи клиентите му да бъдат щастливи. Ако организацията, която се грижи за вашето здравно осигуряване, не предоставя акушерки – поискайте си! Ако същата тази организация не ви позволява раждане у дома – също си го поискайте! Все повече и повече подобни организации вече разполагат с акушерки, защото преоткриват факта, че акушерките са също толкова полезни и безопасни, колкото са и лекарите, като при това струват по-малко. Например, най-голямата здравна организация в щата Ню Мексико акушерките на щат са повече от акушер-гинеколозите и около 80% от всички болнични раждания се асистират само от акушерки.

Получаване на информация относно технологичните процеси

Как да получим информация?

Когато трябва да прецените дали използването на една или друга апаратура е подходящо във вашия случай, важно е да разбирате разликата между факт и оценка. Вероятността (шансът) използването на дадена апаратура да направи нещата по-добри (ефикасност) и вероятността (шансът) технологиите да влошат нещата (риск) са два факта, които могат да бъдат измерени и остойностени. Но ползите и безопасността се преценяват с оглед на това, дали могат да бъдат приети от конкретния пациент. За да бъде оценката приложима, ползите и безопасността на технологиите трябва да бъдат преценени от този, върху когото ще бъдат приложени. Учените могат да измерят ефикасността и рисковете, акушерките и лекарите могат да запознаят пациентките с тези данни, но само и единствено родилката е тази, която може да вземе крайното решение и да поеме отговорността. Неуместно и опасно е акушерката или лекарят да казват на пациентката, че нещо е „безопасно”, когато то не е и същевременно акушерката или лекарят да са тези, които поемат отговорността. Вместо това, ролята на акушерката или лекаря трябва да бъде ограничена до предлагане на определени интервенции и обясняване на вероятността тази интервенция да подобри или да влоши положението.

Когато някой ви предлага използването на дадена процедура или апаратура, вие трябва да разберете колкото се може повече за това до каква степен би помогнала или навредила тя в случая. Това е задължение на всеки един доктор, акушерка или медицинска сестра – да ви предоставят с пълната информация за тези две опции. Обаче, вие трябва да поемете отговорността да се информирате, защото не можете винаги да разчитате, че ще бъдете информирани доброволно. Ако това, което ви е предоставено, е непълно или недостатъчно – можете да изискате това, което смятате, че липсва. Трябва да се направи всичко възможно, за да се получи пълна и ясна информация. Тъй като често вашите желания не отговарят напълно на тези на медицинския персонал, понякога е трудно да се сдобиете с безпристрастна информация. Твърде често докторът ви предоставя само част от нея, и по-точно тази част, която сметне, че ще отговори на вашите потребности и ще му помогне да се съгласите с него. Един начин да се доберете до безпристрастна информация е да настоявате да се запознаете с данните от проучванията, които подплатяват предоставената ви информация. „Покажете ми данните” е мощна стратегия за получаване на по-добра информация. Друг важен начин да се получи непредубедена информация е да изискате второ мнение, което може (да се надяваме) да предостави друг източник на информация.

Подходящ начин да разберете дали една или друга технология евентуално би помогнала е да се запознаете с шестте таблици, поместени в края на книгата на Енкин и др. със заглавие „Пътеводител към ефективна грижа по време на бременността и раждането”4. Всички най-често използвани интервенции по време на бременността и раждането са класифицирани въз основа на внимателен преглед на научните доказателства и всяка от тях е определена като: (1) ползотворна, (2) възможно е да бъде ползотворна, (3) нещо средно между ползотворна и вредна, (4) неизвестна ефективност, (5) малко вероятно е да бъде ползотворна, (6) неефективна или вредна. Запознаването с тази таблица може да бъде достатъчно информативно. Така и вие ще можете да проверите как много от тези неефективни или вредни интервенции все още се прилагат в болницата, която имате предвид като избор за своето раждане.

Технологии, използвани при проследяването на бременността

Процесът по получаване на информация относно технологиите и техниките може да бъде сложен, така че ще дадем няколко примера, за да илюстрираме как да се подхожда. Добра идея е да тествате своите умения за получаване на информация относно процедурите и технологиите, още докато сте бременна, за да видите до колко са склонни акушерката, медицинската сестра или лекаря да ви предоставят пълна и безпристрастна информация.

Възможно е да ви бъде назначен преглед на видеозон сравнително рано през бременността. Това представлява идеалната възможност да зададете няколко въпроса: „Каква е вероятността този преглед да влоши нещата? Безопасен ли е този апарат?” Ако отговорът е кратък и еднозначен, „Да, ултразвуковото сканиране по време на бременността е безопасно”, в главата ви трябва да светне сигналната лампа, че реално не получавате пълната информация. Тогава вие можете да попитате, „Можете ли да ми покажете данните за безопасност при прегледите с видеозон по време на бременността?”, с цел да проверите какво ще ви бъде казано за тези данни. Като учен, мога да ви уверя, че единствения правилен отговор е: „Не знаем дали е безопасен, защото няма достатъчно данни, за да бъде доказано, че ултразвукът е такъв”. Някои проучвания доказват вероятността ултразвукът да причинява забавен растеж на плода, други – лек неврологичен дефицит при плода. Нужни са по-задълбочени проучвания на тези вероятности. Но от научна гледна точка към момента е невъзможно да се каже, че съвременният преглед на видеозон е абсолютно безопасен.

Следващият въпрос, който трябва да зададете, ако ви бъде предложен преглед на видеозон е: „С какво ще помогне този преглед?”. Когато ви кажат, че причината за прегледа е да се установи отсъствието на физически отклонения при плода, попитайте: „Каква е вероятността подобен дефект да бъде правилно или неправилно идентифициран?” Ако вашият преглеждащ не може, или не иска да отговори на този въпрос, внимавайте! Отново, за да можете да проверите това, което ви казват, ето малко данни: на 100 бременности, прегледани рутинно на видеозон, за да се идентифицират дефекти при плода, 2 ще бъдат правилно диагностицирани (медицинското лице ще установи дефект и в действително ще има такъв), а 1 от тях ще бъде грешно идентифициран (медицинското лице ще установи дефект, когато него реално го няма). Така, ако на всички жени с положителен скрининг е предложен терапевтичен аборт, на всеки два увредени плода, ще бъде абортиран един нормален. На колко жени им се казва това, преди да им се предложи рутинен преглед с ултразвук?

Вашият следващ въпрос трябва да бъде: „Има ли по-добър шанс да оцелее по време на бременността и раждането моето дете, ако му бъде проведен този преглед и какви са доказателствата за това?”. Правилният отговор е, че има направено обширно изследване в САЩ на повече от 15 000 бременни жени, което по никакъв начин не доказва особено подобрение на смъртността сред новородените, ако рутинно се провеждат прегледи с видеозон.

Учен публикува следното обобщение на настоящото рутинно използване на ултразвук при бременните: „На обикновения наблюдател може да му бъде простено учудването защо медицинската професия в наши дни е приела масовите рутинни прегледи на бременни жени с машини, които излъчват големи количества енергия и не са доказани като безопасни, с цел получаване на информация, която няма доказана диагностична стойност, и извършвани от оператори, които не са сертифицирани за целта.” Поради тези причини, Американският колеж по акушерство и гинекология, Американският колеж по радиология и Службата към американското правителство за превантивни услуги се обединяват против рутинните прегледи с ултразвук при ниско-рискови бременности.

Ето такъв тип безпристрастна, научно обоснована информация ви трябва, за да можете да направите своя информиран избор относно технологиите, използвани върху вас по време на бременността.

Информация относно технологиите, използвани по време на раждане

Тъй като по време на раждането може да възникне ситуация, в която, поради ограниченото време, да нямате възможност да получите пълна информация относно техниките или процедурите, които ви предлагат да приложат върху вас, разумно е да проучите възможностите още преди да е настъпил момента на раждането. Вече се спрях накратко на епизиотомия – хирургическият разрез на женските гениталии.

Тъй като в американските болници, повече от 20%5 от жените не раждат, а бебето им се изважда чрез цезарово сечение, трябва да се информирате добре относно тази техника преди самото раждане. Няма по-добър пример за хирургическия подход към раждането от цезаровото сечение, защото то е най-доброто решение за всички хирурзи – разрежете и го извадете! Някои акушер-гинеколози толкова харесват това технично решение, че даже го рекламират като по-добро от нормалното вагинално раждане.

Една неотдавнашна статия в изтъкнато медицинско списание сериозно предлага рутинно хирургическо отстраняване чрез цезарово сечение на всички бебета, заедно с политика, която ще изисква подписан отказ от цезарово сечение от страна на всяка жена, която настоява за вагинално раждане. Друг материал, публикуван в авторитетно медицинско списание, се опитва да докаже, позовавайки се на доста пристрастна информация, че усилията да се намали процента на цезарови сечения в САЩ под 20% може да бъде опасно; предложение, което е против по-голямата част от реалните научни данни. Трета статия в медицински журнал настоява жените да имат право да изискват цезарово сечение, дори когато няма медицинско предписание за това.

Същевременно, популярна напоследък книга апелира към жените в Съединените щати да искат рутинно раждане чрез цезарово сечение, защото желаят да поддържат вагинален тонус като на тийнейджърка и че докторите трябва да намерят медицинско обяснение за застрахователната компания. Излиза, основната ви грижа трябва да бъде стегнатата вагина за вашия сексуален партньор, както и че е нормално вашият лекар да лъже застрахователната компания. Хирургичният подход към раждането вече е довел до пълна лудост!

Каква е истината от научна гледна точка за цезаровото сечение? Сравнете какво ще ви каже едно медицинско лице със следната научно документирана информация. Отново, докато проучвате и получавате информация за цезаровото сечение, първият въпрос трябва да бъде: „Колко е безопасно цезаровото сечение?”. Винаги трябва да сте нащрек за всякакви опити да се отклони въпроса или да се омаловажат рисковете. Говорим за сериозна хирургична операция, която крие значителни рискове. Да започнем с рисковете за родилката – има 4 до 8 пъти по-голяма вероятност да почине при цезарово сечение, отколкото ако ражда вагинално. Дори рутинно, планово цезарово сечение без медицински усложнения, е с 2 пъти по-голям риск за родилката.

Дори и да не почине жената, съществува риск от много сериозни усложнения от операцията, като случайно разрязване на пикочния мехур или друг вътрешен орган и 20% процента вероятност да получи някаква инфекция като резултат от операцията. Тъй като жените често имат и температура заедно с инфекцията, тази температура изисква и преглед за температура на новороденото, направата на кръвни тестове и дори вземане на проба от гръбначния мозък на бебето.

Раждането с цезарово сечение също така оказва влияние върху бъдещите репродуктивни възможности на жената, защото цезаровото сечение означава намален шанс за следваща бременност. А дори и да забременее отново, бременността ще бъде високорискова – има опасност от извънматочна бременност. Ако все пак всичко е наред с бременността, то раждането може да крие два други риска, които са животозастрашаващи и за нея, и за детето: ниско разположена плацента, която ще блокира изходът на бебето, или плацента, която може да се отдели още преди да е настъпил момента на раждането.

Докато някои жени биха били склони да поемат рискове по отношение на своето собствено тяло, би било много трудно да се намери жена, която доброволно би поела риска за живота или здравето на своето бебе само заради собственото си удобство или за да си спести родовата болка. Така че следните рискове за бебета родени с цезарово сечение са от особено значение. Има около 5% вероятност при разреза, който се прави от хирурга, да се нарани и бебето. Също така, течността в белите дробове на новороденото не излиза по начина, по който това става при вагиналното раждане. Поради тази причина бебетата родени с цезарово сечение развиват сериозен дихателен дистрес, един от най-честите убийци на новородени. Тъй като докторите не са чак толкова добри в оценката на възрастта на плода и не се знае дали бременността е била достатъчно дълга, с планово цезарово сечение, направено прекалено рано, може да се постигне ефекта на преждевременно раждане. Такова раждане също е сред най-сериозните убийци на новородените и носи огромен риск за трайни мозъчни увреждания на бебето. Трудно е да си представим, че жена, която разполага с цялата тази информация все още ще бъде склонна доброволно да предпочете цезарово сечение, особено когато няма медицинско предписание за това. Явно е, че акушер-гинеколозите са решили да представят този факт като „изборът на жените”, защото в крайна сметка това също е начин да се „убеждават” и други пациентки в правотата на нещо, което така или иначе лекарите са склонни да правят. Например, дълги години научните доказателства съветваха след цезарово сечение да се практикува по-скоро вагинално раждане (известно като VBAC – vaginal birth after cesarean birth, вагинално раждане след цезарово сечение), отколкото отново да се прави цезарово сечение. Лекарите обаче, никога не са били благосклонни към VBAC, ами по-скоро са убеждавали жените в правотата на повторно цезарово сечение. Да се притискат жените да се подлагат за втори път на подобна сериозна операция, за която няма нужните медицински причини, е колкото смехотворно, толкова и опасно. Етически и законово е обосновано правото ни да се откажем от дадено лечение, дори когато е медицински доказано. Докторите по никакъв начин не са задължени да провеждат необосновани сериозни хирургически операции.

Ненужното прилагане на цезарово сечение се е развило със скоростта на епидемия, защото лекарите явно предпочитат бързото хирургическо решение за раждането. Сега нека разгледаме друга техника, широко използвана при раждане – епидурална анестезия против родовата болка. Тя също се радва на огромна популярност, тъй като лекарите усилено я предлагат на родилките. Не коментираме епидуралната анестезия при цезарово сечение; тя е и препоръчваната анестезия за този род процедура. Ново направление се е появило сред акушер-гинеколозите – гинеколог-анестезиолог – и то е икономически обосновано с интереса, който предизвиква широко препоръчваната епидурална упойка. Определено докторите имат нужда от много пациентки, които да изберат тази анестезия, за да могат да си позволят всичко, за което си мечтаят (професионалното списание на акушер-гинеколозите съдържа реклами за покупка на частни самолети.). Тези нови специалисти посещават курсовете за бременни, за да продават упойките си, както и обикалят родилните отделения, за да убеждават родилките, че имат нужда точно от това. Техните продажби даже включват обяснението, че епидуралната упойка е „безопасна”. Но колко е безопасна всъщност?

23% или почти 1 от всеки 4 жени, на които се прави епидурална анестезия развива определени усложнения. Най-сериозното от тях е смъртта – смъртността при раждания с епидурален блок е три пъти по-висока от тези без такъв. Една на 500 епидурални анестезии води до временни неврологични проблеми, например парализа; при една на 500 000 тези проблеми ще се превърнат в трайни последствия.

Изброените рискове са много сериозни, но рядко срещани. Но следващите рискове, вече не толкова сериозни, са доста по-често срещани. 15 до 20% от всички жени, на които е приложена епидурална анестезия, вдигат температура, която води до допълнителни диагностични тестове за майката и бебето, както и до третирате на новороденото с антибиотици. 15 до 35% от всички жени с епидурална анестезия не могат да уринират и трябва това да става с помощта на катетър. 30 до 40% от всички жени с епидурална упойка страдат от болка в гърба през часовете или дните след раждането, като при 20% тази болка остава през следващата една година. Излиза, че те са заменили няколкочасовата болка при раждането срещу такава, която продължава близо година или дори повече!

Тъй като родилната болка е основен компонент на нормалните механизми на тялото, представляваща сигнал за развитието на процеса, когато се елиминира посредством епидурална анестезия, реално се елиминират и сигналите за това, как се развива раждането. Предполага се, че при прилагане на епидурална анестезия раждането продължава по-дълго от обичайното. Тъй като в един момент може и да няма възможност да се продължи с напълно естествено раждане, има данни, че в такива случаи 4 пъти по-често се използват форцепс или вакуум и 2 пъти по-често се стига до цезарово сечение. Тези хирургически интервенции, разбира се, носят своите рискове за майката и бебето. Така че, жената, която избира епидурална анестезия, заменя по-малко болка по време на раждането за сметка на по-дълго раждане, а ако се прибегне до цезарово сечение – за повече болка в продължение на няколко дни след самото раждане, както и множество рискове за бебето и себе си.

Следователно, епидуралната анестезия носи много сериозни рискове за родилката. Има ли такива и за бебето? Тъй като едва ли има жена, която би избрала каквато и да е форма на обезболяване, опасна за бебето й, на родилките не им се съобщава, че 8 до 12% от бебетата по време на раждане с епидурална анестезия страдат от хипоксия (липса на кислород), което проличава на монитора за наблюдение на плода по време на раждане. Американският колеж по акушерство и гинекология, след като признават честотата, с която се случва това, препоръчват при всички родилки с епидурална анестезия да се следи постоянно състоянието на плода, за да може да бъде забелязано подобно рисково състояние при бебето.

Дали липсата на кислород би имала трайни последствия за бебето? Изследванията показват, че едномесечни бебета, на чиито майки са били прилагани епидурални анестезии, показват като резултат от неврологични тестове наличие на евентуални минимални поражения на мозъка. Докато тези данни не получат официално потвърждение, все пак самия факт, че това е възможно, е достатъчно обезпокоителен и трябва да се споделя с родилките. Този вид анестезия също така носи риска и на „ефекта на доминото” – приложението на една интервенция води до друга, тя от своя страна до трета и т.н. Например, ако на родилката й се даде медикамент за предизвикване на раждането, това води до болезнени контракции. Това, на свой ред, води до желание за болкоуспокояващо, което обикновено е епидурална анестезия. Тя може да доведе до използването на форцепс или вакуум, епизиотомия или цезарово сечение; те на свой ред могат да причинят температура при майката и третирането с антибиотици на новороденото.

Има и друг вариант за развитие на събитията при използването на множество интервенции по време на раждането. Например рутинните прегледи с апаратура водят до повече случаи на цезарово сечение, което води до повече бебета с дихателни проблеми или преждевременно родени, което води до превеждане на новородените в отделения за интензивни грижи. Всяка една от тези интервенции носи рискове за майката и детето! Лесно е да се види как високотехнологичният подход към раждането реално създава повече проблеми. Но вместо да променят своите навици, докторите заключават, че раждането е рисково; когато реално те са го направили такова. Това е основна и много важна причина да се предпочете раждане у дома, в независим родилен център, както и то да бъде асистирано от акушерка; тези варианти са обвързани с много по-малко рисковани интервенции и са по-безопасни за майката и детето.

Няма лекар, който честно да сподели, че болкоуспокояващите медикаменти са напълно безопасни. Но, в техния стремеж да избавят родилката от болката, те неизменно прибягват до използването на препарати, когато реално има много нефармокологични начини за справяне с болката. Например, научните данни доказват, че съществуват достатъчно ефективни болкоуспокояващи техники по време на раждане, включително непрекъснато присъствие по време на раждането на акушерка, дула или любим човек, седенето във вана с топла вода или стоене под душа, свободата да се движиш и да заставаш в поза по избор, масаж, акупунктура, рефлексология. Нито една от тези техники не носи риск за майката или бебето. Често се използват от акушерки, но изключително рядко от лекарите.

Описания и допълнителна информация за други опасни технологии, различни от вече упоменатите, може да бъде намерена в моята книга.

Защо се прилагат ненужни процедури или технологии?

За да се разбере защо се използва толкова много излишна техника по време на бременността и раждането, важно е да се разбере как изобщо се стига до това. Трябва първо да се запитаме дали използването на дадена нова технология първо се позовава на внимателна научна оценка, която бива последвана от официално одобрение за използване и обучение на лекарите. Тъжно, но нещата не се случват точно така, а истината е съвсем друга. Пример за модерен нововъден подход, който се разпространява бързо в САЩ ще илюстрирам случая.

Преди няколко години, лекарство с генерично име misoprostol (или с търговско име Cytotec) е било одобрено от Комисията по храните и лекарствата на САЩ (FDA) като медикамент по лекарско предписание в случаи на определени стомашни неразположения. Известно е, че единият от страничните ефекти е контракции на матката и поради тази причина на продукта изрично е указано препарата да не се приема от бременни жени. Акушер-гинеколозите обаче са открили, че приет орално или поставен вагинално Cytotec, заради страничните си ефекти, може да започне или да ускори раждането.

Реално, без предварително тестване на Cytotec като медикамент за индуциране на раждане, акушер-гинеколозите започват да го използват върху своите пациентки родилки. Докторите започват да споделят в интернет техния опит с този нов начин за предизвикване на раждането. Един лекар пише, „Трябва да кажа, че чух някои страхотни неща за Cytotec. Само бъдете внимателни! Това нещо прави шийката на матката на пихтия.” В специализираните списания се появяват няколко проучвания за акушер-гинеколози, но те са прекалено малки, за да предоставят адекватни научни доказателства за употребата на този препарат. Изследванията показват някои рискове, като например тенденцията да се ускори сърдечния ритъм на плода, както и други знаци за стресиране на бебето, както и сериозни разкъсвания на матката при някои жени. Преглед на тези научни доказателства бе направен от престижен научен орган, като заключението е, че поради липсата на достатъчна научна обосновка и наличието на сериозни странични ефекти, използването на Cytotec за индуциране на раждане „не може да бъде препоръчано за рутинно прилагане на този етап.”

Фактът, че Cytotec не е одобрен от FDA като препарат за индуциране на раждането, не е одобрен за подобна употреба от производителя (който продължава да указва на опаковката, че не трябва да се дава на бременни жени), не е наложен нито от Американския колеж по акушерство и гинекология, нито от организацията на акушерките, не е одобрен от учените за рутинно използване, не оказва никакво влияние на ентусиазма, с който го прилагат лекарите. И реално няма нищо, което да спре лекарите да използват Cytotec не по предназначение, защото въпреки, че FDA трябва да одобрят всеки медикамент преди да бъде пуснат в продажба на пазара, един път вече в продажба – всеки доктор може да го прилага в каквато и да е доза, с каквато и да е цел, върху какъвто и да е пациент.

След като един акушер-гинеколог от Южна Дакота ми се похвали по време на обяд, че той бил първият лекар в тяхната общност, който използвал Cytotec за индуциране на раждане, а сега призовавал и другите лекари да го използват, той оправда своите действия по следния начин: „Трябва да чакаме безкрайно дълго, докато бюрократите във FDA във Вашингтон одобрят даден медикамент; затова трябва да ги изпробваме сами, ако искаме някакъв прогрес.” Когато го попитах, той ми сподели, че не казва на жените, че им дава Cytotec, който не е одобрен за целта, с която им го дава, както и че не иска от тях информирано съгласие. Той се надсмя на моето предложение, че той реално експериментира с родилките без тяхно знание. Здравният департамент на щата Орегон разкрива, че според техните записи Cytotec е най-често срещания начин за индуциране на раждания в щата и се използва върху хиляди раждащи жени.

Използването на Cytotec при родилки се разпространява мълниеносно поради една елементарна причина, която споделиха много доктори: той връща възможността за „акушерство през деня” – или когато жените постъпят в болницата сутринта се индуцират с Cytotec и е повече от ясно, че ще родят до късния следобед. По този начин докторът спокойно може да си бъде у дома за вечеря. Колко ли жени ще трябва да преживеят разкъсване на матката, преди съдът да разпореди прекратяването на тази практика? Аз лично приветствам събирането и изучаването на случаи, в които индуцирането с Cytotec е било направено без информираното съгласие на пациентката и като последствия тя е страдала от разкъсвания на матката, разкъсвания на шийката на матката или други сериозни увреждания.

Неестественият и недоказан начин, по който е бил въведен Cytotec като препарат за индуциране на раждането е типичен пример за останалите процедури и технологии, използвани по време на бременността и раждането. Ултразвуковото сканиране по време на бременността, както и следенето на плода с апаратура по време на раждането, са други примери за неконтролирано въвеждане и употреба на нетествани технологии. Има голяма празнина между това, какво знаем като добри практики и това, което реално се практикува. Като резултат, няма никаква защита на потребителя, освен завеждането на съдебно дело. Докторите обвиняват адвокатите и жените за факта, че повече от 70% от американските акушер-гинеколози са били съдени един или повече пъти, но това е единствения начин жените и техните семейства да се защитят от подобни вредни практики.

Голяма част от мотивацията за използване на технологиите от докторите не е чисто медицинска. Няколко примера, всички до един подкрепени с научни изследвания, ще илюстрират този факт. Изучаване на актовете за раждане показват, че голямата част от ражданията се случват от понеделник до петък, между 9 и 17 часа. Единственото обяснение, което може да бъде дадено е, че докторите, както и болниците, използват индуцирането за свое собствено удобство. По-шокиращи са данните, които показват, че спешните цезарови сечения се случват отново през работните дни и стандартното работно време. Вземането на решение да се обяви едно раждане за рисково и да се прибегне до цезарово сечение отново излиза, че е повлияно от съобразяването с личния комфорт на болничния екип.

Друг немедицински фактор, който мотивира употребата на технологиите, са парите. Данни от няколко щата показват, че цезаровите сечения са най-рядко срещани при жени осигуряващи се в Medicaid и най-чести – при частните пациентки в частните клиники. Някой би си помислил, че би трябвало да бъде обратното, предполагайки, че бедните жени са с по-лошо здраве и имат нужда от повече интервенции. Всъщност лекарите и болниците правят по-голяма печалба, ако технологиите се използват в случаи, при които пациентите или техните застрахователи могат да си позволят да платят. Други комерсиални интереси също играят немаловажна роля – производителите на медикаменти и апаратура имат множество начини да влияят на лекарите, за да използват именно техните продукти, включително предоставяне на безплатни мостри, връчване на подаръци и осигуряване на определени привилегии.

Страхът на лекарите от съдебни дела е друга немедицинска причина за използването на технологии. Докторите се притесняват, както че ще трябва да идат в съда, така и че ще трябва да плащат по-високи застрахователни вноски по професионалните си застраховки. Два примера за ненужна намеса на технологиите заради лекарския страх от съдебно преследване са рутинното мониториране на плода и цезаровото сечение, било то обосновано, или не. Фундаментален принцип за медицинска практика е, че каквото трябва да направи лекарят, то трябва да бъде винаги и на първо място в интерес на пациента, не за благото на лекаря. Но вземането на скалпела и срязването на женското тяло за цезарово сечение заради страха да не бъдеш съден или за да не трябва да плащаш по-високи вноски по застраховката си, не е медицинска практика, а такава, при която говорят страхът и алчността.

Много акушер-гинеколози имат неуместната склонност да обещават на жените перфектно бебе, но само ако те се доверят на уменията на лекаря и на болничната техника. Но ако си играете на Господ, логично е в последствие да бъдете обвинен, ако се случи някакво нещастие. Семейство с починало или увредено новородено или майка не съдят докторът и болницата само защото някой адвокат ги е убедил, а защото се чувстват измамени. Но те все едно се изправят пред каменна стена, когато се опитват да получат пълна информация по случая от докторите и останалия болничен персонал. Ако не вярвате, можете да проверите като се опитате да получите информация за 350-те до 1000 жени, които умират в САЩ всяка година в периода непосредствено около раждането (майчина смъртност).

Въпреки че, всички щати имат предписания, които изискват подобни смъртни случаи да бъдат докладвани, никой – включително и вие, аз или учените, желаещи да изучават причините, довели до смъртта на тези жени – не може да получи достъп до тези данни. Знаем, че най-малко половината от подобни случаи не се докладват, че при черните жени съществува 4 пъти по-голям риск от смърт по време на или след раждането, че почти всички от тези жени са починали в болницата, и че с наличието и оказването на адекватна медицинска грижа много, ако не и всички, жени е можело и да бъдат спасени. Ето поради този последен факт докторите и техният страх от съдебно преследване издигат каменна стена от мълчание.

Друга причина за прекомерната употреба на технологии е сбърканото вярване на много лекари, че технологиите са наука и използването им е практикуване на научна медицина. Обаче те бъркат технологичното развитие с прогреса. Научната медицина е практика, която се базира на най-добрите научни доказателства, а не е практика, която използва технологични приспособления. Практикуващите лекари не са учени. Учените трябва да вярват, че не знаят, докато практикуващите лекари трябва да вярват, че знаят.

В други високоиндустриализирани страни, където акушерките далеч надминават като брой акушер-гинеколозите, акушерският подход води до така нужния баланс в използването на високи технологии, действайки като спирачка за ненужната им употреба. Например, докато в САЩ има 35000 акушер-гинеколози и около 5000 акушерки, във Великобритания има 32000 акушерки и по-малко от 1000 акушер-гинеколози. Акушерките прокламират използването на по-щадящи и нерисковани, както и ниско-технологични подходи. В САЩ липсва подобен баланс, защото организираните и единни акушер-гинеколози са поставили и държат под абсолютния си контрол акушерките. Към момента в Съединените щати се практикуват най-високотехнологичните раждания в сравнение с която и да е страна от Западна Европа. Същевременно в САЩ продължават да губят най-много родилки и бебета в процеса на раждане.

Заради майчинска грижа, полагана от акушер-гинеколози, САЩ харчат два пъти повече за нея, отколкото която и да е друга държава с далеч по-нисък процент на майчина и неонатална смъртност. Финансовите разхищения за научно необосновани високотехнологични майчински грижи в САЩ са огромни. С промяната към по-съвременен, научнообоснован подход, основан на 75% раждания, асистирани от акушерки, елиминирането на рутинното следене на плода и понижаването на процента цезарови сечения, за да отговаря на предписанията на федералното правителство, САЩ могат да спестят между 13 и 20 милиарда долара всяка година. Като данъкоплатец и потребител на майчинска грижа, вие трябва да бъдете наясно с фактите за подобно прахосничество.

Виждаме, че има много причини за ненужната прекомерна употреба на технологиите по време на бременността и раждането, повечето от които произтичат от лекарите. Като практикуващ лекар с дългогодишен стаж мога да ви представя важна гледна точка, за да разберете докторите. Ние, докторите, не сме лоши хора. Повечето доктори работят много и усилено, както и са добри в това, което правят и знаят как да го правят. Но е важно да се запомнят 2 фундаментални факта за лекарите. Първо, ние докторите работим в система, която оказва силно влияние върху нещата, които правим. Днешните акушер-гинеколози не са онези, които преди век решили да премахнат акушерството в Америка. С много малки изключения, днес гинеколозите се подчиняват на системата, която настоява те да бъдат тези, които се грижат за бременните и родилките, дори когато научните доказателства сочат обратното.

Вторият факт за лекарите е, че те са човешки същества, а не богове. Поради тази причина не бива да бъдат поставяни на пиедестал. Ако е нормално да си потърсите правата при автомобилния механик, защото не ви е поправил добре автомобила, също толкова нормално трябва да бъде да направите същото с лекаря, който е приложил практика, довела до нежелани последствия. Обществото трябва да държи сметка на докторите по същия начин, както това се прави с всички, които работят в сферата на услугите. За да разберете какво правят лекарите и защо го правят, трябва да приемете тяхната липса на хуманност и склонност към неподходящи влияния. През 1992 средния годишен доход на американските гинеколози е 250 000 долара, а в наши дни е още по-висок. Настоящият научно-необоснован монопол върху майчинската грижа, наложена от акушер-гинеколозите в САЩ, облагодетелства лекарите и вие трябва да бъдете сигурни, че те ще отбраняват със сетни сили положението си в момента, като ограничават правата на акушерките или възможността за неболнично раждане. Поради тази причина, вие, като потребител на майчина здравна грижа, трябва да се пазите от това, което ви казват лекарите и да поемате пълната отговорност за осигуряване на бременността и раждането, които най-добре ще отговарят на вашите нужди, а не на тези на някой друг.

Какво можете да направите?

Как да получите грижите, които отговарят на вашите изисквания и тези на семейството ви с адекватна употреба на технологии? Можете да направите следните неща:

  1. Изберете правилния човек, който да се грижи за вас по време на бременността. Говорете с акушерките и гинеколозите, до които имате достъп. Задавайте много въпроси, преди да вземете окончателно решение към кого да се обърнете. Съберете информация за медицинските им практики. Ако отказват да ви предоставят данни, бъдете внимателни. Наблюдавайте внимателно тяхната реакция, когато им споделяте, че искате раждане, в което водещата фигура да сте вие. Дали започват да покровителстват и да се опитват да ви манипулират, като насочват в определена насока разговора или не отговарят на определени въпроси, или напротив – окуражават ви да поемете пълната отговорност за своята бременност и раждане? Не се страхувайте да смените медицинското лице, което се грижи за вас, защото не сте доволни от начина по който се грижат (или не се грижат) за вас.
  2. Изберете правилното място да родите. Някои жени имат нужда да родят у дома си. Запомнете, това е напълно безопасен вариант за повечето от вас.6 Ако някои ви каже, че това не е безопасно за вас – задължително потърсете второ мнение. Други жени предпочитат да родят в независими родилни центрове, които се обслужват от акушерки.7 Помнете, това също е идеален вариант за повечето от вас. Също така има и жени, които се чувстват по-безопасно в болницата. Това е добре, докато сте сигурни, че ще имате пълен контрол върху това какво и защо ви се случва. Дали болницата разполага с акушерки или има възможност да идват и да водят раждания, говори много за самото болнично заведение. Посетете болниците или родилните центрове, които изберете и задавайте много въпроси относно техните практики, като помните, че важни са не интериорния дизайн, а свободата ви на избор и контрол. Не разрешавайте някой да ви принуждава да изберете нещо, което не ви допада.
  3. Изберете раждането, което искате. Направете си план за раждането. Намерете други такива, за да почерпите идеи. Разучете какви за възможностите. Искате ли първата част от раждането да се случи у дома ви (доказан начин да се намали използването на ненужни интервенции) и ако да, как ще бъдете наблюдавана преди да постъпите в болницата или родилния център? Кой искате да присъства и да не присъства на раждането ви? Вземете решение кои интервенции се смятат за допустими и ги впишете в плана си. Например, уверете се, че сте вписали нежеланието си за бръснене и клизма, и двете интервенции реално са ненужни и унизителни. Направете своя избор по отношение на обезболяването, след като получите пълна информация за положителните и отрицателни аспекти на предлаганите лекарствени и нелекарствени форми. В кои случаи ще приемете/няма да приемете: индуциране на раждането или ускоряването му, прилагането на епизиотомия, вземане на детето след раждането. Използвайте научните доказателства като база за своите решения, а не това, което докторите и болниците наричат „стандарт”. „Стандарт” означава единствено „това е начина, по който го правим тук” – опасен подход, който се базира на принципа, че ако всички го правят, значи е добре и аз да го направя. Казвайте „покажете ми данните” отново и отново. Четете и бъдете критични. Защитете себе си и детето си като откажете сляпо да се доверявате на това, което просто ви казват.
  4. Уверете се, че всичките ви желания ще бъдат спазени. Документирайте своите желания в писмен план за раждане. Дайте копие от него на хората, които се грижат за вас още преди да е настъпил момента. По този начин ще бъдете сигурни, че те са наясно с факта, че ще ги държите отговорни за изпълнението на плана и вашите желания. Ако планът ви предизвика каквато и да е негативна реакция – попаднали сте на грешното място и при грешните хора. Носете плана със себе си и при раждането. Докторите не са свикнали някой да им казва какво да правят или да не правят, особено пациентите. Поради тази причина, важно е да имате подкрепата на някой в болницата: вашия партньор, акушерка, друг член на семейството, приятел, дула. Този човек трябва да бъде готов да защитава интересите ви, особено когато вие сте погълната от раждането. Също така той/тя трябва да са наясно с плана ви за раждане и да знаят какво включва и защо. Вие и човекът, който ви подкрепя трябва да знаете вашите права и докато сте в болницата – да сте наясно как да се справяте с болничния персонал. Акушерка, която познавам, в случаите, при които се налага трансфер в болница на домашно раждаща родилка, винаги взема със себе си 2 неща. Едното е книга, която обобщава научните данни относно интервенциите прилагани по време на раждане, така че ако от болничния персонал противоречат на това, което иска родилката, да има възможност да ги обори. Второто е знак „СТОП” за вратата, който поставя, за да не може да влиза всеки, който поиска в стаята, а само хора, с чието присъствие е съгласна родилката. Тези две неща осигуряват някакво ниво на контрол от страна на пациента по време на болнично раждане.
  5. Документирайте какво се случва. Малка камера е подходящо средство за документиране на процеса на раждане. Бъдете сигурни, че заснемате всички съприкосновения с болничния персонал. Също така е и прекрасен начин да запомните събитието и да имате запис за бъдещи нужди, ако се наложи. Вярвате или не, има болници, които забраниха използването на видеокамери по време на раждане. Това е плашещо, защото е ясно, че те са притеснени за тяхната собствена защита и не ги интересуват вашите семейни спомени. Това също навежда на мисълта, че имат нещо за криене. Ако резултатът от раждането е негативен или за майката, или за бебето, поемете тежката отговорност да разберете какво точно се е случило. Изисквайте информация от хората, които ви обгрижват, записвайте всеки разговор. За всеобща радост, вече имате право на копие от цялата документация, свързана с вашия случай. Изисквайте своето копие! Намерете някой, който може да ви помогне с интерпретирането на информацията. Ако това не ви устройва, се обърнете към местните здравни власти с вашите записи. Ако и тук не срещнете разбиране, нямате друг избор, освен да заведете дело. Живеем в доста спорно общество и затова понякога съдът е единственото място, където може да намерим своята правда срещу големите и могъщите – като корпорациите, болниците или професионалните гилдии, в това число и лекарската. Никога не забравяйте, че имате основното право на свобода на избора и достъп до информация особено в този най-важен момент във вашия живот и този на семейството ви – раждането на вашето дете!

Източници:

  • TABS (Trauma аnd Birth Stress originating from New Zealand) (Травма и стрес от раждането, произход Нова Зеландия) предлага нов интернет сайт: www.tabs.org.nz. Този интернет сайт е създаден, за да предостави информация на страдащите от посттравматичен стрес бъдещи майки и техните партньори, членове на семейството, приятели, обгрижващи лица и медицински персонал относно състоянието на посттравматичен стрес.
  • Enkin, M. et al. (1995). A Guide to Effective Care in Pregnancy and Childbirth. (Ръководство за ефективни грижи по време на бременността и раждането) Oxford, England: Oxford University Press. Класическа книга в областта. Събрала е най-добрите научни доказателства за всяка интервенция, извършвана по време на бременността и раждането. Таблици в края на книгата подреждат интервенциите в класация – от доказано ефективни до неефективни или вредни. Широкоизползвана в отделенията за майчини грижи в много държави. Добре е да я вземете с вас в болницата.
  • Goer, H. (1995). Obstetric Myths Versus Research Realities: A Guide to the Medical Literature (Гинекологични митове и тяхната научна реалност: Ръководство за медицинската литература). Westpoint, CT: Bergin & Garvey. Отлична книга, преглеждаща научната обосновка (или липсата на такава) на всички интервенции, използвани по време на бременността и раждането. Лесно може да бъде разбрана и от читатели, извън медицинската професия.
  • Olsen, O. (1997, March). Meta-analysis of the Safety of Home Birth (Мета анализ на безопасността на домашното раждане). Birth; 24(1)4-13. Един изключителен научен анализ на проучванията, свързани с безопасността на домашното раждане. Заключението е: „Домашното раждане е приемлива алтернатива на болничните ограничения за определени бременни жени, и води до намален брой медицински интервенции.”
  • Wagner, M. (1994). Pursuing the Birth Machine: The Search for Appropriate Birth Technology (Преследване на апаратурата в родилните зали: търсене на подходящи технология). Sydney & London ACE Graphics. Достъпна в САЩ и Канада от ICEA Bookstore, telephone 1-800-624-4934. Книга, описваща какво стои зад неправилната употреба на технологии по време на раждане. Включва подробна дискусия на технологиите с научен преглед и повече от 500 научни препратки. Лесна за разбиране и от читатели, извън медицинската професия.
  • Wagner, M. (November 1998). Midwifery in the industrialized world (Акушерството в съвременния индустриализиран свят). Journal of Society of Obstetricians and Gynecologists of Canada; 20(13): 1225-1234. Статия, обобщаваща научните доказателства относно акушерската практика. С цел обучение на докторите, които четат това гинекологично списание, също така се описва ролята, която би следвало да имат акушерките.
  • Wagner, M. (spring 1999). Misoprostol (Cytotec) for labor induction: A cautionary tale (Misoprostol (Cytotec) за индукция на раждането: Предупреждение за повишено внимание). Midwifery Today; 49: 31-33. Един по-пълен преглед, отколкото беше възможен в настоящата статия, относно начина, по който се наложи широката употреба на Cytotec за индукция на раждането без адекватни научни доказателства или одобрение от Комисията по лекарствата и храните, както и без знанието и съгласието на пациентите.