Емоционалните белези на цезаровото сечение

Автор: Нисет Джуклевикс

Превод: Кристина Мартинова 
Преведено от http://www.vbac.com/emotionalscars.html

Нисет Джуклевикс е инструктор за подготовка за естествено раждане с над 25 години опит, говорител и автор на публикации за цезаровото сечение и вагиналното раждане след секцио (VBAC), създател на сайта www.vbac.com Съавтор на книгата VBAC Source Book and Teaching Kit. Майка на две порастнали деца.

Години наред изследователите се фокусираха върху техническите аспекти и „допустимия” дял на цезаровите сечения като хирургическа процедура. Но раждането със секцио може да има мощен психологически ефект върху жените и тяхната способност да се приспособят към майчинството.

Преживяването на една жена при цезарово сечение и нейните възприятия за случилото се са повлияни от множество комплексни фактори: причината за извършване на цезаровото сечение, културните и ценности, нейните вярвания и очаквания от раждането, възможни травматични събития в живота и, наличие на социална подкрепа, нейното лично чувство за контрол, са само някои от тях (Cummings, 1988; Cranley, 1983; Marut and Mercer, 1979; Sheppard-McLain, 1985).

Много жени се възстановяват напълно физически и емоционално след цезарово сечение, други не успяват. Малко внимание се обръща на психологическото влияние, което оказва хирургичното раждане върху емоционалното здраве на жените. Личните им преживявания често се омаловажават, пренебрегват или остават неразбрани от обществото.

Фактът, че раждането с цезарово сечение има неблагоприятно психологическо влияние върху някои майки, буди тревога още в началото на 80-те години на миналия век, тъй като делът на цезаровите сечения в Щатите нараства главоломно (Lipson и Tilden, 1980). Споделени преживявания и лични откровения помагат, за да се засили осъзнаването на негативните психологични последици, които цезаровото сечение може да има върху някои жени. (Baptisti-Richards 1988; Madsen, 1994;Pertson and Mehl, 1985; Wainer-Cohen and Estner 1983).

Изследване показва, че негативните психологически ефекти на секциото могат да бъдат значителни и много въздействащи за някои жени (Mutryn, 1993). Няколко публикации също показват, че секциото, особено ако е неочаквано, може да изложи някои жени на повишен риск от депресии и посттравматичен стрес.

Цезарово сечение и следродилна депресия

Керън Ерлихман, лицензиран социален работник и член на факултета по акушерство и гинекология в университета на Сан Франциско, работи с жени, които са имали трудна бременност и травматично раждане. В своите презентации пред медицински лица, обгрижващи раждащи жени , тя се опитва да предаде важно съобщение – че цезаровото сечение е емоционално преживяване, а не просто медицинска процедура (Erlichman, 1999). Преживяванията и усещанията на жената, свързани с раждането, могат да имат много негативни последици, въпреки добрият медицински изход.

Британско изследване наблюдава емоционалното състояние на бременни жени през 30-тата и 36-тата седмица от бременността и отново през 6-тата седмица след раждането. Резултатите сочат, че непропорционално голям брой жени, родили с цезарово сечение, показват симптоми на клинична депресия. Жени, които са чувствали, че не „контролират събитията” или са усетили, че са получили ненужни медицински интервенции, са изложени на по-висок риск от депресивно състояние (Green, 1990).

Австралийски изследователи разглеждат риска от следродилна депресия при първескини през първия триместър от бременността, както и един, три и шест месеца след раждането. Вероятността да развият симптоми на следродилна депресия три месеца след раждането е над 6 пъти по-голяма за 46% от жените със спешно цезарово сечение в сравнение с тези, които са родили вагинално, и тези, които са родили с употребата на форцепс. Повишеният риск от следродилна депресия не може да бъде отнесен към личностно разстройство. Също така авторите смятат, че ако болката от физическото възстановяване беше причина за депресията, разликата би се забелязала в рамките на месец, а не три месеца след цезаровото сечение. Усещанията на жената при цезарово сечение по спешност понижават нейното самочувствие, оставят я с усещането за провал, загуба на контрол и разочарование. (Boyce и Todd, 1992).

Наблюдавайки осем до девет месеца след раждането 800 жени, родили във Виктория, Австралия, за множество фактори, свързани със следродилната депресия, изследователите стигат до важни изводи. Внимателен анализ установява сериозна връзка между процедурите, извършени по време на раждането, и последващата депресия. Жени, родили с форцепс или секцио, по-често показвали симптоми на клинична депресия. При изследване на връзката между следродилните усложнения в предишни бременности и депресията след настоящото раждане, предишното цезарово сечение също се оказва значим фактор. Жени с предишно секцио са два и половина пъти по-предразположени към депресия след следващо раждане (Brown et al 1994).

Цезаровото сечение като травма

Жените, които имат проблеми с лекуването на безплодие, помятане, аборт или извънматочна бременност, понякога страдат от депресии и/или пост травматичен стрес. Доктор Лоурънс Рейнолдс, член на Факултета по Семейна медицина в университета „ Уестърн Онтарио”, Канада, обяснява, че тъй като раждането може да бъде изключително болезнено преживяване, то често може да се асоциира с усещането за липса на контрол. Разбираемо е, че някои жени могат да почувстват самото раждане като психологическа травма (Reynolds, 1997).

Посттравматичният стрес се определя като психиатрично разстройство, което може да се развие от преживяването на действително нараняване или смърт или от усещането за заплаха от нараняване или смърт. Хората с посттравматичен стрес изпитват чувства на силен страх, безпомощност или ужас в отговор на травматичното събитие. Емоционалните реакции могат да имат значителни и дълготрайни ефекти. Симптомите на стрес включват:

• Натрапчиви мисли и повтарящо се преживяване на случилото се;
• Избягване на места или хора, които могат да отключат спомени за случилото се;
• Притъпяване на емоциите и общата възприемчивост,
• Свръхчувствителност или повишена възбуда.

Изследванията показват, че посттравматичният стрес е много по-често срещан психологически отговор на неочаквани цезарови сечения, отколкото се предполага. Чувството на увереност и сигурност на жената при пристигането в болницата бързо се сменя с това на страх и безпокойство, когато разберат, че ще ги оперират. Почти половината от 53-те жени, подложени на спешно цезарово сечение в шведска болница, са се страхували от нараняване на бебетата им или от това, че бебетата им няма да оцелеят. Около една четвърт от жените са се страхували за живота си или са били убедени, че ще бъдат сериозно наранени. Някои са се страхували, че няма да се събудят след пълната упойка, а 13% са изпитали ужасяваща загуба на връзка с реалността. Повечето майки са усетили дълбоко чувство на загуба и тъга. (Ryding, et al December 1998)

Когато сравняваме реакциите на жените след преминало без усложнения вагинално раждане, инструментално раждане и цезарово сечение по избор, жените със спешно цезарово сечение съобщават за повече симптоми на посттравматичен стрес както през първите няколко дни след раждането, така и един месец след него (Ryding, et al September 1998).

Някои жени изпитват значителни негативни реакции към цезаровото сечение дори пет години след това. Британско изследване сравнява три групи жени – жени, родили със секцио; жени с безпроблемно вагинално раждане и жени с инструментално асистирано раждане (форцепс или вакуум екстрактор). Жени, с многоплодни бременности, мъртви раждания, неонатална смърт и раждания у дома, са изключени от изследването. Групата жени, родили с форцепс или вакуум, както и групата жени, подложени на цезарово сечение, много по-често имат негативно преживяване при раждането. 82.2 % от цезаровите сечения са били по спешност, а 17,8% са били елективни. Над 80% от цезаровите сечения са били при пълна упойка. Жените, които са родили асистирано или с цезарово сечение са били много по-разочаровани. Въпреки, че са минали пет години от ражданията, тези майки изпитват силни чувства на страх и безпокойство към раждането и са по-малко склонни да забременеят отново. (Jolly, J. et al 1999).

Цезаровото сечение може да спаси живот, но скорошни изследвания показват, че първо цезарово сечение подлага жената на повишен риск от медицински усложнения при следващи бременности и раждания (Rageth, 1999). Имайки доказателства, че цезаровото сечение също подлага някои жени на повишен психологически риск, жените трябва да бъдат окуражени и подпомогнати в техните усилия да избягват цезаровите сечения.

Чувствата на някои жени за тяхното цезарово сечение

"Раждането на дъщеря ми преди две години беше изключително травматично. Опитвах се да потисна тези чувства, които изплуваха, и мислех, че съм успяла, но наскоро имах кошмари, че ще преживея отново цезарово сечение с новото бебе. Страхувам се, че медицинският персонал ще се намеси и аз ще бъда безсилна да кажа каквото и да е."

"Изпитвах такава болка и ужас, че не ми пукаше, че имам бебе. Просто не ми пукаше. Не намерих начин да се привържа към сина си. Беше ужасно. Бях толкова далеч от всичко, че не ми пукаше, дори когато мъжът ми избра името. Нямах никакво желание дори да мисля за това."

"Ако трябва пак да е цезарово сечение, не искам да съм будна този път. Не искам да знам, че ме разрязват с нож. Не искам да чувам шума от всмукателния апарат, студеното звънтене на хирургическите инструменти."

"Бях будна по време на операцията, но наистина не усещах, че "съм там". Докторът донесе бебето ми, но аз нямах никаква връзка с това бебе. Изминаха дванадесет седмици, но все още ми е трудно да го асоциирам с цезаровото сечение. Нямаше еуфория, не изпитах радост. Много седмици след това сънувах, че съм на път за болницата, за да го родя."

"Тъй като преди родих със секцио... беше назначено още едно секцио... Докато ме откарваха на инвалидната количка... чувствах се сякаш съм животно, водено на заколение противно на собствената си воля, правех каквото ми кажеха... Никой не обърна внимание на това как се чувствам. Лежах там докато ми вкарваха епидуралната, крещях вътре в себе си, защо, защо, аз не искам това."

Източници:

1. Baptisti-Richards 1988. Healing the Couple. Midwifery Today 1(7):22-25.
2. Boyce, P.M. and Todd, A.L. 1992. Increased risk of postnatal depression after emergency cesarean section. Medical Journal of Australia, 157(3):172-174.
3. Brown, s. et al 1994. Birth events, birth experiences and social differences in postnatal depression. Australian Journal of Public Health 18(2):176-184.
4. Cranley, M.S. et al 1983. Perceptions of vaginal and cesarean deliveries. Nursing Research 31(1):10-15.
5. Cummings, L.H. 1988. Views of cesarean birth among primiparous women of Mexican origin in Los Angeles. Birth 15(3):164-170.
6. Erlichman, Karen, LCSW. Personal communication, 6/29/99.
7. Jolly, J. et al 1999. Subsequent obstetric performance related to primary mode of delivery. British Journal of Obstetrics and Gynaecology 196(3):227-232.
8. Lipson, J.G. and Tilden, V.P. 1980. Psychological integration of the cesarean birth experience. American Journal of Orthopsychiatry 50(4):598-609.
9. Madsen, L. 1994. Rebounding from Chidbirth:Toward Emotional Recovery. Westport Connecticut: Bergin & Garvey.
10. Marut, J. and Mercer, R. 1979. Comparison of primiparas' perceptions of vaginal and cesarean births. Nursing Research 28:260-266.
11. Mutryn, C.S. 1993. Psychosocial impact of cesarean section on the family: A literature review. Social Science and Medicine 37(10):1271-1281.
12. Peterson, G. and Mehl, L.1985. Cesarean Birth Risk and Culture. Berkeley:Mindbody Press.
13. Reynolds, J. L. 1997. Post-traumatic stress disorder after childbirth: the phenomenon of traumatic birth. Canadian Medical Association Journal 156 (6):831-835.
14. Ryding, E.L. et al 1999. Experiences of emergency cesarean section: a phenomenological study of 53 women. Birth 25(4):246-251.
15. Ryding, E.L. et al 1998. Psychological impact of emergency cesarean section in comparison with elective cesarean section, instrumental and normal vaginal delivery. Journal of Psychosomatic Obstetrics and Gynaecology 19(3)135-144.
16. Wainer-Cohen, N. and Estner, L. 1983. Silent Knife. Westport Connecticut: Bergin & Garvey.