Галка - малката русалка

Драга Сапаревска

Хубавото на втората бременност е, че знаеш какво те чака по време на раждането. Лошото беше, че имах опита на едно раждане тип „кошмарно”, раждане след което жените се отказват да имат второ дете или в най-добрия случай се подлагат на секцио по желание. Първото ми раждане беше вагинално, но изключително продължително и болезнено. Всъщност всичко започна добре, подходих без страх към случващото се, въпреки че преносих 9 дни (знаех, че терминът ми не е точно определен). По тази причина бях приета в Патологията предния ден, беше ми извадена тапата ръчно и... през нощта контракциите които имах от 24 часа се засилиха.

Разкритието се закова на 5 см, когато се опитах да се свържа с мъжа си по телефона, за да му кажа, че раждам и се оказа, че той си е изключил телефона! Лекарят от нощната смяна не си даваше много зор (освен по време на болезнените прегледи през 2 часа), смееше се и коментираше, че раждам, но дали ще ме режат или сама ще си родя – не се знаело. Нещата се раздвижиха с идването на дневната смяна в лицето на 10-тина стажант- акушерки, които ме накацаха без да са поискали разрешение и започнаха да ме наблюдават с интерес.

Информация за хода на раждането не ми беше дадена за сметка на конската доза окситоцин. Свалиха 3 жени за планово секцио и явно бързаха. Полежах си 3 часа неподвижна по гръб на монитор. Спукаха ми мехура. Единственият миг на тържество бе, когато родих бебето с 3 напъна (бях без упойка и чудесно контролирах процеса). Последва ревизия на матката (на мен ли беше нужна или на стажантките?), много шевове и лежане 3 часа в ухаещия на столова коридор върху метална подлога (уцелих обедната почивка), изтерзана, гладна и жадна.

Когато ме питат за това раждане „Нормално ли беше?” аз се замислям какво да отговоря, защото нищо „нормално” нямаше в него.

За да избегна всичко това при второто раждане реших, че ми е необходим екип, на който имам доверие и най-вече вътрешно спокойствие и позитивна нагласа. Спокойствие ми донесе присъствието на съпруга ми, останалото постигнах със самовнушение.

Бях решила да използвам алтернативни болкоуспокояващи средства, каквото е ваната. За съжаление, в началото на 8-мия месец разбрах, че не отговарям на едно от изискванията за водно раждане – бебето беше стоеше седалищно. „Запретнах ръкави” и здравата се потрудих: правих йогийски упражнения, заемах честичко поза на лакти и колене, танцувах ориенталски танци дори. В резултат (а може би без връзка с моите усилия), в каря на 36 г.с. наблюдаващият гинеколог ме поздрави, че бебка е в оптимално положение за раждане. Побързах да се свържа с д-р Григорова от ПСАГБАЛ „Св. София”, която ме зарадва, че няма пречка да родя във ваната. Спомням си колко щастлива бях този ден – очаквах раждането, както дете очаква подарък за рождения си ден! Само при мисълта, че ще раждам по избрания от мен начин сякаш се „авто-дрогирах” с ендорфини, с тази нагласа бях и по време на самото раждане – една много силна радостна емоция, заглушаваща дори физическата болка. Страх и несигурност не изпитвах.

Терминът ми беше 10 септември, но по мои изчисления трябваше да родя между 13 и 17-ти. Бях си харесала датата 16-ти и предварително бях обявила, че тогава ще има бебе, както и стана. (Иначе д-р Григорова ми беше казала да се явя на 17-ти, защото преносилите повече от 1 седмица ги приемат в Патологията за наблюдение. Дали и тази „заплаха” не ускори процеса?)

На 15-ти сутринта за първи път през цялата ми бременност усетих леки контракции. Деня прекарах в почивка и четене на занимателни истории във връзка с раждането. През нощта контракциите вече бяха по 5 в час, но леки. Запалих си ароматна свещ и си сварих чай от босилек, за по-бързо разкритие. Сутринта бях изпратила предвидливо дъщеря си при баба и с преспиване. Почти нощ будувахме с таткото, аз му приказвах за раждането, ненатрапчиво го подготвях за предстоящото събитие, защото бяхме решили и той да присъства. По някое време заспахме. Сутринта ни посрещна усмихната и слънчева и аз реших да не пропускам красивия ден. Организирах малка неделна разходка из квартала с крайна дестинация една баничарница. По време на контракция спирах и дишах, после продължавахме разходката и похапването. Контракциите бяха нерегулярни и леки – ту на 10, ту на 5 минути. В 11 часа все пак реших да се обадя на д-р Григорова, за да не изпуснем ваната. Тя каза, ако контракциите се усилят, да тръгвам веднага, ако ли пък не – да тръгна към 12 часа. Пийнах още чай от босилек. В 12.40 бяхме в болницата в очакване на д-р Григорова.

И така, дежурната лекарка ме прегледа, тъй като д-р Григорова още не беше дошла. Опасявах се от груб преглед, но всичко мина безкрайно елегантно. Оказах се с 5 см разкритие. Измериха ми пулса, обиколката на корема (в легнало положение 114 см, в изправено 127 см!), направиха ми клизма (нямам нищо против такава естествена промивка на червата със сапунена вода). Пристигна д-р Григорова, силна, усмихната и излъчваща спокойствие, запозна ме с акушерките – Илияна и Теодора Костова. Аз носех сред медицинските документи и срамежливо като любовно писъмце листче с birth plan. Опитах се да го представя с думите: „Искам предварително да уточним някои неща около раждането”, но д-р Григорова ме прекъсна с думите, че вече знае какво точно раждане е по сърцето на т.н. „естествени” майки. Затова реших да и се доверя и да се посветя изцяло на раждането, защото бях отишла в болницата да раждам, т.е. да пея и творя, а не да воювам.

Преоблякоха мен и мъжа ми в съответните болнични дрехи и ни заведоха до ВИП стаята.

Там направиха около 10 минутен запис на тоновете, д-р Григорова ме прегледа и се оказа, че разкритието вече е 8 см. Докато траеше всичко това, вече спрях да чувствам контракциите. Вътрешно се окуражавах, че родилният процес няма да се затлачи и когато вляза във ваната, отново ще имам контракции.

А във ваната е приказно! Водата е затоплена според вкуса на клиента, ваната е достатъчно дълга дори за двуметрови родилки. Ваната има и по-дълбока зона, където майката може да стои клекнала във водата. На стъпалата пред ваната има бели пухкави пантофи, на закачалка виси бял халат, във водата плува надуваема възглавничка – все вещи, навеждащи на мисли за спа процедури, но не и за болезнен кървав процес. Отпуснах се по гръб в приятно топлата вода и помолих мъжа ми да пусне специално подбрана от мен музика в стил етириъл, както и да запали ароматни пръчици (концептуално „аква”). Съпругът ми се настани в една ниша зад главата ми, като отвреме на време леко ме докосваше. Бърборих си неангажиращо с екипа, а акушерките се дивяха колко съм спокойна, при положение, че виждат надигащите се по корема ми контракции. Тук се случи нещо леко неприятно – започна да приижда народ, за да наблюдава как раждам! Мечтаех си за раждане в камерна зала, но се оказа, че раждането във вана е рядко и екзотично чудо и персоналът без спешна работа се насъбра да гледа. По-късно научих, че за 7-8 месеца във ваната са се случили не повече от 20-30 раждания, затова на хората им е интересно. (Какво да се прави, сега е модерно секциото по желание). Нямах време да се разстроя, защото всичко се разви много бързо (за 1 час и 15 минути свършихме работата). Присъствието на тези 7-8 души в повече, както и фактът, че екипът ме заговаряше, отчитам като минус.

След 10-тина минутен престой във ваната бях с 10 см разкритие и ме подканиха да напъвам. Оказа се, че почти не усещам контракциите и което е по-лошо: напъните. Междувременно мереха тоновете не бебето с портативен уред, на който ненадейно му падна батерията! Последва лека паника, която за малко не ме зарази. Докараха до ваната обикновен уред на ток, аз се надигах над водата и акушерката слушаше тоновете. В този момент ми казаха, че огромният ми корем е причинен от липсата на коремна преса, коремните ми мускули са се раздалечили и всичко това е предпоставка за херния. Тази информация, поднесене точно в този момент ме посмути, даже се замислих дали ще се справя с напъните. Напънах 1-2 пъти по знак на акушерката, после напънах и клекнала, но не ми беше удобно, защото така потапях голяма част от тялото си във водата и малко се задушавах. Акушерката Костова правеше масаж на перинеума. Тя проверяваше положението периодично и констатира, че вероятно бебето е осукана пъпна връв – главата се беше показала малко навън, но не излизаше, а се беше завъртяла напречно. Д-р Григорова ме убеди внимателно, че е добре да ми пусне „нежно” окситоцин, за да ускори родилния процес, още повече, че не можеха добре да слушат тоновете. „Преглътнах” някак си окситоцина. След включването на системата болките се усилиха и станаха сравними с тези от зъболекарска машинка. Съсредоточих се, изключих се за заобикалящия ме свят и дори визуализирах пътя на бебето до изхода. Вече усещах контракциите и напъвах според естествения им ритъм.

Всичко завърши с едно юнашко напъване. Моят мъж ме държеше под мишниците, аз се държах за него, д-р Григорова и Илияна ми държаха по един крак и аз бях почти вдигната във въздуха. На 4-тия напън извиках силно (за пръв и последен път) и изстрелях едно торпедо във водата – Галка, малката русалка! Сложиха бебето на гърдите ми и аз го приветствах с нежни думи, докато таткото снимаше. Русото ми ангелче ме погледа строго няколко мига и чак после заплака със забележителен глас. След малко прерязаха пъпната връв. Взеха моята кукла за обработка, а аз излязох от водата, която се беше оцветила в червено. Плацентата излезе докато бях на магарето, сложиха ми „едно кончЕ”, т.е. един малък шев, при положение, че Ангелина тежеше 3920г. и беше висока 54 см! За щастие не знаех какви ще са приблизителните размери на бебето, защото избягвах честите прегледи на видеозона. Предполагам, че ако предварително очаквах едро бебе, щеше да ми е по-трудно да го родя. След това ми облякоха нощница и ме сложиха на леглото. Казах на акушерката, че системата с окситоцин ме притеснява и тя я отстрани. Донесоха Галка и я сложих на гърда 15-20 минути след раждането и. Веднага засука.

Такова беше моето прекрасно раждане. Бих го определила като „безболезнено”, но не дотам „активно”. Длъжна съм да споделя и друго: в епикризата на Галка е записана приемна диагноза „Майчино-фетална инфекция”. Малката беше с високо ниво на билирубин, двете бяхме на антибиотици, задържаха ни в болницата цели 9 дни!!! (Разбира се, много други майки и бебета бяха в същото положение, без да са раждали във вана). Две седмици по-късно избухна скандал за вътреболнична инфекция, при която имаше починали бебенца.

Да, в ПСАГБАЛ „Св. София” има вана, което ме привлече да родя там, но също има и доста неуредици. Въпреки всичко, мога да приканя бъдещите майки да не се страхуват от новото и да си подарят едно прекрасно раждане във вана.