Моето раждане - едно сбъднато чудо

Нели Василева-Стефанова

Моята сбъдната мечта...

На този свят се случват чудеса!

Всичко започна преди около година, когато едно гласче в мен започна все по-настойчиво да ми говори за бебе... Малкото ми синче от ден на ден ставаше все по-самостоятелно, а и със сигурност щеше много да се радва да си има другарче в игрите.

 Така неусетно започнах да мечтая за Нея. От както се помня искам да си имам дъщеря, за да я науча на всичко, на което ме е научила моята майка – изкуството да бъдеш дама, дребните неща, които правят една жена да изглежда специална...

Усещах, че не съм родена да съм само мъжка майка и  знаех, че ако Господ ме обича ще ми даде дъщеря!

Ето как Тя дойде при мен:

Терминът ми беше 22.03, но още от началото на март имах вътрешното предчувствие, че бебето всеки момент ще се роди (сигурно защото нямах търпение да я видя). Така че ден след  ден аз чаках събитието и накрая започнах съвсем да се изнервям и да губя търпение. Терминът ми дойде, а бебето не даваше и следа, че иска да излиза. На 22.03 сутринта с Дими бяхме на един детски рожден ден и той здравата се позабавлява и лудува, а после ходихме с едно приятелско семейство на пицария. Беше една от онези съботи, в които човек се мотае със семейството си и се наслаждава на почивката и съвместно прекараното време. Прибрахме се у дома чак следобяд и легнахме да починем. Около 17ч. почувствах леки болки, които за около половин час зачестиха доста и станаха по-болезнени. Тогава осъзнах, че май не е фалшива тревога и може би съвсем скоро дългоочакваното събитие ще бъде факт. Към 18ч. влязох да се изкъпя и след това взех да си събирам багажа за болницата – едва се съсредоточавах да мисля какво да сложа в багажа, защото контракциите вече бяха на около 5 мин, и толкова силни, че ми спираха дъха. Нямах време да мисля за специални пози – гледах само да се движа и да стоя права. Вечеряхме и след това се обадих на моя лекар. Вече беше около 20 ч.  Като разбра какво е положението, тя ми каза веднага да тръгваме към болницата и след като ме прегледат и видят какво е разкритието да й звънна веднага да идва. Докато приготвя своя багаж и този на Дими, когото пътьом оставихме при майка ми и баща ми,  вече беше станало 21 ч.

В "Тина Киркова" пристигнахме благополучно в 21 ч и 15мин. с много чести и силни контракции и, както се оказа, напълно изгладена шийка на матката и разкритие 6 см. Сложиха ме на запис на тоновете. Това бяха най-мъчителните 15 мин. – силни контракции, а аз - вързана за едно легло.  Тъкмо си мислех, че това повече не се търпи и бях готова да се отвържа сама от апарата, когато лекарят ми влезе. Веднага спука мехура ми и аз бързо влязох във ваната. Беше 22 ч. и 15 мин.

Оооо, това беше блаженство! Топлата вода сякаш цялата ме обгърна, а и топлата ръка на мъжа ми стискаше моята и ми носеше облекчение по-голямо от всички епидурални на този свят! Инстинктивно застанах в поза на колене с разтворени колене – в този момент честно казано въобще не мислех за всичко прочетено относно пози, дишане и т.н. Бях напълни изключила. Сякаш един инстинкт, по-силен от разума беше подтиснал всичко в мен, за да ми предаде опита на всички поколения жени още от хилядолетия. Усещах водата, усещах силната мъжка ръка, която сискаше моята и другата му ръка, която притискаше челото ми, усещах болката, но не като нещо, което ме плаши, а като сигнал, че Тя идва – сякаш я виждах как си пробива път, за да дойде в моите обятия – моята чакана дъщеричка! Гласовете на лекарката и акушерката бяха като фон, който не чувах. Виждах единствено как Тя идва при мен. Не знам как да го опиша, но усещах какво се случва. При първото ми раждане болката така ме беше завладяла, че освен нея не усещах нищо друго, бях парализирана от страх. А сега усещах как цялото ми тяло е изцяло под мой контрол и това ми даваше увереност да продължа без страх.

Имах няколко силни контракции, в които се опитах максимално да се отпусна, след което започнах да чувствам желание за напън. Тук трябва да отбележа, че моят лекар ме остави изцяло да следвам сигналите на тялото си, без да се намесва по никакъв начин. В началото само ме попита усещам ли напъни и аз отговорих, че има само болка. Каза ми, когато усетя желание за напъни само да кажа. След малко това се случи и тогава започнах да напъвам. Лекарят спокойно чакаше, но акушерката беше май по-нетърпелива и от мен да види бебето, защото взе да ме пришпорва да напъвам силно, въпреки че тоновете на бебето бяха перфектни. Аз обаче усещах, че не бива да напъвам с всичка сила. Вътрешният ми глас ми казваше да не напъвам непрекъснато, а да правя паузи между напъните (на следващия ден като си спомних за това си дадох сметка, че най-вероятно инстинктивно съм усетила, че ако напъвам така както акушерката искаше щях да се разкъсам, защото нямаше да дам време на тъканите постепенно да се разширят). Така, че аз игнорирах акушерката и напъвах така, както чувствах, че трябва – напън, после малко успокояващо дишане, после пак напън и така в продължение на 2-3 контракции.  В началото напъвах на колене, но после акушерката настоя да се обърна, за да чуе тоновете на бебето. Това не беше перфектната поза, но усещах, че няма проблем. Тя идваше при мен и съвсем скоро щеше да излезе. После обаче тоновете на бебето паднаха, главата му почти се показваше, но перфектните тонове изведнъж бяха затихнали. Tогава лекарят се намеси и каза, че при следващата контракция бебето трябва да излезе. Тези тонове ме притесниха и зaтова при следващата контракция наистина напънах с всичка сила, въпреки, че усещах разъсваща болка – тогава малкото хлъзгаво телце излезе от мен. Беше точно 23 ч. 03 мин.

Акушерката Я пое, за да Я сложи, на гърдите ми, но в този миг пъпната връв се скъса и малката изплака – беше с пъпна връв омотана около вратлето и при излизането пъпната връв се беше обтегнала силно. Затова тоновете бяха паднали. Бързо взеха бебето, за да видят дали е добре, а лекарят ми внимателно измъкна плацентата – беше непокътната - и ме преместиха на родилния стол. Наложи се да направи 2 шева – именно последния ми напън беше довел до леко разкъсване на мястото на епизиотомията от първото ми раждане. Ако не бях рязана миналия път, сега разкъсвания нямаше да има. Ако не бяха паднали тоновете, нямаше да напъвам така силно и пак щях да избегна конците. Но каквото е писано да стане, то става, така че два шева не са проблем.

Донесоха обратно бебето, увито в пелена и ми го дадоха – 3700 кг. и 50 см. Казаха, че е добре. Беше прекрасна – гледаше ме толкова съсредоточено, сякаш в този миг искаше да запомни всяка подробност от лицето ми, а аз се чувствах най-щастливата жена на света.

Помня преди време колко много ме беше впечатлила една тема в бг-мама, наречена „Маймунската тема” – за естественото раждане, а ето че сега тази малка принцеса беше избрала да дойде при мен, беше избрала мен за своя майка сред всички останали жени на този свят и аз успях да я приема на този свят без болка и страх, а в пълно съзнание и спокойствие на духа, с цялата си женска сила и нежност, напълно естествено и така просто и човешко. Почувствах се горда, от тази дарба, която носех в себе си – дарбата да дарявам живот! Без лекарства, без системи, без лекарска намеса – а само един прастар глас, който някога е нашепвал на баба ми как да роди децата си, а и на всички жени преди това откакто свят светува... Когато си помисля, за онзи миг, когато моята дъщеря се роди, единствената дума, която изниква в съзнанието ми е ЧУДО, защото това преживях в онзи миг – обградена от водата, стиснала ръката на любимия мъж, аз почувствах Чудото на Сътворението – Господ наистина ме обича! Аз не просто получих дъщеря, а изживях пълноценно мига, в който именно аз й давам живот!!! Трудно е да се опише с думи, пожелавам всеки да го изпита, за да разбере какво имам предвид! А на моята Лилия пожелавам един ден да стане майка и да изпита Чудото така пълноценно и с отворена душа, както се случи на мен!

Искам да благодаря специално на Ива от "Естествено" за информацията и подкрепата, благодарение на които моето естествено раждане стана реалност.