The real thing

Снежана Данева

За едно естествено и много желано водно раждане

Седмица преди да родя още се колебаех какво точно искам – да отида в последния момент в болницата и да родя бебчо без да дам на лекарите шанс за каквато и да било намеса или да планирам раждане във вана, където по презумция не се намесват в естествения ход на нещата, освен ако не се появят усложнения. Реших в полза на ваната (защото как ще разбера кой е последния момент?!), пък като дойде моментът каквото сабя покаже.

Отварям една скоба, за да опиша първото ми раждане, което наричах естествено до момента, в който не разбрах, че не е имало почти нищо естествено – поставиха ме на система окситоцин на 3 см. разкритие, едва издържах до 4.5 см. с много мощни и чести контракции – общо взето беше доста по-тежко и продължително, отколкото последната фаза от разкритието втория път, без окситоцин. Поисках упойка, после започнахме много рано да напъваме, уплашиха се за тоновете, натискаха ми корема, епизотомия, вътрешни шевове и изобщо красота. След това две седмици се чувствах като инвалид, трудно седях, ставах, лягах, ходех, кърмех – с две думи нищо, за което да си спомням с радост. Мина повече от месец, преди да се почувствам по-нормално, но шевовете продължавах да усещам като присъствие чак до следващото си раждане.

С втората бременност вече бях далеч по-подготвена и исках на всяка цена да изживея по-пълноценно появата на бял свят на бебето, а и да си спестя всички тези неволи. Много ми се искаше да родя вкъщи, но нямах нито достатъчно кураж, нито подкрепа от близките си. Затова трябваше да направя всичко възможно раждането в болницата да бъде максимално естествено.

Говорих с лекаря си, който е и от предното ми раждане (иначе много приятен и точен човек, отношенията ни бяха приятелски), за ваната в 'Света София' и за желанието ми да не ми бъдат поставени никакви медикаменти, а пъпната връв да бъде отрязана няколко минути след раждането. Разбра от коя 'порода' съм и стана леко враждебен, затова и реших, че е в мой интерес да не искам прекалено много. Самото раждане във вана не предполагаше правенето на рутинни операции като епизотомия, електронен мониторинг на бебето, упойки и т.н., така че реших да не си показвам плана за раждане, където подробно бях описала какво не искам. Беше доста дълъг.

Терминът ми беше в края на август и бебчо закъсняваше също като кака си, но бях спокойна, защото исках да се роди на 4-ти или 5-ти септември, за да дам максимално време на дъщеря ми да се адаптира към една голяма промяна в живота й – тръгването на детска градина. На 3-ти около 18.30 започнаха първите контракции и ги посрещнах със спокойно и ведро настроение. Трябваше да се свърши куп домакинска работа и така нон-стоп на крак до към 11.30, когато тръгнахме към болницата с една огромна топка, върху която сядах вкъщи при по-болезнените контракции. Така и не я използвахме, но пък предизвикахме сензация, както можете да си представите.

Прегледаха ме, имах 6 см. разкритие, минах през стандартните процедури и после към залата с ваната. Направиха запис на тоновете и ... ми спукаха водите. Това не бях предвидила, но отново реших да не мъркам, за да нямаме лош старт с моя лекар. Влязох във ваната, при контракции заемах клекнала поза, практикувах дишане, релаксация и всичко вървеше супер. Неприятни бяха епизодите с прегледите и слушането на тонове, защото се заемаше легнала поза, а тя никак не ми харесваше. Мъжът ми беше с мен и присъствието му много ми помогна.

Още едно уточнение - бях ходила на хомеопат и още при първите контракции започнах да взимам капки Pulsatila за по-ефективно и безболезнено разкритие. Когато лекарят видя как си ближа от шишенцето, каза че не може - ако се наложело ревизия на матката, трябвало да се прави без упойка, а това си било живо мъчение. Нямах сили да споря заради силните контракции, а и мъжът ми, не знам какво му стана, каза добре, спираме лекарствата. След 10 минути си ги поисках, защото усетих, че е имало ефект, дори и само психологически. Взех си шишенцето, но контракциите бяха доста продължителни и болезнени така или иначе – по около 100 секунди.

За щастие не продължи дълго, вече имах разкритие и чаках истинските напъни, когато чувството за напън трябваше да вземе връх над болката. Нарочно не казах за първата контракция с по-силен напън, защото не исках да бързаме. Но те явно видяха някакви промени и ми казаха да заема любимата поза, която е маркирана даже и във ваната. Мъжът ми отвори дума за раждане в друга поза, но акушерката и лекарят категорично казаха, че няма как да работят в друга поза.

Нещата леко се пообъркаха – започнаха да ме карат да напъвам, аз все още имах силна болка от контракциите и ново болезно усещане, че влагалището ми ще се пръсне, което ме спираше да напъвам. Както и да е, само след няколко контракции Дани беше целият навън и в ръцете ми, в първия миг с доста интензивно лилав цвят, който обаче никак не ме притесни. Гушнах го, той лекичко скимтеше и проплака чак след около минута-две, връчиха ножицата на татко му да среже пъпната връв.

Не мога да кажа, че бях в екстаз от появата на новия човек, но ми беше хубаво и имах усещане за добре свършена деветмесечна работа.

След това се изправих с невероятна лекота, преместих се на кушетката, плацентата излезе веднага, но ми сложиха окситоцин заради някакви съсиреци кръв (вече не ми пукаше така или иначе). Имах леки влагалищни разкъсвания, но нищо сериозно.

Възстановяването беше шеметно бързо, още на втория ден ходех доста безпроблемно въпреки шевовете, на третия почти не се сещах, че съм раждала и са ме шили. Днес на деветия ден си правим вече втора няколко-часова разходка с Дани в слинг в Борисовата градина и самата аз се чудя как толкова бързо съм се възстановила. Подозирам, че за това отново има пръст хомеопатията – първите няколко дни продължих да пия Pulsatila за възстановяване на матката и Arnica, която има обезболяващо и антисептично действие. (Все пак да поясня, че лекарствата се предписват строго индивидуално, за друг може да е подходяща съвсем различна хомеопатия). Но след четвъртия ден нищо повече не съм вземала.

И накрая да завърша с това, че моят лекар си възвърна грижовността и доброто разположение към мен след раждането, често идваше да ме вижда и даже ми сподели, че съм се справила супер и е впечатлен как съм узряла след първия път да поискам напълно естествено раждане и съм знаела отлично какво да правя. Което ме зарадва, защото все пак е хубаво и лекарите да виждат, че може да си поискаш "the real thing" съвсем съзнателно и всичко да мине добре. Така че има надежда, стига по-често да се сблъскват с подобни "луди" желания.