Кърменето като начин на живот

Интервю с Христина Янева (Хедра)

Христина Янева е сертифициран лидер на групи за взаимопомощ по програмата на УНИЦЕФ „Майки подкрепят майки” (част от Програмата за Подкрепа, защита и насърчаване на кърменето); доброволен консултант на кърмещи майки към създадения в рамките на същата програма Кабинет по кърмене в Университетска болница „Майчин дом” ; активен член на Ла Лече Лига – България; член на активистката група, свързана с провеждането на Световната седмица на кърменето в България; съавтор и консултант на публикациите за кърмене към списание „Моето дете” и на брошури за кърмене, издавани от различни неправителствени рганизации; активен участник във форумите за кърмене към двата портала за майчинство – Бг-Мамма и Биберон (известна като Hedra); майка на две деца.

Здравей, Хриси. Много ми е приятно да ти задам тези въпроси и страшно ти благодаря, че се съгласи да отговориш. Мотото на блога ти е “Кърменето като начин на живот”. Защо начин на живот?

Мотото дойде от прекрасната формулировка на д-р Сиърс „Кърменето е начин на живот, а не просто начин за хранене”. Като всяка майка и аз започнах с нагласата, че кърмата е най-доброто мляко за моето дете – и постепенно си дадох сметка как простичкият избор на този начин на хранене неусетно доведе до промени в изключително много аспекти от живота на семейството ни като цяло.

Съвсем логично от избора да кърмиш следват например изборът да не ставяш бебето да плаче (защото кърменето обикновено разрешава този проблем), да носиш бебето на ръце (защото и двамата усещате утешението и удоволствието от физическия контакт), да не се разделяш за дълго с детето в ранните му години (защото бебето и гърдите са неразривно свързани).

Отраженията ги има и върху таткото, а и върху братята и сестрите. Татковците обикновено попиват настройката на майката и също ревностно подкрепят кърменето, когато виждат спокойствието и удоволствието, което носи.

Другите деца в семейството пък растат с подсъзнателната увереност, че това е естественият начин на хранене и не се стесняват от гледката на кърмещи жени впоследствие.

При нормалната продължителност на кърменето то оказва влияние върху живота на семейството в продължение на няколко години само за едно дете, така че отраженията му са дълготрайни и в наистина неочаквани насоки понякога.

Ти си сред първите няколко сертифицирани доброволни консултанти по кърмене към Консултативният кабинет по кърмене към СБАЛАГ Майчин дом. Работата е много и изисква отдаване. Как успяваш?

Ами трудно се съчетават нещата, наистина. Работата изисква много време – за да получат майките наистина това, което им е необходимо, е нужно да им се отдели време и топло лично отношение. Често това време е в ущърб на семейството или почивката... Но си заслужава, както заради ползата за майките и бебетата, така и заради удовлетворението, което тази работа носи. Обучението на следващото поколение консултанти по кърмене също е много приятно изживяване – и носи надеждата за повече време за почивка.

Промени ли те работата с майките и консултантството? Научи ли те на нещо извън стандартните подходи и протоколи за справяне с конкретни проблеми?

О, да – съвсем определено тази работа те променя из основи и като разбирания, и като отношение, и като подход към хората като цяло. Изискванията за успешна работа с хора са много високи и изискват упорита работа над себе си.

Независимо дали ти е било за цел, развиваш голяма толерантност, тъй като с по-продължителна работа се сблъскваш с много различни ситуации и характери и виждаш, че в света има много повече цветове от черното и бялото.

Всяка майка и бебе са различни с нещо – съответно изискват и различен подход, и различни решения. Стандартните протоколи и подходи дават основата – но те са само средства. Кога и как ще ги използваш и съчетаваш, е в твои ръце – и макар че отговорността е голяма, тази работа изисква и креативност, и съобразителност, а понякога и умения, които нямат нищо общо с чисто практическите знания за кърменето.

Уменията да слушаш внимателно, да задаваш отворени въпроси и да звучиш ненатрапчиво, като предлагаш варианти, а не налагаш решения например се усвояват доста трудно. За да прилагаш успешно тези умения, е нужно да се упражняваш постоянно – така че човек неволно ги използва и в отношенията си с близките и приятелите, което също води до (положителни) промени. Понякога ми се случва приятелките ми да ми напомнят – Не съм някоя от „твоите” майки, говори ми направо.

А какви са най-често срещаните проблеми, с които се сблъскваш в работата си като консултант?

Най-честите проблеми, които виждаме, са разраняванията заради неправилно поставяне на гърда и ненаддаващите бебета.

Ненаддаването обичайно е вследствие на комплекс от фактори, но за учудване на всички достатъчно често в основата му стоят проблеми при бебето, а не при майката, за което родителите – а и лекарите - рядко си дават сметка.

Не на последно място са и емоционалните проблеми, които разочарование от раждането и разликите между очаквано и действителност донасят на майките.

А най-честите грешки при кърмачките?

Аз не мисля, че грешките, които водят до проблеми, са по вина на майките. По мои наблюдения те просто не получават достатъчно адекватна информация в повечето случаи и затова не винаги знаят на кого да се доверят.

Поставени в ситуацията да изслушват различни мнения – защото мненията на акушерките са различни от тези на лекарите, мнението на педиатъра често е различно от това на неонатолога в родилното, мнението на свекървата е различно от това на майката, а консултантите дават още един поглед, който може да е съвсем различен от чутото досега – майките нормално се чувстват изключително объркани.

И в опитите си да съчетаят по някакъв начин това, което им изглежда разумно или познато в различните мнения, просто не успяват да слушат достатъчно двата източника на информация, които няма да ги подведат – бебето и собственото им вътрешно усещане.

От какво информация, според теб, се нуждаят бременните още преди раждането като залог за успешен старт на кърменето? Някакви основни моменти, които да помнят?

Това, от което бременните се нуждаят, е предоставяне на адекватна, ясна и практична информация още по време на бременността. Още по-хубаво е, ако имат приятелки и познати, които също кърмят и покрай които могат да наблюдават отблизо какво се случва и колко интензивни са нуждите на едно новородено в началото. Човек просто никога не е подготвен за това колко време и внимание изисква едно бебе през първите няколко седмици – и затова нещата може да изглеждат трудни и непреодолими в началото.

Основната информация, от която майките имат нужда и с която винаги се справят много добре, когато я имат предварително, е тази:

1. Правилното поставяне на бебето

Това, което най-често изключително много удивлява майките, е точно колко високо трябва да е разположено бебето, за да му е лесно да засуче добре. Детето трябва да е на височината на гърдите – и в зависимост колко е висока майката това може да означава да сложи в скута си даже не една, а две възглавници!

Другото е положението на бебето – при добро поставяне то реално е захлупено по очи върху гърдите на майката. Ако коремчето на бебето гледа към тавана, значи не е поставено както трябва и сукането в такава поза може да разрани гърдите.

Майките обикновено знаят, че бебето трябва да отвори широко уста – това, което е трудно обаче, е да издебнеш и уцелиш момента, докато устата е наистина широко отворена, тъй като бебето не стои дълго така.

Ключът тук е търпение – и да не се бърза. Не бързайте – чакайте търпеливо детето. Не е нужно нещата да станат веднага и на секундата – бебето наистина няма да умре от глад за 1-2 минути, а тези няколко минутки наблюдаване и търпение може да са всичко, което е необходимо, за да не се получи разраняване.

2. Признаците за получаване на достатъчно мляко

Това е един от ключовите моменти за успеха на кърменето – когато майката знае как да преценява не само по държанието на бебето дали то получава достатъчно, е по-лесно да не губи бързо увереност. А когато знае какво е нормалното, всяко отклонение е повод за бърза реакция – и така възникващите проблеми могат да се хванат в самото начало, преди да са се задълбочили, което пък ги прави много по-лесни за разрешаване.

Стандартното обяснение за 5-6 добре напишкани памперса и поне 3 пъти изхождане на ден за първите 6 седмици често имат нужда от малко по-графично представяне:

Излейте на сух памперс 3 с.л. вода и си го пазете за сверяване – приблизително толкова тежък е един добре намокрен памперс.

Добро изхождане представлява петно с големината приблизително на дланта ви (без пръстите), като част от него би могла да се събере с чаена лъжичка. Размазано по повърхността на памперса петънце с големината на монета е просто пръцнато, а не нормално изхождане.

3. Търсете помощ.

Винаги, когато се чувствате несигурни – или когато вътрешното ви усещане подсказва, че нещо не е съвсем наред. Няма нужда да откривате топлата вода, нито е нужно да научавате всичко възможно предварително, за да можете да се борите самички. 5 мин показване на живо може да ви спести седмици терзания, така че не се колебайте да търсите помощ, когато имате нужда.

Благодаря ти за отделеното време. Нещо друго, което да допълниш или споделиш?

Обичайте бебето си и го следвайте – това отношение в първите месеци залага стабилна основа на любов и разбирателство помежду ви.

Ако търсите информация, имате нужда от подкрепа и съвет за кърменето или искате да научите повече за Хриси, непременно посетете нейния блог: http://xedra.wordpress.com/