Да се запознаем с темпераментните деца

Милена Сърнева

Като повечето съвременни бъдещи мами започнах да се подготвям за това да бъда добър родител далеч преди синът ми да се роди. Бях си накупила тонове книги и списания за отглеждане на детето и детска психология. Дори бях прочела от кора до кора повечето от тях. Докато в един дъждовен юнски ден се роди синът ми, за да обърне всичките теории с краката нагоре.

Не заспиваше след кърмене, още на 4-5 дневна възраст будуваше по 6-7 часа, като настояваше да бъде до мен, да го люлея, гушкам, разхождам, занимавам. Но не прекалено много, защото липсата на сън и превъзбудата правеха заспиването още по-голямо предизвикателство. Всички опити на мен и съпруга ми да следваме съветите на педиатъра, родителите и дебелите книги, да го кърмя под час, да даваме само вода нощем и да повярваме, че „всички бебета са такива”, водеха само до още по-голямо напрежение и в нас, и в бебето.

Още преди края на първия месец от живота ни заедно с малкото човече и двамата бяхме на предела на силите си, изтощени от умора и недоспиване. Преливахме от самообвинения и въпроси към себе си, непрекъснато се опитвахме да разберем защо отглеждането на сина ни е толкова трудно. Някъде там захвърлихме всички книги, спряхме да слушаме съвети и започнахме постепенно да се доверяваме все повече на нашето малко човече. По това време вече бяхме убедени, че по някаква причина синът ни не е точно като другите деца. Последваха месеци на опити да нормализираме поне донякъде живота си. Имахме своите добри и лоши дни, отглеждането на детето ни се оказа далеч по-голямо предизвикателство, отколкото изобщо бяхме способни да си представим. Едва на около две години той започна да спи по цяла нощ.

Не помня точно кога моя много близка приятелка, също майка на едно по-различно дете, един малък борец, който започна да пълзи на три и половина и да се изправя в кошарата си на пет месеца, сподели с мен една книга. Това определено беше преломен момент в живота ми като родител. Много стереотипи за възпитание на „послушни“ и „добри“ деца се разбиха на парчета, за да направят място на плахо прокрадващите се нови подходи за повече разбиране, доверие и приемане на малкия човек такъв, какъвто е. Тази книга спаси психиката и на нас, и на сина ни и до ден днешен е моят настолен помощник. Препоръчвам я на всички родители, но знам, че за родителите на „темпераментни“ деца тя би била още по-полезна (бих казала дори животоспасяваща). Става дума за книгата „Raising your spirited kids“ (Как да отглеждаме темпераментно дете).

Авторката Mary Sheedy Kurcinka (http://www.parentchildhelp.com/) въвежда думата“spirited”, за да избегне стандартните негативни наименования като „трудни”, „лоши”, „инатливи”, „своенравни” и т.н., с които често биват наричани тези деца.

А те просто са „по“ - по-интензивни, по-упорити, по-чувствителни, по-трудно приемат промените. Ще кажете, че всички деца са такива, но повярвайте ми, темпераментните наистина придават нов смисъл и дълбочина на тези думи. Да се справяш с ежедневните тежки моменти не е лесно, особено ако и родителят е темпераментен. Затова е важно често да си припомняме мотото на книгата, че се стремим към напредък, а не към съвършенство. Всяка ситуация, с която успеем да се справим заедно с детето, всяка емоция, която успеем да разгадаем и приемем, е една крачка напред. Постепенно удовлетворението и радостта, че имаме тъкмо такива деца, надделяват. Защото точно тези качества, които изпъват нервите ни до скъсване по няколко пъти на ден, започваме да ценим високо в по-късна възраст. Често именно те правят от децата ни лидери и успели хора. Припомняйте си този факт в кризисни моменти, помага. Да успеем да приемем децата си такива, каквито са и да се откажем от представите, които сме имали за детето си - вероятно още преди да се роди, е важна стъпка. Да приемем и себе си като най-добрите родители на своето дете, да знаем, че нямаме вина и не сме сбъркали някъде, за да стане детето ни темпераментно. Почти забавно е как родителите около вас понякога се приемат за по-успешни заради доброто поведението на децата си, които кротко играят или хапват на семейните и приятелски събирания, докато вашето е минало през всички локви и кал като вихър и не спира движението си нито за миг. Харесвам сравнението, че да кажеш на едно темпераментно дете да спре да се движи, е като да поискат от вас да не отивате до тоалетната, това е точно толкова голяма вътрешна нужда за него. А да върви срещу темперамента си е горе-долу толкова странно, некомфортно и неприятно за него, колкото ако например ви накарат да напишете дълго писмо с лявата ръка, в случай, че сте десничари. Може би можете сравнително лесно да се справите с 1-2 реда, но я си представете цяла страница! Затова не се изненадвайте, че темпераментното ви дете не е в състояние да седне на масата и да поиграе самичко повече от 10 минути, примерно.

За да приемeта всички тези предизвикателни моменти в достатъчно добър дух, че да успеете да оцеелете до края на деня е изключително важно да намерите своя начин да зареждате батериите си - емоционално и физически. Чудесно е да послушаш любима музика на слушалките в притихналата стая. Книга, филм или сърфиране в Интернет - всичко, което ви разтоварва е добре дошло. Родителите също сме хора, а малко време за себе си последвано от добър сън помага да посрещнете новият ден заредени с търпение и позитивизъм.

Мисля, че спокойно мога да обобщя, че ключът към темпераментните деца е именно позитивизмът във всяко негово измерение. Едно добро начало е да прегледаме думите, с които наричаме децата си, техните качества, дейности и емоции, да видим положителното и съответно да намерим алтернативни думички, подчертаващи точно него. Когато например детето си е наумило, че нещо непременно трябва да стане по неговия начин, сигурно и на вас първо ви хрумва да му кажете „ей, че си инат!“, което разбира се обикновено го кара да се запъне още повече. Докато „упорит“ или „постоянен“ биха му показали, че уважавате това, което прави. Лепенето на „етикети“ често има обратен на търсения ефект, особено крайни думи като „колко си лош“, защото детето просто приема, че е „лошо“ – нещо, което никой от нас не би искал, нали?

Опитвайте се да търсите положителните алтернативи вместо забраните. Показвайте му какво и как може да направи, „не“-то го настройва веднага за битка. Изслушвайте го, преговаряйте с него, търсете заедно начина с аргументи, не със забрани. Може да ви се струва изтощително, но всъщност е лесно, трябва само да обърнете гледната точка и да размените няколко думи в изречението.

С много позитивизъм, търпение и постоянство темпераментните деца се научават да познават по-добре себе си, да откриват белезите на приближаващата буря от емоции. Постепенно успяват дори и да ги контролират. За всичко това имат нужда от цялата ни любов и от страшно много търпение, каквото повечето от нас си мислят, че не притежават. Но резултатът несъмнено си струва всички усилия.

(Статията е първа от серията Темпераментните деца, очаквайте продължение.)