Портрет на мен като работещ родител

Разказ от второ лице

Tinkerbell

Млада, образована, амбициозна. Университет, добра работа, напредваш, растеш. Работа, купони, приятели, мъж. Мъж, бебе, еуфория. Чудиш се как един три килограмов вряскащ вързоп може така да преобърне мисленето и приоритетите ти.

Животът започва да тече лежерно – гушкате се, кърмите се, спите заедно. Ти си едно море от спокойствие. Пееш, пляскаш с ръце, правиш смешни муцунки, а с мъжа ти прекрасно се разбирате, докато си разменяте нечленоразделните ‘Агууу’, ‘Гугууу’. Спомняш ли си, че ‘Виж кой говори’ ти се виждаше абсурдно смешен. Казваше ли си, че майчинството не е работа за теб. Чертаеше ли графици как след три месеца ще се върнеш на работа. Добре, че е Природата, защото ако зависеше само от собствения ти разум, кой знае какви щеше да ги надробиш. Няма рационалност в инстинктите, но пък си вършат прекрасно работата.

Между кърмения, пелени, рев, недоспиване, смях и изненадващи открития времето минава бързо. Един ден се будиш и осъзнаваш, че онова безметежно начало някъде се е изгубило. Все по-често избухваш без причина, превръщаш се в досадно мрънкало, даже онова малко слънчице започва да те дразни. Парите недостигат, ти си изнервена, нещо куца. От външната страна на мозъка протяга ръце и ти се усмихва подкупващо малкото човече. Чела си тонове книги – до 3 годишна възраст на детето по-важно е количеството, а не качеството на прекараното време, не, не мога да му причиня това.

Стоп. Колебанията ти не са от полза на никого и най-вече на теб самата. Анализирала си ситуацията и си взела решение. Защо не е важно. Сега ти остават прозаичните неща като недоспиване, висока температура, бебешки пуберитет, шефове, проекти, дедлайни и така нататък ежедневни. В крайна сметка привързаното родителство не значи, че трябва детето да е вързано за теб буквално, нали така.

Първите дни. Оставяш три листа списък с инструкции за знайни и незнайни ситуации. Звъниш през половин час да питаш какво става. А сега защо плаче? Е как няма да плаче, като вместо да го занимавам, трябва да говоря с теб по телефона...Не, не издържаш. Палиш колата и право вкъщи. Заварваш едно усмихнато, гукащо бебе.

Засрамена сдъвкваш обяснението, че си забравила важни документи. Ама че самомнително и егоцентрично е да мислиш, че само ти можеш да се оправяш с бебето и само с теб се чувства добре.

Гледачката ти е научила бебето на бебешки номера. Ужас! Това не е дресирано маймунче, вкъщи не е цирк, а приятелите не са на гости да гледат сеир! Още утре ще я предупредиш най-строго!

Изненада. Твоето малко момче обича да е в 'светлината на прожекторите'. Радва се както само бебе може да се радва, ръкопляска си и те следи изпод вежди, да не би случайно да си пропуснала номера. На аплодисментите примижава от удоволствие, почти очакваш да замърка.

Хубаво ти е, когато виждаш как очичките му светят. Добре става, когато различни хора му дават най-доброто от себе си. Утре ще я похвалиш.

Кърменето. Четеш в интернет, че други майки в твоето положение, се цедят в офиса и се получава. Всъщност и аз познавам такива, не са някакви супер-майки, майки-героини и прочее. Само са си купили електрическа помпа. Имаш задръжки по въпроса с цеденето? Е, заради това ти се наложи да се научиш да караш кола. През обедната почивка скокваш до вкъщи за едно бързо кърмене. Хем на бебето не му остава време да си помисли, че няма да се върнеш, хем за теб е приятен рестарт - гушкане, кърмене, и денят може да продължи с нова сила. Малко като балтон заради копче се получава. Ама ефективно. Сега си имаш балтон, без който не си представяш как си се справяла преди.

Имаш важна среща, или спешна работа, а гледачката не е свободна? Кой е казал, че не е професионално да се ходи с бебе в офиса. Да, има и такива професии, както и такива случаи. Но повечето, включително и шефа, колкото и да не ти се вярва, са нормални хора със семейство и деца и ще те разберат. Докато целият офис се реди на опашка за да погушка бебето, и двата часа на срещата минали неусетно. Следващият път ще ви събирам пари за бебетерапията, шегуваш се ти.

Кандидатстваш за жилищен заем. Предстои много важен разговор с управителя на банката. Отново няма на кого да оставиш детето. Мечка срам, тебе не, отивате заедно. Я, то не боляло. Малкият мъж търпеливо изслушва цялата лекция за анюитети, лихви и необходими документи. Изненадващо за теб, молбата ти е разгледана и одобрена доста бързо. Дали пък и бебето не помогна.

Дойде моментът да похваля и софийските задръствания. Не се шегувам, ни най-малко. Ако си работещ родител, който всяка сутрин и всяка вечер трябва да транспортира домочадието от точка А до точка Б и обратно, задръстванията ти дават допълнителни два часа общуване. Говорите си за всичко и най-вече пеете. Странна гледка сте – ти пляскаш с ръце в такт, а от колата се носи '...и зельонъй папугай'. 'Шуми марица' пък е идеална за укротяване на бебета във фаза отричане на столчето за кола. Май ще си спомняш с умиление за часовете, прекарани в задръстванията, когато децата пораснат.

След напрегнатия работен ден най-накрая всички сте вкъщи. Главата ти бучи, искаш да се изключиш от света поне за пет минути. Мамо, мамоооо, той ме ухапа. Хукваш да ги разтърваваш. Включваш фантазията на центрофуга. Вчера сте гледали Начо Либре, сещаш се ти. Бебето не е обикновено бебе, то е кечистът БебЕто (ударението на второто Е) И неговите най-силни оръжия са хапане, скубане и приклещване на коленете на противника. Погледнати така набезите на бебЕто се превръщат в забавна игра, която може да се играе с дни.

Изобщо бебето, въпреки че не разбира (или точно заради това) е идеално за най-различни театрални роли, най-вече на лоши герои. Ако иска да играе с топката, я превръщаш в динозавърско яйце, а него в хищен динозавър, който преследва яйцето. Голямото пък е смелият изследовател, който изучава динозавъра и яйцето.

Бебето досажда, като се пъха в палатката, в която големите играят. Няма проблеми, нарочваш го за лошия вълк, а обитателите на къщичката са прасенцата, които трябва да избягат от вълка. И тази игра може да се играе с дни. А ти си спечелила твоите си 15 минути, когато никой не ти виси над главата.

Трябва да сготвиш вечерята. Нали си 'привързан родител', грабваш бебето в слинга и започваш да бъркаш манджите. Пак забравяш, че привързано родителство не винаги означава детето да е вързано за теб. Бебето ще се справи прекрасно и в столчето си за храна. Разказвай му всичко, което правиш. Току виж срещу теб стои новият Иван Звездев. Ако имаш нерви, дай му да помага. Ако ли не, по-добре недей. Не искаш вечерта да завърши с омазана кухня, крясъци и бурни детски сълзи. Забрави за красиво подредената маса и изгладените покривки. И си спомни чак преди да се пенсионираш. С деца като на война, трябва да се научиш да избираш битките си.

Най-хубавото време от деня - къпане и лягане. Откриваш, че ако си вземаш душ заедно с децата, е не само по-бързо, но и по-весело. Още малко откраднато време заедно. Приспиването - кърмиш малкото, докато четеш приказка на голямото. Идилия. Почти забравяш, че днес отново изнесе поредната тирада за задълженията в семейството, разкрещя се на едното за някаква дреболия и си помисли, че другото врещи само за да те дразни.

Докато заспиваш си мислиш. Един ден ще напиша книга. Ще я кръстя „Пътеводител на изгубения родител” и ще има две големи предимства. Първо, ще бъде евтина и второ на корицата й ще пише с големи дружелюбни букви: „Без паника. Родителството е почти безобидно”.