Идеите на Мария Монтесори

Вероника Келбечева

Метод за обучение, в основата на който стоят уважение към личността, честност, разбиране, хармония на детето с околния свят и вярaта в естествено заложения стремеж на човека към доброто и свободата.

Д-р Мария Монтесори (1870-1952) е уникална фигура в науката. Тя е първата жена в Италия, която получава медицинско образование. След дипломирането си започва да работи като педиатър в психиатрична клиника към Римския университет. Първоначално професионалните й занимания са посветени на умствено увредени деца. След няколко години работа започва да разработва метод за работа с увредени деца. Години по-късно като преподавател в Римския университет работи върху метод за възпитание на нормални деца и формулира педагогическите принципи на научен метод, който през 1906 г. за първи път прилага в реална среда. От 1909 г. започва да пише и издава книги, в които излага педагогическите идеи и наблюдения, продукт на цялостната й работа с деца. По-известни нейни книги са „Тайната на детството”, „Детето в семейството”, „Дом на детето”, „Поглъщащият ум” и др.

Педагогическите занимания на Монтесори буквално са революционни идеи за времето си и качествено променят представата за възпитанието на децата до момента. Тя работи във време, когато и други новаторски принципи навлизат в научно обращение и допринасят за цялостното ново отношение към личността – като едно цяло, състоящо се от физика и психика, които са непосредствено свързани и зависими една от друга. В началото на двадесети век вече е направено разграничението между съзнателно и подсъзнателно, както и за взаимното им влияние, важен фактор за човешката психика. Навярно затова в книгата си „Тайната на детството”(1953 г.) тя представя детската душа като „духовен зародиш” и определя развитието на този зародиш като въплътяване. Въплътаването се отнася едновременно до физическите и психическите факти на растежа. Монтесори вярва, че още от раждането, детето притежава психически живот, който предхожда активния, двигателен живот. Преди бебето да започне да се движи, преди проговарянето, то има вътрешна енергия, която предстои „да оживи инертното тяло на новороденото”. На базата на този постулат тя представя бъдещото възпитание на детето като процес, доста подобен на терапевтичен метод. Възпитанието на детето представлява терапия, а образованието по-нататък – „помощ в живота”. Така тя разделя развитието на детския индивид на няколко етапа:

1.От 0 до 3 годишна възраст е времето на развиващата се душевност, която по никакъв начин не е повлияна от възрастните.

2.От 3 до 6 годишна възраст – душевност, повлияна от възрастните, които са най-близо до детето.

3.От 6 до 12 годишна възраст – растеж без промени.

4.От 12 до 18 годишна възраст – етап на растеж, свързан с промени, който много наподобява първия етап (от 0 до 3).

Последният етап тя дели на два подпериода:

  • От 12 до 15 годишна възраст
  • От 15 до 18 годишна възраст

Изключително внимание Монтесори отделя на първия период от раждането до третата година на детето, когато то преживява своя „първи пуберитет”. Вторият е не по-малко важен, защото тогава се появява присъствието на учителя в детското заведение. Педагогическият й подход, приложен към тези периоди, съдържа някои нейни водещи правила от цялостната и работа, посветена на децата. Основните идеи за качествено развитие на детето в тази възраст са:

1. Одухотворена среда, която открива индивидуалността на детето и го развива. Тя го подготвя за бъдещата му социализация. Намесата на възрастния (родител или учител) служи единствено в две основни направления – да наблюдава индивидуалността и да насърчава „освобождаването на личността”; да не коригира детските грешки, а да помага при нужда. Не случайно един от девизите й е: Помогни ми, за да го направя сам!

2. Материална среда, която осигурява средствата за пълноценно развитие на детето.

Тук влизат и измислените от Монтесори играчки и подбрани материали. Изключително полезни за игра са естествените материали като дървото. Дървените играчки, разнообразните цветове и форми, които тя въвежда, са не само средства за забавление на детето, но и стимул за личностното му развитие. От спонтанната игра детето преминава към самообучение, целенасочено търси принципа на играта и развива сетивата си. Положителният резултат е наличието на чувство на удовлетворение у детето след подобни занимания.

3. Самостоятелна дейност – хармоничното развитие на детето изисква минимална намеса от страна на възрастните. Те помагат, когато е необходимо, но не се намесват, без да са призовани от децата. Когато детето многократно повтаря една и съща грешка и най-сетне намира правилния начин, то придобива самостоятелност и вяра в собствените си възможности. Така в по-далечен план се изгражда уверен и стабилен психически индивид, чиято вътрешна сила улеснява живота му.

Монтесори формулира едно важно за дейността си понятие – „поглъщащ ум” (подобен на вътрешно сетиво). То произлиза от увереността й, че децата са същества, надарени с интелект и „жизнена сила”, които правят развитието им самоцелно. Самоосъвършенстващото се в играта дете, поставено в подходяща за него материална среда, в крайна сметка се и самообразова.

4. Сензорно възпитание – От хващане към схващане!

Не по-малко важно за Монтесори се явява развитието и на външните сетива. Това важи особено за предучилищната възраст, когато интелектът у детето е значително напредващ и се подготвя за бъдещото образование. Чрез сетивни стимули децата получават информация за обектите от заобикалящия ги свят. В този момент е важно да поднесем на децата нагледен материал, който е интригуващ за сетивата им, но те трудно биха могли да го опишат с думи или да добият представа за него, без наглед. Например различната наситеност в нюансите на един и същи цвят. Детето ясно разграничава степените на насищане на зеленото, например, но е способно да ги подреди по степен на нарастване и да схване разликата, едва когато разполага с нагледен материал. Сензорното възпитание се състои в заниманието на детето с множество предмети, които по своя замисъл винаги го подбуждат да извърши интересно упражнение с тях. Също така е важно то да намери само алгоритъма за правилното боравене с предметите, дори това да е в резултат от повтаряне на грешка, докато достигне до верния начин.

5. Свобода и дисциплина – интересен момент в откритията на Монтесори.

Трудно можем да си представим как при толкова минимална намеса от страна на възрастния, по настояване на Монтесори, детето може да се приучи и на дисциплина. Как е възможно детето да бъде оставено само на себе си в играта, да не бъде санкционирано от възрастните и същевременно да придобие усещане за границата на своя обхват? Не случайно тя набляга на необходимостта от подходяща за детето материална среда, съобразена с неговото мислене, спонтанност и интерес. Тази удобна за детското развитие подредба тя противопоставя на стерилното простронство, което обитават възрастните, качествено несъобразено със сигурността и интересите на детето. Ако превърнем дома си в място, където детето няма какво да счупи с едно протягане на ръчичката си, да скъса или да повреди, а в много случаи и да се самонарани, тогава детските пакости ще са сведени до минимум. С други думи, не потиснатата активност и приучването към послушание са източниците на дисциплина. Създаването на условия, в които у детето се изгражда съзнание за добро и зло, за правилно и неправилно, е източник за изграждане на вътрешен регулатор у децата, който ще ги кара да се въздържат от лоши действия. Детето се стреми към действие, то намира смисъл в него, а не както при възрастните в определена цел. Самото действие, а не целта, е двигател на детската активност. Не е възможно да има дисциплина без дейност. В дейността то се развива духовно и изгражда воля, без тях е немислимо да се изгради дисциплиниращ императив. Особено такъв, който се основава на въздържание и послушание от страна на детето, чрез санкциониране на поведението му, осакатяващо за бъдещата личност.

Откритията на Мотесори вдъхновяват стотици хора по света. От нейното съвремие до сега, тя се е превърнала в един от най-уважаваните учени-педагози. Умението й да разчита и да прониква в детската душа се дължи не само на научните средства, но и на ценностната система, която тя утвърждава паралелно с това. Личността на Монтесори, по спомени на нейни съвременници, е била носител на християнски добродетели, търпение и вяра. В книгите си тя често говори за уважението към личността, справедливостта между хората, състраданието, отношенията с близките, честността, разбирането, хармонията на детето с околния свят и вярята в естествено заложения стремеж на човека към доброто и свободата. Затова методът й може да бъде определан и като помощ за откриване и усъвършенстване на тези качества от човешката природа.