Флуориране в хармония с природата?

Деси Димитрова

Въпросът за ползата и вредата от флуорирането на питейната вода е силно дебатиран в световен мащаб. Той поражда множество допълнителни въпроси към темата за здравните ползи и вреди – засягат се въпросите за правото на личен избор, правото на чиста вода, правото да откажеш лечение, правото да вземаш решения за здравето на децата си и пр.

За нас като родители този въпрос не е маловажен. Доколко стремежът ни да отглеждаме децата си в хармония с природата би се противопоставил на перспективата да сме принудени да използваме флуорирана питейна вода? Какво трябва да знаем за предполагаемите ползи и вреди от евентуална такава профилактика, наложена на държавно ниво?

Предлагам ви няколко факта за флуорирането на питейната вода, присъстващи като теми в повечето диспути по този въпрос.

Приемът на флуориди крие много здравни рискове

Риск за мозъка. Флуоридите могат да увредят мозъка. Изследвания са показали сериозно понижаване на коефициента на интелигентност при деца, пиещи флуорирана вода (1-4).

Риск за щитовидната жлеза. Флуоридите разстройват ендокринната система. Според националния институт за изследвания (NRC) на САЩ приемът на флуориди в дози, достижими чрез пиенето на флуорирана вода, може да понижи функцията на щитовидната жлеза при хора с недостатъчен прием на йод. Това от своя страна може да доведе до загуба остротата на ума, депресии и затлъстяване (5).

Риск за костите. Според NRC флуоридите могат да намалят здравината на костите и да увеличат риска от фрактури (6). Различни изследвания, включително на екип учени от Харвард, намират връзка между флуоридите и рака на костите при мъже под 20 години (7-10).

Риск за бъбречно-болните. Хората с бъбречни заболявания са по-податливи на флуоридна интоксикация. Това се дължи на затрудненото отделяне на флуоридите от тялото поради състоянието на бъбреците. В резултат на това токсични нива флуориди се натрупват в костите, засилват токсичността на натрупания алуминий и причиняват болезнена болест на костите, позната като бъбречна остеодистрофия (11-13).

Риск за бебетата. През ноември 2006г. Американската Дентална Асоциация препоръча да се избягва даването на флуорирана вода на бебета (14). Приемът на флуориди води до висок риск от зъбна флуороза при бебетата поради факта, че флуорът уврежда клетките, формиращи зъбите им (15). Флуоридите, приети в бебешка възраст, могат да засегнат и други тъкани в тялото, както и развиващия се мозък, причинявайки затруднения при учене и други проблеми (16).

Реална опасност от предозиране

Много хора са заплашени от предозиране с флуориди поради приемането им от няколко различни източника – минерални води, пасти за зъби, медикаменти, флуорирани млека и пр. Американската Дентална Асоциация препоръчва за деца под 2 години да не се ползват флуоросъдържащи пасти за зъби, поради риска от поглъщане и предозиране приема на флуор по тази причина.

Ограничаване правото на избор

Флуорът е единственото вещество, добавяно в питейната вода с цел лечение (за превенция на зъбния кариес). Всички други добавяни вещества служат за подобряване качеството и безопасността на водата. Това предизвиква резонния въпрос за правото на всеки човек да избира методите на лечение за себе си. Тази е една от причините, поради които повечето европейски държави отхвърлят флуорирането. 97% от западна Европа пие вода без флуориди. В това число са Германия, Франция, Норвегия, Италия, Белгия, Люксембург, Дания, Австрия, Холандия, Швеция, Швейцария, Финландия, Чехия, Гърция и др. Така вместо да налага задължителна флуорна профилактика за цялото население, западна Европа дава на отделните личности право да избор. Официалните становища на повечето европейски държави относно флуорирането можете да видите тук.

Флуорирането замърсява околната среда

По-малко от 1% от водата се използва за пиене от хората. Останалите 99% отиват за измиване на колата, поливане на градината, миене на съдовете, в тоалетното казанче и пр. Отходните флуорирани води водят до сериозно екологично замърсяване.

Ползите от флуорирането на питейната вода за зъбите са спорни

Вече дори и в средите на поддръжниците на флуорната профилактика текат диспути дали флуорирането на питейната вода е полезно и ефективно. Следните въпроси и факти са в основата на тези разисквания:

Външна срещу вътрешна апликация. До скоро се смяташе, че вътрешният прием на флуор спомага за заздравяване на зъбния емайл. Днес вече въз основа на нови изследвания се приема, че ефект от флуора има предимно при външна апликация върху зъбите, а не при поглъщане (17,18).

Няма разлика по отношение на зъбните кариеси между държави флуориращи и нефлуориращи питейната си вода. Въпреки че в САЩ водата се флуорира през последните 50 години, същото намаляване на кариесите се наблюдава във всички западноевропейски държави, в повечето от които водата не се флуорира. (19,20,21)

Кариесите не се увеличават при прекратяване флуорирането на питейната вода. Според 5 изследвания, публикувани през 2000г, не се наблюдава увеличаване на кариесите в общини, в които е прекратено флуорирането на водата. (22-26).

Ние искаме да дадем най-добрият старт в живота на децата си. Искаме да създадем оптимални предпоставки, за да живеят здрав и щастлив живот в максимално естествени условия и отношения. Искаме да отглеждаме хармонични личности в хармония с природата. Как флуорирането на питейната вода в национален мащаб би се отразило на тези наши стремежи? Отговорът оставям на читателя…

Референции:

1. National Research Council. (2006). Fluoride in Drinking Water: A Scientific Review of EPA's Standards. National Academies Press, Washington D.C. p. 173-188.

2. Varner JA, et al. (1998). Chronic Administration of Aluminum-Fluoride and Sodium-Fluoride to Rats in Drinking Water: Alterations in Neuronal and Cerebrovascular Integrity.Brain Research. 784: 284-298.

3. Lin Fa-Fu, et al. (1991). The relationship of a low-iodine and high-fluoride environment to subclinical cretinism in Xinjiang. Iodine Deficiency Disorder Newsletter. Vol. 7. No. 3.

4. Xiang Q, et al. (2003a). Effect of fluoride in drinking water on children's intelligence. Fluoride 36: 84-94; 198-199.

5. NRC (2006). p. 189-224.

6. NRC (2006). p. 107-148.

7. National Toxicology Program. (1990). Toxicology and Carcinogenesis Studies of Sodium Fluoride in F344/N Rats and B6C3f1 Mice. Technical report Series No. 393. NIH Publ. No 91-2848. National Institute of Environmental Health Sciences, Research Triangle Park, N.C.

8. Hoover RN, et al. (1991). Time trends for bone and joint cancers and osteosarcomas in the Surveillance, Epidemiology and End Results (SEER) Program. National Cancer Institute In: Review of Fluoride: Benefits and Risks. US Public Health Service. Appendix E & F.

9. Cohn PD. (1992). A Brief Report On The Association Of Drinking Water Fluoridation And The Incidence of Osteosarcoma Among Young Males. New Jersey Department of Health Environ. Health Service: 1- 17.

10. Bassin EB, Wypij D, Davis RB, Mittleman MA. (2006). Age-specific Fluoride Exposure in Drinking Water and Osteosarcoma (United States). Cancer Causes and Control 17: 421-8.

11. Johnson W, et al. (1979). Fluoridation and bone disease in renal patients. In: E Johansen, DR Taves, TO Olsen, Eds. Continuing Evaluation of the Use of Fluorides. AAAS Selected Symposium. Westview Press, Boulder, Colorado. pp. 275-293.

12. Ittel TH, et al. (1992). Effect of fluoride on aluminum-induced bone disease in rats with renal failure. Kidney International 41: 1340-1348.

13. Ayoob S, Gupta AK. (2006). Fluoride in Drinking Water: A Review on the Status and Stress Effects. Critical Reviews in Environmental Science and Technology 36:433–487

14. Online at: http://ada.org/prof/resources/pubs/epubs/egram/egram_061109.pdf

15. Hong L, Levy SM, et al. (2006). Timing of fluoride intake in relation to development of fluorosis on maxillary central incisors. Community Dentistry and Oral Epidemiology 34:299-309.

16. Grandjean P, Landrigan P. (2006). Developmental neurotoxicity of industrial chemicals. The Lancet, November 8.

17. Featherstone JDB. (2000). The Science and Practice of Caries Prevention. Journal of the American Dental Association. 131: 887-899. (Additional references available at: http://www.fluoridealert.org/health/teeth/caries/topical-systemic.html )

18. Centers for Disease Control and Prevention (2001). Recommendations for Using Fluoride to Prevent and Control Dental Caries in the United States. Mortality and Morbidity Weekly Review. (MMWR). August 17. 50(RR14):1-42.

19. Diesendorf M. (1986). The Mystery of Declining Tooth Decay. Nature. 322: 125-129.

20. Colquhoun J. (1997). Why I changed my mind about Fluoridation. Perspectives in Biology and Medicine 41: 29-44.

21. Neurath C. (2005). Tooth decay trends for 12 year olds in nonfluoridated and fluoridated countries. Fluoride 38:324-325.

22. Kunzel W, Fischer T. (2000). Caries prevalence after cessation of water fluoridation in La Salud, Cuba. Caries Research 34: 20-5.

23. Kunzel W, Fischer T, Lorenz R, Bruhmann S. (2000). Decline of caries prevalence after the cessation of water fluoridation in the former East Germany. Community Dentistry and Oral Epidemiology 28: 382-9.

24. Seppa L, Karkkainen S, Hausen H. (2000). Caries Trends 1992-1998 in Two Low-Fluoride Finnish Towns Formerly with and without Fluoridation. Caries Research 34: 462-468.

25. Burt BA, et al. (2000). The effects of a break in water fluoridation on the development of dental caries and fluorosis. J Dent Res. 79(2):761-9.

26. Maupome G, Clark DC, Levy SM, Berkowitz J. (2001). Patterns of dental caries following the cessation of water fluoridation. Community Dentistry and Oral Epidemiology 29: 37-47.